Образованието в България

[Слънчева]

Не разбирам, защо на едно произведение се лепва клеймо, като авторът е живял, чувствал и разбирал нещата за определеното им време. Да не казвам, че много от произведенията са надскочили времето си и са актуални и днес.

Ами то и В. Юго може да се обвини, че има лошо отношение към богатите например.

Ние всички сме хора, плод на времето, в което живеем и малко или много сме пристрастни, дори и политически. Кой би могъл да каже, че не е безпристрастен към произведения, към исторически дати или настоящи политически фигури или други влиятелни личности?

Толерантност ни липсва, за съжаление объркваме и децата си. Това ни пречи да се развиваме, но кой да мисли?...

А за "смешните" /бих казала безумни/ неща от училище, май вече са нещо нормално...

[Креми (късметче)]

Малко смях от класната стая:

Ученици изядоха контролните си

Математичка накарала двойкаджиите да ръфат листовете за шестица

ВEЛИКО ТЪРНОВО. Деветокласници изядоха контролните си по математика, за да получат шестици. Дружното ръфане на пълните с грешки тестове станало в професионалната гимназия по архитектура и строителство в Търново.

Преподавателката Павлина Цачева обещала на класа от специалността водно строителство, че ще завиши бележките до отличен само при изяден лист. Трима от двойкаджиите акуратно смачкали контролните, светкавично ги сдъвкали и глътнали пред изумените погледи на съучениците си. За изпълнената задача те веднага били наградени с шестици. Това взривило класа и тийнейджърите масово посегнали към тестовете за закуска. Учителката обаче си върнала здравия разум и ги спряла.

Скандалният случай излиза наяве, след като родители и ученици го разгласиха пред медиите. Те обаче отказаха да назоват школото и даскалицата, страхувайки се, че децата ще бъдат наказани с по-ниски бележки. Вчера обаче лъснаха имената на елитното училище и на математичката с нестандартни методи на преподаване. Инспекторатът по образованието започва проверка на инцидента. Днес директорът на гимназията Марин Цонев ще пише доклад за случката. Вчера той се покри с изключени телефони, а заместниците му обясняваха, че е твърде зает с други ангажименти. Даскалката Павлина Цачева също ще дава обяснения, но на крак в инспектората.

Децата днес притежават една прямота и освободеност, които объркват предните поколения, расли при условности и забрани.

Естестваено - учениците са разбрали правилно, че учителката не говори буквално. Естествено, че са я провокирали с действията си, за да си направят весело за нейна сметка. В нейните ученически години подобно поведение беше недопустимо, затова тя няма готова реакция на ситуацията.

Ето типичен пример, че учителската професия е по-натоварваща от актьорството + съдийството, взети заедно.

Някой от вас питал ли се е , каква щеше да е светкавичната му реакция в случая?

Да не говорим за хората от инспектората, които от години не са заставали зад катедра.

Колкото повече растат учениците, толкова повече нараства тяхната отговорност за атмосферата в час. Докато училището ги хвърли в живота и те понесат цялата отговорност.

Това именно е основният смисъл на образованието.

А случката не е толкова страшна, ако към нея се подходи с хумор и не се превръща в ежедневие.

Тези приятели наистина заслужават шестица, .... изрисувана с майонеза върху сандвич.

Редактирано Ноември 28, 2008 от късметче

[Guest azbuki]

Нищо особено не виждам в поведението на децата. Просто са направили каквото им е рекла даскалицата. Хартията е органичен материал (е, ако не се броят химикалите в нея). Добре сдъвкана вероятно не вреди.

Учителката е за психотерапевт.

Редактирано Ноември 29, 2008 от azbuki

[Ани]

Да, учителката по математика е виновна и вече е наказана – освободена е от преподаване на тези ученици. Предполагам, че разтревожените родители са удовлетворени и успокоени?

След излъчения снощи репортаж в "Календар" от регионалния инспекторат назначиха спешна проверка по случая. Цачева ще бъде наказана.

Какво още разказаха децата от гимназията и тяхната учителка, вижте във видеото.

/източник/

В петък по Нова ТВ, в сутрешното предаване имаше репортаж от това училище. Присъстваха трима ученика (с гръб към камерите), директорът, инпекторка някаква и учителката. Учителката по думите на дитектора е способен преподавател, доказала се е в това отношение, подготвяйки успешно свои ученици. Тя гледаше и говореше спокойно и уверено. Мисля, че не е за психиатрия. Според мен дори да я освободят от работа, няма да остане гладна.

Сигурно ще бъде заменена от някой учител, който няма да пише двойки, няма да мъчи бедните хлапета с трудни задачи по математика и всички ще бъдат доволни.

Но ако решат все пак същите тези ученици да кандидатстват в някой ВУЗ с математика, ще се наложи да търсят или тази учителка или подобни на нея. Вече срещу прилично заплащане.

Диана преди време се учудваше защо има толкова много лоши учители. Ето го отговорът – за един лапсус, способен учител е освободен от преподаване. Следващият – няма да се натяга, то и не си заслужава за жълтите стотинки. Ама не искали да учат, трудно им било - ОК.

Медиите се съсипаха от подигравки с поредния гаф на учител. Само учителите ли правят гафове?

А някой замисли ли се – що за човек е този, който е готов да си изяде контролното за една нищо не значеща шестица? Това съвсем не са деца. Само след 2-3 години тези момчета няма да бъдат ученици. Кой ще ги защити тогава, когато ще бъдат готови на всякакво унижение за да получат нещо дребно? Било от шефа си, било от някой друг.

Това са едни бъдещи андрешковци. От такива хора гражданско общество не става. Истинска демокрация с такъв материал не се прави.

Забелязвам как умните и интелигентни деца трудно издържат в такава атмосфера и постепенно се насочват към емиграция от България. Това не ми харесва, но ги разбирам.

[Диана Илиева]

От видеото стават по-ясни нещата.

Оказва се, че самият ученик е предложил да си изяде контролното, а не учителката; просто тя се е "вързала" от една страна, което не е чак толкова сериозно (и аз не бих допуснала, че ще бъде изяден листа с контролното), лошото е, че е писала след това шестици. Дори и да е било само на един - това вече е прецедент и ... нещата излизат извън всякакъв приемлив вид.

Направи ми впечатление и как учениците възприемат случката - не като нещо неприемливо, ненормално, а като период, за който е "валидна офертата" - точно тези думи чух. Това мен ме притесни най-много, въпреки че най-вероятно е съвсем логично и в духа на времето.

Ето какви изводи си направих за светоусещането и разбиранията на тези ученици:

- всичко е сделка;

- всяко нещо има цена;

- ако едно нещо не може да се постигне по един (стандартния) начин, то би могло да се постигне по друг;

- важен е резултатът, а не средствата за постигането му;

- човешкото достойнство е имагинерна величина;

- нужно е да се действа според ситуацията, не според правилата (законите);

- правилата (законите) могат и се променят, т.е няма трайни/постоянни/установени правила (закони).

Тези си разбирания учениците дължат основно на нас, по-възрастните, на семейството и обществото, в което са израснали и живеят. Така че, добре е ние да се замислим. Какво от тези неща намираме за добро/нужно/полезно за нашите деца и какво не?

Мен лично ме респектира гъвкавостта, с която реагират - те дори не се сърдеха, че на следващите изядени контролни не са написани шестици, не им беше приятно, но го възприеха нормално, като поредната смяна на правилата, като изтекъл срок на офертата... Може би и това е логично следствие от честата смяна на законите у нас и липсата на воля за приложението и спазването им.

[Слънчева]

Ани и моята реакция беше подобна, но като се позамислих, разбрах, че не съм права. Днес децата са различни, имат съвсем други разбирания и нужди. Много от учителите не смеят или не могат да проявят гъвкавост, разчупено мислене, за да ги спечелят. Не смеят или не могат да са строги, но справедливи... Изобщо има много проблеми в образованието ни. Разбира се и в децата. Но те са плод на семейството и обществото ни все пак... Ето защо съм съгласна с късметче:

Децата днес притежават една прямота и освободеност, които объркват предните поколения, расли при условности и забрани.

Естестваено - учениците са разбрали правилно, че учителката не говори буквално. Естествено, че са я провокирали с действията си, за да си направят весело за нейна сметка. В нейните ученически години подобно поведение беше недопустимо, затова тя няма готова реакция на ситуацията.

Ето типичен пример, че учителската професия е по-натоварваща от актьорството + съдийството, взети заедно.

Някой от вас питал ли се е , каква щеше да е светкавичната му реакция в случая?

Да не говорим за хората от инспектората, които от години не са заставали зад катедра.

Значи нужна е реална, безпристрастна оценка на проблемите, абсолютно признание, за да може да започнат да се решават.

Сещам се пак за съвети на Учителя / май от "Учителя за образованието"/, дето се казва, че е добре училището да е като семейство. Да има среда на доверие, на спокойствие... Едва ли днес това се случва.

И друго не може да изскаме резултати на "всяка цена". Убедена съм, че има много свестни деца, които имат желание да помагат на учителите си, но и наказват по своему всичко, което няма авторитет и не отговаря на нуждите им.

Необходимо е според мен всеки да си обича работата, но и държавата и обществото да му съдействат и тогава ще може да се постигне нещо реално добро.

[Ани]

От видеото стават по-ясни нещата.

Оказва се, че самият ученик е предложил да си изяде контролното, а не учителката; просто тя се е "вързала" от една страна, което не е чак толкова сериозно (и аз не бих допуснала, че ще бъде изяден листа с контролното), лошото е, че е писала след това шестици. Дори и да е било само на един - това вече е прецедент и ... нещата излизат извън всякакъв приемлив вид.

Ако е обещала да пише шестица, длъжна е да изпълни обещанието! Какъв пример дава?!? Наистина е сбъркала, като се е „вързала“. Но трябва ли заради това да бъде оплювана пред цяла България и да бъде отстранявана от работа? Вие безгрешни ли сте?

Мен лично ме респектира гъвкавостта, с която реагират - те дори не се сърдеха, че на следващите изядени контролни не са написани шестици, не им беше приятно, но го възприеха нормално, като поредната смяна на правилата, като изтекъл срок на офертата... Може би и това е логично следствие от честата смяна на законите у нас и липсата на воля за приложението и спазването им.

Тази гъвкавост мен не ме респектира, а безпокои. Гъвкавостта е и добро, и лошо качество. Зависи. Диана е права относно обективната ситуация в страната, която генерира подобни качества в младото поколение. Тук родителите трудно се справят, а и учителите. Хубаво е човек да бъде гъвкав, но гъвкави са и много мафиоти, които окрадоха страната ни с милиарди, да не говорим за дребните хитреци с които се сблъскваме ежедневно.

Значи нужна е реална, безпристрастна оценка на проблемите, абсолютно признание, за да може да започнат да се решават.

Сещам се пак за съвети на Учителя / май от "Учителя за образованието"/, дето се казва, че е добре училището да е като семейство. Да има среда на доверие, на спокойствие... Едва ли днес това се случва.

И друго не може да изскаме резултати на "всяка цена". Убедена съм, че има много свестни деца, които имат желание да помагат на учителите си, но и наказват по своему всичко, което няма авторитет и не отговаря на нуждите им.

Необходимо е според мен всеки да си обича работата, но и държавата и обществото да му съдействат и тогава ще може да се постигне нещо реално добро.

Много е добре – училището да е като семейството. Това е училището на бъдещето. Любовта към работата е много важно нещо, но ако държавата пречи или създава хаос – лошо.

[Диана Илиева]

От видеото стават по-ясни нещата.

Оказва се, че самият ученик е предложил да си изяде контролното, а не учителката; просто тя се е "вързала" от една страна, което не е чак толкова сериозно (и аз не бих допуснала, че ще бъде изяден листа с контролното), лошото е, че е писала след това шестици. Дори и да е било само на един - това вече е прецедент и ... нещата излизат извън всякакъв приемлив вид.

Ако е обещала да пише шестица, длъжна е да изпълни обещанието! Какъв пример дава?!? Наистина е сбъркала, като се е „вързала“. Но трябва ли заради това да бъде оплювана пред цяла България и да бъде отстранявана от работа? Вие безгрешни ли сте?

...

Ами, не знам.

Може би и аз щях да се "вържа", но после едва ли щях да напиша шестица на някой. Дори и да съм потвърдила "Да, ако го изядеш, ще получиш шестица.", след изяждането бих излязла от ситуацията като кажа, че това е било на шега и се аргументирам, че е прекалено абсурдно, за да е помислил някой, че може да е сериозно. Дори щях да продължа с шеговит тон, че ако се пишеха шестици, не за знания, а за изяждане на хартия, т.е целулоза, то магаретата щяха да са пълни отличници и т.н. Това може би щеше да е и най-подходящия урок за ученика ...

[Ася_И]

Пуснах инфото за случая като "малко смях". В действителност понякога от подобни ситуации ти става толкова тъжно, че наистина избива на смях.

Понеже историята е стара (на около 2 месеца) може в мрежата да се намери информация. Прочетох отзиви на бивши ученици на преподавателката - всички бяха благодарни. Ако имаше някакво съотношение доволни / недоволни - да кажеш: зависи какви оценки е поставяла. Но е факт, че никой не я "нахрани" както казват децата сега. За тези, които не са в час с жаргона - това значи да критикуваш някого. Попаднах и на коментари на настоящи ученици в училището - според тях случката е изкуствено раздухана, защото някои деца имат нужда от медийни изяви и клипчетата по телефона явно не са достатъчни за техния рейтинг. Тъжно е да се изявяват децата ни така.

Ани е права, че тези от които най-много зависи образованието ни не четат по форумите и няма да се замислят за това което правят - в крайна сметка на болшинството от тях децата не учат тук, за какво им е да правят нещо смислено.

И независимо, че ситуацията е така отчайваща, вярвам, че ще се оправят нещата. От 10 преподаватели на децатата ми (като пример) само за 1-2 бих казала че не са за тази професия. Имаме си една госпожа, която е преподавала и на двете ми деца. Както можа да напише за единия срок двойка на едното дете, така за втория му постави шестица - щом знае. При нея няма проблеми с дисциплината. Говориш в час и се правиш на интересен - моля, стой прав и пиши така 40 мин. Говорихме си веднъж за това дали не я е страх от разни наказания. Не, защото тя е в училище за да преподава на тези, които са там, а не за да забавлява тези, които няма какво да правят. И независимо че е много строга, децата знаят по нейните предмети. Даже малкия син веднъж каза: малей, маме, ако знаеш как се кара... Очаквах да я изкритикува, че се е карала, а то беше казано с уважение.

[sonja]

Прочетох внимателно мненията и на двете страни. Честно да ви кажа, адски ме заболя...Боли ме за положението на учителите, боли ме и за тревогите и безпомощността на родителите.

Странно е, че имаше стачка и тя завърши, за мен - безславно, примиренчески, по нашенски.

Тъжно е наистина, че учителите бяха прави в социалните си искания, а се примириха....Но е още по-тъжно, че не излязоха с предложения за тотална реформа в училището, което би поставило исканията им на друга плоскост, би мотивирала ресурсите на цялото общество в тяхна подкрепа.

Искам да благодря на Мона за прекрасните й "вмъквания", които май не бяха оценени по достойнство.

И ще си позволя да се включа с някои идеи, които извличам от практиката си. Някъде вече писах, че преподавам в държавен университет в Йордания, арабска страна, която би следвало да е далеч зад нас, но не е...За голямо мое съжаление....Децата ми учат в елитни частни училища- единият по системата Кембридж, момичето по Оксфорт.

В университета провеждаме всеки семестър конференции и са канени колеги от цял свят, така, че имам възможност да пресявам и да се информирам. На тази база искам да споделя опит, който може да бъде полезен за колегите от форума.

Идеята, която Валентин Петров вмъкна, за консултанти...Това се практикува тук. Защо го няма в България? Много българи като мен работят зад граница и трупат опит от различни системи, защо не се потърси потенциалната им възможност да дадат най-доброто? Убедена съм , че ще се включим на доброволни начала в такава кампания за страната ни.

И малко практически съвета на една концепция.

1. Наличие на строго обособени държавни и частни училища, но не по начина, който това се практикува сега.Идеята е избор на система, по която децата да учат. Има десетки такива- АB, AGSIS, AGS, Кембридж, Оксфорд, Делт, да не ги изброявам.Всяко частно училище избира, специализира кадрите си и преподава по съответната система.

2. Учителите минават на проверочни изпити всяка година. Това е задължително тук. Комисията се състои от преподаватели, излъчвани от държавните университети. Базирано върху резултатите от теста се определят и заплатите на учителите + опит. Не съм съгласна с Ина, че опита не следва да се взима под внимание. За себе си като педагог мога да кажа, че едва след 10 години методологически опит, мога да се нарека преподавател.

Преподавателите с най-висок "бал" се изпращат на държавни разноски на специализация (от месец до година) навън, по съответните програми.

3. Тук и в Англия много ясно е дефинирано профилирането на децата след 9 клас. Сина ми сега е 9 ти и учи, така нареченият "О" level т.е. бива наблюдаван и всеки три седмици получавам репорт от училището, къде е силата му. От сега е ясно, че ще се специализира тясно от 10 клас в-химия, физика, биология. Специализацята е 3 години до 12 клас вкл. Вселки месец тестовете му се препращат в Англия и оттам казват за къде е той. Дъщеря ми е едва 2 клас, на 7 години (тук започват от 6 години 1 клас) и вече ми бе представен пълен репорт, че тя има талант в изкуствата и съм ЗАДЪЛЖЕНА да я запиша на crash class рисуване, модерни танци и артс, което вече е факт.

4. В законодателствто изрично е указано, че преподавателите и учителите нямат право да преподават частни уроци и да имат частни фирми. Ако противното бъде доказано те биват уволнени и губят точките си за пенсия, както и застраховката за здравеопазване.

5. Учебниците по общообразователните предмети ( не влючваме онези от специализираните системи на частните училища, които идват отвън) но които всички изучават и (държавни и частни ) са безплатни и се раздават, в началото на годината. Тези учебници са нови и не се връщат след края на годината.

6. Всички учебници, всеки три години подлежат на преразглеждане. Това се извършва чрез анонимна, произволна анкета, раздавана на учителите по училищата, по всеки предмет. Анкетата после бива препратена към нас, в частните универитети. Следва нова анонимна анкета между нас. Оттам се поема пътя към министерството. Ако се установи преобладаващо негативно мнение по определен учебник, раздел, се сформира комисия от ДЕЙСТВАЩИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, които изправят текста. Той бива препратен към Филаделфия Университет, Токио Университет, Лондон Кралска Академия на Науките и се поставя на обсъждане. Естествено държавата плаща за това. Мога да кажа, че почти всеки три години излизат нови, обновени учебници.

7. Униформи- задължителни!!!!! Държавните училища имат своя единна, която се раздава безплатно. Частните-всяка-своя, за да показва принадлежността на ученика към съответното училище и не е безплатна.

8. Отсъствия, задължително се поставят в началото на всеки урок. При 3 отсъствия се викат родителите, при 5 ученикът губи право да се яви на финален изпит по предмета.Т.е не завършва годината.

9. Задължителна проверка сутрин при влизане в училище за "приличен външен вид". Дъщеря ми са я връщали обратно за "неирязани добре нокти".

10. В държавните училища 11 и 12 клас се държат матури по ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ, съответно анонимни и който ги изкара, получава средно образование и има право да учи в университет, който-не-пие студена вода.

Частните училища правят изпити, които се запечатват и отлитат в Англия, Франция, откъдето е системата, и получават оценките от там след два месеца.

11. Всяка седмица след 4 клас, задължително, по всички предмети ( дори спорт) се дава тема на учениците и те са длъжни да я завършат само с материали от Интернет.

12. Задължителен предмет-религия, с изпит, 4 пъти седмично.

13. Практика от Корея, съществуваща вече 7 години. От преди 2 е опитно поставена в Япония и Китай (частните училища за момента). Задължително изучаване на музикален инструмент. Защо, мога да обясна по-подробно.

Това се сещам за момента.А, да, за визията на преподавателя... Задължително и навсякъде мъжете сако, костюм , жените - прическа, грим!!!!!!! Искаме или не искаме, това е положението, ако не желаем да получим административни наказания.

Не знам за заплатите кой даде някакви доста....примамливи да ги наречем такива....Истината е една, навред учителските заплати са ниски, да не се заблуждаваме. В Америка, да, заплатата е 4 000, но след такси и застраховки става на 2 000, а това не е достатъчно за там. Това е информацията ми от всички колеги . За мен това е друга тема, защо в международен мащаб педагогическият труд е ниско платен, за да бъде не-актуален...Има ли причина това? Дали не създаваме съзнателно слабо в интелектуално отношение поколение, добри комсуматори, безмозъчни, не-мислещи, лесно податливи на манипулации хора????

[Guest НиколаДамянов]

......

12. Задължителен предмет-религия, с изпит, 4 пъти седмично.

....

Здравей Соня,

Би ли могла да дадеш по обстойна информация за тази точка?

В групите между децата има ли разделение относно вероизповеданието, което изповядват техните родители?

Кои религии се застъпват? Има ли право на избор и има ли задължителни "пакети" от информация за изучаване от учениците?

Какво включва програмата в общи линии, защото това не е малко учене,... 4-тири пъти в седмицата ?

Има ли практика по този предмет,...например да се посещават джамия,църква или друго място свързано с религията и да се запознават там децата с церемониални обреди,проповеди и др. подобни практики?

Сигурно пропускам доста въпроси, затова ще разчитам на теб да споделиш обобщено каква информация имаш, а пък аз ще си запазя правото да питам пак, ако не ми стане ясно...

Благодаря ти предварително и Успех ти желая !

[Диана Илиева]

И аз благодаря на Соня за споделените наблюдения и опит, които са още по-ценни, защото са така да се каже от "кухнята на нещата" - включително погледнато от всички страни: като преподавател и наблюдател и като родител, относно държавното и относно частното образование, в тяхната държава и в други държави ...

Също считам, че хора като нея има и другде по света и тези, които биха имали желание да се отзоват, могат да дадат прекрасна консултантска помощ за провеждане на адекватна реформа в българската образователна система. Благодаря й, че е толкова съпричастна и заинтересована, за разлика от нашите управляващи, които дори и да живеят в България, явно нямат нужната мотивация да направят нещо смислено в тази област (техните деца също учат в елитни частни училища в чужбина). Въпреки това аз съм оптимист и се надявам, че благодарение на хора като нея и на местни инициативи, би се получило раздвижвване в положителна посока.

А що се отнася до последното й изречение, за съжаление и аз мисля, че така стоят нещата и то в световен план .

[sonja]

Привет, благодря за разбирането на Никола и Диана.Наистина, въпреки че съм далеч, мисля за България, инсталирала съм си сателит и ловя почти всички програми, следя с интерес случващото се и бих желала едни ден да успея да съм в помощ...

За религията. Тук по закон децата приемат религията от бащата. Така, че едното ми дете от първият ми брак изучава ислямска религия, дъщеря ми ( съответно от втория брак) -християнство, защото баща й е българин, приема се по презумция, че е християнин. Не съществува положение при което някой е "без отношение" към религията. Имаме познати-араби, които са комунисти, децата им изучават религия.

Децата учат в паралелки заедно-мюсюлмани и християни. Разделят се само в час по религия. Интересно е, че това се приема много естествено, със страхотна толерантност и липсват преракания или спорове по религиозни въпроси между представителите на двете религии. Децата свикват с факта, че всеки има своя си религия и това не представлява знак за особеност или клеймо- орицание. Празниците на всички се празнуват съвместно - сега Декември има Аид- мюсюлманският празник , който се провежда 70 дена след Рамадана, имаме официално 5 дена почивка, след него идва Рождество и отново 3 дена почивка. На Мюсюлманските празници християните ходят и поздравяват приятелите си мюсюлмани, на нашите празници, съответно те идват в нашите къщи. Децата в училище си разменят подаръци на празниците. Сега на Аид мюсюлманчетата даряват шоколади и сладки на християнчетата, после на Рождество ние им даряваме.

Всеки клас , от 1-12 има учебници, в които постепенно се предава съответната религия. Например, първи до 4 клас, учебниците се състоят основно от приказки, от най-интересните , "забавни" моменти от Библията - Адам-Ева-змията, Ной, Йусеф, Исус -раждането, общо казано, да е забавно за децата. Пеят песнички, и учат основните молитви, както и кой-кой е. (Това важи и за мюсюлманите). Последствие материята се усложнява с изучаване на цели дялове от Корана или Библията в оригинал- на староарабски език и се изучават старинните текстове към тях, прави се превод на съвременна "фусха"( книжовния език) Така се стига в горните класове до сравнителен анализ на течения в религиите, тенденции,трактовки, философия.

Да, децата посещават всеки месец- църква или джамия, където се молят заедно и упражняват наученото.

Имат редовни изпити по изучаваните уроци, както и по всички други предмети, с оценка за края на семестъра и годината. Религията е част и от матурите. Любопитно е да се знае, че най-много ученици се провалят именно на тази матура като процент и губят право да завършат училище и съответно да кандидатстват в университетите!!!

[Ани]

Здравей, Соня. Радвам се, че хора като теб, които вече са се устроили успешно в чужбина, милеят за родината си.

Аз също прочетох внимателно твоите предложения и ето някои от мислите, които те събудиха в мен:

1. Наличие на строго обособени държавни и частни училища, но не по начина, който това се практикува сега.Идеята е избор на система, по която децата да учат. Има десетки такива- АB, AGSIS, AGS, Кембридж, Оксфорд, Делт, да не ги изброявам.Всяко частно училище избира, специализира кадрите си и преподава по съответната система.

А хората, които нямат средства за частни училища? Не знам колко са в Йордания, но в България са доста голям процент.

2. Учителите минават на проверочни изпити всяка година. Това е задължително тук. Комисията се състои от преподаватели, излъчвани от държавните университети. Базирано върху резултатите от теста се определят и заплатите на учителите + опит. Не съм съгласна с Ина, че опита не следва да се взима под внимание. За себе си като педагог мога да кажа, че едва след 10 години методологически опит, мога да се нарека преподавател.

Преподавателите с най-висок "бал" се изпращат на държавни разноски на специализация (от месец до година) навън, по съответните програми.

Това се правеше в у нас преди 20 години. Не само при учителите, но и при университетските преподаватели – наричаше се атестационна комисия и от нея зависеше много.

3. Тук и в Англия много ясно е дефинирано профилирането на децата след 9 клас.

Сега в България, децата се „профилират“ още след 7 клас. Дори е решено вече след завършването на този клас да се издава диплома за завършено основно образование, която преди се издаваше след 8 кл. Сложила съм думата профилират в кавички тъй като голяма част от децата (предимно от ромското население) след този клас прекъсват да учат. Това е в сила и за малките селца, където бяха положени големи усилия за разбиване на съществуващите там училища. Представи си едно наистина умно, дори гениално хлапе, но родено в такова село. Дете от което може да се получи способен физик, математик или писател, художник, музикант, но....спира да учи още в 7 кл., просто защото родителите му нямат средства. Това в нашата страна преди 25 г. беше екзотика, но сега за съжаление е тъжна реална действителност.

Профилирането изисква задълбочено наблюдаване на децата още от детската градина дори. Това наблюдаване трябва да става от специалисти, които да забележат способностите на детето още в зародиш.

И все пак тази система на мен не ми харесва. Не може да се постави капак върху развитието на човек още в 9 кл. и да се вкара живота му в определени рамки на развитие. В Йордания са приели английската система, но аз не съм във възхищение от нея. Забелязала съм, че много от учените, които сега успешно работят в престижни западни университети са продукт на немската и руската школи. Руската след 1917г. беше преработена в съветска, която беше внедрена и у нас. Всъщност основната преработка е била само в идеологическите дисциплини. Слава богу, че математиката не е от тях и не са успели много да я потрошат. Българчетата все още продължават да доказват на международни състезания по математика, физика, информатика, че в България продължават да се раждат умни и дори гениални деца.

4. В законодателствто изрично е указано, че преподавателите и учителите нямат право да преподават частни уроци и да имат частни фирми. Ако противното бъде доказано те биват уволнени и губят точките си за пенсия, както и застраховката за здравеопазване.

5. Учебниците по общообразователните предмети ( не влючваме онези от специализираните системи на частните училища, които идват отвън) но които всички изучават и (държавни и частни ) са безплатни и се раздават, в началото на годината. Тези учебници са нови и не се връщат след края на годината.

6. Всички учебници, всеки три години подлежат на преразглеждане. Това се извършва чрез анонимна, произволна анкета, раздавана на учителите по училищата, по всеки предмет. Анкетата после бива препратена към нас, в частните универитети. Следва нова анонимна анкета между нас. Оттам се поема пътя към министерството. Ако се установи преобладаващо негативно мнение по определен учебник, раздел, се сформира комисия от ДЕЙСТВАЩИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, които изправят текста. Той бива препратен към Филаделфия Университет, Токио Университет, Лондон Кралска Академия на Науките и се поставя на обсъждане. Естествено държавата плаща за това. Мога да кажа, че почти всеки три години излизат нови, обновени учебници.

Е тук сме по-напред. При нас почти всяка година се пишат нови учебници. Сещай се защо.

7. Униформи- задължителни!!!!! Държавните училища имат своя единна, която се раздава безплатно. Частните-всяка-своя, за да показва принадлежността на ученика към съответното училище и не е безплатна.

8. Отсъствия, задължително се поставят в началото на всеки урок. При 3 отсъствия се викат родителите, при 5 ученикът губи право да се яви на финален изпит по предмета.Т.е не завършва годината.

9. Задължителна проверка сутрин при влизане в училище за "приличен външен вид". Дъщеря ми са я връщали обратно за "неирязани добре нокти".

10. В държавните училища 11 и 12 клас се държат матури по ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ, съответно анонимни и който ги изкара, получава средно образование и има право да учи в университет, който-не-пие студена вода.

Тези точки съществуваха в българското училище и бяха изхвърлени през 1989г. като „тоталитарен тормоз“ над децата. Въведе се понятието, че демокрацията = липса на всякакъв регламент в училище. Едва сега някои хора от министерството започнаха да се осъзнават. А някои елитни училища (частни и държавни) въвеждат униформи, които голяма част от децата носят с удоволствие.

11. Всяка седмица след 4 клас, задължително, по всички предмети ( дори спорт) се дава тема на учениците и те са длъжни да я завършат само с материали от Интернет.

Защо само с материали от Интернет. Това означава ли, че не се стимулира четенето на книги? Колкото до Интернета, българските ученици отдавна се усетиха, че това е най-лесният и бърз начин за подготовка на курсови проекти по различни дисциплини. Просто трябва да се владе добре copy и paste.

12. Задължителен предмет-религия, с изпит, 4 пъти седмично.

Тук нещата вече са много по-сложни и трябва да ти кажа, че решително съм против това. Сама казваш, че в Йордания се стимулират само исляма и християнството. А останалите? Например във втория си пост пишеш:

Не съществува положение при което някой е "без отношение" към религията. Имаме познати-араби, които са комунисти, децата им изучават религия....

Религията е част и от матурите. Любопитно е да се знае, че най-много ученици се провалят именно на тази матура като процент и губят право да завършат училище и съответно да кандидатстват в университетите!!!

Това вече няма общо нито със свободата, нито с демокрацията и ми напомня пак за предишното българско училище, където имаше задължителни предмети, но в една друга идеология, която въпреки, че беше против религията беше възприела някои нейни форми на задължително налагане.

13. Практика от Корея, съществуваща вече 7 години. От преди 2 е опитно поставена в Япония и Китай (частните училища за момента).

В България задължително се придобиваше някаква практическа специалност. Дори в гимназиите. Например аз съм завършила 18 гимназия. В седмицата имахме един ден главно практика. Моята беше слаби токове, радио и телевизия. Имаше шивашки, шофьорски и най-различни други практики. Така, че това което в момента „откриват“ в Корея, Япония и Китай при нас е отдавна минало, но не знам защо изхвърлено. Практика сега има само в професионалните гимназии.

Та това е което ми хрумна, четейки предложенията. Мисля си, че когато се пипа в сфери, като образованието, трябва много да се внимава. Да се отрече всичко, което е градено с векове и да се създава тепърва нещо ново, може би успешно, но чуждо на народа ни, е доста опасно. Всички виждаме до къде доведе тази практика у нас. Не само в образованието, но и в много други области. У нас всичко се разруши с голямо удоволствие, но новото което се изгради - какво е? Успешно ли е наистина? Някъде - да, но в области в които имахме успех, каквато беше и тази на образованието, въпреки голямото му оплюване, мисля че се получи провал. За съжаление грешките на учителите се виждат след години и са доста трудни за оправяне. А когато се направят грешки в цялата образователна система, то това води до направо поразени поколения.

Аз не съм против новото, но то трябва да бъде много внимателно въведено. С внимателна подготовка и оглед на това върху какво ще се гради. Не може да се присади портокал върху ябълка. А да се изкорени ябълката и да се чака тепърва да порасне и върже портокала...? На всичко отгоре не е много ясно дали ще оцелее в съответните условия?

Мисля, че нашето училище има все още добри основи и надежди за развитие. Въпреки ниското заплащане, идват млади и изпълнени с желание за работа кадри. Радвам се, че българите извън страната, като теб, мислят за нея и се стремят да помогнат.

Редактирано Декември 2, 2008 от Ани

[Диана Илиева]

...

13. Практика от Корея, съществуваща вече 7 години. От преди 2 е опитно поставена в Япония и Китай (частните училища за момента).

В България задължително се придобиваше някаква практическа специалност. Дори в гимназиите. Например аз съм завършила 18 гимназия. В седмицата имахме един ден главно практика. Моята беше слаби токове, радио и телевизия. Имаше шивашки, шофьорски и най-различни други практики. Така, че това което в момента „откриват“ в Корея, Япония и Китай при нас е отдавна минало, но не знам защо изхвърлено. Практика сега има само в професионалните гимназии.

...

Ани, тук Соня говори, че експериментално е въведено изучаването от всяко дете на някакъв музикален инструмент, а не на практика за някаква професионална дейност на учениците.

Аз лично приветствам такава идея. Музиката развива много както емоциите, така и ума (музиката наистина е гениална математика, както неотдавна писахме по една друга тема ), развива усет към хармония, учи на дисциплина, дори и само да се слуша, действа благотворно на психиката и т.н. не ми се изброяват всички плюсове.

Като малка имах желание да се науча да свиря на нещо, но моите родители току що бяха преживели купуването на скъп акордеон, свирене няколко години и отказване от свиренето от страна на по-голямата ми сестра и приеха моето желание скептично и с нежелание. Предложиха ми да използвам същия инструмент - той хем беше голям и тежък за мен, хем не го харесвах; предпочитах цигулка или евентуално пиано. Отказаха ми.

Моите деца и двете още преди да тръгнат на училище изявиха желание да свирят; избраха за инструмент пианото (може би малката под влияние на голямата), но и при двете имаше много положително въздействие (макар че едва ли ще станат музиканти). Голямата дъщеря се отказа след около 4-5 години, малката продължава вече 6-та година. Не съм ги карала да започват, нито ги притискам да се отказват или да продължават, не се и обучават особено интензивно - това е изключително и само по тяхно желание. Лошото е единствено, че е невъзможно да се осъществи в училище, а плащаме за частни уроци.

Относно останалите неща - Йордания не е от най-богатите арабски държави, предполагам, че и там много деца ходят в държавни училища. Хубаво е, че държавата там полага много повече грижи за образованието отколкото у нас - като се започне от безплатните учебници и униформи и стигнем до добрия контрол на знанията.

За религията аз останах с впечатлението, че има толерантност към всички вероизповедания, но все пак нека Соня да отговори и поясни (точно това вълнуваше и Никола).

[Ани]

Здравей, Диана!

Ани, тук Соня говори, че експериментално е въведено изучаването от всяко дете на някакъв музикален инструмент, а не на практика за някаква професионална дейност на учениците.

Предполагам, че много от пишештите в Портала са забравили думичката „кръжок“. В кръжоците се учеше всичко - музика( почти всяко училище разполагаше с музикални инструменти), рисуване, актьорско майсторство и какво ли не още. Имаше хорове, оркестри. Всичко това извън учебната програма. Нямаше никакво заплащане от страна на учениците, но учителите бяха определено повече натоварени.

Помня, че имаше и кръжоци по математика, физика. Воденето на извънучебни занятия с учениците се заплащаше много малко, но се отразяваше в атестацията.

Почти всички деца бяха обхванати в кръжочна дейност. Към 1988г. бяха много популяни кръжоците по информатика. Там имаше много желаещи и не само заради игрите. Учениците изучаваха асемблер, теория на алгоритмите. Учеха се не да бъдат консуматори на компютрите, а с интерес пишеха програми най-вече на Паскал и Бейсик.

А сега в час по информатика се смята за върховно постижение да препишат написаната от преподавателя на дъската програмка, която обикновено виси по една седмица там. По информационни технологии учат главно работа с Word, Excel и естесвенно интернет. Но това не е творчески процес, а консумация на готови програмни продукти. Е, има училища в които по инициатива на някой млад и ентусиазиран преподавател става обучение в Web програмиране - някои по-основни неща. Все пак ученето в тази област става извън училище, хаотично, просто хлапетата са пуснати на автопилот - всеки търси и естественно намира.

Относно останалите неща - Йордания не е от най-богатите арабски държави, предполагам, че и там много деца ходят в държавни училища. Хубаво е, че държавата там полага много повече грижи за образованието отколкото у нас - като се започне от безплатните учебници и униформи и стигнем до добрия контрол на знанията.

Децата са бъдещето и държавата трябва добре да разбира това и да отделя средства за това бъдеще. Но не жълти стотинки. Това което пише Соня за Йордания е било в сила и в Ирак, поне до преди войната. Сега не знам как е там?

За религията аз останах с впечатлението, че има толерантност към всички вероизповедания, но все пак нека Соня да отговори и поясни (точно това вълнуваше и Никола).

Това вълнува предполагам не само Никола и Соня е отговорила на този въпрос много подробно в последния си пост. Тук аз вече не съм съгласна, но това си е политика на йорданското правителство. Не ми се иска подобен вид религиозно обучение да се въведе у нас.

[Florestan]

Здравейте,

Определено съм съгласен с всичко, което Ани е написала в последните си два поста. Относно религията, не смятам, че тя трябва да се въвежда в училищата като дисциплина. Едно въвеждане може да има една добра страна, а именно, че хората ще се запознаят с известни текстове, за християнството това са Старият и Новият Завет, евентуално и някои текстове на светци. От това в действителност може да има полза, но остават няколко много важни въпроса, които мисля, че обръщат везните в другата посока.

Първо, след такива текстове идват несъмнено трактовките. Доколко може да е сигурен човек, че това, което се дава като трактовка в училищата е наистина това, което е необходимо на децата за едно правилно развитие? Имайки предвид, че различните църкви имат дори различни разбирания, има опастност часовете да се превърнат в дискусии с един догматичен характер, където някои интерпретации са поощрявани, а други не. А сигурни ли сме, че тези, които са поощрявани ще бъдат вярни? Всеки да си отговори сам (не мисля, че трябва да се спирам на мнения на различни хора, мога само да кажа, че дори и в официалната Православна Църква различните свещеници имат много различен начин на изразяване, дори и православни християни могат да предпочитат едни спрямо други). Ако се стигне до анализ има опастност да се приеме само това разбиране, което е общоприето за вярно - не искам да казвам дали то е това, което е необходимо, всеки си има право на собствено мнение и аз ще си запазя своето, но работата е там, че може да се стигне и до по-сериозни ситуации. Например, представете си ситуация, в която министерството описва накратко какво се приема за правилна интерпретация на определен свещен текст, а учителите трябва да го научат. Аз не смятам, че така може да се обясняват такива текстове, но един такъв вид на обучение донякъде изисква да се премине към една твърде нелична интерпретация, нещо, което може да звучи добре на думи, но реално да не се вписва добре в това, което има да се прави. И освен това - има опастност децата да предпочитат да го научат, като оставят някои други възможности настрана за момента, защото, може да нямат време и в крайна сметка, защото за това може да се пишат оценки. А най-добре човек научава нещо, когато го направи част от своето собствено разбиране, а така той всъщност манипулира собственото си разбиране и се измамва, че то е такова, когато всъщност той си го е самоналожили заради външни обстоятелства. Но, ако сте на мястото на едно дете и родителите искат оценки, бихте ли направили нещо друго?

И така се достига до друг проблем - това, че има опастност децата да изучат религията, без да са я усетили като нещо, което са си избрали сами - защото им е наложено от други инстанции. А в известен смисъл, ако човек сам не си избере нещо, ако той сам не достигне до едно разбиране, ако сам не усети, че религията е негов личен избор, не мисля, че той може да нарече това, което е научил религия. Дори и да усеща нещо лично в религията, която е учил, мисля, че той всъщност може да има известни затруднения именно поради факта, че тя му е била наложена и той никога не си я е "избрал."

Има и още един проблем, той е по-скрит. Става въпрос за това, че според някои автори, детето има една много пряка връзка с духовния свят, неговото астрално тяло не е напълно просмукано от физическото и етерното, както това става обикновено с възрастните хора, а е свързано по друг начин, който го прави в известен смисъл по-мъдро и от най-опитния възрастен човек (само вмятам, че тези думи не са мои лични). Именно в това отношение, по-добре е да не се смята, че всеки възрастен има правото да обяснява някои по-трудни въпроси (включително и тези, засягащи религията) и да смята, че винаги помага на детето. Друга е ситуацията, когато това стане от родител, който има пряка връзка с детето (дори и родствена) и когато детето усети един вид приобщаване към това, което прави семейството. Не изключвам възможноста учител само да обърка децата, ако започне да им обяснява нещо по-сложно, например някой епизод от Стария Завет.

По отношение на това, подходящ би бил може би един евангелистки прочит, където текстовете се четат без интерпретация, но и там трябва да се внимава с това доколко се засяга личния избор на детето. А имайки предвид, че тук основната църква не е евангелистката, не мисля, че става въпрос точно за това. Иначе от въвеждане на такъв предмет може да има и полза, не мисля, че трябва да се отива само в едната крайност, но както казах, нещата, за които говоря по-горе по-скоро са по-важни.

Доколкото знам, имаше идея да се въведе такъв предмет в българското училище, но не знам нищо по отношение на това как се прие и какви бяха резултатите. Съжалявам, че бях малко краен в преценките си - естествено, не навсякъде, където има такива предмети се стига до проблемите, за които написах по-горе, на някои места сигурно от това има и полза, като ако се знае как да се действа, може да се избегнат някои затруднения, но мисля, че нещата са чувствителни и ако трябва да се даде някаква обща насока, моето мнение по-скоро клони към това, че е добре нещата с религията да се разрешават от семейството и от личния избор на детето. С това не исках да кажа, че въвеждането на такъв предмет е задължително грешно при всички ситуации, но аз лично не смятам, че проблемът се решава с такъв вид изучаване. Освен това, добре е да се има предвид, че нещата са сложни и трябва да се вземат предвид много фактори, включително и самата природа на децата, в такива ситуации. Понеже този текст е всъщност отговор на постове от Ани и Соня - определено не искам да кажа, че това, че се изучава религия в Йордания е проблем, нещата не са толкова прости, разбира се, макар личното ми мнение да не е "за". Струва ми се, обаче, че е по-добре да се има предвид това, което съм написал, най-малкото по отношение на това какви резултати могат да се очакват от определени ситуации, до какви проблеми има опастност да се стигне и също така какво в крайна сметка е добре да се желае от едно образование - когато човек изучава неща, той наистина може да разшири начина си на мислене, но е добре и да осъзнае, че самото изучаване също може в някои случаи да го стесни. И в такъв смисъл, ако едно дете, например, се притеснява от това, което изучава, ако то не иска да го изучава или има проблеми с това да се концентрира в него, това може да означава, че то не е съгласно с материала или с формата, която той взима и в такъв смисъл може да е много по-наясно с някои скрити проблеми като тези, които описах по-горе, отколко е възрастният, който е наложил материала

[Florestan]

Като казвам, че е по-наясно, нямам предвид, че детето осъзнава проблема, но в действителност, то може да усети в някои ситуации повече проблеми, отколкото възрастните, които често не виждат проблем, когато няма никакви директни опастности или последвтвия, водещи до нещо, което те интерпретират като проблем. Относно другите точки:

Това за униформите по принцип е хубаво, макар че не съм сигурен, че то е това, което може да промени поведението на децата или да ги накара да станат по-трудолюбиви. Също така, в някои западни държави понякога се среща мнението, че такива униформи наистина спомагат за подобряване на работата и макар това да е донякъде вярно в някои случаи за момента, мисля, че това също има опастност да прерастне в объркване на външна форма с нещо по-съществено. Естествено, няма нищо лошо в това да се въведат такива униформи, с изключение на проблема за свободата на човек да си избира облекло, което също не е за подценяване, но не съм сигурен дали държавата би имала достатъчно средства, за да си го позволи, а ако трябва родителите да купуват такива униформи, не съм сигурен как това ще се приеме.

Последното беше незначителен коментар, иначе всичко, свързано с проверката на учителите и т.н. е добре казано, само отново възниква въпросът за това с какви средства се работи - защото, при тези учителски заплати, не знам кой би дал средства на инспекторите да проверяват (и може би уволняват) малкото учителите, които все още работят като такива.

А що се отнася до инструментите, напълно съм "за." Между другото, знаете ли, че наскоро премахнаха музиката и рисуването от гимназиалното образование (не съм сигурен дали от осми клас, но май със сигурност от 9-ти, а почти съм убеден, че и от осми)? Това си е наистина проблем, още повече, че май ще се въвеждат повече часове по предмети, които може да не са особено полезни, ако не се преподават по подходящ начин (като информатика, която се превръща в "сърфиране в интернет", дори може да се спори за икономиката тук, която по принцип може да се разбере достатъчно ясно от гледна точка на математиката, но самите икономически принципи изискват малко по-здраво мислене и разбиране на нещата - не защото са трудни, а защото могат да подведат към някои повърхностни обяснения като това, че законът за supply and demand може да се интерпретира и в личните отношения и т.н., което, струва ми е, би могло да навлезе в мисленето на едно дете, което все още не е укрепнало.

А що се отнася до часовете по музика, определено съм "за", както казах, но със следната забележка - добре е да не се прави нищо прекалено задължително или да има последствия, тъй като не всяко дете се развива с еднакви темпове - то може в един период да няма интерес, а по-късно да развие такъв и в такъв смисъл, ако то има лош спомен за лоша оценка, може да се породи у него отношение, при което то да не пожелае повече да изявява своите заложби. Затова, определено съм "за" часовете по музика и изкуство, но трябва да се внимава с оценяването - още повече, че в изкуството оценяването е много спорна и трудна задача. Отново опираме до това да се даде известна вътрешна свобода на детето, да не бъдат оценките и изискванията факторът, при който то да развива едни или други заложби. Иначе аз от малък свиря на инструмент и мога да кажа, че почването на такъв от ранна детска възраст е много полезно. Има направени изследвания върху това, че деца, които са слушали класическа музика и са свирили на инструмент на възраст до 7 години (5, 6, 7 или по-рано) имат подобрено развитие в други дисциплини, а и са по-развити музикално след това, т.е. това е важна възраст за започване на заниманията, която може да има положителен ефект. Но определено не мисля, че трябва нещо да бъде задължително, да има у децата страх от оценки и т.н., иначе идват други проблеми. Поне до някаква възраст - най-добре до 6-ти клас включително.

Поздрави,

Ф.

[sonja]

Скъпи приятели, първо искам да благодаря за гоямото щастието да общувам с хора като вас, които за съжаление се срещат толкова не-често....Бих желала да отговоря на някои от възникналите "в ход" дискусионни моменти.

Florestan- униформите? Да, смятам че те са необходимо зло. Защото по този начин се прекъсва една тенденция към показност и ненужна екстравагантност, която тинейджърите проявяват, както и безсмисленото асоцииране на външноста с парадирана показност и "имотност".

Бих желала тук да кажа, че НЕ СЪМ СЪГЛАСНА със образователната система тук и считам, че тя има много пропуски, но съм си позволила да я дам като възможен ориентировачен пример, в никакъв случай - образец.

Религията за мен следва да се изучава. Виждам резултатите от тази практика у дома. Ако си позволим безхаберноста да оставим религиозното образование на децата в рамките на семейството, можем да очакваме в големият процент една пълна липса на такова. Религията в училище това е автохронен процес, който дава насока, идея, която не всеки родител има желание, необходимост и време да предаде на отрочето си. Изучавайки такъв предмет децата получават основа, която последствие могат да приемат, модифицират или просто- отрекат. Това вече (всички знаем) е личностен избор. Но основата ще е налице, ще има база, откъдето да се тръгне към индуктивност, конвергенция...

Ани- Права си, че не всеки може да си позволи частно училище. Тук 80 процента от децата учат в държавните.( има други фактори, в които не искам да се впускам детайлно, защото не правим гео-политически разбор...) За да съм ясна обаче, ще кажа, че статистиката говори, че 74% от населението живее на границата на бедността, (разбирай изключителна бедност, с която вие за щастие не сте се сблъсквали), 12% е средната класа, а останалите са онези изключително имотни хора, които живеят като в древните нобили. Последните две "класи" са ситуирани в столицата. Там са и частните училища. Интересното тук е, че цените варират от 800 лева на година до 100 000 лева. Съответно всеки може да прецени къде има възможност да приобщи детето си. Това е не-случаен фактор. Учениците от най-елитните училища са основно членове на кралската фамилия и на деца от кралските семейства на съседните държави, които оперират на принципа на лицеи. Там цените се явяват съзнателно търсена бариера, децата се подбират, защото те ще създадат приятелства, които се счита- остават за цял живот и ще се отразят на бъдещият бизнес на тези деца.....Идеята е- не всяко частно училище следва да се фаворизира и да струва обезателно хиляди в година , могат да се организират такива и на "по-достъпни цени", което е възможност за България.

Зная, че в BG профилирането става в 7 клас. Аз си мисля, че това е рано, и по-правилният е 10, както тук и в Англия. Т.е децата имат възможност наистина да усетят и анализират конкретно приоритетите и влечението си.

Абсолютно съм съгласна с теб, че руската (соц. система) на образование, както и нашата е на най-високото ниво от познатите ми досега, но за съжаление ние , както и руснаците, изгубихме силата си, копирайки "блудно" западния модел и изтривайки в дива еуфория наследството от миналото, без да отчитаме методологически или идейно кое е било стойностно, а кое-не толкова, заслужава ли, какво е дало-взело....

За религията- тук несъмнено трябва да се учи религия, защото арабите са благороден и див народ. Странно съчетание нали? Ако няма религия, която да ги държи здраво, те биха се самоунищожили, заради това и до сега в този регион съществуват кралства, султанати и диктатури, защото е нужен юмрук, а не демокрация/.

За интернет-проектите, които се дават тук. Абсолютно- за.!!! Не става въпрос за copy-paste, а за създаване на навици за отбиране на полезното от плявата, за умения с боравене на огромен куп информация. Елементарен пример: На сина ми преди няколко дена му зададоха да направи анализ върху W.E. Auden "What's that sound" Това е безизвестен за нас, спорен за мен като поет "творец". Та, цял ден той вися на Интернет да търси смислена информация за въпросното произведение . След 8 часово сърфиране дойде при мен отчаян, с червени очи. Нашето общо търсене продължи още 2 дена!!!!! Прочели сме не зная колко страници за да напишем анализ от ЕДНА ЕДИНСТВЕНА СТРАНИЦА!!!!!

Диана- струва ми се, че не съм обяснила правилно. Не говорим за кръжоци в познатият ни смисъл. Говоря за изучаване на инструмент абсолютно сериозно, със задаена програма, изпит покриващ определно ниво, с изучаване на солфеж, теория на музиката, два пъти седмично редовен предмет-частен урок по избран инструмент, а не обща музика. Моля, за сведение обърнете съм към ABRSM London- това е системата, която са длъжни да покриват учениците в Корея (Китай, Япония). Аз като музикант, който е работил по нея мога да кажа, че това е сериозна система, която със полюсовете и минусите си , и се намира в междинното ниво между дилетанство и професионализъм. Но е далеч от онова музициране в кръжоци, което съществува у нас.

Като край, надявайки се, че не съм ви досадила. До момента не съм намерила оптимална общообразователна система където и да било. Дали това е само Платонова илюзия, непостижима за нас или съзнателно търсене на такъв резултат от социално отговорните, не зная....Но отново, аз съм работила със деца и студенти от десетки националности и по-надарени от нашите и руските деца не съм срещала. Заради това ми се иска да има смисъл търсенето ни на правдата в образованието и дано заради тези деца да можем нещо да направим, да променим,за да разгърнем истинският им потенциал.

Бъдете щастливи!

[Ани]

Соня, Диана, Florestan и всички останали, които сте писали в тази тема, благодаря ви, че се вълнувате от проблемите на образованието в България. Изграждането на бъдещото поколение е много важно за всеки народ и за човечеството, като цяло. Направило ми е впечатление, че на този въпрос са обърнали специално внимание и Беинса Дуно - Учителят за образованието /Боян Боев/, и Рудолф Щайнер -Валдорфска педагогика

Относно редовните часове по специален инструмент, то това е много добре, дори за деца нямащи музикални способности /слух/. Музиката подобряват паметта и стимулира умственото развитие на децата, както между другото и математиката. Но за обучение по специален инструмент, се изискват доста средства и по-сложна организация на учебния процес. Това могат да си позволят много малко училища в момента, предимно частни. Затова припомних кръжоците. При тях организацията е по-лека, тъй като се водят в извънучебно време.

Иначе, музика и изобразително изкуство се учат, но както писа Florestan вече са извадени от горния курс. Това не ми харесва много. Според мен и големите ученици имат нужда от този вид култура.

[Guest hrisko_89]

Повечето ученици не са достатъчно сериозни и пречат на учителите, е срещат се и недостатъчно сериозни учители де ...Иска се Дисциплина.

[Диана Илиева]

...

Диана- струва ми се, че не съм обяснила правилно. Не говорим за кръжоци в познатият ни смисъл. Говоря за изучаване на инструмент абсолютно сериозно, със задаена програма, изпит покриващ определно ниво, с изучаване на солфеж, теория на музиката, два пъти седмично редовен предмет-частен урок по избран инструмент, а не обща музика. Моля, за сведение обърнете съм към ABRSM London- това е системата, която са длъжни да покриват учениците в Корея (Китай, Япония). Аз като музикант, който е работил по нея мога да кажа, че това е сериозна система, която със полюсовете и минусите си , и се намира в междинното ниво между дилетанство и професионализъм. Но е далеч от онова музициране в кръжоци, което съществува у нас.

...

Да, Соня, чудесно те разбрах и съм също твърдо ЗА! Вече описах, че моите деца, макар че не са особено музикални, са свирили или продължават да свирят при музикален педагог на избраното от тях самите пиано и съм много доволна от резултатите.

Ани даде пример за кръжоците, но те не са удачен пример/аналог на това, за което говорим ти и аз. Аз съм също от поколенията, които си ги спомнят добре. И ако един кръжок по математика или физика е удачна форма на допълнително обучение и полезна инициатива, то изучаването на муз. инструмент по този начин не е възможно. То и на времето си беше само индивидуално, извън училище (ако изключим десетината деца, включени в училищния оркестър ). Вярно, и за това имаше организирани школи към пионерските домове, но въпреки това пак имаше макар и неголямо заплащане. Ани е права, че при сегашното положение на нещата в България, никое училище не може да си го позволи, с изключение на някои частни, но това, както стана ясно, е и би трябвало да е държавна инициатива.

Относно религията - и аз си мисля, че далеч не всички семейства искат, имат възможност и могат да дадат адекватна подготовка или дори информация по този въпрос; да не говорим за последователност и систематизираност.

От друга страна въпросът е много деликатен и затова повечето хора реагират доста предпазливо. Въобще в съзнанието на повечето българи (и по-стари, и по-млади) кой знае защо най-силно отколкото при всички други нации се е загнездила прословутата фраза "Религията е опиум за народа." Каже ли се религия и повечето хора изтръпват, защото директно го свързват с някаква форма на фанатизъм, догматизъм, заблуда и т.н.

Разбира се, много е важно какво и как ще бъде поднесено на децата. Защото опасността да се получи ситуация "От трън, та на глог." е много вероятна. Но като си помисля, че религията обединява в себе си не толкова и не само един мироглед на определена вяра, но и морални ценности, етичен кодекс, норми на социално поведение и човешки взаимоотношения и много други неща, които сега определено липсват в обучението и възпитанието на децата. Като една алтернатива биха могли да се въведат часове по морал, етика, психология, философия, естетика и др. подобни дисциплини, но без религията има дори по-голям риск те да станат догматични, защото няма да са достатъчно аргументирани, ще липсват отговорите на въпроса "Защо?"; отделно дето децата ще са лишени от възможността да им бъде обяснена Целостта и Взаимосвързаността на света и тяхната принадлежност в него.

Относно профилирането - на мен ми харесва учителите да дават насока на родителите относно наклонностите и потенциала на децата им, но и аз считам, че при твърде ранното профилиране от една страна има риск от грешка, от друга - лишава учениците от една по-широка обща култура и знания. Резултатът е на лице - получават се съвсем тесни специалисти, които извън конкретната област имат смехотворни познания дори за съвсем прозаични и ежедневни неща. Общообразователна подготовка до 10 клас и специализирана след това мисля, че е удачен вариант.

Редактирано Декември 4, 2008 от Диана Илиева

[Слънчева]

Диана Някога в университета изучавахме предмет-Дидактика /видовете/системи образования в различните страни/. Изобщо не му обръщахме внимание, вземаше се с Да или Не...

Но в Дидактиката ако се разровим може би ще се отсеят методи, които да са полезни и приложими в нашето училище. Разбира се и да се приложат съвети от Учителя /в духовно отношение всички имаме глад, но в никакъв случай да не е догма!/

[Багира]

Да ... Дидактика. Ако разровим достатъчно добре, ще открием и "Великата дидактика " на Коменски. И ще открием... че повече няма какво да се каже.

Що се отнася до обучението по религия- може. Но когато е предмет- просто не е религия. И от желанието да се постави духовен намордник на децата ще остане само един намордник. както и да го наричаме- това е.

Образованието у нас е такова, каквото е всичко останало. Напълно основателно може да не ни хареса. Дано да е достатъчно, та да започнем да се питаме "Защо?"!

Само ще вметна, че за да се развие нещо у едно дете в процеса на образованието му, преди това трябва да се навие нещо ...

[borislavil]

Повечето ученици не са достатъчно сериозни и пречат на учителите, е срещат се и недостатъчно сериозни учители де ...Иска се Дисциплина.

Много си прав! Ще споделя нещо от моя личен опит като учител. Преди месец моя колежка получи инфаркт. Оттогава въведох един метод, който е свързан с дисциплината на учениците и цели нейното подобраване, защото първото необходимо условие едно дете да бъде ученик, да учи, е дисциплината и вниманието в часовете. Във всеки от класовете, в които влизам, казах, че ученик, на когото съм направил три забележки за един учебен час, ще бъде отстраняван от часа с отсъствие, а на следващия ден трябва да се яви с родител при мен за разговор. Днес имаше трима шестокласници, които вчера бях изгонил от часовете си, и трябваше да се явят с родител. Сблъсках се с три възможни реакции. На единия баща му дойде, изслуша ме с внимание и загриженост, подходи с разбиране и каза, че ще подкрепя всяка една моя инициатива в тази посока, защото вижда накъде са тръгнали нещата в образованието и какво става с младото поколение. На второто момче майка му ми изпрати бележка, че няма как да стане (т.е. няма как да дойде в училище), защото тя е на работа и трябва да се изкарват пари. А с третия татко, който е някакъв шеф в банка, си поговорихме на висок глас в коридора. Не срещнах разбиране от негова страна. Той казва: "Как аз мога да се оправя с 2000 клиенти, а вие не можете да се оправите с 20 деца? Сега трябва да сключвам сделка, а Вие ме викате да дойда в училище! И какво толкова е станало?" След това естествено ме обвини, че съм нямал право да гоня детето му от час, че ние, учителите сме го били нарочили, а причината всъщност била, че нямаме необходимия подход, за да събудим интереса му. Вярно, синът му бил палав, ама какво да направел - това е положението... ние трябва да търсим позволени средства за въздействие, за да не ни пречи неговият син в часовете... Когато споделих вкъщи какво се е случило, малката ми дъщеря, която е в седми клас, каза:"Тате, недей така, защото ще вземат да те изгонят от училище!" Честно казано, предпочитам да ме изгонят, отколкото все повече и повече да се обезсмисля моята работа или пък да карам така все едно нищо не забелязвам и нищо не се е случило! Демокрация не означава беззаконие и слободия! Много се говори за правата на учениците - малко за техните задължения! Много се говори за задълженията на учителите - малко за техните права! А България оскотява! И учителската професия става все по - рискова и... нежелана!