Guest azbuki Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Дерзай, Бориславе! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Ха! "И нека това ви вдъхнови за нови подвизи!" Действало много ободряващо, според авторката на "Нагоре по стълбата, която води надолу"! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Декември 4, 2008 Доклад Share Добавено Декември 4, 2008 Знам за какво говориш Борислав,май всички в системата сме минали от там. Повярвай по-тежко е когато те викне директор на частно учебно учреждение и ти каже направо, че нямаш права, а само задължения, защото "хората" си плащат.... Случвало ми се е да роботя с напълно вкретенени деца и търпеливо да се опитвам да набия нещо в главите им, с ясното съзнание за мисията- невъзможна.Но...всеки се бори, за да намери пътя и правата си. Аз смело казвам- НАПРАВИХ ГО. ДЕРЗАЙ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Преди да изложа мнението си, което обмислям от няколко дни, искам да изкажа почитанието си към мненията на Соня, които почти винаги са характерни с конструктивизъм (базиран на изстрадана опитност) и желание за помощ и съпричастност към проблемите … Все неща, които ценя и ми допадат много! „За религията. Тук по закон децата приемат религията от бащата. Така, че едното ми дете от първият ми брак изучава ислямска религия, дъщеря ми ( съответно от втория брак) –християнство….Не съществува положение при което някой е "без отношение" към религията. …Децата учат в паралелки заедно-мюсюлмани и християни. Разделят се само в час по религия.” Sonja „Изучавайки такъв предмет (религия) децата получават основа, която последствие могат да приемат, модифицират или просто- отрекат. Това вече (всички знаем) е личностен избор. Но основата ще е налице, ще има база, откъдето да се тръгне….” Sonja Съжалявам, че трябва да го кажа,…но това не е „основа”, а манипулация, поради факта, че детето се ограничава между избора на две религии (по бащина линия) …Какво става, ако имаме направен (евентуално) „грешен” избор? (не вярвам да има шанс за „поправка”)…А какво правим с хора изповядващи другите религии? На материален план това ми прилича на нещо като задължение да ядеш само един сорт домати, но трябва да сме „спокойни”, че правото ни на избор е запазено,…т.е. в бъдеще можем да разнообразим храната си и с други сортове домати, а ако сме умни можем и да произведем наши нови сортове домати, които да си консумираме…Е в крайна сметка в далечното бъдеще, ако на някой не му изнася да яде домати има право и да се откаже от …консумацията на домати! Колко е права Багира като казва: „от желанието да се постави духовен намордник на децата ще остане само един намордника ” „За религията- тук несъмнено трябва да се учи религия, защото арабите са благороден и див народ. Странно съчетание нали? Ако няма религия, която да ги държи здраво, те биха се самоунищожили, заради това и до сега в този регион съществуват кралства, султанати и диктатури, защото е нужен юмрук, а не демокрация/” Sonja „За да съм ясна обаче, ще кажа, че статистиката говори, че 74% от населението живее на границата на бедността, (разбирай изключителна бедност, с която вие за щастие не сте се сблъсквали), 12% е средната класа, а останалите са онези изключително имотни хора, които живеят като в древните нобили. Последните две "класи" са ситуирани в столицата.” Sonja Есенциялно това е основната формула, която възпроизвежда фундаментализъм, а той е основата на всеки тероризъм… да повторим рецептата: „Трябва” да се изучава религия в благородни (с ценностна система) и диви (слабо образовани) народи, които обикновено са 74% крайно бедни (едвам се изхранват) и този юмрук в обучението , а не демокрация би „спасил” самите хора от самоунищожение! – „перфектна” теза, която при реализация гарантира след време богат избор на камикатзета , които както видяхме в Момбай вече може да се напазаруват за 1200-1300 $ на глава. Грозно и зловещо звучи това, …но за жалост такова образование до голяма степен предизвиква такива следствия! „Да, децата посещават всеки месец- църква или джамия, където се молят заедно и упражняват наученото.Имат редовни изпити по изучаваните уроци, както и по всички други предмети, с оценка за края на семестъра и годината. Религията е част и от матурите. Любопитно е да се знае, че най-много ученици се провалят именно на тази матура като процент и губят право да завършат училище и съответно да кандидатстват в университетите!!! ” Sonja Малко въпроси за размисъл: Какво става с децата, чиито родители изповядват други религии? Ще се чувстват ли ТЕ добре, с ежемесечни практики и молитви в храмове и джамии? Как бих се чувствал, ако съм друговерец и не вярвам в исляма, но детето ми е скъсано на практика (матура) по този предмет и не може да продължи образованието си, въпреки,че няма проблеми с други предмети? Да задължаваш по този начин ДЕЦА да ходят в храмове и да изучават религия е меко казано безумие! „…До момента не съм намерила оптимална общообразователна система където и да било. ..Заради това ми се иска да има смисъл търсенето ни на правдата в образованието и дано заради тези деца да можем нещо да направим, да променим,за да разгърнем истинският им потенциал.” Sonja Много нереално ми звучи, че може да се намери оптимална (единна) общообразователна система...От позиция на времето винаги ще има нужда от реформи и доусъвършенстване, дори И поради простата причина, че в бъдеще съзнанието, а от там и потребностите на децата, които се раждат ще е различно. В основите обаче за всички стойностни системи (настоящи и бъдещи) би трябвало да залегнат принципите на свободен избор и ненасилие …И то най-вече в предмети, които третират духовна тематика…Такъв предмет в случая се явява религията. Накрая, за да не изглежда мнението изпълнено само с критика ще се опитам да дам и конкретни предложения. ДА! – религия е добре да се изучава, но децата не трябва да се делят и е необходимо да се наблегне изключително на историческото развитие...Нужно е да се обхванат възможно най-много религии, което да е балансирано и достъпно изложено като материал… Да се акцентира само на положителните неща и общоприети ценности,…и в никакъв случай да не се преподават войните и враждите, които погрешно се смята , че са плод на религиозни различия. В материалите, които се преподават винаги да се застъпват нещата, които обединяват различните религии. „Практиките” в храмовете да са свободно избираеми и принципно да се организират съвместно с родителите. Ако родителя не ходи в храм, не виждам смисъл детето да го прави! Поздрави! п.п. Цитатите от мненията на Соня са просто помощно средство за изразяване на позиция и в никакъв случай не бива да се тълкуват като неуважение или отричане… Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Декември 5, 2008 Доклад Share Добавено Декември 5, 2008 Никола, съгласна съм и с теб и Багира. Позволих си да дам пример, който може да се използва само и единствено като база за разсъждения. Предмета религия ще бъде спорен винаги, като съществуващ факт, или опция, но най-вече с интерпретациите, които неминуемо води след себе си.. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Декември 7, 2008 Доклад Share Добавено Декември 7, 2008 Мисля, че трябва да благодарим на Sonja за това, че много точно ни описа както положението в училищата, така и личното си мнение и аргументация. Не може да се даде едностранно и вярно мнение по въпроса, който е сложен. Но смятам, че когато човек се опитва искрено да подобри нещата, преглежда всички възможности от една несубективна, но ангажираща позиция и споделя своите наблюдения и мнения в детайли, той има много по-добър шанс реално да подобри нещо и затова бих желал да поздравя Соня и другите за техните коментари. Като разгледах програмата на училища, сформирани според възгледите на Щайнер (който бе споменат преди няколко поста) излиза, че там децата четат някои истории от Новия и после от Стария Завет (явно за Стария Завет се иска малко по-зряло разбиране), т.е. това е давано като направление от хора като Щайнер. Само че разликата е в това, че хората, които си дават децата в такива училища обикновено са християни и уважават самия Щайнер и други автори като него. Това не може да се каже за целия български народ (проблеми може да има и с малцинствата), а и въпросът е в това каква интерпретация се дава на прочетеното. От кратките описания не разбрах дали в училищата "Щайнер" след това се интерпретира прочетеното и по коя интерпретация се върви, но все пак и немските народи са протестанти и не би трябвало да наблягат толкова много на интерпретации. А иначе, има доста голяма разлика между официални разбирания на различните църкви и това, което други хора са казвали (хора като Щайнер), дори и относно чисто историческите факти. Човек може да каже, че след като си научат уроците, децата могат да се обърнат към други текстове, само че въпросът е дали не е по-важно какво точно им се предлага като информация още докато са деца, именно защото тогава те се развиват най-интензивно. Освен това, после те ще работят с тези разбирания, съзнателно или дори не толкова съзнателно. Съвсем не искам да кажа, че това, което се предлага в православната църква подлежи изцяло на критика и трябва да се отрече - не, там и в другите религии има много ценности, които определено наистина помагат за развитието на хората, смятам, че човек може да достигне до истината ако почне и от там, макар че не съм специалист и съм само частично запознат с положението. Но за да ме разберете по-правилно, ето един пример: мои приятели (хора, които много уважавам по ред причини) израснаха като много религиозни, още си спомням как един от тях 40 дни преди Великден вече отказваше бонбони и изваждаше по една ябълка, когато другите нагъвахме сандвичи. Естествено, трудно е да се каже дали нещо е резултат от самия човек или от възпитанието, но за тяхното възпитание и качества мога да спомена само най-доброто. Дори в момента имат интерес към най-различни теми, като мистерии, методи на лечение, дори духовна тематика, но... заговоря ли например за прераждане, споменава се, че не вярват толкова в това и усещам едно известно притеснение породено от темата. Това все пак като че ли вече се преодолява, стане ли въпрос за такива неща (вече хората са по-отворени към такъв тип въпроси). Но идва въпросът именно за това какво точно ще съдърва един такъв предмет. За четене на текстове, нямам нищо против, само не знам дали хората ще се съгласят. Особено интересна е идеята за предмет включващ други области, като етика, други религии. Аз бих прибавил тук също и познания за различните култури, дори и елементарно възпитание в тези култури (знаете ли, че в Япония трябва да наливате в чашата на събеседника си в момента, в който той я изпразни до дъно?). Лично аз изучавах съвсем бегло други религии в 12-ти клас и мога да кажа, че все още го помня като материал, който беше много интересен. Работата е там, че е малко трудно да се изучават нещата в детайли при по-малките деца, а ако те се изучават само повърхностно, привидно, тогава може да нямат ефект или дори да объркат. Какво ще спечели едно малко дете, ако знае как се нарича същността на нещата според Ведите, а няма добре изградено, проверено и утвърдено понятие за същност? Също така, идват въпроси от рода на това ще се изучават ли и тези хора, които са критикували официалната религия (в Исляма също има мистици, които са го правели), а и от каква гледна точка. Защото може и да се изучават, но със съответния коментар, а последното е част от учебното съдържание, което обаче се решава от други хора и т.н. Разбирате за какво ви говоря и какво напомням, предполагам. Идва и още един, много по-скрит момент. Ами, представете си за момент, че вие сте дете и ви казват - сега ще учиш предмет "етика", където ще те научат на принципите и правилата, по които ще станеш морален и ще се държиш добре в обществото. Това добре, но какво означава всъщност това? Това означава, че възрастните всъщност нямат никаква вяра в това дете и затова смятат, че трябва да му наложат правила, сякаш ако не му ги наложат, то по естествен начин не би станало такова. Това последното е доста труден въпрос и естествено се разрешава по сложен начин, но ми се струва, че ако каже човек на някого, че той трябва да изучава религия, за да стане добър, това си е намек, че този човек в момента не е добър. От такова отношение, човек може да загуби вяра в собствените си сили - децата трябва да вярват, че има нещо добро в тях, най-малкото защото е така. А когато му се каже - ще ти сложим хомот, преди да си показал на какво си способен, защото ние се плашим от това, което може да стане, това си е един знак, че ние не вярваме в тези деца. И така, ако им кажем че ще изучават етика и религия, за да станат религиозни и морални, това е начин да им покажем, че ние не вярваме, че по друг начин те ще се справят, освен със задължения и ограничения. А то едното изключва другото - човек става морален само тогава, когато чрез собствени сили прави собствен морален избор, т.е. дадени са му условия и да не го направи, но той въпреки това напряга сили и го прави. А когато му се каже да направи нещо, когато той се задължи да направи нещо, той всъщност не става морален, той се обучава в нещо съвсем друго - да стане изпълнителен когато го принудят за това; има опастност, обаче, от обратното - да си помисли, че чрез такова "обучение" е станал морален, макар нещата да са почти обратни - точно така не му се дава никаква възможност да се научи да бъде морален, защото просто той никога или рядко прави нещата по свой избор, не му се налага наистина да вземе сам решение и да претегли всички възможни резултати, а просто предпочита да изпълнява, защото от това печели нещо - оценка или нещо друго. Това е скритата страна на едно такова морално обучение и тук в България тя засега се среща рядко. Но на Запад се среща по-често. Тук ако човек не се държи добре с теб, обикновено не е склонен и да ти направи услуга. Но държи ли се добре, направи ли ти една услуга, имаш по-ясна представа за какво става дума. Има страни на Запад, където хората са много възпитани, но попаднат ли в ситуация, която не могат да оприличат на нещо, на което са ги учили, нещата могат изведнъж да се променят и човек после се чуди как този толкова възпитан човек всъщност сякаш през цялото време е бил възпитан само за определени неща, често свързани и с неговите интереси; аз дори смятам, че и той не е виновен в такива случаи - той просто е възпитан, т.е. възпитаван, но не е могъл да се самовъзпита. И така, има и този момент. На Запад някои хора се справят и с това, но въпросът е дали трябва да се засяга той. Смятам, че трябва по друг начин да се възпитават децата, но това вече е по-сложна тема. Най-малкото, трябва да им се дава известна свобода, която в някои системи липсва. Тези системи си имат положителни резултати - някои хора от някои държави наистина са много възпитани, даже на места дори не са фалшиви, а напротив - наистина са култивирали ценности в себе си, но все пак се пита доколко това е част от груповата ангажираност на човек и доколко негов собствен избор. И когато е собствен избор, също се пита как се е отразило едно такова обучение - защото, както казвах другаде, в държави като Австрия, Япония и дори може би Англия има отлична дисциплина, но и немалко депресия, други ефекти и т.н. Именно затова, въпросът е сложен - и навсякъде хората се справят както могат, къде по-успешно, къде не. Не може дори и да се оценява една система само като се разгледа, трябва да се види за какви условия и хора става въпрос и т.н. Например, не смятам, че едно такова учене на религия може да произвежда толкова камикадзета, ако не се намесят и други елементи, така че е трудно всичко това да се преценява. Нещата са сложни, както си личи и от моето мнение, което все пак няма да завърша с краен извод. Но ми се струва, че трябва да се търси и свободата в образованието, което да не се превръща в нещо с много правила и ограничения, а в действително полезна за развитието дейност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 18, 2008 Доклад Share Добавено Декември 18, 2008 (edited) аз: "Повечето ученици не са достатъчно сериозни и пречат на учителите, е срещат се и недостатъчно сериозни учители де ...Иска се Дисциплина. " бориславил:"Много си прав! Ще споделя нещо от моя личен опит като учител. Преди месец моя колежка получи инфаркт. Оттогава въведох един метод, който е свързан с дисциплината на учениците и цели нейното подобраване, защото първото необходимо условие едно дете да бъде ученик, да учи, е дисциплината и вниманието в часовете. Във всеки от класовете, в които влизам, казах, че ученик, на когото съм направил три забележки за един учебен час, ще бъде отстраняван от часа с отсъствие, а на следващия ден трябва да се яви с родител при мен за разговор..." аз:Даже доколкото си спомням, забраниха да се гонят ученици от час, за да не им се случи нещо навън, което е в ущърб на дисциплината в час ... Редактирано Декември 18, 2008 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2009 http://vbox7.com/play:d2b80f16 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 12, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2009 Над 30% от гимназистите признават, че са им предлагали дрога в училище. ... 62% от гимназистите не искат и да има униформи в училище. ... На въпроса "Какво трябва да се направи за децата в София?" повече от половината от анкетираните ученици смятат, че трябва да бъдат осигурени безплатни учебници за нуждаещите се деца, да се осигури безопасност на пътя, безплатни карти за градския транспорт за всички ученици, повече средства за домовете за деца без родители и по-добри спортни бази в училищата. Анкетираните искат и да бъдат изградени младежки центрове за прекарване на свободното време, повече алеи за велосипедисти и детски градини, както и да бъде разрешен проблемът с бездомните кучета в София. ... Най-отблъскващото нещо в столицата за учениците от V до ХII клас са мръсотията и боклукът (87%), следвани от мръсния въздух (57%) и задръстванията по улиците (54%). ... Една трета от учениците от V до VII клас смятат, че в училище има голям риск за сигурността им. Въпреки това училището и домът се възприемат като едно от най-сигурните места. Източник Понякога смятаме, че децата ни не знаят какво искат. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Февруари 12, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2009 Информираха ме, че проекто-законът, който се дискутира преди, е приет наскоро, доколкото разбирам, с всички точки. Някой знае ли дали това е точно така. Преди няколко месеца не се стигна до едногласие относно дали законът трябваше да бъде променен, преди да бъде приет или не, но предполагам, че забележката относно униформите в училище има връзка с това нововъдение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Наказани, но не научени Новият просветен закон е като дрехите на царя Ето тук има едно мнение за новия закон. Преди няколко дена на родителската среща видях директор и учители, които се стараят да направят нещо за децата ни. И то всеки ден. Може би трябва да се отправи подписка на родители към господин министъра на МО и измислящите разните промени да поседят поне една седмица в училище, за да видят за какво става въпрос. Имаме умни, добри деца. Но системата в настоящия момент просто ги унищожава. Напълно споделям мнението което е изказано тук: Да върнем децата, а не да ги гоним. Но колкото и да се стараят учителите, някои родителите бягат от отговорност. Някак си пропускат, че не само те ходят на работа, а и учителите, и другите родители. Много болна тема за мен, защото децата ми са точно в този преходен период на образованието (дали ще свърши някога той?). Но виждам положителните резултати - нов салон за физическо, нови обродудвани кабинети. Преподаватели, които са "толкова готини, че те е срам да не влезеш в час или да си без домашно". Искрено се надявам, че нещата ще се подобрят. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 (edited) Аз пък подкрепям. Според мене не е правилно млади девойки, още деца, да ходят с минижупи, с голи кръстчета и с големи деколтета (каквито ученички съм виждала много пъти) гримирани като проститутки, и с цветни коси, а младежите с по пет реда обици на ушите и с развлачени дънки. Все пак те ходят да учат, а не на дискотека или модно ревю. А този учител от втория линк, който си посочила, да си купи малко плей бой списания, вместо да иска колежките му да влизат в училище с минижупи. Учителят не е само преподавател, той дава пример на учениците си с поведението си и с облеклото си. Айде тогава да разрешат и да пушат в час и да си посръбват винце, да се сгряват, когато им е спряно парното. Навън всеки да си ходи облечен и гримиран както иска, но в училище е редно според мене да има приличие. Редактирано Февруари 25, 2009 от mvm Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Завършила съм 11 клас по време, когато косите на момичетата или трябваше да бъдат сплетени на 2 плитки, стигащи до средата на гърдите или да са късо подстригани; нямахме право да носим пръстени, всяка сутрин ни проверяваха на входа за маникюр. За грим и др. екстри - като оформени вежди - боже, паднал морал. Сигурно в очите на някои хора да имаш поддържани нокти е престъпление. Разбира се, не бих одобрила яркочервен лак . 3 години носихме специално ушити униформи, едни безумни съчетания от цветове и материи, които нямаха нищо общо с първоначалния замисъл. Не виждам защо въобще трябваше да се въвеждат (тогава) след като си имахме престилки с бели якички и тъмносини костюми за младежите. Сега ситуацията с униформите е горе-долу същата. Вярно е,че държавата дава тези 200 лв. за униформа. Но с 1 панталон и 1 сако - как ще изкара едно дете няколко месеца? Не е ли по-лесно както е в някои страни? Племенницата ми учи 2 години в Щатите. Изискването беше: бяла блуза с къс/дълъг ръкав, която да е затворена до определено ниво, тъмносиня пола - на дължина 4 пръста над коляното, не по-къса, тъмносиня жилетка/сако. За студеното време - тъмносиньо манто/палто под коленето. Толкова. Всеки си ги купува според възможностите и желанията. А че трябва тнякои ограничения за външния вид - за това съм с две ръце 'ЗА'. Но дали това е най-важния проблем в образованието? Ето, директорът на единия ми син е издал разпоредба: вратата се заключва след биенето на първия звънец. В училище не се пуши - важи и за учителите. Децата мърморят - нарушавали им правата. Родителите подкрепяме. Защото директорът е прав - независимо от охраната влизат и външни ученици, пречат. На който не му харесва да има правила - свободен е да се откаже. Може да звучи грубо това което казвам, но в училище все още има деца и то не малко, които са там за да учат. Има много преподаватели, които са там за да преподават, а не да отбиват номер. Как да учат децата като няма специални кабинети по практика или са с учебници от 1973 г.? Обърнете внимание на изданието - нищо ново ли не е излязло за 30 и кусур години? Но не мисля, че с наказателни мерки от рода на: ще глобим родителите ти, ще принудят децата да влизат в час или да учат. Аз съм инвалид, как ще ми вземат глобата, ако нямам доходи? Същото важи и за една немалка част от хората в неравностойно положение. Има доста недомислици. Децата трябва да се поощряват, а не да се ругаят и ограничават. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Февруари 27, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2009 Аз пък подкрепям. Според мене не е правилно млади девойки, още деца, да ходят с минижупи, с голи кръстчета и с големи деколтета (каквито ученички съм виждала много пъти) гримирани като проститутки, и с цветни коси, а младежите с по пет реда обици на ушите и с развлачени дънки. Все пак те ходят да учат, а не на дискотека или модно ревю. Абе и аз явно ще изляза по старомодна и ще се съглася с теб. От време на време като се възмотя на някой такава фрапираща гледка и мъжа ми ме побутва и казва "Хайде-хаде и ти си била такава" и ме кара да се замисля.....Да ама аз като се поразмисля, ние не сме били чак толкова вулгарни и брутални. Може би модата беше друга, но циците не сме си ги вадили на показ, нито прашките. А лошотое, те си мислят, че това е много красиво и секси, пфу, оказва се че не е! Е, не съм и за супер строгите мерки, някъде посредата съм. Знаете ли имам една съседка, която е учителка до 8-ми клас и е споделяла много пъти с мен, че ако не е на тази възраст би се махнала 150% от училищата, защото я заплашват, че ще я размажат на стената и какво ли още не...А тя завлийката е напълно безпомощна. Просто наистина е ужасно в училищата и трудно за справяне, но не са виновни самите деца, просто обществото е такова. Трябва да има ред, а за да има ред, трябва да има строги правила, а за да се спазват, трябва да се прилагат. И освен това трябва да се пробуди съзнанието и интереса на тези деца. Също и да се обърне внемание на материала - който е доста тежък. Категорична съм, че трябва да има униформи. Трябва на учениците да им се вземе страха, а не учителите да се страхуват от тях и да позволяват подобна анархия. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 27, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2009 Вчера с глъчка пристигнаха вотрокласниците от едно от хасковските училища. Един през друг се надпреварваха да ми се хвалят с новите си униформи - симпатични тъмносини блузончета с добър дизаин - типично детски. Изпъчили гърдички ми показваха картинката на училището им - едно перо, над което бе написано с красив шрифт - Паисий Хилендарски. "Голяма радост - голям мерак" - смееха се младите майки. Седмокласниците от другото училище имаха забележка, обаче - нямат нищо против да носят униформи, но поне да имаха избор от няколко модела - всеки има различен вкус. И това с полите през зимата не се получи - децата са свикнали да ходят с панталони и им е студено. Близо до школата ми е училището, в което работих последните 12 години преди да я започна. При мен идват много от децата - аз също от време на време отскачам да се видя с колегите (които все още работят там). Заварвам усмихнати лица, приятелски разговори между учители и ученици - познатото ми нетърпеливо и радостно "Госпожо, госпожо...."- "Господинеееее..." с характерна извивка нагоре. Това е реалност - не е идилия. Да, има проблеми - но решението им не е наказания, затягане... - а разбиране, уважение.... Ако децата не уважават възрастен, то е в пълна сила законът "Каквото повикало - такова се обадило". Казвам го с 28 години работа и живот с децата зад гърба си.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=269249 "Първият графити-автобус скоро тръгва по софийските улици. "Въоръжени" с цветни спрейове, ученици от столицата превърнаха стар "Икарус" в истинско произведение на изкуството. Шедьовърът на колела да се движи по линията на 102 покрай 107-мо училище, където учим, помолиха петокласници, които са сред участниците в инициативата. Именно там, на кръгла маса с участието на учители, родители, психолози, художници и журналисти от в. "Стандарт" се роди нестандартната идея за общоградски конкурс за графити върху рейсовете. С нейната реализация се ангажира зам.-кметът Йорданка Фандъкова, която също присъстваше на дискусията. Целта е да се намалят вандализмът и безразборното драскане по сгради, като се даде възможност на децата да се изявят в конкурси. "Вместо само да им налагаме само забрани, нека да им дадем възможност да развиват хобито си", коментира Йорданка Фандъкова. Столична общнина, вестник "Стандарт" с медийната подкрепа на бТВ, днес дават старт на програмата за развитие на стрийт арта в София. Конкурсите ще се осъществят с помощта на Сдружението за младежка култура и съвременни изкуства "Радар"." Добра идея! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasimiratileva1 Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Приятели, това което пишете е изложение на пътя ми като учител.30 години съм учителка. Обърна се и виждам , че тази професия не е доходна. Но когато ставахме учители , никой не мислише дали тя ще е достатъчно доходна. Всички искахме да приличаме на учителите си , може би следвахме техния път.Колко ли им е било трудно.Заплатите им бяха малки, класовете големи, но те ни обичаха...Сега не е така.Да се оплакваме - не бива. Тогава какво да правим? Да се учим от нуждите на учениците си. Какво им трябва, за какво сме им нужни...Така взаимно изучавайки се ще успяваме да се учим и да растем. Родителите им не се интересували.Ами да. Така е. Те смятат , че държавата плаща , за да успяват децата им , а не ние да си търсим извинение..Службата, правилата на задълженията ни - трябва ,трябва да се спазват.Какво подсъзнателно искаме? ..Признателност,уважение, любов...КОМФОРТА да си го доставим ние,да не го чакаме като външен източник.ХАЙДЕ, ПРИЯТЕЛИ- ПРОСТО ДА СЕ ОБРАЗОВАМЕ, ДА МОЖЕМ ПОВЕЧЕ- САМО ТАКА ЩЕ СМЕ БЛИЗО ДО ТОВА КОЕТО НИЕ ПРИЗВАНИЕ. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Добре дошла, krasimiratileva1 ! Хубаво е , когато има повече единомишленици! Има много нужда от учители с призвание..... но и тяхната енергия и мотивация се изчерпват в даден момент. Може би ще споделиш, откъде ти се зареждаш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 21, 2009 Доклад Share Добавено Юли 21, 2009 Може би трябва да отворим тема "Ученически / кандидатстудентски бисерчета" Макар че по-скоро е за плач: "Когато пишат за братя, споменават първо Галевите, почти задължително в комплект с Маргените, а след това и братята Кирил и Методий, казаха проверители." ... "Много от кандидат-журналистите пишат с груби правописни грешки и не могат да съставят свързан текст, каза проверител. Днес се очаква да излязат и резултатите от изпита по български език и литература, където според проверяващите около половината оценки ще са слаби." Изт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Не е редно българските деца да учат чужди езици преди добре да са научили българския. Също така се забелязва тенденция към намаляване на познанията по българска история на учениците. Трябва да се коригират тези неща. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 В Германия отнемат точки на изпити за немски правопис независимо за какъв изпит става дума. Това се прави и в университетите. Изпит по основи на археологията? Ако пишете неграмотно, страда ви оценката. Превод от страрогръцки на немски? Отчитат се не само грешките в самия превод, а и грешките във формулировката на немски. И така нататък. Изключение правят само за чужденците и все пак винаги отчитат, ако немският е добър. Действително голяма част от българския народ е неграмотна. Това е една много нежелателна тенденция. Ето един пример как тя може да бъде овладяна. Само идея. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 Браво на Германия. " Действително голяма част от българския народ е неграмотна." - Някой има ли идея как е в други страни по света освен в България и Германия, например в други страни от ЕС, в САЩ, Канада ? Това в Германия, би било добре да стане и в България. Само че изглежда малко трудно за осъществяване като се има предвид, че искаха да отменят образователните изисквания за владеене на български език. На мен ми се ще да има един закон за защита на българския език, тоест да има по - високи образователни изисквания за владеенето му, в медиите да се използват по - малко чуждици. Бях чул, че в Франция си имат създадени френски думи за разни компютърни термини. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 (edited) Темата за учениците е много обширна, в нея може много да се разсъждава. Например, нека има униформи, но така, че младите да са в свежарски стил, да си изберат сами дизайна. За ученето-нека има съобразяване и с природните "катаклизми" в пубертета. Има може би 2-3 години, в които хормоните им започват да бушуват, имат други идеи, мисленето им става различно... /Родителите изпадат в шок-някой ми смени детето.../ Т. е. да се съобрази този период с индивидуален подход и интереси... И най-важното-учителите-да се поразчупи малко системата, и учителите да дават пример с морал, с последователност. А не-днес ми е криво, на вас ще си го изкарам... /например/. Нека има правила, задължения, но и Мотивация за учене. Нещо, с което да се спечели вниманието на децата, да се върне доверието в тази система, особено за горните класове. Изобщо, нека, който се сети да пише, да има идеи. Може пък да ги съберем и да ги пратим в Министерството Редактирано Юли 23, 2009 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 В нашето училище въведоха униформи, точно когато аз завършвах, почти никой не ги носеше, въпреки че униформите бяха от кръста нагоре само. Може би трябва да се почне тази инициатива от малките класове, а не от големите. Също така преподаването трябва да стане по - интересно и практическо, учителите да са по - отдадени на работата си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 Дай пример за "по-отдадени". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts