Guest Мона Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Малко черен хумор: България ще продължи да създава световни рекордьори по вдигане на тежести. Водещи издателства съобщиха, че учебниците за второкласниците надвишават вече 5 кг.................. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Следи от тебешир по ръката Автор BorisM 13 October 2007 Мила приятелко, Пиша ти в отговор на писмото, за стачката на шофьорите и на учителите. Възмущаваш се, че детето ти не ходи на училище, а другото пък не е в детската градина и това ти създава огромни проблеми. Справедливо! Аз също мисля, че децата сега трябва да учат. Пишеш ми, че стачката на шофьорите била по-основателна и безпроблемна. Exactly! Мила приятелко, аз мога и да не се возя с градския транспорт или да не се возя с такси, мога, но да гледам на родителската среща класната ръководителка на детето ми, тоест жената, която два часа преди това ми продаде стръкчетата магданоз на пазара, ето това не мога! Никак не ми липсват дивата чалгия и псувните, с които ме облагородяват в транспорта, но определено ми липсва преподавателят ерудит и естет. А какво аз предпочитам ли? Предпочитам дори София да остане без градски транспорт както много други градове по света, сигурен съм, че няма да измрем, най-много да стане малко по-чисто и просторно, но учителката на дъщеря ми да влиза в час с елегантна и стилна рокля, а учителят да е с костюм, ето това предпочитам! Искам те да възпитават и образоват детето ми с всичко - облекло, поведение, интелект, знания. Не може да възпитава вкуса на детето ми към естетичното и прекрасното учител, който е облечен като клошар и говори с речника на кандидат за кмет от голяма партия. И още искам учителите да не мислят за това, че няма с какво да си нахранят и излекуват децата, а да мислят как по-добре да образоват моето и съм готов да плащам за това. Аз и сега си плащам, но то влиза в бездънните джобове на алчните ни и безпардонни управници, дано даскалите да им отмъкнат едно парченце от бута, дето са го захапали като ротвайлери. Пишеш ми, че не всички учители са прекрасни има и ужасни. Ама разбира се, светът е шарен. Знам, че сега си изнервена и ти е трудно, много трудно сама с двете деца. Но мислиш ли, че тези учители са дошли от разни градове на страната на екскурзия? Или че са дошли тук да скандират лозунги, да пеят песни, защото в къщи им е скучно и така се разнообразяват. Дотолкова им е скучно, че са готови да се откажат от мизерната си заплата, само и само да видят на живо как големия Г. Пирински го извеждат под конвой от народното събрание, за да се наслади през решетките на любовта народна! А защо пък и да не чуят и мъдрите слова на още по-големия Г. Първанов, съветващ ги да влязат в положение на правителството и да не му създават ядове: „За бога братя, не се карайте - обичайте се!”; голям любовник се извъди. Искам да те успокоя, стачката най-вероятно скоро ще свърши, защото правителството си е направило добре йезуитската сметка, че учителите са бедни като мишки и няма да издържат дълго, ако ли пък не - ще ги разцепят, нали си спомняш: „разделяй и владей”, в случай че и така не успеят тогава синдикатите ще ги предадат, не им е за първи път. Ще се върнат преподавателите в клас и всичко ще си тръгне по старо му, всичко е ясно, обещаното не е като даденото. Царе са на това да извиват ръце и да натискат главите на беззащитните под водата. Пишеш ми, че все едно ще спечелят силните и няма да отстъпят, няма да те разубеждавам и аз се боя, че ще спечели правителството, може с измама да е, ама ще спечели. Ако не е тази година то пък догодина, ще преметне даскалите и няма да отстъпи. Защото иначе не бива, иначе и други ще се сетят да протестират и накрая всички ще се сетим колко зле живеем. А не дай боже да се сетим и кой е виновен за това и да му потърсим сметка. Само си мисля как да поднеса букетчето на 24 май, преди да си взема стръкчетата магданоз или след това, защото нещо отсега ми е заседнало в гърлото. Ти кажи, нали твоите и нейните деца играят все заедно, то и моето де. А мислиш ли, че букета и фалшивата ми благодарност ще успеят да изтрият следите от тебешира по ръката ми?Димитър Иванов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 :thumbsup2: Благодаря ти Дина за това писмо! Ето кой оценя истински и реално труда и ролята и способностите на нас - учителите - родителите и децата. Ако сега можех да съм в редиците на стачкуващите реално, а не само духом, бих стачкувала за това - да се обърне пирамидата на образователната ни система така, че в нея главната и решаващата роля да имат тези, заради които тя съществува. Средствата от бюджета да се дадат в ръцете на тези, които ги внасят и чиито деца се ползват от него. Нека всеки родител има ваучър за образование и да го "инвестира" както той смята за най-добре за детето си. Мислите ли,че един родител ще "инвестира" в раздута администрация? Или в лош учебник на "наш човек" парите, оставени му за неговото собствено дете? Мислите ли,че ще ги разпилее като сключи неизгодни договори за ремонти с фирми на роднини на кмета или някой отговорен чиновник? Тогава изведнъж ще се окаже,че и сега си има достатъчно пари за заплати и учителите, за които говори с уважение бащата по-горе, няма да са богаташи, но и няма да продават магданоз, за да оцеляват - ще го отглеждат заедно с децата в градините на училищата, за да отварят умовете и сърцата им за Бог и Любовта - както пише в книгата си Боян Боев, както ни учи и Учителят. И защото и аз самата не вярвах в това, което написха по-горе, Бог ме застави да излезна сама и без договор и постоянна заплата на пазара на труда - само с любовта си към децата и с професионализма си. Остави ме на преценката и волята на родителите и децата, не на експерти, не на директор. През тези 8 години аз се научих да разбирам и живея с децата - не да ги обучавам, изпитвам и оценям. Като казах последното - това е другото ми предложение: - Учителите да бъдат освободени от проверката и оценката на постиженията на учениците си - за това да си има специална независима и анонимна тестова комисия. Учителите само да общуват с децата и да ги подготвят за минаването от едно ниво в друго. - За нивата - всеки учител знае,ч е децата се развиват скокообразно и всяко дете си има свое темпо и посока на развитие. Сега системата усреднява всички - в паралелките да има и бързи, и бавни и нормални. Това е погубване - психическо и интелектуално и емоционално и нравствено на всички групи. Защото не можело да се организира по друг начин. Може. За всяко дете може да се води персонален фаил и да се осигурява най-подходящата за него среда и група по различните предмети. И отново не вярвах в това докато не получих от Бог възможност да го направя в школата си. Е, да, иска много любов към всяко дете, много вяра и внимание към него. Иска мислене, много работа, наблюдение, пренастройване, избор и проба на методи и учебници, които са подходящи за съответната група деца, много четене, работа над себе си - не спазване на разпределения и спуснати програми и писане на материала в книгата. И ще се върна отново на родителите и децата - те високо ценят вниманието, разбирането и уважението на учителя към децата им и към тях. Знаете ли, мисля, че не само учителите - по-скоро родителите трябва да излезнат и да поискат "властта" в образователната система. Родителите като бащата, написал писмото по-горе. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Донче, това, което пишеш е много ценно Като казах последното - това е другото ми предложение: - Учителите да бъдат освободени от проверката и оценката на постиженията на учениците си - за това да си има специална независима и анонимна тестова комисия. Учителите само да общуват с децата и да ги подготвят за минаването от едно ниво в друго. - За нивата - всеки учител знае,ч е децата се развиват скокообразно и всяко дете си има свое темпо и посока на развитие. Сега системата усреднява всички - в паралелките да има и бързи, и бавни и нормални. Това е погубване - психическо и интелектуално и емоционално и нравствено на всички групи. Защото не можело да се организира по друг начин. Може. За всяко дете може да се води персонален фаил и да се осигурява най-подходящата за него среда и група по различните предмети. И отново не вярвах в това докато не получих от Бог възможност да го направя в школата си. Е, да, иска много любов към всяко дете, много вяра и внимание към него. Иска мислене, много работа, наблюдение, пренастройване, избор и проба на методи и учебници, които са подходящи за съответната група деца, много четене, работа над себе си - не спазване на разпределения и спуснати програми и писане на материала в книгата. За второто и аз много съм мислила, как може да се направи. В твоята школа предполагам формирането на отделни групи деца и прехвърлянето им от една в друга група, според способностите им, може да стане по-меко и неусетно (предполагам, че въобще не афишираш оред останалите, защо преместваш едно дете от една група в друга). Между другото така прави и нашия треньор по тенис. Когато е в по-широк мащаб обаче най-вероятно ще се създаде неловко положение, особено като се има предвид нашето време ценящо успеваемостта: ще има паралелки на "умниците" и на по-"глупавите", амбициозни родители ще пускат "връзки" или ще тормозят детето си само и само да попадне в по-престижен клас/група ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) Благодаря ти за мнението, Дианче.... Нали няма да има паралелки... Значи няма и престижни групи. А и съставът на групите непрекъснато се мени.... няма такова нещо като А-клас.... Децата са различно "силни и умни" по различните дисциплини и сфери на работа и развитие. Няма никакъв шанс едно и също дете да бъде във всички "бавни групи" - и по езика, и по математика, и по спортни игри, и по труд и техника.... По всяка дисциплина детето работи с различни деца - дори може да са и на различна възраст - свързва ги сходното темпо и начинът на усвояване на уменията и навиците и обработка на информацията. В една група са "логическият тип", в друга са "емоционално - образният" и така... А един добър педагог знае как да сменя подхода при различните деца. Ето - Ина с изобразителното изкуство - в едни групи ще бъдат децата с талант и усет, в други - "слепите за цветовата гама- все още", в друга ще са тези, които не рисуват, но усещат и разбират изкуството, в друга тези, които все още са далеч и имат нужда от искрата на Ина - да отвори очичките и сърцата и умовете им. Когато всички са заедно - Ина нищо не може да направи, защото всяка група се нуждае от тотално различен подход и занимания. Ина го знае и го може - остава само да и дадат възможност... Само родителите са в състояние да го направят и само ако Ина не пише оценки на децата им, а им предава любовта си към изкуството с любов към всяко от тях, не по програмите на министерството..... Двете неща са несъвместими - това ми казва 26 годишният ми опит. Редактирано Октомври 14, 2007 от Донка Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Може и трябва да се намери начин - макар че изглежда спецификата на индивидуализираното образование още дълго ще се заобикаля като неудобна от масовите социални педагогически структури... Но всеки, който макар и малко може да създаде около себе си по-авангардно пространствоза развитие, няма за кога и кого да чака! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Донка и Дина З всички е ясно, че рибата мирише откъм главата. Промените са наложителни, но все не стават така, както ни се иска... Нивото на съзнание в цялото ни общество трябва да се повиши. Дано доживеем да се случи Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 В момента спонтанно ми хрумва една идея. не знам дали и кога бисе реализирала, но чувствам необходимост да я споделя. Дали не би могло да се създаде експериментално училище за по няколко седмици лятото и евентуално после и по друго време, когато да се събират преподаватели по различни традиционни и нетрадиционни дисциплини, независимо от продължаващите им иначе ангажименти, от които повечето е много трудно да се откъснатза по-дълго? Така естествено някой ще трябва да жертва от отпуската си, а друг да изтласка други свои ангажименти, но мероприятието може да се окаже с много повече плюсове за всички участващи! далеч преди да стане възможно реално целогодишно такива училища да бъдат факт у нас, ще се види на практика как биха работили. Ще се опитат нови обучаващи стратегии както "хоризонтално", така и "вертикално", т.е. както ще се разшири обхвата на преподаваните знания към наистина важните за материалната и духовна култура на хората (и то от всички възрасти) и също така ще се въвеждат авангардни методики на преподаване... Дали за 2 седмици в годинита биха дошли поне част от онези, които наистина като активни или дори пасивни участници вярват в бъдещето на едно принципно ново образование? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Донче , здравей ! Така е права си за работата с всяко едно дете индивидуално . Аз и сега се придържам към това . Работя с всяко едно дете , влизам във всеки , различен свят. За мен е невъзможно да оеднаквявам и стереотипно да следвам учебни програми. Но специално за изобразителното изкуство като предмет може да се направи много. А да не говорим за специалните предмети в една Професиална гимназия. Изисква се много търпение и много внимание . Съвсем различно е Декоративното рисуване от предмета- Изобразително Изкуство или Проектиране и художествено оформление на дрехата. Няма никакви материали , никакви условия , дори библиотеката в училище е от 70-те години , че и по -стара. Пълна трагедия . Добре ,че жертвам огромни суми за албуми , истории на изкуството , пластични анатомии, история на костюма и всякакви нагледни материали и енциклопедии. Майка ми вече не издържа на моето разточителство за материали , просто ще трябва да работя още една работа , за да си влагам средствата в тази , която вече работя. Огромна нужда има образованието от средства , които трябва да бъдат правилно оползотворени. А и повечето училищни сгради са в окаяно състояние , пред разпадане. Тук таме някое общинско училище , чийто директор е общински съветник успява да си осигури пари за някакъв частичен ремонт . Но все още условията са ужасни. Трябват пари . Като се започне от сградата , всички инсталации , мебели , библиотеки , компютри , книги , материали . Специално за Професиалните гимназии , трябват и машини и материали , с които учениците да работят. В момента това е немислимо. Аз вече съм изразходила всичките си лични материали и тази година , мисля да търся спонсори , които да осигурят някакви материали за децата , специално по предметите , които преподавам . Миналата година направихме много трудно изложбата си . Имахме над 100 готови неща, включителни и триизмерни проекти за дрехи от всякакви странни материали , успяхме да скалъпим около 150 лв за стъкла и гърбове на картинките и да намерим няколко стари манекена -торсове , за да изложим и дрехите. Просто един от учителите ми съдейства , за да стане тази изложба реалност. И тя стана , въпреки категоричния отказ на директорката , която ми заяви , че пари за глупости няма . Направихме я в пиковия момент на рекламните кампании за кандидатстване и пак беше приета доста скептично . Какви ли не коментари чух за нея от "колеги". Тази година направо бях се отказала да правя изложби на децата , точно заради тези колеги , но ще видим . Първо докога ще бъде стачката , а и след това как ще ни тръгне работата с учениците . 13 клас почти не се появяват на училище , а класните им изобщо не искат да се ангажират да ги издирват или да се напрегнат да се организират на групи. Знам ,че много от тях работят , или вече имат семейства , но все пак могат да се направят много неща, зависи и от класния им ръководител. Аз просто вече нямам сили да се боря срещу течението. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) Радвам се, че в професията ни влизат млади педагози като теб, Ина! И съм сигурна,че децата и родителите им, не директори и експерти, оценят всичко което правиш за тях и любовта ти към тях. Коментари винаги сме чували и ще чуваме, ще чуваш и обвинения... нормално, когато си различна и ти се работи и виждаш във всяко дете Божествена искра. Знам колко ти е трудно - винаги е било така... Един ден когато бях млада ми се скапа касетофона със записа в часа - сигурно съм изглеждала разстроена, защото едно малко момиченце се приближи, хвана ме за ръката и ми каза "по-добре ти да я изпееш песничката - ти пееш по-хубаво от него". Никога няма да забравя това - това малко дете ми "преподаде" най-ценния ми урок в педагогиката - децата искат мен и моята "песен" и очакват да пея и играя с тях, а не да им преподавам и да ги изпитвам. И ако го правя, нека пак да е като на игра... Аз просто вече нямам сили да се боря срещу течението.А защо се бориш? Плувай. Децата са течението. Бездушието и недоимъка са бентовете, които спират течението, но са от клечки, когато с любов насочиш потока към тях. Миналата година направихме много трудно изложбата си . Имахме над 100 готови неща, включителни и триизмерни проекти за дрехи от всякакви странни материали , Вдъхни на децата вяра в силите им и любов към това което правят и ги остави - те ще се справят с трудностите много по-лесно и добре от теб. И сега - по време на стачката, повикайте родителите да застанат до вас - не за вашите заплати само, а за децата си и тяхното бъдеще. Нека се "събудят"училищните настоятелства и поискат делегиране на всички средства от бюджета и контрол при изразходването им. Редактирано Октомври 14, 2007 от Донка Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 В момента спонтанно ми хрумва една идея. не знам дали и кога бисе реализирала, но чувствам необходимост да я споделя. Дали не би могло да се създаде експериментално училище за по няколко седмици лятото и евентуално после и по друго време, когато да се събират преподаватели по различни традиционни и нетрадиционни дисциплини, независимо от продължаващите им иначе ангажименти, от които повечето е много трудно да се откъснатза по-дълго? Така естествено някой ще трябва да жертва от отпуската си, а друг да изтласка други свои ангажименти, но мероприятието може да се окаже с много повече плюсове за всички участващи! далеч преди да стане възможно реално целогодишно такива училища да бъдат факт у нас, ще се види на практика как биха работили. Ще се опитат нови обучаващи стратегии както "хоризонтално", така и "вертикално", т.е. както ще се разшири обхвата на преподаваните знания към наистина важните за материалната и духовна култура на хората (и то от всички възрасти) и също така ще се въвеждат авангардни методики на преподаване... Дали за 2 седмици в годинита биха дошли поне част от онези, които наистина като активни или дори пасивни участници вярват в бъдещето на едно принципно ново образование? Да, това е добра идея! Предполагам, че учителите, които ще се отзоват, ще са от тези, които са си по призвание учители. Затова с удоволствие бих изпратила децата си на такова лятно "училище" и бих им осигурила нужните средства за заниманията там. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Радвам се, че в професията ни влизат млади педагози като теб, Ина! И съм сигурна,че децата и родителите им, не директори и експерти, оценят всичко което правиш за тях и любовта ти към тях. Коментари винаги сме чували и ще чуваме, ще чуваш и обвинения... нормално, когато си различна и ти се работи и виждаш във всяко дете Божествена искра. Знам колко ти е трудно - винаги е било така... Един ден когато бях млада ми се скапа касетофона със записа в часа - сигурно съм изглеждала разстроена, защото едно малко момиченце се приближи, хвана ме за ръката и ми каза "по-добре ти да я изпееш песничката - ти пееш по-хубаво от него". Никога няма да забравя това - това малко дете ми "преподаде" най-ценния ми урок в педагогиката - децата искат мен и моята "песен" и очакват да пея и играя с тях, а не да им преподавам и да ги изпитвам. И ако го правя, нека пак да е като на игра... Аз просто вече нямам сили да се боря срещу течението.А защо се бориш? Плувай. Децата са течението. Бездушието и недоимъка са бентовете, които спират течението, но са от клечки, когато с любов насочиш потока към тях. Благодаря ,Донке! Ще се постарая да послушам съветите ти . Не виждам надежда за хората , с които работя , най- вече защото те помежду си , не се обичат и непрестанно човъркат омразите си . Мисля си сериозно за магистратура. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Нека Лъчът на Божията Любов + Мъдрост + Истина да озари всички учители + Благостта и Милостта Божия да пробудят и помилват всяка учителска душа ! Амин Цял народ вази гледа + подкрепя ! Силни сте, защото сте искрени + осъзнати ! Никак не отстъпвайте ! Молитва + Воля за Протест ! Пари има достатъчно + правителството няма как да не приеме разумните ви искания в скоро време + иначе процесът ще бъде лавинообреазен + кога ли политиците ще вземат да поумнеят рязко + или пък героите депутати веднага да гласуват данък за хазартните "занимавки" казват пророчество имало едно, че България ще бъде първата страна в света без политически партии + политици Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) ... И тя стана , въпреки категоричния отказ на директорката , която ми заяви , че пари за глупости няма . Направихме я в пиковия момент на рекламните кампании за кандидатстване и пак беше приета доста скептично . Какви ли не коментари чух за нея от "колеги". .... Аз просто вече нямам сили да се боря срещу течението. Инче, аз не вярвам, че нямаш сили! Ти бликаш от нови и свежи идеи. Че си чудесен творец се убедих лично, а предполагам и като педагог се справяш отлично, като знам с какъв ентусиазъм говориш за работата си, учениците ... Бъди сигурна, че много хора те оценяват - и децата, и родителите, и колегите също! Е, някои от тях сигурно не могат да издържат на темпото ти, а и като са свикнали да си вървят в коловоза, поглеждат намръщено към този, който прави нови пътеки. Освен това сега просто на всички нервите са опънати покрай стачката. Ти си от тези ценни учители, които се опитват да въведат нови начини и средства за обучение, които създават нови инициативи, въобще които се опитват реално да променят системата. Затова - не се отказвай! Пожелавам ти успех и на двете поприща Редактирано Октомври 14, 2007 от Диана Илиева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 15, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2007 казват пророчество имало едно, че България ще бъде първата страна в света без политически партии + политици thumbup2.gif 1eye.gif v.gif Любов + Светлина + Мир + Радост Ето това ако стане ще супер Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 15, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2007 ... И тя стана , въпреки категоричния отказ на директорката , която ми заяви , че пари за глупости няма . Направихме я в пиковия момент на рекламните кампании за кандидатстване и пак беше приета доста скептично . Какви ли не коментари чух за нея от "колеги". .... Аз просто вече нямам сили да се боря срещу течението. Инче, аз не вярвам, че нямаш сили! Ти бликаш от нови и свежи идеи. Че си чудесен творец се убедих лично, а предполагам и като педагог се справяш отлично, като знам с какъв ентусиазъм говориш за работата си, учениците ... Бъди сигурна, че много хора те оценяват - и децата, и родителите, и колегите също! Е, някои от тях сигурно не могат да издържат на темпото ти, а и като са свикнали да си вървят в коловоза, поглеждат намръщено към този, който прави нови пътеки. Освен това сега просто на всички нервите са опънати покрай стачката. Ти си от тези ценни учители, които се опитват да въведат нови начини и средства за обучение, които създават нови инициативи, въобще които се опитват реално да променят системата. Затова - не се отказвай! Пожелавам ти успех и на двете поприща Ех, благодаря Диана ! Направо незнам какво да кажа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 Понеже съм майка на седмокласник, бих искала да чуя мнението ви за следното: Стачници избиват пари от частни уроци и как предлагате да се разреши този проблем. Защото вече не можеш да се включиш в курсове - те са напред с материала, а не всеки има средства за частни уроци. Писах в предишен пост, че децата биват тормозени. Знаете ли какъв е единственият страх на детето ми? Че ще остане неграмотен. Точно тази дума употребява. Отличник е, включва се във всички класни и извънкласни мероприятия, тази година получи три грамоти за това. Той е от децата които си купуват книги, четат и се опитват да мислят. Много се гордея с това, че уважава учителите. Може би по тази причина се разбира с тях прекрасно. Но стачката предизвика проблеми, като този: Ваканцията напълни отрезвителя с деца, за които някак си не беше помислено. Хвърковати чети тръгват за 5 лева Тук - на 100% подкрепа за такива Възпитатели на децата ни. Въпросът е колко ще отидат в частните школи, и колко ще предпочетат тази форма на работа? За Ина знам, че и без пари ще образова детето ми, ако то има нужда, а аз не мога. За което - Това се очакваше: Синдикати в сделка за кметския вот Прокуратурата размаха пръст на общините Темите са от всекидневник който, по общо мнение, е отразявал обективно стачката. И макар че Донка не стачкува искам да ви разкажа как работят хората като нея, които носят желанието за работа с децата вътре в себе си. Миналата година синът нещо не се справяше с изреченията. Донка писа и-мейли с изречения, изпитва го по кю-то, какво ли не направи? Всяка вечер, в продължение на близо три седмици. Сега, като започна преговора, той каза: "Да е жива и здрава леля Донка, че така хубаво ми го обясни, няма нужда да преговарям повече от два часа." Другите деца отделиха по два дена. Такъв труд или по-скоро желание за работа не можеш да заплатиш. Как да го оцениш? Та за нея беше 'нищо работа, бе, мило', т.е. нещо напълно естествено и нормално. И моля, не приемайте поста ми като заяждане. Това са релно възникнали проблеми. Дайте да мислим върху тях сега, а не след 15 години. Нали това е една от задачите на случващото се в момента? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 Мисля си че за да спечелят изцяло общественото мнение учителите трябва да прекратят веднага стачката и да преминат към символична , ще бъде много изненадващо . ) В същото време опасноста от нова стачка ще тежи като домоклиев меч върху главата на правителството . Преговорите естествено не бива да спират... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 (edited) Понеже съм майка на седмокласник, бих искала да чуя мнението ви за следното: Колко години учителите са търпяли подигравката с техния труд? Правили са го в името на децата, защото са носили отговорност пред тях. И как си продължаваха нещата, техният труд все да остава подценен. Ясно е, че при едно такова решение за ефективна стачка ще има ощетени и това ще са и децата. Ако правителството беше поело своята отговорност, проблемите отдавна щяха да бъдат решени и сега нямаше да има стачка. Защо не насочите топката към тях, а я насочвате към учителите? Все някога някой трябваше да предприеме нещо. В момента е зле за всички: за стачкуващите учители, за учениците и да онези които не стачкуват (защото половината клас го няма и не може да се води нормален учебен процес, защото няма твърда програма и се прави ден за ден). Като не става с добро и това е начин да се постигат цели. Моят духовен учител има едно знание за четирите подхода за решаване на проблемни ситуации: Сама, Дана, Бхеда и Данда. Сама означава с мирен и разбиращ подход. Когато това не подейства, прибягваш към втория метод. Втория метод е Дана. Дана означава да позволиш да се случи, да прощаваш, да създаваш място. Когато хората не познаят щедростта ти в предлагането на място, тогава идва третият принцип, Бхеда. Бхеда означава да създадеш различия, нарочно да създадеш пропаст. Ако някой е твърдоглав с теб, първо разговаряш. Всички проблеми назряват, заради липсата на комуникация. Ако комуникираш правилно, говориш с тях с любов, тогава нещата потръгват. Когато и това не подейства, тогава със същата любов просто ги игнорирай. Когато някой направи грешка, просто игнорирай неговата грешка. Не го взимай под внимание. Позволи им да го разберат сами. Твоята щедрост, твоята освободеност, би трябвало да накарат хората да осъзнаят грешката си. Ако не забележат дори тогава, тогава започваш да използваш различия, Бхеда - създаване на различия. Ако има двама души при теб, бъди пристрастен и близък към единия, защото когато правиш това, другия ще забележи грешката, която е направил. Чувствителен човек ще го разбере. Сега, дори тогава, ако и това не помогне, тогава вземаш пръчката, Данда, последният подход. Ако този човек е нечувствителен дори към различията, какво можеш да направиш с него? Трябва да вземеш пръчката. Най накрая с пръчката ги караш да осъзнаят. Ето това е, за съжаление наложило се е да се прибегне до последния, макар и нежелан, но действащ метод...Надявам се всички разбират това правилно. Редактирано Октомври 16, 2007 от Максим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 16, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2007 Работещите в СОУ"Васил Дечев" град Чепеларе са в безсрочна ефективна стачка. Не са съгласни с бездействието на Правителството. Днес се проведе митинг на работещите в сферата на образованието, на който бе приета декларация и изпратена до съответните институции.Митинга завърши с протесно хоро.Протесните действия продължават. Ще отстояваме докрай справедливите си искания. Източник Максим, Прекрасно те разбирам. Ама тия недоразумения, които са в класната стая и преподават какво да ги правим? После, децата били неграмотни. Естествено, че децата са виновни, а и родителите сме несъпричастни! Какво да кажа? Гледна точка? Или много високи изисквания от моя страна? Или срещу 360 лв. на месец - толкова? Аз може да напиша 'Магазина не работи', ама учители да пишат така, извинявай. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 (edited) Според мен пак не се стига до същината на проблемите... Явно ще има вдигане на заплатите, но не и ясен, конструктивен диалог за промяна в образователната система... Всеки ще гледа да си завлече някакви ползи, политически имам предвид и нищо..... А за децата какво остава? Ами май и те да се вдигнат на стачка, та дано някой помисли за бъдещето им... Няма единство в целите и мисъл за общото, всеки е прав за себе си и от там, каквото ще да става... Така проблемите си остават, а главния е - бъдещето на децата... Редактирано Октомври 17, 2007 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 Утре ще бъда на националния митинг в София. Ако ми се отдаде възможност, ще разкажа следната история - реална! Преди осем години (сега нещата са още по - зле!) отново предстояха местни избори. Една от политическите сили щеше да прави предварителни избори за излъчване на кандидат - кмет. Единият от двамата номинирани беше учител - директор на училище. Срещнахме се с приятел и започнахме да обсъждаме кандидатурите. В един момент той ме прекъсна и каза: "Чакай, чакай... Да може да има качества, прощавай, ама каква е била тя цял живот? - Някаква си проста учителка!" Заболя ме от тези думи и още ме боли... И още не мога да ги преглътна. Това обществено отношение към българския учител - пренебрежително, примесено с презрение. А учителите винаги са били духовните крепители на нацията. И когато едно общество се отнася с такова нескрита неприязън към тях, логичният въпрос, който възниква, е: "Накъде отива тази държава?" А иначе - не всички учители били идеални... А нима всички лекари са идеални? А нима всички министри са идеални? И т.н. Ама, видите ли, не само учителските заплати били мизерни... А защо? Нима работим по - малко от хората в Западна Европа или някъде изтичат парите ни? Прочетох оня ден - само за последните пет години административният апарат се е раздул с близо 50 000 човека! Можете ли да си представите? - Увеличава се с по 10 000 човека годишно! И после - няма пари за учители, за пенсионери, за инвалиди... А как да има като освен това и тези, които ни управляват, крадат безсрамно? Вижте им банковите сметки, колите, хотелите... Това са народни пари и смятам, че е крайно време българският народ да потърси сметка от управляващите. Още един път - еваала на учителите, които по безспорен начин доказаха, че са будната съвест на нацията. И, дай Боже, по - скоро да се пробуди този народ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 Това са народни пари и смятам, че е крайно време българският народ да потърси сметка от управляващите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 А иначе - не всички учители били идеални... А нима всички лекари са идеални? А нима всички министри са идеални? И т.н. Ама, видите ли, не само учителските заплати били мизерни... А защо? Нима работим по - малко от хората в Западна Европа или някъде изтичат парите ни? Напълно съгласен. "Нормална гледка" е лекари да пушат през почивките си, а доскоро и в кабинетите си. Това вършене на работа ли е? Хората, които са призвани да се грижат за здравето, не пазят своето. Как ще ме убедят мен в здравословния начин на живот? За министрите е ясно...Да направим проста сметка-един учител на нормална заетост има да готви средно по 8 нови урока на седмица, за да си покрие седмичния норматив часове. Казват учителите ходели на работа по половин ден. А кога подготвят тези 8 урока седмично, в останалия уж "свободен" половин ден. Като прибавим всички останали умения, които учителя трябва да притежава: научни знания, познания по педагогика и познания по психология, да дава и личен пример и да възпитава. Става ясно в колко насоки трябва да е безпогрешен. И какво получава в замяна-пълна незаинтересованост от страна на държавата, подценяване на учителския труд, подаяния и подигравки. Навсякъде има некадърни хора, но защо се допускат? Защото няма нормални честни конкурси, всичко се дирижира и предрешава от външни фактори кой да бъде назначен. Преди 5 години бях на конкурс-събеседване за учител, имаше още 20 млади като мен кандидати. Познайте какво стана. Нито един не беше назначен, защото мястото предварително било за определен човек. И винаги е така. Не спечелва този, който най-много заслужава, а който просто има връзки. Затова има учители, които не могат да научат децата ви. Рибата се вмирисва откъм главата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 Нищо не мога да коментирам освен едно . ->От комунизма малко останаха секторите които са държавни,а държавата е лош стопанин поради ред причини... Просто е нужно на чиновника(държавника) да започне да му се държи сметка , жалкото е че самия чиновник кове законите т.е не променя нищо и нещата продължават да си вървят по старому . Образованието влиза в тази схема . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts