Guest Мона Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Даниел Вълчев се направи на Драги ми смехурко и се гъбаркаше с лафове като за пред баба си Цоцолана. Но да изкараш цялото образование Патиланско царство е уникално постижение... Заради циничното му поведение вместо Янка, сега си има работа с Че Гевара, умножен по 50 000. И въпросът отдавна вече не е синдикален! Учителите са заложили авторитета си и трябва да бъдат тотално подкрепени. Редактирано Октомври 12, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Да,нормално е да се нахъсваш щом искрено вярваш в правотата си. Но ще минат години и ще установиш, че е най-важно да продължиш да вярваш в правотата си и че никак не е важно дали можеш да го докажеш. Времето винаги показва кой е бил прав да си вярва. Че той въпросът още от началото не е синдикален Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Ина, моля чети внимателно, а не само това, което ти харесва: Вярно е, че проблемите в образованието са много. Но не разбирам защо само чувам: Ние искаме! Стачка до дупка! Така очаквам един път да чуя: След като обсъдихме проблемите на образованието, Ние Българските Учители предлагаме да се направят следните промени..., които ще доведат до едно по-достойно заплащане на нашия така важен за нацията ни труд. И аз продължавам да чакам предложение от вас, драги учители. Максим, относно големите заплати на тези, които не подкрепят протестът в този му вид: Пенсията ми за инвалидност+25% от соц.минимум + не знам си още какво + 11 години трудов стаж + майчинство ми е 166.00 лева. След една актуализация от миналия месец+10% увеличение на пенсиите, което направиха, става точно 205.00 лв. Ако има много нуждаещи се учители, мога да я даря. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Понеже съм си майтапчия Има само едно изречение от мен спрямо форумното ''нахъсване'' Всеки има право на мнение независимо че не е вътре в кухнята . Е питам аз за проблем който касае цяла нация останалите нямаме право на мнение така ли? Ина Трифонова наистина си чист и добър човек поне е видно от форумно присъствие(писане) хубаво да има повече такива учители като теб , образованието в България само ще спечели . Сигурно заради емоцията и младоста ти част от разсъжденията ти по темата(стачката) да ми изглеждат наивни,може и да греша . А колкото до подкрепата не варвам някой трезвомислещ човек да не я даде. Редактирано Октомври 12, 2007 от bee_bg Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 И ние които не сме на Учителското място, можем само да предполагаме как е при тях нали????? Защото повтарям, те носят голяма отговорност, те не могат да са строги в наши времена, даже им посягат ученици, в клас цари купон неземен, и треда им понякога е сякаш не оценен и от самите деца, както и от родителите... За това си мисля, че не им е лесно и ние не можем да сме против тях в момента, дори да не удобряваме действията им. Учителя е много важен и трябва да е оценен и уважаван! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Според мен приповдигната нахъсаност е лош съветник дори и за революция . Съмнявам се по този начин да се оправи положението в образованието . Ще си позволя малко разведряване ) , когато човек играе партия шах не бърза да си изиграе ходовете предвидимо... лесно е да даваш шах на царя примерно , а трудно е да спечелиш партията т.е да дадеш мат .Повече разумност е нужна . Има обаче и разлики. Шахматът е повече известен като състезателна игра, макар и ад има и други важни аспекти. В едно общество състезателния елемент не бива да превишава определени стойности, иначе ще е във вреда на оптималното сътрудничество! Има и друг начин - да се вдигнат заплатите, но без да с уволнява непосредствено - покрай сухото ще изгори и доста суров материал, каквито са порядките у нас - като едновременно се приведат изискванията в качество на обучението и времетраене на учителската ангажираност - в съгласие с едни по-високи критерии. Ще видите, че без да има уволнения некадърните сами ще напуснат и ще са доволни, намирайки своето истинско място в бизнеса или другаде, а имащите реално желание да работят ще доведат поне до частично стабилизиране на образователния сектор. А за повече е рано да мечтаем - все пак без фундаментална промяна в системата и най-кадърният учител не може да направи много. Затова и Донка отдавна е напуснала системата, датова и аз ралотих в конвенционалното здравеопазване само няколко години, а от 17 години съм вън от него... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 на мястото на унизен учителПоставям се и се изпълвам с тъга и съчувствие. Как да преподава човек който едва свързва двата края и да мотивира учениците да учат, да бъдат морални и добри? Някои от които получават повече джобни пари от учителя си? Как могат да изискват родителите учителите да се жертват за децата им както при Лим, и в същото време да подронват авторитета им? Това са несъвместими неща и ние трябва да се научим като народ на уважение и зачитане на човешкото достойнство. фундаментална промяна в системата Нека стачката изиграе важна роля за тази голяма цел. Нека това постави начало на истинския диалог и събуждане на България. "Ако печеля, печеля за цял народ" Нека българските учители спечелят за целия народ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
добрина Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 И въпросът отдавна вече не е синдикален! Учителите са заложили авторитета си и трябва да бъдат тотално подкрепени. Напълно съм съгласна с теб ! Ако сега не ги подкрепим ,политическото безхаберие /или по-точно казано -18 годишното мачкане на тази професия/ ще съсипе нацията ни като цяло.Възрожденския дух и безкрайната любов на българина към учението ,ще ги има само в историята. С подкрепата на гражданското общество, те трябва да застанат пак на почетната стълбица-учител-кмет- поп. А колкот до разрастващата се администрация - тръпки ме побиват като чета тези цифри. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 240 ОТ 28 СЕПТЕМВРИ 2007 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ПОДГОТОВКАТА И ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ НА 28 ОКТОМВРИ 2007 Г. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 За безусловната подкрепа на учителската стачка мисля, че е всеки здравомислещ българин. Противното би означавало да си направим харакири. Колкото повече хора го осъзнаят, толкова по - добре! Но сега да поговорим малко за качественото образование. Според моето виждане са необходими няколко неща: 1. Време - качеството не може да се случи от днес за утре. То изисква време. Илюзия е да се мисли, че като ни вдигнат заплатите това автоматично ще ни направи по - добри учители. Не, но би ни мотивирало, би ни подействало като стимул, а това би довело и до по - добри резулати, защото настроението, с което влизаш в клас, е от изключително значение. Съвсем различно е дали ще влезе учител - позитивен и с добро самочувствие или със смачкано самочувствие, изнервен от безпаричие и проблеми, свързани с насъщния. 2. Нов министър и екип. Всички те трябва минимум три години да са били учители (по възможност в последните няколко години). Не ни трябва министър, чието сърце не е учителско! 3. Нова образователна концепция, съобразена с изискванията на живота, потребностите на учениците и много по - прагматично ориентирана 4. Образованието не само на думи, а на дело да стане правителствен приоритет като изключително важна сфера за бъдещото на България 5. Качествен учителски състав. Аз съм за това да се прави избор на учители с конкурс. За да се случи това, учителската професия трябва да се превърне в престижна и добре заплатена 6. Както, щем - не щем, внасяме здравна вноска, така да се въведе и образователна вноска 7. След завършване на всяка образователна степен да се държат тестови изпити по основните предмети 8. В горния курс, някъде около 10 клас да има профилиране, според интересите на учениците и тяхната професионална ориентация 9. За отсъствия и лоша дисциплина да се въведат парични санкции 10. Да нямат право действащи учители да дават частни уроци 11. Учебниците да се създават от работещи учители 12. Максимално да се съкрати административният апарат 13. Аз съм "за" да се въведе диференцирано заплащане, но не като измисленото в момента. Трябва да се оценява от специалисти най - вече пряката работа на учителя с учениците и да се открият някакви обективни критерии, които да дават ясна представа какви резултати е постигнал даден ученик при обучението на съответен учител Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Дотук добре, знаем и цифрите, знаем и фактите. Наясно сме... Но, да се впуснем в едно такова разсъждение: нали знаем как се преподава в българските университети и как се учи; нали го знаем и това. Знаем и кой ни учи, и как го прави. Учи се по едни и същи учебници от времето на проф. Динеков, говоря за Българската филология по учебника на проф. Мирчев - по историчекса граматика, корифеите по старобългарска литература са все едни и същи- проф. Донка Петканова и проф. Добрев, пропускам другите умишлено. Пролетен повей правят Боян Биолчев, Валери Стефанов и особено Никола Георгиев, (който беше отречен по времето на социализЪма), но си остана един от първите структуралисти в България. Да не пропусна и проф. Хаджикосев, изключителен експерт по античността и средновековието. Отново същите учебници. Във философксия факултет е същото и така нататък. Визирам Софийския университет. Какво илиза, съдейки по моите колеги - невероятна посредственост, с редки изключения. Тъга и печал. Майка ми е учителка, както и баба ми е била. Като цяло, нивото на учителското съсловие е критично ниско, което обаче, не ми пречи да подкрепям учителската стачка, защото въпросът е принципен. Трябва да има високи заплати, защото трудът е много натоварващ, депресивен и невротизиращ; това го знае всеки, ако има сетива. Един управител в Кауфланд (или т. нар. hausleiter) получава средно ок. 2000 лв. заплата. Не виждам с какво той заслужава повече от един учител. Но, ако кажем например, че веригата хипермаркети, както е и BILLA, нямат пряка връзка с България, то един кредитен инспектор - фирмени кредити получава между 1000/1500 лв. заплата. Прости сметки. От тук присъстващите учители (визирам форума), най-много подкрепям Ина, защото тя е млада и някой ще унищожи ентусиазма й с огорчение - ужасно заплащане на труда й; системата ще закопае всеки млад човек, дръзнал да стане учител; за мен те са сървайвъри... Аз лично, съм песимист, дано другите да не са. Не само за учителите, за цялата мизантропска нация. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Мона, защо не помислим за многото хиляди наши интелектуалци които успешно се занимават с наука и бизнес на високо ниво в международните фирми и в Америка и Европа? Както посредствеността, така и гениалността зависи твърде много от контекста, виждал съм го толкова пъти в живота си. Както за сънародници, така и за хората от запада. Нека най накрая се научим да се подкрепяме и да вярваме всебе си и в ближния. Един човек зареден с кураж, радост от живота, оптимизъм и обич съвсем не е същото нещо като същия човек обзет от депресия и вцепенен от страх и черногледство. Нека да си даваме добри чувства помежду си, и ще родим добър плод. Благодарим ви! И простете Загдето не повярвахме във вас. Благодарим ви и дано не спрете! Дано настъпи българския час! посветено на победите на националния отбор през 1994посвещавам го на българските учители сега! Борислав :thumbsup: 1. Време - качеството не може да се случи от днес за утре. То изисква време. Илюзия е да се мисли, че като ни вдигнат заплатите това автоматично ще ни направи по - добри учители. Не, но би ни мотивирало, би ни подействало като стимул, а това би довело и до по - добри резулати, защото настроението, с което влизаш в клас, е от изключително значение. Съвсем различно е дали ще влезе учител - позитивен и с добро самочувствие или със смачкано самочувствие, изнервен от безпаричие и проблеми, свързани с насъщния. Да. 2. Нов министър и екип. Всички те трябва минимум три години да са били учители (по възможност в последните няколко години). Не ни трябва министър, чието сърце не е учителско! Да! 3. Нова образователна концепция, съобразена с изискванията на живота, потребностите на учениците и много по - прагматично ориентирана Тук ще е необходима много работа иусилията на много хора, не само учители но и доброволци родители и заинтересуваният бизнес. 4. Образованието не само на думи, а на дело да стане правителствен приоритет като изключително важна сфера за бъдещото на България 5. Качествен учителски състав. Аз съм за това да се прави избор на учители с конкурс. За да се случи това, учителската професия трябва да се превърне в престижна и добре заплатена 6. Както, щем - не щем, внасяме здравна вноска, така да се въведе и образователна вноска 7. След завършване на всяка образователна степен да се държат тестови изпити по основните предмети 8. В горния курс, някъде около 10 клас да има профилиране, според интересите на учениците и тяхната професионална ориентация 9. За отсъствия и лоша дисциплина да се въведат парични санкции 10. Да нямат право действащи учители да дават частни уроци 11. Учебниците да се създават от работещи учители Достатъчно е да участват в създаването и в оценяването. 12. Максимално да се съкрати административният апарат 13. Аз съм "за" да се въведе диференцирано заплащане, но не като измисленото в момента. Трябва да се оценява от специалисти най - вече пряката работа на учителя с учениците и да се открият някакви обективни критерии, които да дават ясна представа какви резултати е постигнал даден ученик при обучението на съответен учител Редактирано Октомври 12, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alainpaula Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Искам да споделя, че моят учител по български език и литература от преди 15 години е имал не само важно, но жизненоважно значение за моето духовно и интелектуално развитие. Дори родителите ми не можаха да направят това, което той е направил за мене и аз съм му завинаги задължена. И именно затова ме боли безкрайно, че човек от такава висота - професионална и духовна - е наричан алчен от някои хора тука във форума и много други извън форума. Няма нужда да се преструваме, че учителите са някакви светци, които могат да преживяват на вода и въздух. И в същото време те са водата и въздуха за душите на децата, които обучават. Вместо да анализираме отделни учители, които нямат необходимите професионални квалификации да бъдат такива, защо не си зададем въпроса: който и да е човек в България ако трябва да избере между любимата си нископлатена професия и не толкова любима, но по-висока платена работа......какво ще избере? Какво бихте избрали вие? А ако имате деца и къща и семейство? Факта, че почти всички учители избират ПЪРВО да излязат на улицата да протестират и да оставят семействата си гладни, вместо да си подадат оставката и да си намерят работа в чужбина, какво ви показва? Не искат ли да продължат тези хора да бъдат учители? Искат, много искат.......но ако никой не ги чува и подкрепя, няма да оставят семействата си гладни в края на краищата. Поне са опитали с всички сили! Вярно е, че в развитите страни учителите не са богати, но не са и гладни и бедни. Аз живея в Бостън от 10 години и моите приятели учители изкарват над $ 7500 на месец с 15 години стаж. За сравнение това е заплатата на един мениджър в огромна фирма или завод, а таксиметровите шофьори изкарват около $ 3000 на месец. Да не говорим колко бонуси имат за нови учители, защото тук има недостиг. На всичкото отгоре качеството изобщо не може да се сравнява с това на българските учители. Аз съм принудена да обучавам дъщеря си в къщи, /която трябва да е в 5ти клас /, въпреки че с данъците си плащам заплатите на учителите. Програмите им са слаби и не се изисква от учениците. И това е в Бостън, столицата на световното образование! Мисленето на хората в България трябва да се промени радикално. Хем искаме децата ни да получават отлично образование, хем очакваме хората, които трябва да дадат това образование, да живеят в окайващи условия. Ако беше такава логиката, то професорите в Харвард щяха да работят за заплата от $ 2000 на месец, която е същата като продавачи в магазин и да подготвят студентите си с най-доброто образование в света. Вместо това те изкарват по $ 20,000 на месец и никой не ги нарича алчни и безскрупулни. Същото е положението с учителите в средните училища. Много програми бяха орязани поради бюджетни проблеми, но никой не смее и да пипне заплатите на учителите, защото те просто няма да се явят на работа и щяха да стачкуват както българските учители сега. Ако бъдещето на нашите деца зависи от тези същите учители, които прекарват повече време на ден с тях, отколкото повечето родители, работещи възможно най-високоплатената работа, за да сложат хляб на масата, тогава защо не застанем зад учителите, за да застанат и те зад нашите деца? Наистина ли очаквате хора с 300 лева заплата на месец да се погрижат за розовото бъдеще на децата ви, когато те не могат да се погрижат за розовото настояще на своите? В Америка има много силно движение сред работниците във всяка сфера. Психолози консултират фирми как да подкрепят работниците си да са доволни, релаксирани, със щастлив живот извън фирмата, защото това са най-ефективните работници от всички. Фирмата плаща за членство в спортни клубове, детегледачки за децата, билети за кино, почивки....Явно финансовото благосастояние си оказва влиянието и колкото и да е кадърен един професионалист, включително и учител, ако е поставен в стресово състояние няма да може да се отпусне и да си свърше работата перфектно. А някой тука да се е опитвал да се концентрира на работата си 100% когато главата му е пълна с тревоги с какви пари ще плати за уроците на децата си, екскурзията от училище или учебниците струващи 150 лева? Вярно, че много хора в България получават ниски заплати, но ако учителите държат ключа за бъдещето на нашите деца и следователно на нашата държава, не заслужават ли малко приоритет пред много други професии? Нека ги уволним тогава, защото те могат да си гладуват и без мизерните си заплати и всеки да си учи детето в къщи или да плаща хиляди левове на година за частни учители и училища. Поставете се на тяхното място и помислете каква съдба искате за градителите на умовете и духа на вашите деца. Паричното възнаграждение няма директен ефект върху таланта на един учител. Но то има такъв ефект върху ежедневната му работа в зависимост от това дали той има повече тревоги за собствената си съдба, отколкото за съдбата на децата, на които преподава. Нека да подкрепим учителите, защото те не искат да се придвижат от точка 1 до точка 10 що се отнася до паричното възнаграждение. Те просто искат да се придвижат от точка 0 до точка 1 и това е най-малкото, което заслужават. Училището не е само място за получаване на диплома с високи оценки. То е място където преди всичко се градят високо ниво на самочувствие, вяра в собствените ти възможности и качества на характера, които те правят достоен и уважаван човек за цял живот. За съжаление влиянието на учителите често се вижда след много години, защото те ни градят като личности в продължение на 10 - 15 години. Сега не виждаме какво допринасят за нашите деца, за нас техния принос се измерва с оценката, която са им поставили днес. Всеки родител изисква много от учителите на своите деца, затова и чуваме много осъдителни думи как еди кой си учител бил некадърен или незагрижен и т.н. Който много изисква трябва и много да дава, за да има баланс. Нека на нашите учители им бъдат дадени по-високи заплати и така да им бъдат предоставени условия да отдадат най-доброто от себе си и за петте или повече часа, които прекарват всеки ден с нашите деца, да бъдат ангажирани само със загриженост за тяхното бъдеще, техния успех и градене на самочувствие и характер. Поздрави, Анна де Паула, Бостън, САЩ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 :feel happy: Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Благодаря за мнението! Наистина беше полезно да научим как е в САЩ. Тук нещата са объркани тотално. В клас в момента само двама ученика са си купили учебника. Останалите 25 човека твърдят, че учебникът по география е скъп за тях и не го купуват вече цял месец. Повечето от тях нямат намерение да го купят. Какво изобщо можем да направим? Учебникът струва 12 лв, наистина качествено илюстриран с всичко необходимо към уроците. Но с технически и правописни грешки и безсмислени тук-таме фрази! Абсурдно. Те са прави за себе си, не е лесно ученик да извади 12 лв за учебник. Не можем да ги принудим да си купят. Като се замисля и аз веднъж, когато бях в 11 клас не си купих учебника по астрономия, беше преди 15 години. Разбирам ги напълно. Но при това положение как ще учат и върху какво ще изпитваме? За какво се плащат данъци в тази държава? Плащаме си здравни осигуровки, а нямаме право срещу тях на безплатно лечение, като имаш пулпит, трябва да платиш 70 лв за един зъб. Не може да се дере само от кожата на българина толкова години кой откъдето свари, а да не му се даде да не е много, но поне това което заслужава. Обидно е. Нали сме в ЕС, има правила, ЕС казва минимум 5% за образование. Държавата не ги дава упорито. Защо не изпълнява поетите към ЕС ангажименти? Друг прецедент: държавата гласува определена субсидия за висшите учебни заведения, но не плаща 100% а само 93%. Защо не плаща всички 100%? Това е вече мисля трета-четвърта поредна година. Къде отиват другите 7%. Престъпление след престъпление спрямо своите поданници! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 За безусловната подкрепа на учителската стачка мисля, че е всеки здравомислещ българин. Противното би означавало да си направим харакири. Колкото повече хора го осъзнаят, толкова по - добре! Но сега да поговорим малко за качественото образование. Според моето виждане са необходими няколко неща: 1. Време - качеството не може да се случи от днес за утре. То изисква време. Илюзия е да се мисли, че като ни вдигнат заплатите това автоматично ще ни направи по - добри учители. Не, но би ни мотивирало, би ни подействало като стимул, а това би довело и до по - добри резулати, защото настроението, с което влизаш в клас, е от изключително значение. Съвсем различно е дали ще влезе учител - позитивен и с добро самочувствие или със смачкано самочувствие, изнервен от безпаричие и проблеми, свързани с насъщния. 2. Нов министър и екип. Всички те трябва минимум три години да са били учители (по възможност в последните няколко години). Не ни трябва министър, чието сърце не е учителско! 3. Нова образователна концепция, съобразена с изискванията на живота, потребностите на учениците и много по - прагматично ориентирана 4. Образованието не само на думи, а на дело да стане правителствен приоритет като изключително важна сфера за бъдещото на България 5. Качествен учителски състав. Аз съм за това да се прави избор на учители с конкурс. За да се случи това, учителската професия трябва да се превърне в престижна и добре заплатена 6. Както, щем - не щем, внасяме здравна вноска, така да се въведе и образователна вноска 7. След завършване на всяка образователна степен да се държат тестови изпити по основните предмети 8. В горния курс, някъде около 10 клас да има профилиране, според интересите на учениците и тяхната професионална ориентация 9. За отсъствия и лоша дисциплина да се въведат парични санкции 10. Да нямат право действащи учители да дават частни уроци 11. Учебниците да се създават от работещи учители 12. Максимално да се съкрати административният апарат 13. Аз съм "за" да се въведе диференцирано заплащане, но не като измисленото в момента. Трябва да се оценява от специалисти най - вече пряката работа на учителя с учениците и да се открият някакви обективни критерии, които да дават ясна представа какви резултати е постигнал даден ученик при обучението на съответен учител Да Ето това вече заслужава всенародна подкрепа. Защото без такива сериозни и конструктивни предложения, всичко останало е едно изкуствено противопоставяне чия професия е по-важна и кой заслужава повече пари. Аз лично не се наемам да съдя кой е физически и психически по-натоварен и кой е по-важен за обществото - учителите ли, лекарите ли, инженерите или журналистите. Също така продължавам да съм на мнение, че изнудването не е нормален метод за въздействие и напомням, че почти всички съсловия в обществото са способни да приложат такова спрямо останалите хора (отново припомням пресния случай с градския транспорт в София ), защото все повече зависим един от друг и когато някой реши да блокира даден сектор от обществените дейности, това неизбежно води до сериозен дисбаланс. Проблемите в образованието не са нито от днес, нито от вчера. От години наред нещата се влошават и ако будните и отговорни учители, и директори на училища, и регионални инспекторати, съвместно със загрижените родители подемаха най-различни инициативи и настояваха за конкретни и конструктивни промени, сега вече щяха да се забелязват положителни резултати, включително и в достойното възнаграждение на добрите учители и постепенното отстраняване на неподходящите за това поприще. За мен е странно следното - болшинството учители на моите деца са много добри професионалисти, но ... аз неколкократно съм настоявала и на родителските срещи, и в индивидуални разговори с тях да се предприеме нещо и за неподходящите учебници, и за организацията на учебния процес, обаче дежурния отговор е: да, и ние не харесваме учебниците и учебните програми, но нас не ни питат, нищо не може да се направи. Добре, кой трябва да дойде и да ги пита? Ние българите май все чакаме някой да дойде с бъклица да ни кани, а още по-добре, ако някой друг вземе, та ни разреши проблемите. То затова и целокупно чакаме и се надяваме някой да дойде и да ни оправи. И забравяме, че "Ако не си помогнеш сам, и Господ не може да ти помогне.". Докато не се излекуваме от тази си пасивност и инфантилни очаквания, че някой друг трябва да се грижи за нас, да решава вместо нас, да оправя нещата вместо нас, ще продължаваме да буксуваме във всичко, не само в образованието. Нужно ни е едно активно гражданско общество, което да не си трае или в краен случай да се бори за няколко трохи хляб, ами да вземе в свои ръце бъдещето си и да прокарва конструктивни инициативи. А да се надяваме, че: продажни и нагли политици, които се интересуват единствено от това да им нарастват банковите сметки. Те трябва да отстъпят мястото си на държавници от нов тип - които наистина милеят за съдбините на България и работят всеотдайно за общото благо. за мен е нереалистично и наивно. Добре звучи като лозунг, но е кухо откъм съдържание. Вие да сте чували не само в България някой продажен и нагъл политик да си отстъпи мястото? И от къде ще се появят държавниците, които милеят всеотдайно за общото ...? освен да паднат като манна небесна. Всеки народ си заслужава политиците, учителите и всичко останало, по простата причина, че той ги е създал и в буквален, и в преносен смисъл. Затова е нужно да се променим като общество, а не само да се оплакваме и да търсим кой ни е крив... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Нужно ни е едно активно гражданско общество, което да не си трае или в краен случай да се бори за няколко трохи хляб, ами да вземе в свои ръце бъдещето си и да прокарва конструктивни инициативи. Всеки народ си заслужава политиците, учителите и всичко останало, по простата причина, че той ги е създал и в буквален, и в преносен смисъл. Затова е нужно да се променим като общество, а не само да се оплакваме и да търсим кой ни е крив... Смятам, че промяната е вече започнала. Съгласна съм с предложенията на Борислав, но едно от тях нещо ме смущава: 6. Както, щем - не щем, внасяме здравна вноска, така да се въведе и образователна вноска Представете си един модел на сега функциониращата Здравна каса в образованието. Рай за работещите в нея чиновници с огромни заплати и тегло за всички останали. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Ася чета внимателно всичко , подчертавам това , което не ми харесва. За предложенията на учителите , за промени в образователната сиситема и образователния процес и дума не можеше да става ,поне до този момент. Това допълнително нажежи страстите. Ние сме със здраво завързани ръце , а ни карат да рисуваме картини /както се изрази Лили Игнатова по Би Ти Ви/ . Не може всяка година да си мисля сама учебници по изобразително изкуство за всеки един клас , в който преподавам. Да съставям тестове и да се чудя по кой начин да си направя учебната програма и какви нагледни материали да използвам. Не може в инспектората да няма специалист по изобразително изкуство и по тази причина да не се правят съвещанията на педагозите по изобразително изкуство. Да не говорим за специалните предмети , които изискват наистина академична подготовка и специализирани познания. Не може децата да са абсолютно неграмотни за света на изкуството и един ден , когато влязат в една галерия или музей да не знаят дали гледат Антично изкуство , Средновековие , Ренесанс или модерно изкуство. Да нямат култура на европейски граждани , да не развиват творческите си възможности. Знаете ли какви условия за работа има в една Европейска Гимназия -страхотни .Дори и в Турция , направо сме от каменната ера , в сравнения с условията там. Няма такива полусрутени , допотопни сгради , които да се наричат гимназии или училища. Стативи, библиотека , много албуми , пособия , истории на изкуството , поне от 3 различни автори ,да не говорим за материалите за рисуване , които никога не са проблем. Отделната стая -кабинет или ателие са задължителни за този предмет . Отношението и на родителите не е профанизирано , като към свободен час или някакъв неважен предмет . Напротив във всеки елитен университет и гимназия , всички предмети и специалности по изкуствата са най- скъпи и най- реномирани. Благодаря на Мона и всичките ми приятели , че ме подкрепят . Искам да кажа , че огорчението ми е вече налице , и то далеч не само заради заплащането. Цялата система и отношението на обществото е недобро , към образованието и хората , които работят там. Старото поколение учители е в конфликт с младото . Не може само стажа да е основния девидент в оформянето на една учителска заплата. Диференцираното заплащане , така както е формулирано в момента е напълно излишно като реформа. Аз също съм за диференцирано заплащане , но критериите не са обективни и смислени, а напълно обездвижващи и глупави. Хората , които са учители , знаят много добре , колко абсурдни и несъстоятелни са те. Примерно всички класни априори трупат точки ,или извънкласните училищни дейности и такива подобни. Ефективността от работата на един учител не се изразява приоритетно в екскурзии или водене на дневници . Важни са истинските качества на всеки един преподавател и учител. Успехите и проектите , които е успял да осъществи с всеки един ученик . С всеки един , а не само с един или двама да се отнесе златната купа от голямото състезание. Модерното поднасяне на целия учебен процес е също много важен, всички интерактивни методи , които използва учителя. Важно е да се разполага с модерни материали, последни издания , най- новите автори , най- добрата визия , най- новия поглед. Ако учебника ми е издаден 1989 дори и езика , на който е написан е остарял. Важно е да се използват нови учебници , нови помагала. Важно е да се разбере от ученика , че той има задължения към цялата институция , наречена училище или гимназия .Не може да се толерира арогантното отношение или дори откритата агресия. Да се взимат наистина строги мерки , при отсъствия,най- добре паричниглоби . Присъствието на учениците е основен проблем .Агресията на учениците е също основен проблем.Родителите да си дадат много ясна представа за собствената си отговорност не само към децата си ,а и към учителите , а и към екипа на цялата гимназия или училище . Трябва да има коректност и уважение от страна на родителите към всеки един учител ,а това в никакъв случай не може да се каже за сегашното отношение на повечето родители. Нито един човек не е длъжен да изтърпява недостойно отношение на друг човек нали така? Освен правата на ученика , трябва да има морален кодекс с правата , чисто човешките и на учителя , защото това е двустранен процес . Аз бих настоявала за морална защита на учителя , не само от обществото , но и законово . Значи , ако някой си позволява недостойно поведение , просто е длъжен да си изтърпява последствията. Трябва много да се промени и поведението на родителите и на учениците . Никъде не може да се види подобно поведение на ученици по света. А пушенето в двора на училището е направо отвратително. Не може един своеволен родител , да преценява знанията на детето си по - добре от учителя и родителя да изисква определени оценки и да заплашва учителя. Това , което Максим каза ,че заради няколко ученици трябва да се свали цялостното ниво на съпоставка, оценяване и образователен процес е абсолютно вярно . Циничните думи в училище не могат да присъстват постоянно , затова също трябва да си има санкции. Грубите обръщения с , които се наричат сами помежду си учениците , а понякога и учителите са недопустими. Аз бих акцентирала на поведението , моралните отношения и задължения на родители, учители и ученици . Три звена , всяко едно от което носи собствената си отговорност. Отношенията в учителския колектив също са много важни . Тях няма да коментирам, защото направо ми е болно понякога. Тревожни са , най- вече заради това , че Даниел Вълчев успя да озлоби хората , да ги настрои един срещу друг , да ги изправи пред големия проблем оцеляване , да ги овълчи . А най- страшното е ,че ние не осъзнаваме ,че се намираме в един отбор - учители, ученици и родители . Трябва да работим заедно , като екип. Редактирано Октомври 12, 2007 от Ина Трифонова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
добрина Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Благодаря ти Анна де Паула, Бостън, САЩ ,че се включи със своето мнение от другия край на света. Била съм в ситуациа /не от това ниво/ на стачка и знам колко важна е подкрепата след 10-15 ден ,за да се извоюват исканията. И аз не отдавам толкова голямо значение на исканията за заплатите ,моето верую е написанто от теб Вчера, 20:26 Вярно, че много хора в България получават ниски заплати, но ако учителите държат ключа за бъдещето на нашите деца и следователно на нашата държава, не заслужават ли малко приоритет пред много други професии? Паричното възнаграждение няма директен ефект върху таланта на един учител. Но то има такъв ефект върху ежедневната му работа в зависимост от това дали той има повече тревоги за собствената си съдба, отколкото за съдбата на децата, на които преподава. Подкрепям ги /в подписките/, моля се да успеят! Успеят ли те ,успял е българския дух, -възрожденския! Редактирано Октомври 12, 2007 от добрина Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Прекият резултат от тази стачка зависи от мотивацията на мнозинството стачкуващи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Пламен Орешарски: "Европейски заплати ще има, когато се достигнат евростандартите по продуктивност на труда. Не съм назначен на пост "добър човек". Да се наливат пари в нереформиран секор, е неразумно." За онези, които не знаят - за политиката на финансовия министър: корпоративния данък печалба беше намален до едно от най-ниските нива в Европа и се въведе плоския данък. Лошото е случая е, че от плоския данък ще бъдат доволни онези хора, които имат високи доходи, но това е друга тема. До края на този месец парламента трябва да гласува бюджет 2008, тук е момента да се борят съответните министри за повече пари - и в образованието, и в здравеопазването. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 (edited) Пламен Орешарски: "Европейски заплати ще има, когато се достигнат евростандартите по продуктивност на труда. Не съм назначен на пост "добър човек". �”а се наливат пари в нереформиран секор, е неразумно." Ами май човекът е забравил чия отговорност е ниската производителност на труда и забавяните реформи в икономически, социалния и политически живот. Съществуващата политическа система предоставя чудесна възможност партиите да си прехвърлят отговорността една на друга и всяко управление да обвинява предходното. В действителност мнението ми може да е малко крайно, но лошите управници трябва да се съдят за държавна измяна и то не само за действията, но и за бездействията си. А иначе вече 18 години липсва реално общонационална визия за развитие, с която обществото да е запознато и да следи до каква степен се изпълнява и защо евентуално не се изпълнява. Това е изключително необходимо за да може енергията на нацията да бъде канализирана в една посока. Съществуването на такава визия не противоречи на множеството политически партии съществуващи в обществото и споделящи разнородни възгледи. Редактирано Октомври 13, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Когато София беше блокирана от учителската стачка, таксиметровите шофьори возеха за 70 ст/км. И пак ругаеха и недоволстваха, щото "апаратът чукал много на клиентите" - виновни били учителите, които искали много пари и блокирали движението.... И ние не сме по-добри от управниците си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 (edited) Пламен Орешарски: "Европейски заплати ще има, когато се достигнат евростандартите по продуктивност на труда. Не съм назначен на пост "добър човек". Да се наливат пари в нереформиран секор, е неразумно." Ами май човекът е забравил чия отговорност е ниската производителност на труда и забавяните реформи в икономически, социалния и политически живот. Съществуващата политическа система предоставя чудесна възможност партиите да си прехвърлят отговорността една на друга и всяко управление да обвинява предходното. В действителност мнението ми може да е малко крайно, но лошите управници трябва да се съдят за държавна измяна и то не само за действията, но и за бездействията си. А иначе вече 18 години липсва реално общонационална визия за развитие, с която обществото да е запознато и да следи до каква степен се изпълнява и защо евентуално не се изпълнява. Това е изключително необходимо за да може енергията на нацията да бъде канализирана в една посока. Съществуването на такава визия не противоречи на множеството политически партии съществуващи в обществото и споделящи разнородни възгледи. Както казват на запад, you hit the nail on the head, като правилен въпрос. За съжаление със съдене само се задълбочава неконструктивния кръг на търсене на вина. Нуждаем се от конструктивно мислене и все отнякъде трябва да се започне. Системата на образованието е добра за това, поради осъзнатостта и разумността на заетите в нея. После при успех може да се продължи и в останалия живот. В следвоенната външна политика на САЩ има много проблемни моменти, но има и няколко много успешни. Един от тях е осъществяването на "Плана Маршал" в края на 40-те, началото на 50-те. Характерно за него е привличането за изпълнители и консултанти от американска страна не на политици, а на успешни ръководители на средни и едри промишлени предприятия, реални практици. И колкото и хубави обещания да реди някой сладкодумен политик, когато няма реални знания за проблемите и за начини за тяхното решаване, разбиране на хората и знания как да ги мотивира заедно да решават проблемите, какъв резултат може да се очаква? Дори и да има най добро желание, можеш ли да свършиш работата? - Ами че каква е работата Да се промени мисленето ни в това направление. Иначе ще продължим да си избираме "принцове", не служители на народа. Мисля че на същите принципи трябва да се базира и реформата в образованието. Много се надявам хора като Донка и Борислав да се включат активно. Боя се също че министър - на когото над 90% от подчинените му граждани са несъгласни с методите му на работа - демонстрира некомпетентност - не представя отчет или ясна програма за излизане от кризата трябва да направи какво? Редактирано Октомври 13, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts