Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Странна фобия?


Recommended Posts

Здравейте! Чета ви почти постоянно и накрая реших да споделя своето състояние. Попаднах на такава тема, но не ми е позволено да пиша там. 

Ще се опитам на кратко да обясня за какво става дума. От почти 10 години се появиха първите притеснения относно това какво се случва с мен. Бях на 15 години в училище, когато един ден започна паническа атака от това, че ми се налага в час да отида до тоалетна по голяма нужда. Когато си стоях вкъщи всичко беше наред, но трябваше ли да отида на училище и се започваше притеснението, ходех до тоалетна няколко пъти преди да изляза, но притеснението и позивите до тоалетна през деня извън вкъщи си оставаха. Отидох на гастроентеролог, каза ми че имам нервен стомах или по ново му Синдром на раздразненото дебело черво. Изписа ензими, пробиотици, диета, но нищо не се променяше. Отидох на психиатър, естествено ми изписа антидепресант. Пих го 6 месеца, имаше лека промяна, бях се поуспокоила за малък период, но след това всичко си беше по старо му. И така си живея до преди 2-3 години, когато се появи нов страх и паниките се засилиха, защото страха изглежда още по-голям. Първо се започна в градския транспорт, изведнъж получих паник атака със замайване, сърцебиене, чувство на дереализация и чувството, че много ми се ходи по малка нужда. А до преди това, никога не бях имала притеснения за ходенето по малка нужда, не го бях мислила изобщо. И така до ден днешен, когато трябва да изляза от вкъщи се отива до тоалетна няколко пъти, за да съм сигурна, че пикочния ми мехур и стомаха ми са напълно празни. Когато съм навън се прави предварителен план откъде ще мина, за да съм сигурна, че по пътя има тоалетна. От 1 година не съм се качвала в градския транспорт. Избягвам да ходя на места, където знам, че няма тоалетна, иначе паник атаката веднага се появява с позива за малка нужда и ужаса, че мога да се изложа. Преди 1-2 години се появиха и агресивни натрапчиви мисли към близките ми. 

Ходих два пъти на психотерапевт, но изобщо не ми помогнаха. Единия ми се караше, другия ме моташе 6 месеца, а резултати никакви. Вече не знам какво не съм опитвала.. билки, хранителни добавки, акупунктура, цветолечението на д-р Бах, но страхът си остава. Това пречи на абсолютно всичко и не се живее така в постоянно дебнене на тоалетни из града и страха да не се изложиш. Като човек се определям като свръхемоционална, чувствителна, обидчива, перфекционист, интроверт. Моля за съвет какво да предприема? Дали ще има успех една регресивна хипноза в този случай? И въпросът ми е към специалистите имали ли сте в практиката такъв случай? (питам, защото единият психотерапевт ми каза, че аз съм била единствената и такива случай нямало досега).

Благодаря предварително!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей , тези случаи са доста често срещани и вероятно както си забелязала в подобните теми, са се включили и други хора с този проблем. Трудно е споделянето публично заради срама и неудобството. 

Тъй като това е следствие на тревожно състояние, всъщност няма нищо срамно. Както си разбрала проблемът не е свързан с физиологичната проява , а с мисълта която го провокира. Същата онази мисъл, която активира и паническите атаки. 

Има техники, които да повлияят на импулса за ходене и на паническите атаки, но за дълготраен и ефективен резултат психотерапевтичната работа върху социалната ти тревожност и страха, който стои в основата на състоянието.

Добре е психолога или терапевта, който ще избереш да е работил с подобни състояния, да си наясно какво точно се случва с тялото ти, какво предизвиква симптомите, как да им повлияеш, паралелно с това работа по мисловните модели. 

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря много за отговора! :) 

 

А дали е нужна медикаментозно лечение в случая или успешно се повлиява от психотерапия без лекарства? Тъй като не бих желала да пия антидепресанти. Малко трудно би ми било да разбера кой терапевт се е занимавал с такъв случай и кой не :) А за хипноза какво бихте казали? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ти нямаш депресия, за да гълташ антидепресанти, както сама си установила от личния си опит, ефект няма.

Проблема ти е в сферата на тревожните разстройства и правилният психотерапевтичен метод би ти подействал в рамките на няколко месеца. Преди 10 години, в следствие на случка се е отключил страх, с който ти не си успяла да се справиш. Той е започнал да се проявява на различни места, мозъка ти прави логическата връзка между страха - местата и действието и ти започваш постепенно да отбягваш местата. Това се затвърждава като модел в главата ти и се активира все по - често, като ти започваш да стесняваш в следствие на това социалните си контакти и живот.

Вярването в тази логическа връзка е основното, което поддържа страха ти, докато тя не се промени, няма да се промени и състоянието.

Всичко това е процес, който (заради дългия период, в който си го развивала)  има нужда от време да се случи, като се използват психотерапевтични техники и методи. 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Ходих два пъти на психотерапевт, но изобщо не ми помогнаха. Единия ми се караше, другия ме моташе 6 месеца, а резултати никакви. Вече не знам какво не съм опитвала.. билки, хранителни добавки, акупунктура, цветолечението на д-р Бах, но страхът си остава. Това пречи на абсолютно всичко и не се живее така в постоянно дебнене на тоалетни из града и страха да не се изложиш. Като човек се определям като свръхемоционална, чувствителна, обидчива, перфекционист, интроверт. Моля за съвет какво да предприема? Дали ще има успех една регресивна хипноза в този случай? И въпросът ми е към специалистите имали ли сте в практиката такъв случай? (питам, защото единият психотерапевт ми каза, че аз съм била единствената и такива случай нямало досега).

 

Здравей,

Диди ти е обяснила накратко най-важното - аз само ще потвърдя - единственият начин да се справиш със страховете си е психотерапия.

 

Провокираме това, което споделяш и което отделям като цитат. Аз тепърва навлизам в областта на психологичното консултиране и въпреки това никога не бих казал, че като твоя случай няма. Това е пълно невежество и бих ти препоръчал след време да намериш форма и начини да представиш имената на тези, които ти се карат и които никога не са чували за оплаквания като твоите. Във всеки учебник по невробиология или неврофизиология е описано всичко, което може да се случи в резултат на стрес и тревожност в тялото. Дадени са и процентните стойности на симптомите, които се проявяват. Ходенето до тоалетната е едно от най-честите проявления и за това има съвсем логично обяснение. Всеки начинаещ пък психотерапевт трябва да има "подръка" първо солидно обяснение за случващото се и най-малко 3-4 различни идеи за това как може да се помогне в случая. Така че това, че не е имал случаи неопитния психолог показва, че не само е неопитен, ами не е и учил. Първото е поправимо, но второто е непростимо.

 

Реакцията ми е малко остра, защото виждам докъде стигат мислите ти в резултат на това, че си попаднала при невежи специалисти. Търсила си капки на Бах, билки, а сега мислиш и за регресивна хипноза. Пробването на неработещи методи не само е изморително, но и крайно обезкуражаващо, което е направо престъпление. Както си тръгнала да търсиш съвсем няма да мине много време и ще намериш куп регресионисти, готови да те поведат по целебен път назад в животите. Не отричам регресията като инструмент, но това е часовникарска работа и съвсем не за всеки.

 

Съветът ми е да се довериш на опитен психотерапевт, профилиран в областта на тревожните разстройства. Още на първата среща би трябвало да го разпознаеш - ще почувстваш не само известно облекчение, но и ще имаш някаква идея какво и доколко е възможно в една терапия. Останалото е губене на време, средства и доверие в специалистите. Заради такива, при които си попадала се компроментират не само онези, които са наистина ефективни в работата си, но и обричат страдащите като теб на... на практика нескончаеми терзания. Затова, ако наистина си решена - направи проучване, подбери няколко специалиста, иди за по една консултация при всеки и избери този, който вътрешното чувство ти подскаже, че е твоят терапевт.

 

Още веднъж те моля да ме извиниш за малко емоционалния пост. Позволявам си да го напиша, защото темата е твоя, но тук четат и много други хора. Просто примерът ти е подходящ, за да се кажат тези думи публично и категорично.

 

Встрани от горното, с цялата си същност ти желая да намериш правилния път и да се справиш с проблемите си. Начини има, при това изпитани, работещи и не толкова екзотични, колкото се опитват някои да предложат.

 

Всичко добро!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви г-жо/г-це Колева, че ми обяснихте подробно за логическата връзка. До сега не се бях замисляла, и не осъзнавах какво точно продължава да поддържа страховете ми, въпреки непрестанните ми опити да се освободя от тях.

 

Благодаря ви г-н Балджиев! Ни най-малко не съм се засегнала от поста ви, напротив окуражихте ме да се доверя отново на психотерапията, защото наистина до сега това го бях отписала вече като вариант на лечение, поради ред причини, които изброихте. Успокоих се, че това е най-срещаният проблем при тревожните разстройства и не съм единствената, както смятах. 

Още веднъж много ви благодаря за надеждата и светлинката в края на тунела, която ми дадохте. Не съм се отказвала никога до сега и няма и да го направя, винаги ще търся начин да преодолея това състояние. Вече си записах час при психотерапевт, специализирал в тревожните разстройства.

 

Желая ви хубав и усмихнат ден!

Линк към коментар
Share on other sites

Супер! :)

Ще ми е приятно, а предполагам и на останалите от форума, когато приключиш терапията си да се похвалиш с промяната.

Желая ти я от сърце!

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина, често срещано явление е, хората да се притесняват от това дали няма  уринират непроизволно на обществени места или дефекират. 

Проблема е решим с помощта на психотерапията. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Здравейте! Много се радвам, че попаднах на такава тема. Аз имам същият проблем като ivanova18. Аз съм на 28г. и имам доста отговорна работа и съм много емоционална личност. При мен всичко започна лятото, когато започнах да дигам кръвно и джипито ми изписа Деанксит. Аз обаче не го пих редовно и след месец някъде получих силно сърцебиене на работа. Пак ходих при личната и тя ми обясни, че е от нередовната употреба на Деанксита и ми изписа Стрезам. От Стрезама обаче получих световъртеж и пак сърцебиене и отново при личната.Обаче като чакам пред кабинета стомаха ме сви и изтичах чак до вкъщи до тоалетна. После се върнах при личната разказах и всичко. Направих си кръвни изследвания и хормонални за щитовидната жлеза и всичко беше наред ...личната пък ме прати на психиатър. Той ми изписа Ксанакс и още едни хапчета, които изобщо не си ги купих. Не исках да пия антидепресанти. Диагнозата ми беше паническо разтройство. Реших да не пия никакви лекарства и на работа продължавах да получавам сърцебиене и се опитвах да не се плаша много. И постепенно това нещо се превърна в един голям страх, от което ме свиваше стомаха и няколко пъти на работа ми се случи да ходя по голяма нужда. После почна още от сутринта при мисълта, че ще ходя на работа да ме обземе страх и не можех да изляза от тоалетната. И ден след ден става по-зле и по-зле всяка сутрин ходя по 2 -3 пъти до тоалетна и излизам със страх от вкъщи и така цял ден. Много ме е страх, че ще ми се ходи до тоалетна и ще се изложа...започвам да се потя от притеснение получавам сърцебиене, а на последък  почнах предварително да пия лопедиум против разтройство. Това притеснение не ми дава покой, започнах да не мога да излизам никъде. Започна да се получава когато съм на кафе, на гости, по магазините, никъде не мога да отида много е гадно в него момент просто искам да избягам от това място и да съм си вкъщи само там ми е спокойно. Ivanova 18 при теб как са нещата, надявам се да си се оправила вече. Моля, Ви за съвет. 

Редактирано от Yana 123
Линк към коментар
Share on other sites

Понеже по-горе питате дали има такива случаи - има. Често в по-лека степен. Имал съм случаи, при които позивите са за уриниране и съответно психиката се фиксира в тях. Както и за дефекиране. Хубавото е, че човек сваля килограми, вталява се, изглежда добре :) . Но, понякога прекалено "добре". Имах случай на мъж със сериозен бизнес, който почти не ядеше и беше станал 40 кг... Решението е в работата със страха, в преобразуването му. Защото именно страхът причинява размножаването на бактериите в червото, което води до позиви. Казвате - страх ме е, че ще се случи. Самият страх от страха и от случването, провокиран от негативни мисловни сценарии, води до телесни промени, до взрив в бактериалната флора и позиви, както и до отбягващо поведение, което завърта колелото на случващото се. Работи се основно с когнитивно поведенческа и хипнотерапия, донякъде и с психотелесна работа. Самата работа със страховете вече променя и характера ви до позитивните му потенциали, превръща ви в смела и решителна жена. Започва се с работа с вътрешния диалог, с автоматичните мисли, които идват по отношение на ставащото. Но, това е само старт. Един ключов междинен, но силен метод, е излагането на стимули с превенция на отговор (наводняване) - отначало визуално и вербално, в представността ви, но после и в реални ситуации. Продължава се с хипнотерапия, насочена към отношението ви към ставащото - защото ако сега си мислите, че сте жертва на гадното състояние, в терапията се учите да благодарите и променяте настройката си в пълна със смирено доверие в уроците на страха - а именно смелост, обич, доверие, активно себезаявяване, приемане на провала и слабостта, претръпване на страха от унижение и "какво ще кажат хората" и развиване на самостойност, здраво ядро от себедоверие. Хипнотерапията се допълва от работа през тялото в кабинета - психотеатър и дишане, в които сама се вживявате в състоянието си и се учите да го овладявате с вече инсталираното отношение на приемане. Изключително важно е отсега да осъзнаете, че каквото и да правите, то не е механично и не е "за да не се случи това, от което ме е страх...", а че методите работят ефективно, когато отношението ви е на благодарност и смирено учене, на доверие в живота, даващ ви добрите уроци на тревожността, за да извлечете от тях бисерите на себепознанието, на силата на самоувереното себедоверие. Иначе, ако правите дори и най-точните методи, при най-успешния терапевт, ако настройката ви е да ги правите, сякаш пиете хапче, за да се махне "ужасното" нещо, слагате каруцата пред коня... Разберете, че е за добро и състоянието ви учи на цялостно характерово и личностово израстване! В терапията се премахва и поведението на отбягване, като чрез поведенчески експерименти ежедневно предизвиквате страха си, като практикувате приемането му, промененото си мислене, а над това и отношение на любящо доверие! Дават ви се много домашни работи - дневник на вътрешния диалог, релаксация/самохипноза/ медитация, спорт и дишане, поведенчески експерименти. Намерете добър терапевт и тръгнете по пътеката си!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте,

След година, че и малко повече откакто споделих тук за проблема си. Искам да благодаря много на Георги Балджиев и Диляна Колева, че ги послушах и потърсих специалист в паническите разстройства, въпреки че бях загубила вяра в психотерапията след неуспешни опити. Адски много ми помогна. Много неща се случиха, но накратко как се стекоха при мен нещата. 

1. Обърнах се към Бог. Започнах да чета Библията. Простих си, простих на разни хора, наранили ме по някакъв начин, поисках прошка и благодарих на Бога за всичко, което ми е дал и че ме е излекувал. След няколко месеца Неговата милост не закъсня. Съвсем случайно забременях и сега се радвам на прекрасното ми детенеце!

2. Започнах веднага терапия и пих антидепресанти малко време. Не съжалявам, че пих хапчетата. Помогнаха ми, но най-вече ми помогна промяната на мисленето! Не казвам, че съм на 100% излекувана и че това все едно никога не се е случвало, но имам страхотен напредък, има още какво да се желае, но поне не изпитвам смразяващия парализиращ страх.

Това помогна на мен. Вярата и благодарността към Бог и терапията със специалист по панически разстройства. Дано помогне и на някой друг със същият проблем. 

Линк към коментар
Share on other sites

БРАВО!!! :)

И помни, няма нищо случайно!

По повод мерака за 100-те ти процента ще ти цитирам един от любимите ми автори в областта на психотерапията - Пол Вацлавик, ще разбереш защо:

"Способността да се живее с относителни действителности, с въпроси, които нямат отговор, със знанието, че не знаеш нищо, а също и с парадоксите на съществуването, това именно е същността на човешката зрялост и произтичащата от нея толерантност към случващото се наоколо и търпимост към към другите."

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...