Лиула Добавено Февруари 14, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2015 Исках да пиша в друга тема, но подфорумите са неясни и объркващи. Вероятно се стреми към опростяване на схемата, но тя се усложнява, всуе. Така, искам да питам следното и то психолозите в този форум, разбира се не само. Как биха обяснили "депресията" на Сенека и защо той е предпочел самоубийството пред живота. Питам ги чисто диагностично и дали това поведение може да мине за гранично или е дълбок осъзнат акт? Та да свършим до Хемингуей и Цвайг ... И защо за древните големи умове самоубийството е дълг на честта или е е слабост и обратно, в съвременния свят - е паралелно със страхливци, които само при думата "кръв" изпадат в онтологичен страх. Докато си бях вкъщи по болнични, попаднах на интервю в сутрешния блок на Орлин Баев и той каза една трафаретна фраза, а именно, че най-големият страх (несъзнат или осъзнат) на човека, е от смъртта. Та, питам, имаме поне 20 велики мислители, учени, писатели, изследователи, хора на духа, които са предпочели този финал - те девиантни ли са или просто следват личната си легенда? И кой може да отдели тяхната необходимост да бъдат свободни в този смисъл от това да бъдат част от племето? Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 15, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2015 За уточнение-Сенека е обвинен в заговор от Нерон.Но, понеже е бил негов учител, не е осъден на позорна смърт, а е осъден, сам да избере как да се самоубие. Избрал е да си пререже вените. Кон Круз, Донка и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Всеки средноинтелигентен човек знае историческата истина - ала не става дума за нея. Повтарям въпроса си: Та, питам, имаме поне 20 велики мислители, учени, писатели, изследователи, хора на духа, които са предпочели този финал - те девиантни ли са или просто следват личната си легенда? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Първият, за когото се сещам в момента, е Яворов. Един живот, пълен с разочарования. Първо - прекратено не по негово желание образование и нежелана професия. Разбити революционни мечти и идеали - очернени в кървави междуособни и меркантилни задкулисни игри. Смъртта отнася платоническата му любов и близка душа - Мина. Трагични обстоятелства съпътстват романа с Лора. Особено нейното самоубийство, за което той смята себе си виновен. А щом е виновен - присъдата е смърт - такива са харамийските закони и законите на честта. Финалната линия е позорът и несправедливостта - обвиненията, съдебният процес, общественото мнение. Та за тази смърт - не е девиантно, по-скоро точно невъзможността да се отклони от нормите на неговото общество предизвикват самоубийството. И да - лична легенда е. Кон Круз и Alexander Mitev 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sirma Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Да се поставят диагнози на красивите умове е ...аа да не казвам какво . Какво , може би ще им дадат розово хапченце , та да видят света в розово . Или пък имат нужда от терапийка, която да излекува душевните им рани . Те самите са много по добри познавачи на човешката душа. Отговора е в самото им творчество . "Хенри усмихни се , ти никога не се усмихваш...по добре да си щастлив и беше права ако можеш .." това са думи от едно стихотворение на мрачния Буковски . Моя отговор е : различни са Живеят като огън , всичко при тях по много - любовта , страданието ,чувството за екзистенциалната самота. Дарба и проклятие едновременно . Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Моя отговор е : различни са Живеят като огън , всичко при тях по много - любовта , страданието ,чувството за екзистенциалната самота. Дарба и проклятие едновременно . Мисля, че по-добре не може да се каже. Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Много добре са описани процесите, които водят личността до решението за самоубийство, преди век, два, в много от класическите романи, като "Ана Каренина", "Мадам Бовари" , че дори и "Дамата с Камелиите" и "Ромео и Жулиета" и т.н. Този процес е бил описван в голяма дълбочина. Аз лично имах голяма полза от препрочитането на много от тях, за да проследя процесите на депресията, да усетя безисходицата и да "видя" преломния момента, след който настъпва необратим ход. Характерен за творческите натури, затова и толкова добре описван от същите тях. Няма девиантност, а неумение да се мине отвъд границите, което задейства специфичния ход на мисълта. Донка и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Великите личности не са имунизирани срещу слабости. Те може да са много надарени в едно, две, три, пет направления, но все пак са далеч от всестранното развитие. Ще оставя всеки сам да продължи мисълта ми. Самоубийството в повечето, а може би във всички случаи е емоционално решение. Силната емоционланост е стихийна и разрушителна в същността си. И тук трябва да можем да я различим от творческата чувствителност. А двете толкова лесно преливат едно в друго при хората... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 16, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2015 Творческият процес е неразривно свързан с депресията. Креативността, при която очакваш да създадеш нещо ново; или несъздавано досега или невиждано по този начин. Знаеш, че можеш да твориш, защото вече си го правил по различни начини. Може би дори вчера и е имало случаи, когато се е получавало безумно просто. И ето идва моментът, когато очакваш креативността, усещаш процесите й, които обхващат тялото и ума, усещаш характерните белези, но все още нищо креативно не се се ражда от същността ти. Няма я промяната към това новото, което ще обявят за творчесто, а теб ще освободи от депресията на очакването. Не можеш да планираш творческия преход, не подлежи на твой контрол, идва, когато сам дойде и когато не го чакваш. И ето идват моментите, когато отнякъде се появяват елементи и хора, които се опитват да те отвлекат от собствения ти живот на усамотение с дарбата ти и искат да те въвлекат в изкривена социална комуникация. Обажда се зовът на гените, който крещи "обичай, обичай, обичай...или поне прави секс". Всичко това обременено от фалшивите вярвания, които си облякъл, защото и ти си човек нуждаещ се (уж) от любов и топлина. Голяма илюзия, защото твоята любов е да се откъсваш от света, когато е нужно, за да може да дойде моментът на творчество, когато депресията се въздига в удовелтворителната си страна. И ако се поддадеш на вината, ако се поддадеш на другите, ако очакваш някой от тях да излекува депресията ти, то това е стъпката към ада. Защото творческата личност не може да разчита абсолютно на никого да го избави от депресията. Може единствнео да приеме, че творчеството ще се проявява тогава, когато само избере и тогава ще получи успокоение. И затова трябва да се огради от празните и безумни очаквания и изисквания на околните. Илюзорността, която те отвлича с дребнавостите на обществото само ти пречи да се освободиш от депресията. А Яворов пострадва заради истеричността и самоубийството на Лора. Ако беше нормален човек, въобще нямаше да се занимава с нея. Прекалената отдаденост към духовността на някои творчески личности ги кара да влизат в илюзорен свят и да забравят какво е нормалната човешка любов и да забравят да обичат себе. Забравят реалната любов в името на злоупотребата с духовни ценности. Злоупотреби на физическо ниво - физически заболявани. Злоупотреби на духовно ниво - психически заболявания. Ако Яворов не се бе вързал на истериите на Лора да изпитва вина, щеше да е жив. Alexander Mitev 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Големите умове, гениалните творци, пионерите сред учените и всички, които горят в процеса на изява на таланта, дарбата или световното знание много често са пометени от вулканичната сила на отказа им да понесат реалността, както една провинциална журналистка веднъж я нарече "простичката реалност ". Нормалните хора не разбират как тече творческият процес и мисълта в главата на един гений, независимо дали е от сферата на изкуството или науката. И няма и защо да се опитват, би звучало смешно за по-просветените. Неспособността да се понесе "простичката реалност" от големият талант е неразбираемо последствие за средностатическия човек и в това няма нищо лошо. По-добре да не се опитва да живее със скоростта на един гений, защото би изгорял още по-бързо. От къде идва несъвместимостта на величието на гения с простото ежедневие, на големия талант с битовизма и обусловената от елементарното реалност ? Защо резултатът от тази несъвместимост -смъртта е толкова често срещано последствие в съдбата на определени феномени за човечеството, как може някой да е явление в своята област, брилянтен ум и в същото време да бъде на границата на лудостта и да е неспособен да се справи с живота си просто като човек? Има моменти, в които знанието, таланта са бреме, и това повечето хора не го разбират. Изкуството е тежък път, не е някакъв лунапарк на удоволствията и лекия живот както си мислят почти всички, защото именно хората на изкуството подчиняват цялото си същество на импулса за изкуство, осъзнават жертвата си. Няма как човек да има от всичко по много, просто нямаше да сме хора, а богове, ако имахме всичко на куп. Всичко си има цена и ние си я плащаме цял живот. Смешно ми звучи, когато някой ми каже, че завижда на професията ми, на начина, по който си прекарвам живота. Донка и Лиула 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Как биха обяснили "депресията" на Сенека и защо той е предпочел самоубийството пред живота. Питам ги чисто диагностично и дали това поведение може да мине за гранично или е дълбок осъзнат акт? Та да свършим до Хемингуей и Цвайг ... И защо за древните големи умове самоубийството е дълг на честта или е е слабост и обратно, в съвременния свят - е паралелно със страхливци, които само при думата "кръв" изпадат в онтологичен страх. И кой може да отдели тяхната необходимост да бъдат свободни в този смисъл от това да бъдат част от племето? Удобно се пропуснаха другите две имена, а именно на Хемингуей или Цвайг. Удобно се пропускат и други теми (болднатите). И най-вече: самоубийството е висша свобода и отговорност. Това имам предвид, написвайки горния си пост. А ако трябва да изпиша всички онези, които сами са сложили край на живота си (тук включвам и буквално, и като начин на живот), няма да ми стигнат 10 страници. Сещам се и за Ботев също така - непосредствено след Априлското въстание, да тръгнеш да осбовождаваш народа, си е чиста проба лудост, самоубийствена лудост. Което потвърждава основната ми теза - самоубийственият, горящ и изгарящ, пламтящ, искрящ (в пряк и метафоричен смисъл) живот не е за страхливците. Редактирано Февруари 17, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Щеше да е безкрайно ценно и интересно да знаем какъв е щял да бъде Винсент Ван Гог на старини или Жан - Мишел Баския или Джими Хендрикс или Джанис Джоплин, включително и Уитни Хюстън, както и Петя Дубарова и още хиляди, хиляди минали като цветни фойерверки през живота невероятни таланти. Дали самоубийството е смелост или слабост, болестно състояние на ума? Според мен тук психолозите би било добре да заемат една по-конкретна позиция, именно от научна гледна точка. Редактирано Февруари 17, 2015 от Inatari Лиула 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Щеше да е безкрайно ценно и интересно да знаем какъв е щял да бъде Винсент Ван Гог на старини или Жан - Мишел Баския или Джими Хендрикс или Джанис Джоплин, включително и Уитни Хюстън, както и Петя Дубарова и още хиляди, хиляди минали като цветни фойерверки през живота невероятни таланти. Дали самоубийството е смелост или слабост, болестно състояние на ума? Според мен тук психолозите би било добре да заемат една по-конкретна позиция, именно от научна гледна точка. Ина, благодаря, че припомняш и за тези велики същества, оставили пламенна диря в историята на света. Понеже спомена Ванг Гог, есествено се сетих и за Пол Гоген, който прави опит да се отрови, но така и не успява, в последния момент го спасяват. Иначе и той щеше да е в тази категория. И разширявам контекста на темата, като споменавам и британския милиардер Ричард Брансън, който до такава степен е превърнал свободата на духа в своя религия, че дори и космически кораб строи за туристи, скача с парашути, какво ли не прави, живее лудо, живее на ръба, живее в смисъла на темата "самоубийствено". Този мъж ме вдъхновява, защото границите между живота и смъртта при него се сливат и сливайки се, танцуват. Amazing! Но така са живели и всички онези, за които по-горе говорим. Защото любовта към живота не изключва по никакъв начин и самоубийството. Това е очевиден оксиморон и грешката е вярна. Редактирано Февруари 17, 2015 от Лиула Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Големите умове, гениалните творци, пионерите сред учените и всички, които горят в процеса на изява на таланта, дарбата или световното знание много често са пометени от вулканичната сила на отказа им да понесат реалността, както една провинциална журналистка веднъж я нарече "простичката реалност ". ...... Бих го нарекъл болестта на творчеството, че не могат да понесат реалността. Има творци, които успяват да понесат простичката реалност и разбират, че в нея е огромното творчество. А като видят прелестта на уж, уж простичката реалност и могат да променят света. А тези хора имат и уж не-творчески занимания. Иначе не могат да понесат реалността безброй хора с психически заболявания. Не разбирам защо това се изтъква като прелест?! Лиула, вземи смени заглавието на темата. Сенека просто си е избрал смърта, не е избирал никога самоубийството, Редактирано Февруари 17, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Здрасти, Божидаре. Всеки сам си избира смъртта, поне за онези хора, за които става дума в темата, нали така Все едно дали е бил принуден или остракиран, като Сократ, например. Отдалечи се от историческия персонаж Сенека, в този случай Сенека е метафора. А ако имаш желание, намери "За краткостта на живота", доста преди да бъде обвинен от император Нерон в заговор, Сенека описва добре самоубийството като акт на освобождение. И ако се върнем отново към историческата парадигма, се спираме на Нерон - друг вид самоубиец, който истерично задоволява собствената си артистична ужасия и насмешка над живота и накрая ... си прерязва гърлото. Редактирано Февруари 17, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Гледам да не навлизам много в метафори, защото отвличат от реалността. Ако влизаме в метафори, то и пчеличката Мая призовава към масово самоубийство. И ако погледнем малко нататъка, защо въобще ни е да мислим за самоубийството :) Ако се обърнем директно към заглавието, срещу смъртта никой обикновено не печели, Печелят тези, които я използват като гориво. Кои са те? Въпросът ми е сериозен, остави заглавието Редактирано Февруари 17, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Ако се обърнем директно към заглавието, срещу смъртта никой обикновено не печели, Печелят тези, които я използват като гориво. Кои са те? Въпросът ми е сериозен, остави заглавието Много добре си го казал. Горивото е смъртта разбира се, но живяна като живот. Не знам как звучи, но на мен ми звучи добре. Кои са те? Ами всички онези, за които става дума в темата. Аз така си отговарям. Аз лично се радвам ,че темата се развива добре и че има различни, всякакви тези. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 За творческата личност винаги я има мисълта за самоубийството. Или по-скоро моментът "заслужава ли си". Обаче, на творческата личност не е дадено да открива смисъла на нещата. Това е нещо много по-практично и леко неглижирано от творците. Макар че уж се занимават със смисъла. Всеки реално занимаваш се със смисъла рано или късно се оставя на живота. Е, може да свърши на нелегален боксов мач в Чикаго, но се е оставил на това. Да намери смисъла. С творческата личност еволюцията си играе, за да постигне нещо повече. Издевателства над твореца. Силите на еолюцията. Просто можем да чакаме момента и междувременно да виждаме безбройните варианти за край. Смисълът тук няма значение. И това е доста депресиращо Лиула 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Всеки реално занимаваш се със смисъла рано или късно се оставя на живота. Е, може да свърши на нелегален боксов мач в Чикаго, но се е оставил на това. Да намери смисъла. Още един ракурс отваряш в мислите ми. Извини ме, че орязах поста ти, но това много ми хареса, защото ми припомни едно интервю на Майк Тайсън по HBO. Та той тогава спомена именно тази самоубийствена страст да се бие, не защото има нужда от това като човек и като нормални ежедневни нужди, въпреки че е отраснал като абсолютен бедняк и хулиган, а защото е виждал Господ (каквото и да е имал предвид под това име) да му казва, че ще победи. Това в голяма степен е самоубийствено, дори налудничаво усещане за непобедимост, но без тази страст към кръвта (към живота в неговата гранична екзистенция) (както и да се приеме), той не би имал такъв успех. И от нелегалните мачове, е стигнал до световните титли. Но не каза, че е по-щастлив, а каза, че е "бил звяр, който иска да бъде убит". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Дори да постигнеш уж "щастливите" неща, не значи, че си щастлив. Той е бил щастлив, докато е търсел Бога, по своя си начин. ....После идват някакви и казват, че това не било законно. Ако законът определяше пътя към Бог съм съгласен...но не е така. Кой има право да ме обвини, че правя нещо, ако усещам, че това е пътя ми към Бог?!?!?!??! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Именно на творческите личности е дадена екстра, допълнителна чувствителност, жива и дълбока сетивност към "смисъла на нещата". Изпразнените от "смисъла на живота" глави са доста здравомислещи и през ум не им минава даже да се замислят над тези теми, те живеят с триизмерността на материалния свят. Светът на идеите, мисловния свят, там където вибрират творчество и идеи се сблъсква понякога косо с реалността на чисто практичното и земния порядък на нещата. Понякога и светът не е готов за тях. За тези, които скачат високо, за тези, които идват от бъдещето, понякога заплащат с живота си буквално, дори и да не е самоубийство. Редактирано Февруари 17, 2015 от Inatari Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 И това е написано от почти напълно глух и болен човек, беден и самотен.... Както е завещал Сенека, Той е надмогнал страданието и самотата, за да остави на хората колкото е възможно повече красота и любов и да осмисли всеки един миг, подарен му от вселената... Поклон! Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Донче, знаеш ли, това което си постнала, егати тъпия глагол, но за друг не се сещам сега, ми напомня за всички Чехови герои - мои любимци - те до такава степен искат щастието, че само от нещастието черпят сили. И най вече за вуйчо Ваня - до последно той остава отдаден на надеждата, въпреки, че сам вече си е сложил край на живота ... Пък и не е ли тъжно, че нашите психолози не са чели нищо. Според мене, онзи, който не се е докосвал до смъртта, няма право да ме лекува, по никакъв начин. Най-вече онзи, който не е усетил болката на битието като сбогуване и като примирение. Няма право да се докосва до мене и да ме тълкува. Както и да тълкува Камю, който казва, че да живееш, значи да съживяваш абсурда - което е реален факт, от толкова образи наоколо, от толкова сенки на хора, забравяш ... човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 17, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 Смелост ли е самоубийството или бягство от болката да останеш жив? А който знае защо живее, никога няма да си помисли за самоубийство. И това последното не задължително защото го е страх от смъртта. Тя винаги идва, защо да бързаме? От смъртта не можеш да избягаш, но от живота можеш. Защо е нужно в тази тема да превъзнасяме глупостта, пък била тя и глупостта на гениите? Донка и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 17, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2015 (edited) Станимире, имаш уникалния шанс да говориш общи приказки, ала не ти се получават. Обясни ми глупостта на Ван Гог и твоята лична глупост. И ти ли ще кажеш кое е глупост? Защо е нужно ли - защото те не страхливци. Недопустимо е да с е говори, че Ван Гог или някой друг е бил страхливец. Редактирано Февруари 17, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.