Образованието в България

[Валентин Петров]

Утре ще бъда на националния митинг в София.

:thumbsup:

Изневиделица Крум се озовава и в долината на Струма, където се раздават заплатите на византийските войници.

Кандидатстудентски

може да има качества, прощавай, ама каква е била тя цял живот? - Някаква си проста учителка! Заболя ме от тези думи и още ме боли... И още не мога да ги преглътна. Това обществено отношение към българския учител - пренебрежително, примесено с презрение.

За съжаление има такова нещо.

Не и в Канада. Тук преподавателите са уважавани. Познавам хора които стават преподаватели след дългогодишна работа във високо технологични сектори. Не само за голямата заплата, но защото чувстват необходимост да споделят знанията си. Някои преподаватели са много ангажирани политически и заемат важно място в политическия живот.

А учителите винаги са били духовните крепители на нацията. И когато едно общество се отнася с такова нескрита неприязън към тях, логичният въпрос, който възниква, е: "Накъде отива тази държава?" А иначе - не всички учители били идеални... А нима всички лекари са идеални? А нима всички министри са идеални? И т.н. Ама, видите ли, не само учителските заплати били мизерни... А защо? Нима работим по - малко от хората в Западна Европа или някъде изтичат парите ни?

Държавата отива към сближение с Европа.

Смелост Борислав! Борбата ви е права.

Прочетох оня ден - само за последните пет години административният апарат се е раздул с близо 50 000 човека! Можете ли да си представите? - Увеличава се с по 10 000 човека годишно! И после - няма пари за учители, за пенсионери, за инвалиди... А как да има като освен това и тези, които ни управляват, крадат безсрамно? Вижте им банковите сметки, колите, хотелите... Това са народни пари и смятам, че е крайно време българският народ да потърси сметка от управляващите. Още един път - еваала на учителите, които по безспорен начин доказаха, че са будната съвест на нацията. И, дай Боже, по - скоро да се пробуди този народ!

:thumbsup:

За кого е добър хаосът?

За ловящите риба в мътна вода.

Мисля че България има нужда от ориентирана към общочовешките ценности гражданско отговорна журналистика.

Не е възможно да се построи добро общество и култура без добри ценности.

пълна незаинтересованост от страна на държавата, подценяване на учителския труд, подаяния и подигравки

Според мен проблемите на образованието са все още слабо осветени. Няма нужната обществена дискусия и интерес.

Държавата може и трябва да се променя за доброто на народа.

[Йордан Анов]

Тъй като темата е за образованието и неговото качество, разгледах обективността в предавания материал и в частност в часовете по литература.

Творчеството на писатели и поети е тясно свързано с тяхното житие.Когато разглеждаме любовната поезия на Яворов неотменно се отбелязва любовта му към Мина и Лора.Но..............учебниците мълчат що се отнася за хомосексуалните връзки на Шекспир, Оскар Уайлд, Андерсен или Лорка.А както се знае в горепосочения пример стиховете не Яворов не могат да се разберат без неговите любовни терзания.

В учебника, например, "Свят и личност, "любовта" е порив така на непосредствена обвързаност между мъж и жена и така поставя рамките, че двама души от един и същи пол не могат да се обичат. Няма дефиниции що е то хомосексуалност, изобщо просто създава се впечатлението, че такива хора няма.

Едва ли това е обективна образователна система която подготвя един бъдещ гражданин на модерния свят, без комплекси и с широки възгледи.

[Донка]

Благодаря на Вендор за повдигнатия проблем.

Като педагог с две филологии (завършени) и с доста впечатления за това как децата и подрастващите приемат литературата и обучението по литература (не е едно и също, за съжаление), спокойно мога да кажа:

- поезията на Яворов съвсем не се свежда само до Мина и Лора и неговите емоции и преживяното с тях - тя е нещо повече от неговата биография и от самия човек Яворов. (още повече това важи за останалите изброени по-горе класици) Да я обясняваме с неговата биография и да тълкуваме смисъла и през живота на поета - това е доста елементарнои изопачено ниво на литературно възприятие. Отново за съжаление точно така се преПОдава литературата и точно това отблъсква читателите от нея.

- литературното произведение се ражда всеки път отново, когато се докосне до света и мисленето на всеки отделен читател. Истинската литература събужда у всеки специфични за него лично емоции, размисли, тласка човека по неговия личен път на развитие - различен у всеки от нас. Ето защо:

- литература не се преподава - призванието на учителя по литература е да отвори душите, умовете и сърцата на децата за литературата - останалото те ще си свършат сами свободно.

В този ред на мисли, ако един човек носи в себе си хомосексуалност, нищо лошо - той ще "види и усети" хомосексуално благородство в четената от него литература. Ако в момента за човека е важно да развие и облагороди хетеросексуални отношения - свободен е да го направи в личния си допир с литературата. Ако има да решава други важни за него житейски проблеми в момента, които нямат пряка връзка с неговата сексуалност, ще намери това решение в същите тези произведения, в които другите ще намерят своята хомосексуалност и своята хетеросексуалност - т.е. нека просто помогнем на всеки да намира себе си и Пътя си в литературата сам - това е, според моето скромно мнение, призванието на литературното образование.

[Слънчева]

- литературното произведение се ражда всеки път отново, когато се докосне до света и мисленето на всеки отделен читател. Истинската литература събужда у всеки специфични за него лично емоции, размисли, тласка човека по неговия личен път на развитие - различен у всеки от нас. Ето защо:

- литература не се преподава - призванието на учителя по литература е да отвори душите, умовете и сърцата на децата за литературата - останалото те ще си свършат сами свободно.

В този ред на мисли, ако един човек носи в себе си хомосексуалност, нищо лошо - той ще "види и усети" хомосексуално благородство в четената от него литература.

Прекрасно казано Донче!

[Йордан Анов]

Благодаря на Вендор за повдигнатия проблем.

Като педагог с две филологии (завършени) и с доста впечатления за това как децата и подрастващите приемат литературата и обучението по литература (не е едно и също, за съжаление), спокойно мога да кажа:

- поезията на Яворов съвсем не се свежда само до Мина и Лора и неговите емоции и преживяното с тях - тя е нещо повече от неговата биография и от самия човек Яворов. (още повече това важи за останалите изброени по-горе класици) Да я обясняваме с неговата биография и да тълкуваме смисъла и през живота на поета - това е доста елементарнои изопачено ниво на литературно възприятие. Отново за съжаление точно така се преПОдава литературата и точно това отблъсква читателите от нея.

Склонен съм да се съглася, макар че, защо докато Яворов е бил влюбен не е писал проза и да разказва за простия селски живот, напримен.

Пък и мисля че поставих акцент върху информираността и обективното излагане на живота на авторите в предавания материал.

Всеки може да усеща и чувства всичко но тук става дума, че определени "пикантни" подробности се пропускат.

[Guest Мона]

Склонен съм да се съглася, макар че, защо докато Яворов е бил влюбен не е писал проза и да разказва за простия селски живот, напримен.

Пък и мисля че поставих акцент върху информираността и обективното излагане на живота на авторите в предавания материал.

Всеки може да усеща и чувства всичко но тук става дума, че определени "пикантни" подробности се пропускат.

Пикантните подробности не са обект на изучаване от прогимназиалната литература, нито пък и после, в университетската. Има достатъчно книги, мемоари, всякаква литература, където подробности и то пикантни - колкото искаш.

По отношение на хомосексуализма; съмнявам се, че се изучава Оскар Уайлд, както и това, че за известни личности с подобни предпочитания, не се говори много. Защо е така - въпрос на манталитет и светоусещане вероятно.

Има един стар литературен спор - дали житейската история на всеки творец (писател или поет в случая) е определяща за неговото творчество. Примери много, дори и в нашата литература: Александър Вутимски, един изключителен поет, който умира на 24 годишна възраст от туберколоза, е бил известен софийски бохем и хомосексуалист.... Пенчо Славейков, който от съвсем ранна възраст е бил частично парализиран и много литературоведи са търсели тази липса и непълноценност в метафориката на поезията и в онова тихо отчаяние, особено в цикъла "Сън за щастие". Примери има много и затова съществува понятие в литературната психология, което се нарича - психография: литературата като компенсация, литературата като отражение/графика на психическия живот и най-вече следствие на психичните и житейски събития на личността на автора.

[НелиТ]

Спомняте ли си, приятели, математическото понятие "необходимо и достатъчно условие"? Ще споделя с вас своята позиция за образованието в духа на това математическо понятие, както като майка на осмокласничка, така и като човек, който твърди, че образованието (в по-широкия смисъл на думата - не само посещаването на учебно заведение с цел придобиване на някаква поредна степен, а и като възпитание в духовност, гражданска съвест и т.н.)е панацея за много от социалните, етническите, политическите и всякакви други проблеми на обществото.

Та формулата, според мене, е следната : Необходимо условие един човек да бъде преподавател е да има необходимата начална квалификация и да не спира дотам, а да продължава да се учи до последния си дъх. Но това не е достатъчно, нали? Достатъчното условие е този човек да обича безусловно своите питомци (рядко срещано качество), тогава и само тогава процесът е успешен.

[Guest Ла Горда]

Спомняте ли си, приятели, математическото понятие "необходимо и достатъчно условие"? Ще споделя с вас своята позиция за образованието в духа на това математическо понятие, както като майка на осмокласничка, така и като човек, който твърди, че образованието (в по-широкия смисъл на думата - не само посещаването на учебно заведение с цел придобиване на някаква поредна степен, а и като възпитание в духовност, гражданска съвест и т.н.)е панацея за много от социалните, етническите, политическите и всякакви други проблеми на обществото.

Та формулата, според мене, е следната :

Необходимо условие един човек да бъде преподавател е да има необходимата начална квалификация и да не спира дотам, а да продължава да се учи до последния си дъх. Но това не е достатъчно, нали? Достатъчното условие е този човек да обича безусловно своите питомци (рядко срещано качество), тогава и само тогава процесът е успешен.

Да, човек трябва да е роден с това призвание

.

[Ася_И]

Факторите, които определят качеството на образованието са много.

Но ето това чудо: "МОН вече оповести, че критериите за оценки на държавните изпити ще бъдат ясни едва след матурата" не знам как да го нарека.

Източник

В статията се споменава, че миналата година от 15 000 кандидат-студенти в УНСС, около 80% са с отличен успех от дипломата, но като парадокс 14% от тях са изкарали двойки. Това показва колко много пада нивото на образованието в България.

Преподавателите, които работят с децата ми (поне по-голямата част) обичат професията си, добри педагози са, т.е. не може да виним само тях за проблемите. За мен те са потърпевши - всички искат от тях, но никой не желае да ги чуе. Системата е много объркана, има големи недомислици. Сега се правят промени, които ще започнат да се усещат след 5-6 години, но родителите, чийто деца тогава ще са ученици някак не обръщат достатъчно внимание на това. То всъщност, ако човек не е в системата много трудно може отстрани като гледа да разбере глупостите на МОН.

[Ася_И]

Утре е първият изпит за децата, кандидатстващи след 7 клас. Тази година беше малко напрегнато за тях - различно ниво на усвояване на материала, недостатъчно време, но както и да е. Децата се постараха, преподавателите - също. Май най-притеснени бяха родителите

Излязоха и резултатите от първите задължителни матури. И ето какво прочетох (което не знам как да коментирам )

"Елитните столични гимназии се оказаха мит. Школата, за които родители и ученици хабят всичките си нерви и средства, не дават най-доброто образование. Това показаха резултатите от първите задължителни матури у нас. Почти никоя от най-желаните столични училища не намериха място в топ 10 на отличниците от матурите, сочат резултатите, които образователният министър Даниел Вълчев представи вчера.

.......

Оказа се, че езиковите школа в провинцията без проблем слагат в малкия си джоб и училището на властта - Италианския лицей в Горна баня."

Огромна разлика между записаното в дипломата и показаното на матурата .

Източник

Децата не умеят да пишат

"Незнанието вече има нови измерения: "Пълна нула." Нестандартният термин бе въведен от образователния министър Даниел Вълчев. Общо 38 са абитуриентите в страната, които нямат нито една точка на матурата. Крайно съм учуден, това дори теоретично е трудно, умуваше просветният шеф над "нуладжиите". Общо 1407 пък са зрелостниците, които са изкарали "слаб 2" и на двете матури. Изкараните двойки на всички препитвания са 8920. 129 пък са абитуриентите вундеркинди, които са се отчели с пълна шестица и на двата зрелостни изпита."

Нова оценка - Пълна нула

[mecholari]

Образовах се толкова години а правописни грешки още си допускам. От личното желание зависи всичко. Не само в България.

Необходима е самомотивация, защото мотивацията от социума е твърде противоречива. И на моменти "фалшиво-добронамерена". Така, че "Кой каквото прави, за себе си го прави" .

[Креми (късметче)]

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=237007

Има ли някой, който да сподели лични впечатления, мнение по въпроса?

[Ася_И]

Може да се каже, че седмокласниците вече са във ваканция Вчера беше вторият изпит за кандидатстване след 7 клас.

Като майка на седмокласник какво да кажа? Че това с кандидатстването ми се струва едно абсотно излишно натоварване на децата или с две думи "пълна глупост". Факт е, че в така наречените "елитни училища" се влиза, в повечето случаи, след като си заплатил една доста значима сума. Та няма смисъл да се тормозят децата, особено тези, които не държат да бъдат "елитни".

Моят син беше принуден да полага тези тестове и за какво? За правото да продължи да учи в същото училище, само че в друга паралелка. При положение, че последните години остават по 5-7 хиляди незаети места, не виждам смисъл от това. Изключвам главоболията, които се създават и за самите учители. За родителите не коментирам.

Може би тези тестове са някакъв показател за нивото на образованието в България. Добре - да ги има. Но нека да са в някаква не толкова стресираща форма. Не мисля, че по цял свят нещата са така направени.

А сега за самия изпит. Преди няколко дена в Стандарт имаше статия за преразказа, който трябваше да правят децата. В първия момент като я прочетох, възкликнах: нямам думи. Днес има няколко думи и за автора. Не се наемам да давам оценка за разказа. Това го направиха една от учителките, които готвиха детето ми и синът ми. Та преподавателката каза, че темата е била "благодатна" за децата, предвид описателните моменти в нея. И деца, които са се готвили и могат да мислят, а не само да зубрят, със сигурност са се справили. Синът ми беше във възторг как си е написал преразказа. Беше впечатлен от негативните реакции на героя, как наричал възрастната жена 'бабичка', т.е. детето беше доволно колко и как е писало. Сега думата имат оценяващиете , дано добре се е представил. Но за мен това не е от толкова голямо значение. Важното е, че детето се готви само, без да ходи по разни прехвалени школи, само от време на време му помагаха, и се е справил много добре. Което за мен е смислената част - децата ни да се научат да мислят, да имат желание да са грамотни, а не отличници. Може би затова на този изпит му беше лесно.

И няколко думи за учителите и училището. Избрали сме си училище заради преподавателите, които преподават в него, а не заради имиджа, който има. Дори да има бал за "престижно" училище, със сигурност няма да подадем документи за там. И много се радвам, че има такива хора, за които може да се употреби думата "Даскал", влагайки в нея значението, което е имала тя преди близо двеста години. Тогава, когато Даскалът е бил най-учения, най-уважавания човек.

[Креми (късметче)]

ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ. Край на експертните нареждания. Какво и как да се преподава, вече ще се решава от учители, съобщи вчера образователният министър Даниел Вълчев. По думите му даскалите заемат най-високо място в преподавателската йерархия и имат капацитета да го направят.

Досега какво, как и колко да се преподава в клас, се решаваше от експерти в просветните инспекторати по места. Не е редно думата за това да имат хората, които нямат пряка връзка с професията, обоснова решението си Вълчев. Идеята на просветното ведомство е методистите да работят като инспектори през една част от времето си, а през останалата - да преподават в училище. Реформата ще стане факт още с първия учебен звънец, увериха от образователното министерство.

Междувременно стана ясно, че школата ще разполагат с повече финансова свобода от 15 септември. Те ще могат да задържат в касата си всички средства, които не са успели да изразходят през годината, и да ги изразходват според нуждите си, каза още Даниел Вълчев.

източник:

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=247384

Редактирано Септември 9, 2008 от късметче

[Ася_И]

Сред новините днес е и тази, че родители са успели да осъдят Янка Такева - шефката на синдиката на Българските учители защото е лишила част от децата (които са в държавни училища) от право на образование. Според родителите Такева и синдикалистът Крум Крумов са ги поставили в неравностойно положение спрямо учениците в частните училища.

Как мислите - прави ли са родителите?

[Диана Илиева]

Така, а родителите знаят ли (поинтересували ли са се), че в класните стаи има едва по няколко ученика и любимото им чедо дори не си стои в училището, какво остава да научи нещо.

Липсата на мотивация в децата да учат тръгва още от семейството, от възпитанието. Роля имат, разбира се, и училището, и конкретните учители. Въобще цялото общество си има заслуги за плачевното положение на нещата в момента. Не знам какво ще правим само след няколко години - родината ни ще се напълни с полуграмотни и неспособни за никаква полезна дейност млади хора.

Вече срещам такива и се изумявам - младеж или девойка в магазин на някой от мобилните оператори попълва договор на клиент с оператора с правописни грешки, не е наясно с елементарни неща, като например кои са задължителните атрибути на всеки договор, защото все пак това е документ, обявяващ сключването на определена сделка. Питам - "Извинете, Вие преминали ли сте някакво фирмено обучение, за да вършите тази работа?", отговарят ми: "Да, разбира се, ТИ съмняваШ ли се?".

Просто нямам думи.

Редактирано Октомври 9, 2008 от Диана Илиева

[Ася_И]

Стоян Георгиев за филма си "На учителя с любов":

"В дисциплината им нямаше нищо изненадващо, но това, което ме учуди, е колко масово децата не знаят. Според мен това вече е тенденция, която се задълбочава с годините. А неспазването на дисциплината е нещо, през което са минали и предишните поколения, правили сме го и ние като ученици."

"Но на мен ми се иска първите, които гледат този филм, да бъдат родителите. Защото те трябва да знаят с какви ценности живее тяхното дете, какво го мотивира да извърши едно или друго. Да се замислят какво правят децата им в училище и какви хора искат да станат."

Шестицата вече е лимузина и чалга

[aratron]

Понеже темата е дълга и не видях дали някой е пуснал линк от филма "На Учителя с любов". Мисля, че това трябва да се види от всеки родител или гражданин, който го е грижа и иска да е наясно с истините и реалността.

Първа част

http://zazz.bg/play:bcadab5c

Втора част

http://zazz.bg/play:c0ad898d

[aratron]

Приятели, погледнете! Футурологът Алвин Тофлър, чиито прогнози са се сбъдвали неведнъж - Падането на Берлинската стена, разпадането на СССР и други говори за образованието! Изключително полезно и силно послание! Мисля, че клипчето е добре да се публикува в темата за Образованието въобще, затова моля, ако някой знае точно как се казваше темата и му е под ръка, да го публикува и там. Не я намирам, защото бързам да споделя с вас мнението на този голям ум, което сигурен съм, ще се доближи в голяма степен и с вашето. Клипчето за съжаление е на английски, ако ми остане време, ще направя най-общо резюме на казаното в него!

Доскоро!

[Ася_И]

Поредната идея на МОН:

Връщат вечерния час - Забраняват късите поли и татуировките в клас

Накратко, какво се предлага:

Вечерен час до 22 ч за децата до 18 г.

Без татуировки, пиърсинг и религиозни символи в училище.

"Прилично облекло" в час.

Въвеждане на оценка за поведение.

Изготвяне на личностна характеристика на учениците.

Общественополезен труд за провинилите се ученици.

Глоба от 250 лв. за родители, чиито деца пропускат часове.

Отмяна на разрешените 15 неизвинени отсъствия.

Повече тук

Как мислите? Ще се промени ли нещо? Вчера на колкото познати споменах (главно на моята възраст) казаха: Да, съгласни. Трябва да се направи, макар и не така строго.

На мен ми се струва, че всичко започва от семейството. Май съм споменавала, че моите деца пиърсинг, изрусяване на косата, тату може да си правят само след като станат пълнолетни. Това е положението. Дискусии по въпроса няма, макар че за всичко останало ги изслушвам. С майките на приятелите им се чуваме и ако се закъснее в някое дете предпочитаме нашето да остане там да пренощува. Това са елементарни неща, но колко родители го правят?

Класната на едното ми дете най-редовно ни уведомява, ако има проблем в училище. Разбира се, това е за тези родители, които се интересуват от децата си. Защото има някои на които очите не можеш да видиш за няколкото родителски срещи, които се провеждат. Да не говорим за вдигане на телефона, когато класната ги търси.

В квартала, в който живеем, най-редовно има патрулиращи полицаи, които проверяват децата след 23.00 часа и ги карат да се прибират вкъщи - особено ако не са от квартала. Познават местните деца. Знаят, че се събират в църквата и училището, особено в по-късните часове, и наминават по-честичко там.

Така че не знам какво повече да искаме от учители и полиция. Може би да си пожелаем някои родители наистина да станат такива.

Редактирано Октомври 14, 2008 от Ася_И

[Диана Илиева]

Aми хубаво, най-накрая са се освестили от МОН.

Аз дори бих казала, че може и още по-строго - с полумерки не може да се овладее едно мноооого изтървано положение.

Защото в момента има и такива деца - у дома са тихи и кротки, защото някой от родителите ги е "насвил" дори повече отколкото е необходимо. Но след като в къщи не може, а все пак детето има енергия за хабене и желание за изява и доказване пред другите, то опитва в училище, там какво ще му позволят, до къде може да стигне. И ... се оказва, че може да стигне много далеч: учителя няма право да го изгони от час, независимо как се държи, няма оценка на поведението, отсъствия също не се пишат, за да не се предизвикват административни проблеми на училището и на родителите и т.н. и т.н.

Резултатите - дори и да нямате дете, всички ги видяхте във филмчето, излъчено по bTV.

[Максим]

В училището, в което бях миналата година си беше прието и се пишеха отсъствия, по всички предмети и учениците си знаеха, че няма ли ги - имат отсъствие. Дори се молеха при закъснение да не им пиша цяло отсъствие, а само 1/3. Поне в това отношение нещата бяха изрядни в това училище. Те присъстваха физически...но нищо повече... Оттам нататък почваха проблемите и всички ги знаят, няма да ги повтарям.

[Добромир]

Няма да се оправят нещата нито с полумерки, нито с драконовски мерки. Необходима е КОНСТРУКТИВНА АЛТЕРНАТИВА на сегашното образование. Защото, ако няма нещо коренно по-различно, чрез което да се види кои биха го избрали него и кои биха си останали при "старите мехове" - това означава да се принуждават децата и родителите да остават при това, което те в мнозинството си явно не одобряват. Ако не се освободи творческият потенциал в учителите и в самите деца, ако те биват по всякакви начини само принуждавани да следват спуснати отгоре директиви от рода на "какво", "кога" и "как" да учат - нещата изобщо не могат - а и не трябва! - да се оправят по този начин. Сега децата не са склонни към уважение "защото така е прието" - но защо е необходимо да бъдат такива? Това е отминал етап, сега потенциалът на децата изисква много повече от една ламинирана учебна програмка, иначе, щом не са правилно канализирани, по-големите възможности се превръщат в разрушителни. Така че тоя път няма да мине номера със "стягането" вкъщи и в училище, с посещенията на проверяващи високостоящи лица или дори с повече (но неправилно разпределени) финанси за образователната система. Защото болесттта, за която така красноречиво алармират наблюдаваните симптоми на разложение - това е ОСТАРЯЛА ПАРАДИГМА. А тя не се оправя с административни мерки! Редактирано Октомври 15, 2008 от Добромир

[Донка]

Добромир!

Конструктивни алтернативи има, но няма желание за тяхната реализация. Твърде е силна инерцията, твърде лесно ни е да оправдаем педагогическия мързел и гордост с децата и да заместим професионализма с драконови мерки...

[Florestan]

Добромир!

Конструктивни алтернативи има, но няма желание за тяхната реализация. Твърде е силна инерцията, твърде лесно ни е да оправдаем педагогическия мързел и гордост с децата и да заместим професионализма с драконови мерки...

Мога да добавя, че този филм за училищата вероятно е сниман в някое училището, където нещата наистина са придобили доста ужасяващ вид, но от това едва ли трябва да се правят общи изводи за всички училища. Аз преди 10 години бях 7-ми клас и определно мога да кажа, че такова нещо в моето училище (обикновено СОУ) не се срещаше въобще. Това децата да нямат респект не се дължи толкова и на родителите дори, в края на краищата той трябва да бъде развит още в първите години при обучението в класната стая, а не само на теория вкъщи. А за това, че у едни малки деца не е развит такъв респект към учителите определено не са виновни самите деца. Не е толкова трудно да се респектират първокласници и въобще малки деца, а после все пак не се изисква чак толкова много същите деца отново да се респектират, след като са минали през известни първи стъпки, когато поотраснат. Това, обаче трябва да го направи учителят и ако децата нямат респект, по-скоро някой друг не си е свършил работата. Естествено, това може наистина да не е лесна работа, а и семейството може да помогне или попречи в ситуацията, но да се обвиняват за това децата или пък дори родителите, които така или иначе не могат да присъстват в класната стая, а вкъщи не могат да направят повече от това да смъмрят детето (което изобщо може да не помогне) или да го накажат (което дори не е педагогично). Така че, струва ми се, с този филм някои учители просто прехвърлят топката на децата, без да разбират, че тя не е предназначена за малките деца на първо място, тъй като те с нищо не са виновни. В края на краищата, щом като на други места не обвиняват кучетата, които хапят, а само техните стопани, то какво остава за децата?

Освен това, моят племеник в момента ходи на училище (в същото училище, където бях и аз) и нещата там въобще не са такива, каквито ги показват в това филмче. Всичко си е доста нормално, децата се държат добре (разбира се, в някои граници, тъй като проблеми с дисциплината винаги може да има) и с уважение към учителите и се учи доста по-сериозно.

Като гледах филмчето, ми се струваше, че не става въпрос за нашата държава. Ясно е, че има някои училища, където положението може и да е толкова лошо, но това въобще не ми се струва вярно за всички училища тук. А за това, че има нещо нагласено може да се разбере и от факта, че имам приятел, които наскоро завърши II Английска (учителят по математика на филма преподава там) и той доста се оплакваше от самото училище, но не толкова от съучениците си, колкото от учителите. Мога да поговоря с него за по-сигурно, но нещата мисля, че съвсем не са точно така, както са показани. Не мога да отрека, че едното от децата на филма наистина попита репортера "Ти луд ли си?", но от това може само да се направи извод, че едно от децата в България веднъж е говорило така на учител, а не че всички са го правили или правят така.