Образованието в България

[Креми (късметче)]

Там, където са показани, нещата са такива, каквито са показани. Трябва ли да чакаме да станат навсякъде същите?

Достатъчно е, че в други области на живота снегът, наводненията и горските пожари всяка година ни "изненадват".

Флорестан, ако до 5 години имаш собствено дете, след 7 - 8 ще го повериш на първите учителки и другарчета в детската градина. Като виждам посоката на развитие,аз не искам да си представям атмосферата в детската група тогава.

И не се успокоявайте с частните уч. заведения, защото и там има такива примери, и то с малки деца, само дето там не влиза камера.

Малтретирането (между равни) изчезна от казармата със самата нея, а влезе в детските градини.

[Максим]

За жалост има доста голяма разлика от преди 10 години и сега. Точно преди 10 години учебната 1998/99 г. карах учебна практика като студент последен курс в училищата, тогава нещата още не бяха се опорочили, обстановката в час беше доста близка до онази от моето ученичество. Бях много по-неопитен и зелен преди 10 години и въпреки това ми беше по-лесно да проведа урока, отколкото миналата учебна година.

[Florestan]

Здравейте отново,

Относно по-горния коментар, трябва да се извиня за това, че не съм достатъчно добре информиран за общото състояние на училищата в България. В действителност е възможно да се е влошило положението, макар че ми се струва, че не навсякъде то е такова, каквото бе показано във филма, а че там става въпрос по-скоро за някакъв по-екстремен случай. Естествено, съгласен съм, че щом като нещата там са достигнали такива размери, по-добре е да не чакаме да станат навсякъде същите. И все пак, запазвам позицията си относно следното: не смятам, че начинът, по който държавата се опитва да направи това, е достатъчно подходящ. Не че подържам някаква анархистична гледна точка, всъщност смятам, че е добре да се обърне внимание на проблема и в края на краищата дисциплината да се подобри, но ми се струва, че страничните ефекти на начина, по който Министерството иска да постигне това, могат далеч да надхвърлят положителните страни на тази промяна. За по-голямата яснота съм написал тук какво точно имам предвид:

1. Още веднъж, не смятам, че могат да се обвиняват децата за това, че дисциплината им е такава. В края на краищата, когато едно дете отиде на детска градина, то там има желание да опознае обстановката и да я изучи, а от там то може да бъде възпитано да се държи с уважение към другите деца и най-вече към по-възрастните. Не ми се струва, че децата в момента се раждат по-непослушни от децата в миналото, по-скоро проблемът трябва да е в хората, които ги възпитават - семейството, както и хората в детската градина и после в първите учебни класове, където е най-важно да се оформи правилното отношение на децата към учителите. Струва ми се нелепо да се обвиняват деца (дори и седмокласници) в това, че нямат дисциплина, виновни могат да бъдат само хората, които са отговорни за тях и са били отговорни в предишните години за тяхното развитие. А законопроектът, който се предвижда, всъщност е такъв, че всичко ще се изкара на децата, тъй като те трябва да претърпят наказанията, а зад "участието и помощта на семейството" обикновено стоят всичко на всичко изисквания и допълнителни наказания. Става въпрос за следния проблем и той е основен при обучението въобще: Когато децата се учат на дисциплина само чрез правила и забрани, това не се отразява добре на тяхното общо състояние и на тяхното развитие и спомага за натрупване на негативна енергия, която, ако не се трансформира или изкара навън (а изкарването без трансформиране никога не е с добри последствия), може да оказва негативно влияние върху цялостното развитие и да излезе в много по-късен етап от живота, в много по-различна форма.

Ако положението в българското училище наистина е такова и за това е виновно семейството, то не ми се струва, че ако това семейство се застави по един силов начин да промени нещата, то ще го направи безболезнено, а по-скоро обратното. По-точно, връзката закон-страх-агресия може много трудно да бъде трансформирана в нещо друго, а много по-полезно би било да се потърси на първо място алтернатива, която да не включва в себе си по-горе изброените елементи. Идеята ми в тази първа точка може да се обясни най-кратко така: ако досега наистина някои хора не са обръщали внимание на децата, то и след закона те много вероятно няма да го направят по-сериозно, а само дотолкова, доколкото могат да сплашат децата с определени наказания, така че те да не им създават допълнителни проблеми с учителите и с държавата; а това би трябвало хората, четящи този форум, да знаят докъде може да доведе - насилието произвежда насилие и когато това нещо рано (или късно) се отключи, последствията могат да бъдат много по-големи. Тук дори не искам да споменавам и че развитието на децата в други отношения по този начин може да бъде потискано.

2. Много често, когато само се налагат определени правило, това може да попречи на разбирането на нещата по същество. Децата имат нужда да им се обясни защо трябва да се държат добре в час, не само да им се наложат глоби и наказания от министерството. Например, ако се накаже едно дете с общополезен труд, то може да възприеме наказанието като несправедливо, без да търси смисъл в него. Също така, възможно е осмиване от другите деца, при което се наранява и достойнството на детето, като това въобще няма да създаде у него правилното разбиране за нещата.

От друга страна, психологически може да се създаде такова напрежение, което да има негативни последствия, които да се забележат и в по-късен етап. Ако в действителност искаме отлично възпитание, може да насочим внимание към страни като Япония, Англия или Германия. Но, фактите са, че отчасти именно поради много санкции, в тези страни са налице проблеми, които нас ни засягат много по-малко. В Япония децата са изключително дисциплинирани, но и държавата е на едно от челните места (ако не и на първо) по самоубийства на непълнолетни. Познавам един ирландец, който преди време сериозно беше обмислял да се покръсти като ортодоксален християнин - а причината беше в това, че намираше отношението на българите и гърците към децата за много по-добро от това в другите държави. В крайна сметка, той не се покръсти официално, но интересът му и привързаността му към нашата култура не е спаднал и до днес. Общо взето, това, което го притесняваше, беше строгото отношение към децата във Великобритания. А пък положението в една друга държава, където дисциплината и учтивостта са просто на изключително ниво - Австрия - също е показателно. Там е най-големият процент на хора с психически увреждания. И така, исках да спомена, че тук в България, често искаме да достигнем нивото в другите държави, което за мен е положителен белег, но от друга страна, дори по-често забравяме, че някои от тези държави плащат скъпо за реда и порядъка, който са си създали. И затова ми се струва, че трябва да подходим по-внимателно и с повече разбиране към проблема. Съвсем не искам да кажа, че трябва да цари безпорядък в българското училище, но това, че децата нямат дисциплина, не означава, че с наказания проблемът ще се реши. Решаването на проблема е по-трудно от осмислянето на проблема, а осмислянето на проблема е много по-трудно от откриването на проблема. И това, че един репортер е открил проблема съвсем не означава, че той може да се реши без допълнителни последствия, само с един законопроект.

3. В съветите си относно обучението на децата, Учителят никога не съветва да се вземат строги мерки, да се използват заплахи, наказания и т.н. Човек не бива да изисква дисциплина от другите, а първо от себе си. Една добра обмяна може да се получи само, когато възрастните дават добър пример. Учителят е казал, например, да не се казва на детето да не лъже, а то да се поощрява да казва истината. Той е дал доста добра информация относно педагогическите проблеми, която може да се намери на различни места по интернет.

Във връзка с това, може да се добави, че децата няма да разберат добре какво точно искат да им кажат възрастните, ако само се набляга на различни санкции. Защото, в края на краищата, това че няма дисциплина в клас е резултат от това, че в някой момент, възрастните не са могли да овладеят ситуацията. Ако те наказват за това децата, то те дори и не поемат вината правилно. А ако само се повтаря това, че след всяка грешка трябва да следват последствия, за да може децата да се научат на поведение, то ние се връщаме при старозаветното "око за око, зъб за зъб." Съгласен съм, че трябва да има ред и дисциплина, но ми се струва, че има опастност от едно повърхностно разбиране на правилата, което може да повлияе много негативно на децата. Най-общо казано, възрастните вече реагират на проблемите предимно със страх, защото ако те в действителност искат да поправят нещата, биха могли да го сторят още сега - като се обърнат към самите деца, със или без закони. Със сигурност много хора в България са загрижени, определно не искам никого да обвинявам, но ако някои хора все още се надяват нещата да се оправят по административен път, това за мен не е никак добър знак.

За да завърша идеята си относно психологическото напрежение, което възниква при налагането на една забрана, мога само да посоча следния експеримент, който всеки от вас може да направи. Опитайте се през следващите 5 минути да не мислите въобще, дори и за части от секундата, за един сочен зеленикав резен от лимон. Трудно, нали?

Флорестан, ако до 5 години имаш собствено дете, след 7 - 8 ще го повериш на първите учителки и другарчета в детската градина. Като виждам посоката на развитие,аз не искам да си представям атмосферата в детската група тогава.

И не се успокоявайте с частните уч. заведения, защото и там има такива примери, и то с малки деца, само дето там не влиза камера.

Малтретирането (между равни) изчезна от казармата със самата нея, а влезе в детските градини.

Относно първия коментар, струва ми се, че не би трябвало да има посока на развитие специално в детската градина, тъй като не би било нормално след 5 години да се раждат деца, които са по-озверели от днешните. Едва ли те ще са проблема, а това, че някои семейства ги изпращат там неподготвени може само да говори, че в действителност проблемът не е в децата и че той не трябва да се решава с разни закони и правила, които касаят самите тях. В края на краищата, абсурдно е човек да налага закон на деца в детската градина, но ако родителите и хората, които работят там се отнасят небрежно, фактът е, че след това законът тях така или иначе ще ги засегне малко (или въобще няма да ги засегне), а ще засегне децата, които поначало са потърпевши, но не би било редно да се обвиняват в каквото и да е. Точно тук е и проблемът - ако още в детската градина има нажежена обстановка, това въобще не би трябвало да се решава със закон, който да касае децата в училище. Последното е просто една превантивна мярка срещу проблемите, които всъщност се коренят в нещо съвсем друго, а не в поведението на самите деца. И така може част от негативната енергия да се подтисне, но не и да се трансформира, тъй като законът не разрешава проблемът от гледна точка на причината, а само касае козметичните външни промени. А всяка подтисната енергия след време се изразява в някой друг проблем и не винаги може да се направи лесно връзката между едното и другото.

Относно положението в частните училища, съгласен съм, а иначе трябва да спомена, че нямам достатъчно информация по въпроса.

А относно проблема за насилието между равни, мисля, че не може да се очаква нещо много по-различно, имайки предвид с какво се зареждат децата в момента. Можете да видите някой епизод от така популярния детски филм "Courage - The cowardly dog", за да разберете какво имам предвид. Едва ли е от значение кой епизод ще гледате, тъй като във всички тях едно куче всеки път бива набивано от различни други хора и животни (същества). То живее в страх и постоянно, но без успех, се опитва да се скрие от различни други персонажи, които са често агресивно настроени спрямо него. Филмчето минава за голям хит, а има и други филмчета, които са направо неприятни за гледане и се водят, че не са за малки деца, но едва ли предписанието се спазва ("Happy tree friends" и други). А после се оказва, че както във всеки епизод на филмчето има насилие, така и всеки ден в клас е модерно да има сбиване между децата. Навремето поне гледахме "Волтрон - защитникът на Вселената" - и там имаше всеки епизод някакъв бой, но поне добрият винаги побеждаваше лошите .

И така, последният параграф ме навява на мисълта, че не става въпрос за това да се измислят само един куп правила, а да се работи по същество - защото проблемите започват от телевизията, може би от семейната среда, от детската градина (за последното не съм сигурен, дори не съм и ходил на детска градина), а законът въобще или почти никак не се обръща към тези причини, а само към следствията - това че в 7-ми клас група деца нямат нужното поведение в час. А в медицината, и по-специално не в стандартната медицина, има идеята, че ако не се излекува причината на един проблем, а само следствието, то причината се проявява пак в друго следствие - и болестта остава неизлечима. А козметичните операции по следствието могат дори понякога да доведат до усложнения - каквито бяха описани във втора точка.

Например, могат да се въведат допълнителни предмети или например, да се изисква родителите да присъстват няколко пъти за първите учебни часове. Ако в някой час на класния, например, се разглежда това какво е поведението на хората в другите страни (дори от чисто любознателна гледна точка), това би могло да прмени отношението на децата към тяхното собствено поведение. А пък ако учителите наистина заплашат децата с двойка и повтаряне към 4-5-ти клас в случай, че не учат, то едва ли има дете, което не би седнало да поучи. Този епизод от филма, когато репортерът казваше на децата, че ще им пише двойки и те въпреки това не отговаряха нищо, ми се струваше като епизод от фантастичен филм - това означава, че други учители преди него са писали добри оценки, без да изискват нищо от децата и така са ги научили. Дори и във филма се намекна, че става въпрос за грешка на предишната учителка, но министерството нищо не прави по този проблем -защото заплатите на учителите са малки и за инспектори трябват дори още средства. Не искам никого да обвинявам, със сигурност има хора, които си гледат добре работата и сега, но ми се струва, че новият закон изобщо не е решение на проблема по същество, а по-скоро про форма - на хартия и за пред камерите. И от това са най-обременени малките деца, като възрастните почти не поемат нищо нито от тежестта, нито от отговорността. Учителят по математика във филма говореше така, сякаш преди 13-ина години просто са се народили зверчета и възрастните нямат нищо общо с това, а са потърпевши в ситуацията. За мен лично това беше доста странно.

Надявам се, че по-горе съм обяснил по-добре какво точно имах предвид. Както казах, смятам, че е добре да се вземат мерки, но да се работи по същество, а не само като се ограничават децата. Също така, трябва да се внимава за странични ефекти и допълнителни последици, а не ми се струва, че това е сериозно разгледано в сегашния законопроект.

[Креми (късметче)]

Флорестан,

благодарна съм, че има хора като теб, да отделят толкова време и труд, за да изложат стройно мислите си. Още повече, че те като цяло съвпадат с моето мислене. Бих направила някои допълнения в исторически и политически аспект, но мястото им е може би на ЛС.

Мисълта ми за детските градини, която те учудва,

."..струва ми се, че не би трябвало да има посока на развитие специално в детската градина"

е намерила отговор в твоите следващи разсъждения:

...относно проблема за насилието между равни...имайки предвид с какво се зареждат децата в момента. Можете да видите някой епизод от така популярния детски филм "Courage - The cowardly dog", за да разберете какво имам предвид."

Когато твърдя нещо, то е от позицията на многократния опит или поне наблюдения. Ако е предположение, изрично пиша това, но по-често го спестявам, защото и на мен ми се е случвало да не бъда добре разбрана от някого във форума. Нормално, като се знаем почти само от мненията си.

За мен ползата от тази тема е най-вече да заявим готовността си да променим нещо. Събираме се тук край едно заплетено кълбо прежда, обърквано от години и десетилетия назад. Малко вероятно е да го разплетем тук и сега. Добре е , че най-напред можем да се преброим - колко сме, кои сме, дето ги е грижа. Да събудим още хора, да заявим недоволството си от ситуацията. Да заявим, че сме достатъчно интелигентни и имаме очи и уши да знаем какво и защо се върши.

Като подръпваме кълбото, ще има и възли, нужно е внимание и търпение. До идеално положение едва ли ще се стигне, правилно, че и в другите държави не е идеално. Нека да е поне по-спокойно и смислено образованието. Знаем кое е по-добре, в правото си сме да искаме да се осъществи.

И да започнем от себе си. Не децата са зверове, те са продукт на обществото, на всяко едно семейство поотделно. Но и родителите в това семейство са израстнали с Том и Джери, чието главно знаимание беше да се бият с тигани по главите. Защото пък техните родители бяха заети да оцеляват. Защото....

Ето колко трудно е разплитането. И понякога боли, защото нишката се врязва в собствения ти живот.

Ще добавя само, че стачката на учителите щеше да бъде донякъде успешна (не само за заплатите им, а и за образованието като цяло), ако заедно с тях бяха излезли и родителите, а не всеки да се крие зад малкия екран , да гледа цирк и да крои планове за спасяване на собственото си отроче поединично.

И агнетата ги колят поединично. Ако не бутнат заедно оградата, накрая всички ще са изклани.

В миналото даскалът е бил в челната тройка на уважаваните личности. Кой му е плащал - училищното настоятелство и чрез него - всеки родител. Хората не са си измивали ръцете с прехвърляне отговорността на някаква инстанция.

Друг аспект е, че даскали са били деца на заможни хора, изучили се в чужбина и върнали се, за да пренесат европейската култура в дивите си селца, да отгледат тук децата си като българи - бъдещи революционери и поети, без които и историята, и литературата ни щяха да са много по-бедни.

Е, и моето стана дълго. Дано друг да ме допълни.

[borislavil]

Проблемите на образованието са много и съвсем не са лесни за решение, защото са израз на това, което се случва в българското общество. Първо живеем в една бедна държава, в която образованието и науката са лукс, за който няма пари. Затова и училската професия става все по - малко желана и все по - непрестижна и за жалост такава е тенденцията. Далеч назад остава времето, когато наистина учителят е бил на почит. А в бъдеще - все повече няма да заслужават уважение тези, които ще стават учители, защото... никой не иска при тези условия на работа и при това заплащане да става учител... Затова и учители (което е под въпрос) евентуално ще станат такива студенти, които са влезли в педагогическа специалност с бал 15! Мислите ли, че призванието им е да бъдат учители? Защото... каквото и да говорим... учителската професия изисква да си роден за нея, а не просто да бъдеш учител - "прост даскал", както се изразяват за нас хората! И е така, когато живеем в общество, в което ценим най - вече тези, които имат пари и власт. А те ли наистина са достойни за уважение? И после - учениците да уважавали учителите и да имали респект от тях... Как да стане това? Нали те виждат какво е отношението на родителите им... какво е отношението на министъра на образованието и на цялата обществена структура... да, навремето имаше дисциплина в училищата, но... имаше и шамари, имаше и пръчка, имаше и друга обществена нагласа. Сега нещата са различни... ситуацията е коренно променена... Затова и не могат да се върнат назад нещата и да се приложат същите мерки. Новото време изисква нов подход, нови методи. Възмущваме се, че децата не четели... Наистина не четат (мога да го кажа като учител по литература!) Но вижте колко телевизионни програми има, а и... "мишката, която изяжда книжката"! Друг е въпросът какви влияния попиват оттам. (Той е много сериозен между другото!)Така както е тръгнало, ще стане след време така, че пишещите ще станат повече от четящите! Друг важен момент са учебниците и учебното съдържание. Промените са наложителни, защото се учат толкова много излишни неща и толкова сложна материя, която изобщо не е съобразена с възрастовите особености на учениците, че им се изпарява всякакво желание да отварят учебника и да ходят на училище. Образованието, според мен, трябва да е в много по - голяма степен прагматично ориентирано, да подготвя учениците за живота и да е съобразено с техните интереси и потребности, така че с желание, а не насила да ходят на училище. Има и още един важен проблем - семейната среда. Само последната седмица в един шести клас в часа си по български език чух четири псувни. А когато псувнята в устата на шестокласник се превърне в нещо като "добър ден", не е никак добре, нали? Аз не ги уча да псуват... Но аз трябва да се опитвам да се боря с тези външни влияния, а това... в определени моменти... ми се струва непосилна задача. С годините тя става все по - тежка и неразрешима. И когато ти се опитваш да разкриваш красотата на любовното чувство в поезията н Багряна в 12 клас, ученичка срещу теб те гледа присмехулно и ти задава риторичен въпрос:"Каква любов, бе, господине... всеки гледа да те из..... и след това да бяга?"

Това е положението!

[nina7705]

Здравейте, приятели!

Чета с интерес това ,което пишете по темата и мога да кажа със съжаление ,че това е реалността която и аз виждам всеки ден(едва от месец моите деца са ученици).

Мога да кажа само от личните си наблюдения,че всички ние като българи,като майки и бащи сме много,много длъжни на децата си(тук изключвам малката част от родители,които осъзнават отговорността да бъдеш такъв).Не знам до колко на децата им липсва възпитание ,дисциплина и разни други качества , но мога да кажа ,че нещото което най-много виждам в очите им и в реакциите им е липсата на внимание и любов.Без тези две бих ги нарекла основни "простички" неща едва ли бихме успели са сменим грешния курс по който плава образованието ни пък и целият ни народ.

[Диана Илиева]

...

Ще добавя само, че стачката на учителите щеше да бъде донякъде успешна (не само за заплатите им, а и за образованието като цяло), ако заедно с тях бяха излезли и родителите, а не всеки да се крие зад малкия екран , да гледа цирк и да крои планове за спасяване на собственото си отроче поединично.

И агнетата ги колят поединично. Ако не бутнат заедно оградата, накрая всички ще са изклани.

...

А аз, може би защото съм участник от страната на родителите, си мисля обратно - ако учителите бяха поставили на първо място въпроса за образованието: вид, съдържание и т.н., ако настояваха за промени в него, ако бяха показали те, а не медиите, каква е дисциплината в час, какво вършат децата в междучасията, а въпросът за заплатите им да е примерно на 27 място в исканията им, тогава щяха да привлекат към себе си всички, не само родителите, ами цялото общество.

И тогава щяхме да спечелим всички - учителите да преподават адекватен и нужен учебен материал, по добри учебници (защото и на тях сега им е трудно със сегашния материал и учебници), в по-спокойна обстановка (при подобрена дисциплина) и с по-добри заплати, а ученици и родители - добър и подходящ учебен и възпитателен процес.

Сега, възможно е, такива да са им били намеренията (на учителите), но това, което разбрахме ние от медиите е, че борбата е главно и основно за заплати и покрай този въпрос, ей така, от куртоазия са поставени и няколко предложения (не условия!) за подобряване на обучението. Включително бяха тиражирани изявления на Янка Такева, че учителите няма да влязат в час или масово ще напуснат работа при условие, че не се вдигнат заплатите, а не примерно при условие, че не се промени учебното съдържание.

Не мога да подкрепя стачка на човек, който след 7 годишната възраст на детето ми, прекарва толкова време, колкото и аз с него и следователно оказва силно влияние на възпитанието му и изграждането му като личност, а се оказва, че на този човек много малко му пука какво и как ще преподава, дори е склонен да изтърпи липсата на дисциплина, и единственото, което го вълнува е заплащането. И няма как да не направя паралел между учителската заплата и тази на лекар в Спешното или на хирург в общинска болница извън София, който може да не е от световна величина, но работата му е по-продължителна, по-тежка и по-отговорна и също получава 400лв.

Това, което казва бориславил, че деца в 6 клас псуват, е вярно. Дъщеря ми е в 5 клас и твърди, че нейна съученичка!!! псува непрекъснато през междучасията. На въпроса ми: "Учителите чуват ли я?" - отговаря "Да.", "А родителите й знаят ли?" - "Тя казва, че не знаят." и не се съмнявам, че не знаят, защото вчера разбрах, че бащата на момичето е мой бивш колега. Имали сме родителска среща, всеки път се говори общо за класа, учителите твърдо не желаят да говорят с имена, дори и директно да питаме какво прави детето ми, как се проявява, получаваме доста уклончиви отговори, предимно в положителен план. Въпросът ми е към бориславил и другите учители тук: "Вие защо не споделяте с родителите вашите преки наблюдения върху децата? Защото ние не можем да ги видим, как се държат извън къщи."

[Ани]

Въпросът ми е към бориславил и другите учители тук: "Вие защо не споделяте с родителите вашите преки наблюдения върху децата? Защото ние не можем да ги видим, как се държат извън къщи."

А защо смяташ, че не споделяме?

[Guest azbuki]

Въпросът ми е към бориславил и другите учители тук: "Вие защо не споделяте с родителите вашите преки наблюдения върху децата? Защото ние не можем да ги видим, как се държат извън къщи."

А защо смяташ, че не споделяме?

Защото не сте вие родителите и не сте отговорни за възпитанието на детето (много държа на това!). Никой не е длъжен да търчи и да разказва на всички родители какво правят децата им (ако това не нарушава директно учебния процес). Този учител си има и личен живот, за който да мисли. Ако родителят дойде и попита директно за детето си, може да му се каже, но човек си мисли в този момент - да не взема да обидя човека, да ме разбере погрешно, да вземе да накаже детето прекалено (един Господ знае с какъв човек си има работа и какво ще последва у дома, а и ми се е случвало директно да ми се нахвърли родител за добронамерени забележки). Все пак мога да разбера учителя, ако не иска да се превръща във възпитател и да се намесва в семейните работи на всяко дете. За разлика от родителите, той има примерно 30 такива на главата, на които не може едновременно да бъде родител (а сигурно си има и свои). Може да се каже тактично на родителя, че детето е направило това или онова, но не съм съгласна с това пренасяне на отговорността за възпитанието от родителя върху учителя.

Пропукванията в българската образователна система са пропуквания в българското семейство, както и в българското общество. Това си пролича и по време на стачките. Тук в Германия никой не говори за заплатите на хората в железниците (доста високи), когато те стачкуват за увеличение и целият транспорт замира. Всички стискат зъби и си грабват колелетата. Не съм чула и гък на оплакване, а Берлин е град с огромни разстояния, спирането на транспорта е повече от осезаемо. И точно затова увеличението им се дава за броени дни. На това му се вика солидарност. Утре на теб ще ти потрябва подкрепа за социалните ти права. Нали не искаш другият да започне да обсъжда портмонето ти, вместо да стисне зъби и да те подкрепи?

Аз напуснах България след като години наред работих като учител. Знам колко трудна професия е това (нека ми говорят, че на лекарите била по-тежка, но това тук са неуместни сравнения - comparing apples with oranges!), знам и колко малко се цени работата на тези хора, знам и каква мизерия е животът с учителска заплата. В Германия учителите са едни от най-добре платените. Не може да живееш на екзистенц-минимума, да се чудиш как да си отоплиш жилището, да се "радваш" на нисък престиж в обществото и да намираш сили да мислиш (като родител) за по 30 и повече деца на ден. Впрочем може - за хора, които са учители по душа. Но и на тях им омръзва.

Няма такава държава.

П.П. Неуместни са сравненията и с "едно време". Едно време, в онова общество, в което всеки беше осигурен поне за оцеляването си, учителите не са имали този допълнителен житейски стрес, който имат сега. Хората имаха време да отделят повече внимание на междучовешките отношения. Сега вече не е така. Не може да очаквате от един учител, затрупан с проблеми от най-елементарно ежедневно естество, извършващ тази психически натоварваща и неоценена от обществото дейност, да се усмихва винаги и да има време да мисли и за всяко едно ваше дете. Вашите деца са си основно ваша отговорност. Учителят само може да помага, но и той си има лични граници, които... в типичен стил в България, някой съблюдава ли ги или знае само да иска? Радвайте се, че има учители при тези обстоятелства.

Редактирано Октомври 18, 2008 от azbuki

[Диана Илиева]

Въпросът ми е към бориславил и другите учители тук: "Вие защо не споделяте с родителите вашите преки наблюдения върху децата? Защото ние не можем да ги видим, как се държат извън къщи."

А защо смяташ, че не споделяме?

Точно това съм обяснила в поста си, че дори и при директен въпрос се избягва отговора. Мога само да предполагам защо: примерно при негативен коментар, родителите ще се оплачат от учителя на директора или ще се обидят и ще преместят детето си в друго училище, а при този глад за деца ...

Но така, без обратна връзка и от страна на учителите към родителите, е трудно и за двете страни.

Също така съм на мнение, че учителят, дори и да не иска, все пак оказва възпитателен ефект върху учениците си - положителен или отрицателен, зависи от него самия.

П.П. И аз съм водила часове доста години наред, верно на студенти, така че имам някаква представа как изглеждат нещата и от страната на учителите. Но и учителите от своя страна си имат деца, които учат в други училища, при други учители и също знаят как изглеждат нещата като родители.

Редактирано Октомври 18, 2008 от Диана Илиева

[borislavil]

Както има различни родители, така има и различни учители. Някои (по една или друга причина) може да се прекомерно деликатни и да избягват отговора на неудобен въпрос или да разкрасяват нещата до неузнаваемост, за да се харесат. Аз определено не съм от тях и съм директен - не се притеснявам да излагам истината такава, каквато я виждам, и да насочвам родителите към причините, според моето виждане, за лошата дисциплина на даден клас или ученик. Има родители, които подхождат със загриженост и разбиране. Има и други, които нехаят за децата си. Има и трети, които винаги са на нож с учителя и във всяка ситуация са склонни да защитават своето дете. Естествено, че трябва да има комуникация между учители, деца и родители, но не мисля, че това е основният проблем. Когато се правят прекалено много компромиси на учениците за лошата им дисциплина, "рогата" им започват да растат и те заживяват с чувството за безнаказаност... издигат се в собствените си очи... Разбират, че могат да правят учителите на луди (и ги правят!), просто защото на всяко училище са му необходими ученици, за да може да съществува, а учителите да имат работа и евентуално по - високи заплати и така се завърта един порочен кръг. Рухва дисциплината, а оттам и учебният процес. И резултатите са налице. Всяка година търся нови начини, за да ангажирам вниманието на учениците. Искам да ги направя активни съучастници и затова съм им казал, че не изпитвам и не оценявам по традиционния начин, а ще наблюдавам работата и активността им в часовете и в края на всеки месец ще оценявам всеки един от тях с оглед на това, което е показал, като оценката е комплексна и тя включва присъствие в часовете, дисциплина, внимание, активност, знания, писане на домашни работи, оригинално мислене...

[Креми (късметче)]

Ще стъпя на това мнение, за да е ясно началото на това, което имам да кажа:

Пропукванията в българската образователна система са пропуквания в българското семейство, както и в българското общество. Това си пролича и по време на стачките. Тук в Германия никой не говори за заплатите на хората в железниците (доста високи), когато те стачкуват за увеличение и целият транспорт замира. Всички стискат зъби и си грабват колелетата. Не съм чула и гък на оплакване, а Берлин е град с огромни разстояния, спирането на транспорта е повече от осезаемо. И точно затова увеличението им се дава за броени дни. На това му се вика солидарност. Утре на теб ще ти потрябва подкрепа за социалните ти права. Нали не искаш другият да започне да обсъжда портмонето ти, вместо да стисне зъби и да те подкрепи?

Подкрепям напълно. Насъскването на професионалните общности е стара практика: Разделяй и владей! Много подходяща и работеща в Бг., където всеки гледа повече в канчето на другия. Ако не сте съгласни с мен, не си правете труда да четете по-нататък.

А че лекарите заслужават - да, макар че и те не са 100% перфектни. В никоя сфера не сме. Важното е да вървим към подобрение.

Второ - кой е българският учител днес?

Имам над 20 години преки наблюдения като представител и на двете страни - родители и учители. Свидетел съм на следното;

Още 1991 - 92 г. масово започнаха да напускат учителите по английски ез., а също и други, които имаха потенциал и стръв за частен бизнес. Тези от тях, които бяха по призвание учители, свързаха работата с бизнеса, частни школи по езици, информатика, подготвящи за изпити математика и бълг. език... те са малцинство. А каква школа би могъл да направи един историк или биолог например? Особено мъжете с по 2 големи деца бяха принудени да сменят работата си, някои с огромно съжаление. Останаха малко, на които това е призвание. Те работят на 2 - 3 места, търчат от едно училище в друго и са смъртно изморени и изхабени. (Представете си само какво е дори да запомняте имената и спецификата на 200 - 300 деца всяка година.) Много нови колеги работят от немай-къде. Без желание, заради по-малкото работно време,( а това не е така, ако си съвестен), по ред други причини, но вършат повърхностно работата. Младите студенти заминават в чужбина или сменят специалността.

И така, ако преди на вас са ви преподавали десетина качествени учители и 2-3 некачествени, сега в най-добрия сличай е обратното. Качеството спадна, защото нямаше и няма заплащане. Това беше дълъг процес - около 15 години. АКО (!) се задейства обратният процес, не очаквайте да е по-кратък.

Така че не искайте геройство от никого. Вие самите бихте ли насочили 18-годишното си дете днес към кариера "учител" с думите:" ако в първите 5 - 10 години работа проявиш чудеса от храброст и себераздаване, после евентуално може и да ти увеличат заплатата."

Следователно качеството няма да се промени, преди да се предложи заплащане. Нали младият учител също трябва да има личен живот, семейство и бъдеще.

..............................

Аз като родител:

Точно тези 15 - 20 години са времето, в което учеха и учат децата ми. Имам наблюдения от детската градина до висшите уч. заведения. Накратко - не малко учители нанасяха травми на децата ми. В такива моменти съм се стремила да съм до тях и да ми вярват, че семейството е, за да се крепим в трудностите, да ги преодолеем. Че те продължават напред и никой не може да ги спре. В началото защитавах авторитета на всички учители - така бях научена. После видях, че ако упорствам, реалността ще се обърне срещу мен . Децата не са слепи , а отдръпнат ли доверието си, връщане няма. Тогава разясних, че всички сме хора и грешим, но човек запазва собственото си достойнство, като не пада на нивото на другия. Не съм настоявала за бележки, а за знания и винаги съм твърдяла, че знанията далеч не са само в училище, а също извън и встрани от уч. програма. И никой не може да ти попречи да си ги набавиш.

Имаше и има много сериозни, загрижени, интелигентни и на първо място - обичащи децата учители. Които са пренебрегвали семействата си заради учениците. Които... са Хора. Благодаря им! Има ги във всяка професия, дано да са повече навсякъде. Стремила съм се да насочвам вниманието на децата си към тези учители, да развивам тяхната благодарност и чувство за дълг към учителския труд и внимание. Две от тези учителки вече само с присъствието си убедиха дъщеря ми, че тяхната специалност е нейно призвание.. Дали ще работи като учителка - зависи дали вие искате качествен учител и как ще го привлечете.

П.П. Защо учителите не говорят с имена на родителските срещи - защото родителите после обсъждат в къщи пред децата, а те го занасят в клас и атмосферата става невъзможна. Може да не сте вие такива , достатъчно е , че е имало такъв случай и учителят се е напарил.

Като съм искала мнение, винаги съм разговаряла на 4 очи. Но по принцип не съм имала време и желание да вися пред кабинетите - само в краен случай, май само 2 пъти в родителския ми стаж.

Редактирано Октомври 18, 2008 от късметче

[Ани]

Въпросът ми е към бориславил и другите учители тук: "Вие защо не споделяте с родителите вашите преки наблюдения върху децата? Защото ние не можем да ги видим, как се държат извън къщи."

А защо смяташ, че не споделяме?

Точно това съм обяснила в поста си, че дори и при директен въпрос се избягва отговора. Мога само да предполагам защо: примерно при негативен коментар, родителите ще се оплачат от учителя на директора или ще се обидят и ще преместят детето си в друго училище, а при този глад за деца ...

Но така, без обратна връзка и от страна на учителите към родителите, е трудно и за двете страни.

Диана, или аз не съм се изразила добре, или ти не си разбрала какво искам да кажа с „А защо смяташ, че не споделяме?“

В предишния си пост ти казваш: "Вие защо не споделяте с родителите...“

Всъщност ти откъде знаеш Бориславил и всички други учители, пишещи в този форум, че не споделят с родителите какво е положението на техните деца?

Ако аз съм пострадала от конкретен лекар трябва ли да обвиня Кристиян и другите лекари тук, че са корумпирани например?

Защо от частния случай правиш извод за общото?

Също така съм на мнение, че учителят, дори и да не иска, все пак оказва възпитателен ефект върху учениците си - положителен или отрицателен, зависи от него самия.

П.П. И аз съм водила часове доста години наред, верно на студенти, така че имам някаква представа как изглеждат нещата и от страната на учителите.

Аз също съм работила със студенти - 14 години в Русе, но поради заболяване на белите дробове се наложи да се върна в София. Работата със ученици е много по-трудна и различна. Затова и Максим среща, доколкото виждам от постовете му, трудности с децата. Преходът от студенти (вече почти съзнателни хора) към ученици (тийнеджъри) е доста труден.

Забелязвам в част от пишещите родители един негативизъм към учителите. Оформя се мнението, че учителят трябва да притежава ангелски качества едва ли не и същевременно да се задоволява с подхвърлените му трохички, като на просяк.

И няма как да не направя паралел между учителската заплата и тази на лекар в Спешното или на хирург в общинска болница извън София, който може да не е от световна величина, но работата му е по-продължителна, по-тежка и по-отговорна и също получава 400лв.

Диана

Диана, знаеш ли колко колеги имам, недочакали да се пенсионират? Починаха от сърце или рак. И колко починаха 1 - 2 години след пенсия? Това сравнение според мен е неуместно. И лекарите от Пирогов и учителите заслужават многократни по-големи заплати!

Абсолютно съм съгласна с написаното от azbuki, Бориславил и късметче!

Редактирано Октомври 18, 2008 от Ани

[Диана Илиева]

Изчетох ви внимателно всички, защото въпросите, свързани с образованието, много силно резонират в мен. Благодаря ви за споделените впечатления, защото те са, така да се каже, от кухнята на нещата.

Какво ми направи впечатление? Никой не отреагира на първия пасаж от моя пост:

ако учителите бяха поставили на първо място въпроса за образованието: вид, съдържание и т.н., ако настояваха за промени в него, ако бяха показали те, а не медиите, каква е дисциплината в час, какво вършат децата в междучасията, а въпросът за заплатите им да е примерно на 27 място в исканията им, тогава щяха да привлекат към себе си всички, не само родителите, ами цялото общество.

И тогава щяхме да спечелим всички - учителите да преподават адекватен и нужен учебен материал, по добри учебници (защото и на тях сега им е трудно със сегашния материал и учебници), в по-спокойна обстановка (при подобрена дисциплина) и с по-добри заплати, а ученици и родители - добър и подходящ учебен и възпитателен процес.

Всички по-нататъшни мои обяснения бяха свързани именно с него. Примерът с лекарите беше, не защото аз харесвам принципа "Разделя и владей!", а защото точно така се получава в нашата държава. Всяка гилдия се бори само за себе си, дори всеки човек в България гледа да се спасява поединично. Нещо повече - всяка гилдия се бори преди всичко за отцеляването си и дори не й идва на ум, че ако предложи нещо, което ще бъде добре не само за нея самата, но и за обществото като цяло, именно тогава би получила широка подкрепа.

Точно заради това вече 20 години все не можем да излезем от прехода.

Ани, не знам защо възприе въпросът ми лично и директно отправен към теб. Аз попитах общо, всички вас, защото освен за това, как постъпваш ти самата, няма начин да нямаш наблюдения как постъпват твоите колеги например.

Този мой въпрос е лично изстрадан, защото в класа на голямата ми дъщеря в продължение на 2 години (в 5 и 6 клас) учителите говореха общо и неангажиращо, класа като цяло беше силен, но ... имаше макар и само няколко деца, които определено имаха нужда от помощ. Постепенно дисциплината и поведението на класа (под влиянието на тези няколко деца) излязоха от всякакви приемливи рамки и едва когато положението вече беше неспасяемо (включително станаха няколко по-сериозни инцидента), класната (съвсем млада жена, но чудесен учител!) се принуди (имам чувството дори въпреки неодобрението от страна на ръководството) в края на 6 клас да направи открита родителска среща - родители, деца и някои от учителите им. Там вече блесна горчивата истина - кой кой е, и измежду децата, и измежду родителите, и измежду учителите ... И един татко, чийто син беше попаднал под лошото влияние на две други момчета, възклина:"Аз усещах, че нещо става, но преди като ви питах - мълчахте. Защо чак сега ми казвате какво се случва тук, в училище?!".

Сега, въпреки недостига на деца, едно от проблемните деца по необяснени (отново?!) причини не се появи в класа през новата учебна година. И ето ви още една лоша практика (сега някой може да ме обяви и за сталинистка, защото съм дала пример за приложение на друг порочен принцип "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем."").

А училището има и психолог, който може би отново по причина, че заплатата му е ниска, не е направил необходимото за това момче. Родителите му също са абдикирали (не ме разбирайте погрешно, не ги обвинявам, защото и те сигурно си имат уважителни най-вероятно пак финансови причини за това си решение) - разбрах, че и двамата са от няколко години в чужбина и са го оставили на възпитание при баба и дядо. В крайна сметка най-потърпевшо е детето, а след това - обществото ни като цяло.

И това учителите да не споделят впечатленията за децата с родителите дори на 4 очи е всеобща практика според мен за съжаление, доколкото имам информация не само от мои лични наблюдения през всичките години до сега, но и от други родители, и от познати учители.

Благодаря за коментарите на бориславил и късметче, които ми помогнаха да си изясня донякъде нещата. Виждам много конструктивизъм в техните мнения. Само едно сериозно обмисляне и обсъждане на нужните промени в образованието, както и търсене (и намиране) на широка обществена подкрепа би довело до подобряване на нещата в тази толкова важна сфера, защото именно от училищата излизат новите поколения българи.

[Guest azbuki]

Здравейте,

И аз най-после ви изчетох и сега и аз ще се подпра на Козирога, за да поясня какво съм имала предвид (дано не греша, че късметче беше Сатурново дете..., ама нещо такова ми се върти в главата)

В никоя сфера не сме. Важното е да вървим към подобрение.

Ето това убягва на повечето хора. Не е важно един или друг да е добре, а всички да сме добре.

Те работят на 2 - 3 места, търчат от едно училище в друго и са смъртно изморени и изхабени. (Представете си само какво е дори да запомняте имената и спецификата на 200 - 300 деца всяка година.)

Благодаря! Малко хора разбират тази умора.

Качеството спадна, защото нямаше и няма заплащане. Това беше дълъг процес - около 15 години. АКО (!) се задейства обратният процес, не очаквайте да е по-кратък.

Ето тук съм за с двете ръце. Както се знае, най-големият проблем на доброто не е, че то няма сила, а че, за разлика от злото, му трябва повече време, за да се прояви. Когато една... да я наречем "злина" един път е станала факт, не може да се очаква, че при формална промяна на правилата, последствията от неправилните действия ще се изпарят във въздуха. Напротив, често е нужно двойно повече време, за да се съградят нещата отново, отколкото е било нужно, за да се разрушат.

Затова и има, разбира се, недобри учители, мислещи само за заплати и нежелаещи да дадат нещо от себе си, с лошо отношение към децата. Но не в тях е зарядът, който може да донесе промяната, а в онези, които са обичали работата си, но са я напуснали заради невъзможните условия и отношение на обществото. Ето тези трябва да бъдат спечелени отново и затова парите сами по себе си няма да помогнат (макар и да са нужни, за да може тази група да оцелява достойно), защото не парите са били тяхна основна мотивация, за да работят. Нужна е широка обществена подкрепа - особено при учителите, защото тази професия обслужва обществото като цяло.

Следователно качеството няма да се промени, преди да се предложи заплащане. Нали младият учител също трябва да има личен живот, семейство и бъдеще.

Качеството ще се подбри едва известно време след като са се предложили по-добри условия на работа и заплащане. Тази област ще има нужда от време, за да привлече отново качествени хора към себе си.

Имаше и има много сериозни, загрижени, интелигентни и на първо място - обичащи децата учители. Които са пренебрегвали семействата си заради учениците. Които... са Хора. Благодаря им! Има ги във всяка професия, дано да са повече навсякъде. Стремила съм се да насочвам вниманието на децата си към тези учители, да развивам тяхната благодарност и чувство за дълг към учителския труд и внимание. Две от тези учителки вече само с присъствието си убедиха дъщеря ми, че тяхната специалност е нейно призвание.. Дали ще работи като учителка - зависи дали вие искате качествен учител и как ще го привлечете.

Амин! Ако повече родители имаха такова отношение, съвместната работа по образованието и възпитанието на децата щеше да е факт. Дори ако това бяха болшинството от родителите, ако такава беше общата обществена нагласа по въпроса, ефектът щеше да е същият. Но везните в България за съжаление отдавна клонят в другата посока.

П.П. Защо учителите не говорят с имена на родителските срещи - защото родителите после обсъждат в къщи пред децата, а те го занасят в клас и атмосферата става невъзможна. Може да не сте вие такива , достатъчно е , че е имало такъв случай и учителят се е напарил.

Да, и това, но не само. Случвало се е майка да ме напада за това, че пиша примерно недобри оценки на дъщеря й - пред детето си. Учудих се, че на нея по-малко прави впечатление неуместността на ситуацията - че говори пред детето си за това, че "това дали някой е умен, си било и ген, и че нейната дъщеря вярно не е от най-умните, ама не можело чак толкова лоши оценки да има". За какво мисли тази майка? За достойнството и душевното състояние на детето си, за това то нещо да научи или просто за това какви оценки получава?

Да ме прости Господ, бях доста млада и не прецених, че това СЪЩО не е уместно пред детето (и точно затова такива разговори се водят на 4 очи), но толкова лошо впечатление ми направи това, че тази майка така "отрязва" способностите на детето си на база "гени", че рекох: "Госпожа, аз не съм фашист, че да говоря за гени." После се опитах (докато тя ми викаше), да й обясня, че отношението ми към дъщер й е като към всички останали деца, че изобщо не мисля, че възможностите й са ограничени и не искам да ги обсъждам, и че оценките имат за цел единствено да покажат - на нея и на родителите й, нивото й на владеене на материала и като такива нямат функцията на "наказание", а би следвало по-скоро да поощрят детето да върви напред. Подчертах освен това, че специално обръщам внимание на дъщеря й в час, за да й помогна да разгърне този свой потенциал - което няма нищо общо с обективното оценяване на работата й, което съм длъжнада направя.

Въпреки всичко ми се крещя, че съм лоша, че съм травмирала детето (АЗ ли???), писаха се оплаквания до директорката, която... влезе в един мой час на инспекция, видя за какво става дума и просто ми рече накрая да имам предвид, че този родител е такъв и това е и че няма претенции към начина ми на преподаване.

И така, с удоволствие си говоря с родители, но понякога... ако трябва да бъда честна, предпочитам да си говоря директно с децата (за да им се спестят примерно изказванията за гените...). А и след един такъв разговор с родител, представяте ли си какви "ползи" има за всички страни и какъв "личен" живот водя аз? Главоболните вечери и безсънните нощи са нерядко явление от живота на учителя, както и от живота на всеки, който работи с много хора.

Редактирано Октомври 19, 2008 от azbuki

[aratron]

Днес гледах предаването "Другата България" - за една българка, която живее и работи в Швейцария и успоредно с това е директор на Българското дружество там. Представиха и още две българки, които работят с малки деца - допускат се групи до 11 деца (останах с впечатлението, че там дори това се счита много). Слушал съм и за Франция, където се работи в групи с по 3-4 деца. Количеството е за сметка на качеството.

Освен това едната българка - детски възпитател каза, че в България родителите се отнасяли с повече доверие (според мен безразличие) към работата на педагозите, докато в Швейцария им трябвало време, за да ги спечелиш. Да не говорим, че за тамошния начин на живот, е нормално майката да стои вкъщи, докато детето навърши 5 години. Както по всичко личи, успехът на един народ не идва случайно. Има от какво да се поучим от Швейцария.

[Креми (късметче)]

Какво ми направи впечатление? Никой не отреагира на първия пасаж от моя пост:

Дианче, точно обширното ми обяснение на промяната в учителския състав (на фона на промяната на обществото и приоритетите му) беше отговор на твоя въпрос. Явно не съм била достатъчно ясна.

За профсъюзните ръководители не мога да дам мнение, защото не ги познавам. (Не съм в кухнята на нещата, за да знам.)

Съжалявам за неприятностите, с които си се сблъскала във вашето училище.

[Диана Илиева]

Да-а-а, пак опираме до другаря Сталин: "Кадрите решават всичко."

И най-вероятно сте прави (и той, и ти имам предвид ).

А на мен ми се струва, че и самото общество е необходимо да узрее за идеята за промяна; явно още известно време ще се трупат негативи, докато прелее чашата ...

[Добромир]

Количеството е за сметка на качеството.

Да не говорим, че за тамошния начин на живот, е нормално майката да стои вкъщи, докато детето навърши 5 години. Както по всичко личи, успехът на един народ не идва случайно...

[Креми (късметче)]

промяната в учителския състав (на фона нaпромяната на обществото и приоритетите му)

тъкмо промяната на обществото и естественият приоритет на повечето хора - да оцелеят породи промяната в учителскит кадри.

И някак се оформиха две враждуващи групи - родители и учители. Лесно е да прехвърлиш отговорностите си от другата страна на барикадата.

Тъй като аз снова и от двете страни на тази барикада ( и получавам куршумчета и от двете посоки ), ще ви обърна внимание на следното: точно в средата са вашите деца. Те израстват под престрелката на взаимните обвинения. Ако нещо трябва да бъде поправено, то ще стане с действия, думите помагат само донякъде. Например една идея, която се опита да си проправи път по соц. време, но се провали:

няколко часа на класния, в които да гостуват по двама родители и да разкажат за професиите си. ( Познанията за професиите и реалния живот са най-необсъжданата тема в училище) Всеки от вас ще си предвиди 5 мин. за изложение и 10 за въпроси (или ако децата блокират - допълнителна инфо., нагледни материали, весели случки, някой виц по темата; не е нужно да е много академично). Докато единият родител е зает, другият ( на друго дете) ще има време да наблюдава децата в час - поведение, реакции, интереси, комуникация. Определено ще видите всички тях, а и собственото си дете, в нова светлина. Също така ще се сблъскате с тях като аудитория - може да не протече ,както сте си представяли, но няма да ви е скучно.

Или може би бизнесът е по-важен и нямате половин ден за такива глупости, не искате да вършите работата на класния и ред други извинения пред собствената съвест...

Редактирано Октомври 21, 2008 от късметче

[Креми (късметче)]

Точно след седмица е Денят на Будителите.

Как Вие и Вашето семейство отбелязвате този празник?

Какво бихте искали да бъде организирано за този ден в училището на Вашите деца, от общината или друга организация и как бихте се включили?

Редактирано Октомври 25, 2008 от късметче

[Ася_И]

Преди няколко години загубих доста време докато запомня пример от едно помагало за това как работи пясъчният часовник - "чрез пространствено движение на частиците".

Но сега виждам, че това е било направо фасулска работа, след тези бисери:

"Не само ученикът, но и неговите родители трудно ще схванат как "яденето на Бай Ганьо не е просто битово занимание, а своеобразен борчески и завоюващ травестивен акт". В помагало, готвещо за матурите обаче, това е дадено като модел, по който абитуриентите могат да създават съчиненията си.

Едва ли има и ученик, който ще разчете "деформираната символика на националната идентичност в хипертрофираните телесни послания на Бай Ганьо". Казано на прост език, иде реч за ситуацията, при която Алековият герой крещи гол в банята "Булгар, булгар", но я се опитайте да накарате ученик дори да препише горното, без да направи правописна грешка.

"Лудите са сякаш пратеници на космически сили, които трябва да се открият, съберат и сглобят ценностните опори на света" - това твърдение пък се отнася към Вазовите герои от "Под игото", които се готвят за революция, леейки куршуми в домашния тиган."

От учебния материал отпадат някои произведения на Смирненски и Вапцаров:

"стихотворението на Смирненски "Червените ескадрони" вече не е в програмата, а "Зимни вечери" и "Йохан" се учат само по избор. "Слънчевото дете на революцията" Христо Смирненски, както навремето го нарича Георги Бакалов, в момента попада в читанките с не особено представителните си творби "Слепият музикант" и "Цветарка". Очевидно това е компромисът на литературоведите да не го изхвърлят изобщо оттам. Нещо повече, според новите варвари на литературното оценяване в своя 22-годишен живот Смирненски е преживял "лутания" на идентичността и цялата му поезия, посветена на Октомврийската революция, е "залитане". Още малко остава той да остане в учебниците само с хумореските си. Не е пощаден и Никола Вапцаров, който пък присъства със силно намален брой часове и на практика се преподава само с една-две творби по избор на учителя. В едно от помагалата той е "преоценен" от един бивш просветен министър - Владимир Атанасов, с думите, че поезията му е "не комунистическа, а християнска", защото майка му била евангелистка."

[Добромир]

Нещо повече, според новите варвари на литературното оценяване в своя 22-годишен живот Смирненски е преживял "лутания" на идентичността и цялата му поезия, посветена на Октомврийската революция, е "залитане". Още малко остава той да остане в учебниците само с хумореските си.

Нещото, наречено залитане, безспорно е пролетарският светоглед в утопичната му форма, но докато и по-късно някои борци и поети оставаха в негов плен, 22-годишният Смирненски прояви необичайна прозорливост по време, когато като че ли нямаше основания - той предвиди как ще свърши на дело цялото това мечтание за по-справедливо обществено устройство. Коронното му произведение според мен е "Приказка за стълбата", което следва да е на първо място в учебната програма. А ако не е - правете си изводите! Просто неговото послание е доста по-обобщено, то важи не само за неговото време и за тогавашните хора. То важи, ако щете, и за духовните последователи...

Редактирано Октомври 29, 2008 от Добромир

[borislavil]

Браво, Ася! Чудесни "бисери" си подбрала от тези, които пишат днешните учебници и помагала. Бих могъл да дам още много примери в тази посока... И после - искай от учениците любов към литературата! Такива писания отблъскват мен, пък камо ли тях! Само че ни задължават измежду подобни учебници да изберем учебника, по който ще учат нашите ученици. Кой има полза от цялата тази работа? - Всеки може да си отговори сам.

Съглесен съм с Добромир, че "Приказка за стълбата" е шедьовър не само на Смирненски, но и за цялата българска, а, ако щете, и световна литература, но... това произведение не е включено в програмата за зрелостен изпит по БЕЛ!

В конспекта за матурата обаче Смирненски е включен с "Да бъде ден", "Ний", "Йохан", Юноша", "Старият музикант", "Цветарка", "Зимни вечери", освен ако сега не са пипнали нещо, а Вапцаров присъства с "Вяра", "Писмо", "Песен за човека", "Сън", "История", "Завод", "Кино", "Прощално", "Борбата е безмилостно жестока".

Аз лично харесвам и Смирненски, и Вапцаров. Откривам в тяхната поезия чистота на порива и огнен стремеж, неподправена искреност и литературен талант. Когато се разглежда един автор, той се разглежда в контекста на епохата, в която е живял и е творил. Това е задължително условие, за да няма недоразумения и недооценяване или неразбиране на творчеството му!

[Ася_И]

Малко смях от класната стая:

Ученици изядоха контролните си

Математичка накарала двойкаджиите да ръфат листовете за шестица

ВEЛИКО ТЪРНОВО. Деветокласници изядоха контролните си по математика, за да получат шестици. Дружното ръфане на пълните с грешки тестове станало в професионалната гимназия по архитектура и строителство в Търново.

Преподавателката Павлина Цачева обещала на класа от специалността водно строителство, че ще завиши бележките до отличен само при изяден лист. Трима от двойкаджиите акуратно смачкали контролните, светкавично ги сдъвкали и глътнали пред изумените погледи на съучениците си. За изпълнената задача те веднага били наградени с шестици. Това взривило класа и тийнейджърите масово посегнали към тестовете за закуска. Учителката обаче си върнала здравия разум и ги спряла.

Скандалният случай излиза наяве, след като родители и ученици го разгласиха пред медиите. Те обаче отказаха да назоват школото и даскалицата, страхувайки се, че децата ще бъдат наказани с по-ниски бележки. Вчера обаче лъснаха имената на елитното училище и на математичката с нестандартни методи на преподаване. Инспекторатът по образованието започва проверка на инцидента. Днес директорът на гимназията Марин Цонев ще пише доклад за случката. Вчера той се покри с изключени телефони, а заместниците му обясняваха, че е твърде зает с други ангажименти. Даскалката Павлина Цачева също ще дава обяснения, но на крак в инспектората.