Guest hrisko_89 Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 (edited) В горния курс имах двама учители по история : единият в повечето случаи не ни преподаваше, или като говореше си мрънкаше, нямаше патос в говоренето му, не ни поднасяше любопитни факти.А другият направо изгаряше в работата си, говореше с патос, дори понякога ставаше леко смешен, жестукилараше, дори чуждата история ( поне на мен) ми е ставала много интересна, даваше любопитни факти извън учебния материал, преподаваше редовно. Редактирано Юли 23, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 25, 2009 Доклад Share Добавено Юли 25, 2009 (edited) Предлагам да въведем нова игра: "Пребройте грешките" Открийте и пребройте грешките на следния линк: http://frognews.bg/news_11000/IAvor_Boiadj...krai_Pazardjik/ Примери: Кое превръща паметникът край Юнаците в уникален? .... Има ли шанс най-стария град в Европа да стане новия туристически хит на България? Дали нещо е "пълно" или "непълно" при писане е въпрос на... усещане. Или да кажем че това е своего рода революция - което трябва да е пълно, става непълно и обратно. За такива грешки редакторите едно време щяха да ме пухат по главата, че съм неграмотна. Днес въпросните се ширят обаче необезпокоявани по печата, из нета, предполагам и в класните стаи. Язък за приемните изпити по български език и литература. Всеки неграмотник днес е журналист. Стига да иска. Редактирано Юли 25, 2009 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 Темата за учениците е много обширна, в нея може много да се разсъждава. Например, нека има униформи, но така, че младите да са в свежарски стил, да си изберат сами дизайна. ... Нека има правила, задължения, но и Мотивация за учене. Нещо, с което да се спечели вниманието на децата, да се върне доверието в тази система, особено за горните класове. Изобщо, нека, който се сети да пише, да има идеи. Може пък да ги съберем и да ги пратим в Министерството В нашето училище въведоха униформи, точно когато аз завършвах, почти никой не ги носеше, въпреки че униформите бяха от кръста нагоре само. Може би трябва да се почне тази инициатива от малките класове, а не от големите. Също така преподаването трябва да стане по - интересно и практическо, учителите да са по - отдадени на работата си. Oтносно униформите - и аз съм си мислела, че е добра инициатива. Но ... вече си мисля, че дори и да е била добра някога, то сега вече не е подходяща. Всяко дете има нужда да се облича в различна цветова гама в зависимост от неговите лични особености. Облеклото (по-скоро цвета му) помага да се коригира/хармонизира личността. Затова сега ми се върти в главата нещо такова - нека да има униформа, която обаче да се изразява с еднакви по форма/кройка дрехи, но да има възможност да бъдат в различни цветове. Самите цветове за всеки поотделно да се определят според личностните особености от подходящ човек/комисия, като се отчете и желанието на самото дете. Сещам се и за униформите в книгите на Джоан Роулинг - Шапката разпределяше децата така, че после бяха с различни цветове. Все повече оценявам добрите идеи (очевидно много по-дълбоки, отколкото на пръв поглед) в поредицата за Хари Потър. А в началото дори се чудех, защо са толкова харесвани тези книги, след като авторката очевидно няма особена писателска дарба. Явно има защо - написани са така, че в тях има повече, отколкото изглежда. П.П. Относно преподаването - да, интересно и практическо! Но само в нашия град ли премахнаха в училищата кабинетите по химия, физика и т.н., в които успоредно с преподавания материал на неголеми опитни установки се демонстрираше на живо това, което пишеше в учебниците? П.П.П. Илиянче, силно поддържам предложението ти да съберем ценни идеи и да ги изпратим в МОН. Тъкмо сега ще има рекунструкции в министерството, дори и една малка част от нашите предложения да се чуят и приложат, все ще е нещо Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 "Но само в нашия град ли премахнаха в училищата кабинетите по химия, физика и т.н., в които успоредно с преподавания материал на неголеми опитни установки се демонстрираше на живо това, което пишеше в учебниците? " В училището ми в горния курс никога не е имало такива кабинети. " Самите цветове за всеки поотделно да се определят според личностните особености от подходящ човек/комисия, като се отчете и желанието на самото дете." - добре звучи, но може би така изработката на униформите би станала доста по - мудна Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 Oтносно униформите - и аз съм си мислела, че е добра инициатива. Но ... вече си мисля, че дори и да е била добра някога, то сега вече не е подходяща. Всяко дете има нужда да се облича в различна цветова гама в зависимост от неговите лични особености. Облеклото (по-скоро цвета му) помага да се коригира/хармонизира личността. Затова сега ми се върти в главата нещо такова - нека да има униформа, която обаче да се изразява с еднакви по форма/кройка дрехи, но да има възможност да бъдат в различни цветове. Самите цветове за всеки поотделно да се определят според личностните особености от подходящ човек/комисия, като се отчете и желанието на самото дете. И аз мисля, че това с униформите не е особено подходящо в момента, особено когато цветовете са еднакви. Да не забравяме, че в новото поколение има и деца индиго и те може да са по-чувствителни към едни такива безсмислени мерки, защото всъщност това дали има или няма униформи изобщо няма отношение към дисциплината - това е точно замаскираното "миене на ръце до лакти", за което става въпрос и в Библията, струва ми се. А това от своя страна натоварва децата с нуждата да разберат света на възрастните - а те няма какво да разберат по отношение на въпроса защо изискват униформи от тях освен от това, че хората не са измисли по-добри мерки и е трябвало да представят нещо в законопроекта, което да изглежда "дисциплинарно". Честно казано, ако предложим униформите да са с други цветове, мисля, че болшинството от хората няма да разберат това и ще кажат, че се хващаме за глупости, затова може би е по-добре просто да няма униформи. Все пак, не всеки човек вярва в това, че определени цветове резонират с вътрешната същност на личността на човека и т.н. и няма защо да се натрапва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 Но пък ако има униформи, социалните различия биха личали по - малко. Освен това извън даскало всеки може да си ходи облечен, както иска. Дори да няма униформи трябва да има някакви основни изисквания за облеклото и външния вид в училище, с които всеки да се съобразява. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 Страхотно, мисля, че се заформя една доста ползотворна дискусия. Ако в училищата се въведе предмет, който да ни помага да овладяваме себе си, собствените си емоции. Да се свързваме с Природата, както външна, така и вътрешно, също би било дабре. Напълно съм съгласна с Florestan за децата-индиго. Тях ги разбива това, че учителите и въобще възрастните говорят едно, а вършат и мислят съвсем друго... И ако външната форма не съответства на вътрешната, не може никой да ги спечели. Социалните различия са по-малкият проблем. Ако училището наистина е елитно и държи на името си, то униформите от самосебе си ще дойдат. Но ако всичко е проформа... Изглежда има нужда от много промени, но постепенно... ще се получи... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 Също така може много хора да не вярват във влиянието на цветовете, но пак да са съгласни униформите да са с различни цветове, но пък в такъв случай се губи част от смисъла на думата УНИформа, тоест еднаква форма, еднаквост. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 (edited) Да ти кажа, ако всички сме УНИ/фицирани /, май няма да е интересно. В разнообразието и различността е красотата и развитието. Под строй и с еднакво мислене, да на притесняваме и да не караме другите да мислят, щото то така и по-лесно се управлява-еднаквото... Като роботи... Има строеве от близкото минало, дето видяхме какво правят с тази еднаквост. Та все ми се струва, че бунтарите, различните са движили света напред винаги. Но е важно и целта каква е. - Да отмъщавам и руша или да изградя нещо красиво, нещо добро за повече хора... Както и тези, дето правят промените от какво се водят-да докажа, да наложа себе си, моето виждане или да се съберат повече хора, дето да разсъждават и изберат най-доброто от няколко предложения... Редактирано Юли 26, 2009 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 26, 2009 Доклад Share Добавено Юли 26, 2009 (edited) " В разнообразието и различността е красотата и развитието." - Съгласен съм с това, Единство в многобразието ... " Има строеве от близкото минало, дето видяхме какво правят с тази еднаквост." - Така е, НО добрата стара Англия със сигурност не е била под някакъв строй в близкото минало, но там униформи има. Има униформи и в други европейски, а и не само европейски страни, които са по - развити от нашата. В испанско училище помня, че бях видял униформи. " Да отмъщавам и руша или да изградя нещо красиво, нещо добро за повече хора..." - Какво отношение имат към униформите отмъщаването и рушенето ? Сега като няма униформи, да не би да сме цъфнали и вързали ? Дори да няма униформи трябва да се въведат правила за начина на обличане в училище, да има някакво приличие, някакви правила ( и за поведението), които строго да се съблюдават. " Както и тези, дето правят промените от какво се водят-да докажа, да наложа себе си, моето виждане или да се съберат повече хора, дето да разсъждават и изберат най-доброто от няколко предложения..." - Съгласен съм, но в нашето училище униформите бяха наложени със сила, въпреки че събрахме подписка Против. После ни повикаха да си изберем униформи, настана лудница, всеки викаше. В крайна сметка избраха по - грозни униформи които не ни бяха показали на събирането и които бяха по - грозни от показаните. Какъв е извода ? От една страна не бива да се налага против волята на децата, от друга страна без да се наложи няма как да се стигне до въвеждане на униформи, защото учениците не могат да се разберат помежду си и с преподавателите. Ученици в 11 клас, какво остава за по - малки. Редактирано Юли 26, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Не знам защо чак и децата индиго се замесиха като довод срещу носенето на униформа. За едно дете индиго не би трябвало да е от първостепенно значение как се облича. Уж говорим за хора освободени от предразсъдъци... или просто наричаме „деца индиго“ хората с малко по-различни предразсъдъци от тези на останалите. „По дрехите посрещат“, всъщност не само посрещат. Социалните различия са доста съществени като психологически проблем за децата. Детето има възможност да си изяви характера по хиляди начини, а не само чрез облеклото. Не знам как човек може да парадира с освободеност, а в същото време чак толкова да държи да изрази себе си задължително с облеклото си. Униформата създава чувство за принадлежност, за колектив, за отговорност, за сплотеност. Дете което се движи с униформа по улицата ще се въздържа в по-голяма степен от непристойно поведение. Освен това носенето на униформа може да повлияе в положителна посока и върху бягствата от часовете. Редактирано Юли 27, 2009 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Много е елементарно: Става дума за свобода, която не бива да бъде ограничавана. Не ми е ясно онези лелки дето ни режеха дългите коси на входа на училището едно време с какво са допринесли за моето образование? Винаги съм била ученолюбива и същевременно не съм търпяла да ми се нарушава свободата. Всъщност униформата е подтискане, лишаване на човека от това да изживее свободата си, вкл. да се себеизразява по този начин. Човекът, измислил униформата, не е осъзнал своята собствена зависимост от външните неща - маскирал я е под вярата, че ограничаването на външното ще повлияе на вътрешното. Не е ли това вяра в силата на същите външни неща, но под друга форма и по отношение на другия? Инстинктите на хората бяха подтискани при комунизма, създаваше им се фалшива убеденост в техния алтруизъм. Когато външното ограничение отпадна, България заприлича на Дивия Запад. Пролича си какво са научили хората вътрешно за човечността и алтруизма. Така и с униформите. Ще наложиш на едно дете да се облича така или онака и така няма да му създадеш условия да се научи само. Старата песен на нов глас, нищо качествено ново като подход няма в това. Българската система винаги е образовала хора на конвейер. Помня много добре времето на кандидатстудентските изпити в Софийския университет. Не ставаше дума за мислене на изпита по български език и литература, а за папагалско повтаряне на мислите на незнам кой критик, за разтягане на локуми, за да е по-дълго, и за плащане на безумни такси за курсове, където темите се даваха наготово и се учеха наизуст. На този изпит аз, неправейки нито едно от тия неща и пишейки просто това, което мисля, имах 3,88. Не знам как я бяха изчислили оценката, но бяха сложили питанки на всичките ми писания, които не бяха преписани и бяха мое си оригинално мнение. Тогава теглих майната на тази зубрашка система. При последвалото ми американско и немско образование, рядко съм имала на писмена работа нещо под В, съответно под 2. Много по-характерно беше обаче беше да ми пишат А и 1,3-1,7 (1,0 почти не се пише, защото немците не раздават оценки на килограм). Точно това, че мисля независимо и свободно, се цени - преписвачите получават слабите оценки. Освен това в американските и немските университети се влиза лесно, но едно магаре, влязло в тях, няма начин да завърши. При нас магаре влиза, магаре излиза. Та как ще се решат проблемите на образованието в България като се въведе поредния конвейер, ето това не знам. Само знам, че този начин на мислене продължава да отчуждава хора като мен от тази държава. България не е място за свободни и мислещи хора. Никога не ги е подкрепяла, никога не им е давала поле за развитие. И с това именно се е докарала до просешка тояга. Редактирано Юли 27, 2009 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Не знам защо чак и децата индиго се замесиха като довод срещу носенето на униформа. За едно дете индиго не би трябвало да е от първостепенно значение как се облича. Уж говорим за хора освободени от предразсъдъци... или просто наричаме „деца индиго“ хората с малко по-различни предразсъдъци от тези на останалите. „По дрехите посрещат“, всъщност не само посрещат. Социалните различия са доста съществени като психологически проблем за децата. Детето има възможност да си изяви характера по хиляди начини, а не само чрез облеклото. Не знам как човек може да парадира с освободеност, а в същото време чак толкова да държи да изрази себе си задължително с облеклото си. Униформата създава чувство за принадлежност, за колектив, за отговорност, за сплотеност. Дете което се движи с униформа по улицата ще се въздържа в по-голяма степен от непристойно поведение. Освен това носенето на униформа може да повлияе в положителна посока и върху бягствата от часовете. Не е така. Аз много добре си спомням как малкото мои съученици, които са си позволявали понякога да избягат от час, просто сваляха тъмносинята мантичка/сако и оставаха с други, обикновени дрехи. Униформата по-скоро създава чувство за унифицираност, за бройлери на конвейр, отколкото за колектив или за сплотеност. Чувство за принадлежност - може би, но именно това чувство нямат децата-индиго; и не искат да го развият в себе си. И най-вероятно не е нужно да го развиват, така се връщат назад. Например нито едно дете индиго не е подходящо за колективните спортове, нито има афинитет към такива. Колкото до това: "Детето има възможност да си изяви характера по хиляди начини, а не само чрез облеклото" - все пак това са деца. Това изречение може да разчитаме, че ще се разбере и възприеме само от човек поне излязал от пубертета. Аз имам деца и въпреки че съм опитала да ги възпитам по малко по-осъзнат начин, въпреки че те самите са малко по-различни и успяват да устоят, много добре забелязвам натиска на средата именно относно облеклото. Защо? Ами явно от една страна като най-видимо, а от друга - като най-лесно да се покажеш такъв, какъвто не си (примерно не се чувстваш готин, но обличаш готини дрешки и това помага, поне донякъде). А и не само облеклото - всичко видимо и сравнително лесно постижимо: GSM, прическа, грим, татуировка и т.н. Виждала съм семейства, които имат месечен доход под 400лв, но успяват някак, на кредит може би, да осигурят на детето си всичко това, вкл. GSM за 800лв. Значи при децата не е толкова важно дали семейството по принцип е богато или бедно (което говориш ти за проблемите им заради социалните различия), а дали самото дете демонстрира съответните придобивки. Познавам сина на много сериозен бизнесмен (съученик на дъщеря ми), който се държи скромно, не парадира със скъпи вещи - е, в малките класове всичко беше нормално, но като поотраснаха/влязоха в пубертета и съответно беше низвергнат от компанията - не че семейството не може да си позволи всички тези дрънкулки. Редактирано Юли 27, 2009 от Диана Илиева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Азбуки, съгласен съм за всички тези неща с зубренето и т.н. Но униформите не са чак толкова тясно свързани с тези неща, аз не държа твърдо да има униформи, но например в Англия има, в други страни също има. Да не би там свободата да е ограничена, да не би съществуването на униформи да е причина за достигане до просешка тояга ?Всички тези проблеми с образованието не са чак толкова тясно обвързани със съществуването или несъществуването на униформите.Пък и нещо трябва да се направи за дисциплината, не казвам че трябва да се режат коси и да се слагат печати, но нещо трябва да стане. П.п. Между другото на мен ми харесваше сакото и с кеф си го носех. Редактирано Юли 27, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 Всеки си има право на мнение. Англия май беше вдъхновила Пинк Флойд за "Стената": We don't need no thought control! Ако униформите са въпрос на избор на училище, в което ги има, не ми пречи. Ако са задължителни за всички училища, възражение! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) В нашия случай бяха избор на училището ни. Ама училището ни ги наложи, не държавата, което за учениците няма значение, защото е наложено.Тоест и без държавна намеса може да има налагане на местно ниво. Дори министерството ни плати част от парите за униформите и министъра на образованието беше на първия учебен ден, дори си сложи униформа. В крайна сметка, надали с въвеждането на униформи може да се извърши голяма промяна в мирогледа на българите. Според мен трябва ако се въвеждат униформи, родителите и най - вече децата да са съгласни. Азбуки, благодаря ти че написа заглавието и изпълнителите на тази песен, преди я търсех, но не можех да я намеря, защото не знаех как се казва и кой я изпълнява ... Всъщност май това не е заглавието, но пък ми помогна да я намеря.Какво нещо е живота, търсиш нещо и го намираш, когато най - малко очакваш. Редактирано Юли 27, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Не знам защо чак и децата индиго се замесиха като довод срещу носенето на униформа. За едно дете индиго не би трябвало да е от първостепенно значение как се облича. Уж говорим за хора освободени от предразсъдъци... или просто наричаме „деца индиго“ хората с малко по-различни предразсъдъци от тези на останалите. В един от сайтовете, където е обяснено малко повече за тези деца, е обяснено, че те: - имат трудности с приемането на абсолютна авторитарност (без обяснение или възможност за избор) - имат трудности със системи, които са ориентирани към ритуалност или не позволяват креативно мислене - често имат желание да подобряват нещата и имат усещането, че знаят как, което ги прави често изолирани от каквато и да е конформистка система - нямат голямо влечение към социализиране, освен с подобни на тях; често нямат никакъв интерес към колективни спортове - при тях дисциплинарните наказания нямат добри резултати Последното няма много отношение към униформите, освен това, че въвеждането на униформите също се представи като част от "дисциплинарната" реформа, т.е. това е един вид нещо, което според управляващите тогава трябва да внесе дисциплина, това е промяната, която е въведена след наблюдаваната лоша дисцилина. "Имаме униформи откакто сгафихме с дисциплината" - сякаш това иска да наложи министерството. Ако аз лично искам да възпитавам в себеупование, би било една особено странна форма на възпитание да наложа на детето правила и да не му дам възможност да види какво то може да постигне със собствени сили и средства. В някой случай е възможно детето по този начин да развие силата да разчита на себе си, дори когато някой му се опитва да се наложи и така да отиде напред с материала, но това само в случай, че е достатъчно укрепнало и в случай, че не се предаде междувременно и не намрази този, който прави нещо де факто безсмислено. То е като да учиш на добро като правиш нещо лошо на някого - да се научи, че трябва да се издържа и да мисли за доброто въпреки лошотията, като така става по-добро. Не знам, ама с дете не мисля, че е добре да се правят подобни "екстравагантни" експерименти. А иначе, да, вярно е, че човек трябва да е освободен - ако му наложат униформа, то в действителност той трябва да си каже, че знае, че няма смисъл и че въпреки всичко нещата не са външни. Но самото налагане на униформите тогава също е толкова безсмислено - единственият даден довод е, че то сплотява - което въобще не е така в немалко случаи. Това, че не трябва да се притеснявам, ако нещо се случи, съвсем не означава, че трябва да го правя като за начало. Ако аз го правя, това означава не друго, а че влагам смисъл в това. Но ние възрастните сякаш искаме да им кажем в случая - "ние влагаме смисъл в униформите, защото те ви сплотяват". На отговора, че това не е така, а че от духовна гледна точка те имат обратен смисъл, защото не позволяват на всеки да изрази себе си и да се свърже с духовния израз на цветовете и формите, ние отгаваряме: "Но, деца, защо се вторачвате? Ние в тези униформи не влагаме смисъл." Гениално! И безмислено! Това е все едно като да дам задача от пети клас на второкласник. Още не е сигурен дали де факто искам да му кажа нещо с тези униформи (и поне аз така твърдя), а аз почвам да си играя на "тука има, тука нема"... И така, подкрепям мнението, че униформите са безсмислени... и само струват пари. Но това е наистина "козметичен" проблем. Едва ли ще има чак такива ужасни последствия, ако останат униформите, но въпросът е принципен. И това е само още един пример, в който възрастните се опитват да учат децата на принципи, като в самата основа на тяхното "учение" стои една безпринципност, една вътрешна некохерентност. Бих се съгласил със Станимир, че униформите не са първата грижа. И да останат, не това е най-големият проблем. Не пиша горното, за да вдигам само прах, по-скоро исках да изясня позицията си, но в действителност униформите не са най-важното в момента. А между другото на коментара за англичаните и униформите, един англичанин спомена, че е искал да се конвертира и да стане източно православен, защото ние сме имали много по-добро отношение към децата, отколкото англичаните. Азбуки, поздравления за мнението. Не знам как е в Софийския университет, но това си е друга тема. И все пак, в светлината на това, което пише горе, има далеч по-важни неща. На първо място - въведения принудителен детски труд. Знаете какви могат да бъдат децата, могат понякога да се присмиват на тези, които са наказани с особено "екзотични" мерки, така че не мисля, че това е най-удачното. Това да не е някакъв "мини-вариант" на "полицаи и концлагеристи"? По-серозният въпрос е - в кое училище може да се гарантира, че такива мерки ще бъдат правилно използвани от учителите, че ще има равноправие, еднакви изисквания за всички, че няма един учител да си затваря очите за какво ли не, а друг да наказва за щяло и нещяло? Още повече, различните училища в момента са на различно ниво. Ако миналата година учителка по английски е писала шестица за преписване на няколко думички, то може ли да се очаква, че тази година тя ще напише полагащата се бележка по дисциплина на детето на "кварталната мутра"? Не е ли ясно, че в училищата, където и без това все още има дисциплина, принудителният детски труд може да се окаже един безсмислен вид наказание, а в другите, където нещата трябва да се променят "от главата", а не от крайниците (т.е. от ръководството, а не от правилата, с които то си служи), това съвсем няма да има същите резултати. Затова мисля, че трябва да се попитат учителите - какво всъщност смятате, че е най-важното? Помогнала ли е реформата досега? Какво точно трябва да се промени и защо? Какво би помогнало? Ако има ученици, нека кажат какво реформата им е донесла, с какво не са съгласни и какво искат да се промени? Редактирано Юли 27, 2009 от Florestan Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Аз се радвам, че въведоха матури. Не съм вече ученик, но искам да се създадат по - добри условия за спорт в училищата, навсякъде където е нужно да се извършат ремонти на сградите, да се вдигнат заплатите на учителите и учителите да се стараят още повече, да държат повече на дисциплината, отколкото сега, а не да са конформисти. Не може да имаш час при директорката и да ходиш да играеш волейбол, лъжейки че излизаш за малко да си купиш за ядене. В днешно време учениците правят учителите луди жаби, а те не могат или не искат да въведат ред. Редактирано Юли 27, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Също така по - голяма практическа насока на образованието ни и по - малко суха теория. По - интересно предаване на учебния материал.Трябва да се промени настройката на учениците и образованието отново да стане ценено, знанията да станат приоритет. Днес има много ученици, на които им се струва непристижно да си ученолюбив, да си прилежен в уроците,да присъстваш редовно в часовете,да знаеш. Когато някой знае много повече от тях, понякога не издържат ( може би от завист) и си позволяват да правят подвиквания/ исказвания с които сякаш ти се смеят, че знаеш или просто изразяват раздразнение от знанието ти. Редактирано Юли 27, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 Интерсни и полезни неща споделяте. Благодаря Да кажа какво стана с децата, като им "натресоха" униформите "Децата" вече са на по 18 години, стърчат над мен, на тегло - също ме превишават Когато въведоха униформите в тяхното училище, първата реакция беше да изръмжат - нарушавали се правата им, напразно похарчени пари, т.н. ... Още от първия ден започна веселото. Оказа се, че никой не знае как се връзва вратовръзка , че саката им стягат, защото не са свикнали да ходят с костюм, че ризата трябва да се пере и глади всеки ден, че не може с кецки под панталона, а обувките е хубаво да са лъснати. Доста нови неща за децата. И когато си говорихме с тях за или против униформите - вече мислеха, че ще им е от полза да се подготвят за това което ги чака в живота Не е задължително да работят нещо, което да изисква костюм, просто те нямат навика да го носят. Децата осъзнаха, че идва един момет, в който стават големи, поемат отговорности и че трябва да се справят с тях. И понеже си имат един много готин директор, който направи изключително много за децата и за училището, искам да ви разкажа още нещо. (може в някоя друга тема да съм го споделяла). Директорът, за да повиши дисциплината, направи най-големите беладжии на училището Отговорници. Имат картонче Отговорник на етажа и се грижат да няма боклуци в коридора, децата да влизат навреме в час и др. подобни. Малко по Макаренковски , но се оказа, че има страхотен успех. Бяха дошли вкъщи и ги питам - Е, как е да си отговорен? - Мани, трябва да ставам рано и да съм за пример . Самите деца започнаха да уважават училището като място, да виждат какво им е на учителите. Та може би този начин да погледнат през очите на другия (учителя) се оказа от полза. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 27, 2009 Доклад Share Добавено Юли 27, 2009 (edited) Явно една голяма част от пишещите приемат униформата като ограничение и може би донякъде са прави. Но истинските ограничения са в психиката ни. Униформата е преди всичко символ. Децата индиго може и да не изпитват чувство за принадлежност – това си е техен проблем и на тези, които си създават кумири от тях. Дано да не звуча прекалено грубо. Учениците са ученици – това е принадлежност, желана или не. Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго? Да бъдеш ученик е нещо свято, не нещо обичайно и посредствено. Униформата би следвало да изрази това различие от ежедневността, от улицата, да създаде по-специално, по-възвишено чувство. Нека вземем Бялото Братство в България например. Там униформите не са задължителни, но все пак има разлика дали ще отидеш с червени дрехи или с бели да играеш паневритмия. Отношението на останалите братя в болшинството случаи също няма да е едно и също. Всъщност с дрехите изразяваме не само себе си, но и комплексите, и зависимостите си. А стереотипите не се създават от дрехите. Последните са по-скоро следствия. Стереотипите се създават масово, навсякъде. Облеклото – униформено или не, нито ще разчупи стереотипите в мисленето, нито ще ги затвърди, но положителното влияние на униформите не бива да бъде отричано. Практиката навсякъде го показва – и в училищата, и в духовните и религиозни общности, и във фирмите и др. организации. Това че мозъците на членовете на тези общности, фирми, организации в много случаи са промити в никакъв случай не се дължи на облеклото, но понеже то е видимото, очевидното, външното, ние най-често свързваме неправилно униформата със стереотипността в мисленето, което считам за погрешно. Редактирано Юли 27, 2009 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 28, 2009 Доклад Share Добавено Юли 28, 2009 (edited) Явно една голяма част от пишещите приемат униформата като ограничение и може би донякъде са прави. Но истинските ограничения са в психиката ни. Униформата е преди всичко символ. Децата индиго може и да не изпитват чувство за принадлежност – това си е техен проблем и на тези, които си създават кумири от тях. Леле Станимире. Кой ти говори за деца индиго? Темата се разглеждаше общо. Удивена съм в последно време от надменността, която чета от постовете ти. Хората са свободни да възприемат като ограничение нещо. Това не значи че, "ограниченията са в психиката им". Може би интелектуалната ти надменност ще приеме поне възможността ограниченията да са в твойта психика? В неспособността ти да дадеш право и свобода на другия? Ако някой не възприема униформата като ограничение, това си е негова работа и право. Но да правиш такива генерализации, честно казано, разочарована съм. Мислех, че можеш малко повече. П.П. И, извини ме много, но си личи, че не си си имал работа много с деца, не ги разбираш особено, ако си преподавал, надали си го правил с любов. Всичко, което пишеш, са теории, но си личи, че не си изпитал любовта в сърцето си. Редактирано Юли 28, 2009 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 28, 2009 Доклад Share Добавено Юли 28, 2009 (edited) Явно една голяма част от пишещите приемат униформата като ограничение и може би донякъде са прави. Но истинските ограничения са в психиката ни. Униформата е преди всичко символ. Децата индиго може и да не изпитват чувство за принадлежност – това си е техен проблем и на тези, които си създават кумири от тях. Дано да не звуча прекалено грубо. Учениците са ученици – това е принадлежност, желана или не. Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго? Да бъдеш ученик е нещо свято, не нещо обичайно и посредствено. Униформата би следвало да изрази това различие от ежедневността, от улицата, да създаде по-специално, по-възвишено чувство. Нека вземем Бялото Братство в България например. Там униформите не са задължителни, но все пак има разлика дали ще отидеш с червени дрехи или с бели да играеш паневритмия. Отношението на останалите братя в болшинството случаи също няма да е едно и също. Всъщност с дрехите изразяваме не само себе си, но и комплексите, и зависимостите си. А стереотипите не се създават от дрехите. Последните са по-скоро следствия. Стереотипите се създават масово, навсякъде. Облеклото – униформено или не, нито ще разчупи стереотипите в мисленето, нито ще ги затвърди, но положителното влияние на униформите не бива да бъде отричано. Практиката навсякъде го показва – и в училищата, и в духовните и религиозни общности, и във фирмите и др. организации. Това че мозъците на членовете на тези общности, фирми, организации в много случаи са промити в никакъв случай не се дължи на облеклото, но понеже то е видимото, очевидното, външното, ние най-често свързваме неправилно униформата със стереотипността в мисленето, което считам за погрешно. Ще опитам още веднъж. Да, грубичко звучи "това си е проблем на децата индиго". Какво в такъв случай - по-добре да ги осакатим, но непременно да "влязат" в униформите и всички останали стари стереотипи (и аз реагирам може би малко емоционално като майка на дете-индиго ). И децата индиго не са кумир за никого струва ми се - те просто са факт, живи хора, тук и сега; да не говорим, че леко пречат на повечето по-възрастни особено. Примерите които даваш не служат за подкрепа на тезата ти, защото просто изпускаш елемента на желанието, на избора. Кой е член на Бялото братство или на други религиозно общности, та дори и кой работи в определена фирма - ами само хора, които са поискали да бъдат там, в тази общност, тя им допада, чувстват се в унисон в нея. Ако не - рано или късно напускат общността. При учениците е масово и задължително за всички - има разлика, нали? Ти задаваш този въпрос леко саркастично: "Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго?", но според мен си доста близо до истината. Щом сме в преходен период, значи именно сега някои неща ще изчезнат, някои нови ще се появят, а някои дори и да се запазят, но поне ще се променят, може дори драстично. Обрзованието ... - да, струва ми се, че има остра нужда то да се промени, не само тук в България. В другите страни вече реагират някак, тези нови деца ги записват във Валдорфски училища, в някои частни училища, някой спомена, че са отворени някакви специални училища в САЩ, а в България все още няма почти никаква възможност... Познати родители са споделяли, че ако имат финансова възможност биха се изкушили да предложат на детето си самостоятелно обучение у дома (това, разбира се, е краен вариант), защото, без да могат да си обяснят точно нещата, виждат колко не се вписва тяхното дете в средата, нито пък на тях самите им харесва тази среда, както и липсващите или полумерките в сферата на образованието... Точно от такива коментари и размисли, и наблюдавайки собствените си деца, когато влязоха в ученическа възраст, се замислих, е ли е възможно да се създаде един съвсем друг тип училище. За което и разисквахме преди време в една друга тема. И новите деца - индиго, кристални - ще стават все повече ... Редактирано Юли 28, 2009 от Диана Илиева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 28, 2009 Доклад Share Добавено Юли 28, 2009 Ти задаваш този въпрос леко саркастично: "Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго?" Сарказмът е липса на любов в сърцето. Душевна сухота и грубост. Аз, която имам доста такива тенденции към сарказъм, никога не бих го насочила към деца. От целия ми опит с тях знам едно: Който си има проблеми с тях, има си проблеми със себе си. Децата моментално оценяват човека като качество и съдържание и на това съответства и поведението им. Ако ядосват "чичкото", значи усещат, че чичкото не ги обича. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 28, 2009 Доклад Share Добавено Юли 28, 2009 (edited) Момичета, Диана Илиева и azbuki Чудех се дали да отговоря на Станимир /и честно казано ме учуди неговото мнение/, но вие казахте това, дето мислех. Децата-индиго изобщо не искат да рушат старото, но да го пренастроят на по-високо енергийно ниво. Това, че възрастните вкопчени в познатото старо не желаят да видят смисъла си е "техен проблем" . Общо-взето особено при мъже, има странна реакция-нещо непознато и плашещо-трябва да се застреля. Да, ама те не са заплаха Хубавото е, че каквото и да е отношението на външния свят към тях, те доста добре трансформират всичко в Добро. При тях ума работи изключително бързо и по различан начин, защото е включена и интуицията. /Има много неща, които са отразени в постовете на Таня тук 127 и 128/. Редактирано Юли 28, 2009 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts