Христос, Дънов и любовта към лошите!

[Кон Круз]

Христос е казал да обичаме враговете си и въобще всеки, който се държи зле с нас. Дънов обаче е казал, да не даваме любовта си на лошите.

Христос е общувал с грешници. Дънов е казал да заобикаляме грешниците, да стоим настрана от злото, за да не се окаляме.

Не ми се рови за точните думи. Който желае, може да помести съответните цитати.

Привидно ли е това разминаване в идеите им? Ако е реално - на какво се дължи?

[АлександърТ.А.]

Хващаш се за  ,, буквата" .    Казано е за различни хора .Поне при Дънов , може да се провери , за кого е беседата .

Но има едно основно нещо , което явно не ти е станало , все още рефлекс .    Любовта е първо към Бога  . Лошите са тези , най далечните от Божията  воля . Най малките и за това получаващи най малко .  Значи са  последни , които да обичаме . Най силната любов е към живота . На другия край са минералите  в областта на най слабата .

Редактирано Февруари 3, 2015 от АлександърТ.А.

[Донка]

Има съществена разлика между "обичам" и "давам любовта си". Първото е вътрешната нагласа на човека към света му и това, което той среща в него. Второто е съзнателно действие, което ни свързва в триъгълник аз-Бог-друг човек.

[mihailo]

И Христос е казал ""Не давайте светинята на псетата,Не хвърляйте бисерите на свинете.".Ако не можеш да повдигнеш противника на по високо ниво,по добре го остави, "Когато те ударят по едната буза обърни и другата"Не се противи на злото".Трябва да имаш енергия не само да го спреш но и да го повдигнеш.

Редактирано Февруари 3, 2015 от mihailo

[Cveta5]

Ако виждам враг срещу мен,това не е враг, а другото мое лице,тъмната ми страна,която не познавам или не искам да призная. Отхвърляйки нещо, губи се и възможността да се опознае това нещо.

А стоенето на страна  от злото и заобикалянето на "грешниците" е по-скоро,като предупреждение ,когато човек върви по наклонена плоскост--лесно се пада.

Не виждам  разминаване в смисъла на казаното и от двамата.

[Станимир]

Ако човек е решил да се движи надолу в развитието си, малко е това, което можем да направим за него. Всъщност - почти нищо. Ако говорим за любов, в която жертваме себе си за другия, по-добре е да не го правим за всеки. Ако любовта ни се заключава само в пожелание за по-добро бъдеще, то няма проблем тя да е насочена и към устремилите се надолу. Но да се правят жертви заради последните е лудост, поне за обикновения човек.

[Деяна]

В една от книгите си Алфред Адлер споменава за манията на някои хора да си мият ръцете постоянно. Те не се здрависвали, за да не изцапат ръцете си. Адлер казва, че такива хора смятат себе си за прекалено чисти и не искат да се мърсят с другите. 

 

Та и тези разсъждения в тази тема ми напомня на точно това. Ако не покажеш какво е любов на "лошия", то как ще му помогнеш да бъде по-добър? Защо си мислим, че ние сме много достойни? Кой определя дали си добър или лош и с кое право поставя етикети? 

Редактирано Февруари 3, 2015 от Деяна

[Станимир]

Лошите за които говори Дънов, казвайки да не им даваме любовта си, много добре знаят какво е любов. Поставянето на етикети е неизбежно. Не е задължително точно да определиш един човек като добър или лош, но при всички случаи трябва да определиш дали той може да оползотвори това, което му даваш, или просто ще го разпилее. Защото във втория случай, отговорността е на даващия.

[Деяна]

Разбира се че ще я разпилее. Аз бих дала въпреки това. 

[Донка]

Да се дава на човек, който ще го разпилее, означава да се поощрява разпиляването и да се отлага личното израстване. Още означава да се лишава от това друг човек, който има нужда от него и няма да го разпилее, но ще го посее и възрасти. 

[Деяна]

Може ли някой да сподели как се определя кой ще разпилее и кой ще съхрани? И вие винаги ли сте успявали да съхраните любовта и грижата която са полагали за вас през целия ви живот до сега? Това, че не винаги сте успявали правили ви лоши хора? 

 

Още означава да се лишава от това друг човек, който има нужда от него и няма да го разпилее, но ще го посее и възрасти. 

 

Звучи сякаш се пести нещо, което имаш в малки количества. 

Редактирано Февруари 4, 2015 от Деяна

[АлександърТ.А.]

Може ли някой да сподели как се определя кой ще разпилее и кой ще съхрани?----------- кой както може      Давайки любовта си , се обвързваш . И ако този за когото си овързана , тръгна да скача в пропаст ? Няма ли да скъсаш връзката ?

А ако във връзката ви има обща каса . И той чака , да сложиш нещо за да го  ...изпие ?Тук любовта изисква да премахнеш този вид връзка , като я замениш с друга , по подходяща .

Даже и  в любовта към детето си трябва да си много точна , само колкото му е необходимо . Предозирането го развращава , минава на страната на лошите .

Значи не колко любов имаш , а правилно ли я даваш .

 

И вие винаги ли сте успявали да съхраните любовта и грижата която са полагали за вас през целия ви живот до сега? Това, че не винаги сте успявали прави ли ви лоши хора? ------ Мисля че това е друга тема .Знам че не е възможно да дам реална самооценка .Знам че бъркам, за това като се усетя се поправям . И толкоз . Трябва ли да се изтезавам за грешките си ?

пп

В семейството поддържаме традицията , да се събираме за ,,Нова година" . В началото , когато заживях самостоятелно . Поради мои , си проблеми , забравих да се обадя на баща си .Сетих се на 3 януари и отидох . Нищо не ми казаха , само че са изхвърлили част от храната . Нелепа ситуация ....С течение на времето , при този спомен се появи болка в гърдите . А сега е усещане за дълг . Длъжник съм и това аз го определям ,тъй като никой не иска нищо .

Редактирано Февруари 4, 2015 от АлександърТ.А.

[Донка]

Съгласна съм с Александър. 

Не се определя предварително - внимава се какво се дава, как се дава, кога точно се дава - да е в най-добрия момент и количество и качество. Много е трудно да се определи, греши се често, но човек цял живот си взема поуки. 

На мен често ми се случва в работата - децата имат нужда да се научат да внимават и работят заедно. Когато някой не успее в нещо, помагам, но първия път успокоявам и обяснявам какво да прави, за да не се повтаря повече. Вторият път помагам отново, но вече не успокоявам, а обяснявам какво е довело до проблема. Ако забележа, че детето не взема предвид казаното от мен, третия път отново помагам, но предупреждавам пред всички, че ако направи същото четвърта помощ няма да има. Разбира се, те проверяват - и аз ги оставям да се лутат и да да изпаднат в неудобното положение, да го усетят резултата от невниманието, да се "опарят", за да знаят, че пари. Не че нещо наказание - не. Просто ако не са готови да играят в играта на останалите, седят само и наблюдават или докато другите играят, те си пишат домашната. Честно е - играят само тези, които имат готовност. Аз не се ядосвам, с усмивка вдигам рамене и казвам, че на мен много ми се иска и той да играе с другите, ноооо .... има си правила в играта. А и за негово добро е да не се чуди какво да каже или докъде сме стигнали, а другите да го чакат или да подсказват. По-добре да гледа и да играе на ум или в тетрадката.

Повярвайте ми, стотици, хиляди са ми опитностите - винаги работи безпогрешно - следващия път пръв ми носи тетрадката да видя че е готов и дори на другите казва кой е на ред и какво да прави.... Съответно, аз съм много щастлива и той пръв започва и играе двойно за компенсация на предния път  

 

Ако ли помагам всеки път без изисквания, пораства отвеяно дете без изградени навици за внимание, екипна работа и трудолюбие. А прескочи ли възрастта, когато се формират тези ценни качества.... старо дърво не се превива... ще си търси помощниците цял живот ... ами ако всички откажат?

[Лъчезарна]

Всички трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога, дръжте онова, което Той ви казва: „Обичайте ближния си като себе си!“ Разбирайте това. „Любете врага си!“ Разбирайте това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш. Врагът е вътре в тебе. Ще го обичаш. Това е плътта. И Писанието казва: „Човек трябва да обича плътта си.“ Този враг, който ти създаде всичките ти страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, той казва: „Ще живееш и заради мене. Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо.“

 

Та, следователно в това отношение трябва да служим на себе си, за да бъде нашият дух свободен. Така, както Бог е създал света, трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден като станем, да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не е по-зле, отколкото е. Всеки ден е по-добре. По този начин всичките неща вървят добре.

 

 

Което Той ви казва

 

 

Христос казва: „Любете враговете си“. На този зов всички възразяват: „Невъзможно е човек да люби врага си“. Как ще любиш онзи, който ти е причинил страдания и пакости? Когато обичате онези, които ви обичат и ви правят добро, това е естествено; но да обичате онези, които не ви обичат и ви причиняват злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христос, човек на Любовта. Когато ходите по улиците и се каляте, бързате да изчистите обувките и дрехите си, за да не внесете калта в къщи. Обаче от същата кал растенията вадят хранителни вещества, обработват ги и дават сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравят главите си в черната земя и се ползват от нея. Те намират в земята това, което хората не виждат и не знаят как да го използват. Растенията стоят с години заровени в земята и тихо, спокойно работят. Ние виждаме едно дърво, окичено със сладки, зрели плодове, но как са станали тези плодове, не мислим за това.

 

 

Четирите положения

 

 

....не знаете ли колко милиона същества измират, за да живеете вие? Как ще оправдаете това? То се оправдава с туй, че тия същества ще живеят във вас. Вие ще им дадете живот. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви във вас. Това е вярно. Направете следния опит. Имате един неприятел, който постоянно ви напада, пише във вестниците за вас, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господ от него, да се освободя от този вагабонт, ще ми светне“. Един ден той умира, вие казвате: „Слава Богу, аз се освободих“. И действително, всички хора наоколо ви са добри, но веднага вие станете недоволен в себе си, почвате да ставате кисел, гневлив, хокате жена си, децата си – неприятелят е влязъл вътре във вас. И когато нашите врагове измират на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търпите или отвън, или отвътре. Това е факт. Някой казва: „Аз се разгневих“ . Враговете са умрели отвън, но са дошли отвътре. „Много нервен съм.“ Защо? Ще разбираш този закон. Ще кажеш така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризираш.

 

 

Положителни и отрицателни сили в природата

 

 

Христос казва: „Любете враговете си“. – Как можем да любим враговете си? – Това е наука. Ти мразиш някого, но Бог го обича. Щом го обича Бог, и ти трябва да го обичаш. Знаеш ли, че той може да стане цар, а ти – негов поданик? Какво ще правиш тогава? Ще се научиш да обичаш и дявола, да не говориш лошо за него. Ако си позволяваш да говориш лошо по негов адрес, той ще изпрати стражари да те хванат и сложат в затвор. Днес дяволът е цар. При това положение щеш, не щеш, ще казваш, че царят е добър.

 

...Християнската философия, като практична философия на живота, препоръчва на всички хора да не се произнасят за злото, както и за дявола. Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него. Кой ти даде право да обвиняваш за всичко дявола? Ако, наистина, дяволът е толкова лош, защо Бог го допусна в съвета на Синовете Божии? Даже Бог го запита: „Познаваш ли моя раб Йова? Знаеш ли, че няма подобен на него?“ Дяволът отговорил: „Аз съм на особено мнение за Йова. Ти си му дал много богатства, осигурил си го. Отнеми всичкото му богатство, тогава ще видиш колко е вреден. Дай го на мене, аз да го изпитам. Тогава ще си кажа мнението“. Така се разговарял сатаната с Господа.

 

Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с дявола. Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: За каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали.

 

Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност.

 

Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.

 

 

Конкретното в Любовта

 

 

Опитах се да намеря цитати, които леко открехват вратата на "Обичайте враговете си!" Всеки е свободен да разсъждава върху тях както намери за добре. И да потърси други, при добро желание.

 

 

Не съм срещала думи на Учителя, в които да се говори за "заобикаляне на грешниците. По-скоро, Учителят говори, че трябва да се отнасяме спокойно към грешките си и да се стараем да не ги повтаряме. И да не критикуваме сгрешилия, защото не знаем тази грешка за какво му служи - нямаме цялостен поглед върху нещата. И още, че Бог ни е оставил свободни и точно  избора на правия или грешния път потвърждава тази ни свобода. Но всеки закон си има правила и ние не сме свободни от последствията на нашия избор. Това, че не познаваме закона не ни оправдава - просто следва страдание, учене, израстване и т.н. 

Всъщност, за да помогнеш на сгрешилия, трябва да си силен, разумен и да изявиш Любовта в себе си. Защото когато помагаш, то взимаш върху себе си и част от товара на другия. Тук е въпросът и за силата - дали можеш да понесеш този товар, или той ще те завлече надолу.

 

 

 

Какво изисква новата философия от човека? – Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога с Любов. Страшно е да служиш без любов. Помнете: Никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. Влезе ли Любовта да действа в тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай упътвания на Любовта, как да действа, ако искаш да бъдеш далеч от злото. Който дава упътвания на Любовта, той се поставя по-горе от Първата Причина на нещата. Не спъвай Любовта, в каквато форма и да се проявява. Ти мислиш, че Любовта прави зло, затова искаш да я спънеш. Помни: Единственото нещо, което никога не прави зло, е Любовта. Тя гледа към всички същества еднакво. Дайте пълна свобода на Любовта в себе си, да се прояви, както тя желае. Този закон е верен и по отношение на доброто. Сложиш ли на силите на доброто в себе си преграда, ти сам се спъваш.

Има нещо в човека, което е по-високо и от неговата мисъл. То е Светлината на Духа. Стане ли въпрос за доброто, не се спирай, не мисли, да го направиш, или не. Каже ли господарят ти да дадеш нещо на някого, веднага изпълни желанието му. И скъпоценен камък да е, веднага го занеси, където трябва. Не се отказвай от доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещият не се спира пред нищо. Ако разбираш закона на Любовта, вятърът ще дойде зад гърба ти, ще те подтикне, вместо да те спъне. Ако сложиш препятствие на Любовта, вятърът ще застане на пътя ти пред тебе и ще те спъне. Обаче ако разбираш Любовта, тя ще те вдигне на ръце. Всеки е изпитал и едното, и другото положение.

 

 

Сила, живот, здраве

Редактирано Февруари 4, 2015 от Лъчезарна

[Донка]

Да! И дали изобщо трябва да вземаш чужд товар!! Той му е даден да го носи, за да се учи - ако в този живот не се научи, защото сме му взели товара, в следващия ще бъде по-сериозен.... 

Или както казваше моят приятел Пламен-Паро: "Не се опитвай да помогнеш на щангиста като му сваляш тежестите от щангата".... 

[Деяна]

 

 

И вие винаги ли сте успявали да съхраните любовта и грижата която са полагали за вас през целия ви живот до сега? Това, че не винаги сте успявали прави ли ви лоши хора? ------ Мисля че това е друга тема .Знам че не е възможно да дам реална самооценка .Знам че бъркам, за това като се усетя се поправям . И толкоз . Трябва ли да се изтезавам за грешките си ?

 

Не е друга тема, а е опит да погледнете през друг ъгъл и да видите, че и вие сте изпускали и вие сте пренебрегвали и че и вие също не сте успявали винаги да съхраните любовта, която ви е давана, както и да я оцените навреме. И това не ви прави лоши хора. Фактът, че ти се замисли и моят въпрос провокира отговор засягащ някаква твоя асоциация с грешки говори много. 

Много е лесно отстрани да казваш кой любов заслужава, но когато пръста сочи към нас лицата ни придобиват тъжна гримаса. 

[Донка]

Вярно! Обаче се питам как аз бих могла да осъзная, че съм пренебрегнала или не съм съхранявала любовта? Ние сме устроени да учим по принципа проба-грешка, но за да отчета нещо като своя грешка, аз трябва да получа съответната негативна реакция или последици. Ако не ме заболи от опарването, как ще разбера, че не е добре да слагам ръката на горещ предмет? 

Sometimes we have to be cruel to be kind... Понякога се налага да сме жестоки, за да сме добри... Налага се не само да НЕ  вземаме товара на щангиста, а дори да внимаваме да не го свали сам и дори да добавяме!! И за негово добро е.

[Inatari]

В тази тема има ценни цитати и аз прочетох всички. ) Но не мога да се съглася, че се гледа на Христос просто като на някакъв пророк. Не е коректно поставена според мен. 

И това, което остава като впечатление и ценност за думите на Христос, като син на Бог, че трябва да обичаме враговете, защото трябва да обичаме плътта според мен неправилно се интерпретира. Човеколюбието идва в хората, заради вярата им в Бог, заради това, че са възлюбили Бог и всички негови творения. В този смисъл да, човек трябва да обича и враговете си, и тук идват думите на Дънов като обяснение на библeйските такива, за баланса, за поляризацията, а именно да не поставяме омраза в сърцето си дори и към тъмните сили, сащото мислите водят до събития, думите имат тъкан, мисълта има форма.

Редактирано Февруари 5, 2015 от Inatari

[Деяна]

 

Sometimes we have to be cruel to be kind... Понякога се налага да сме жестоки, за да сме добри... Налага се не само да НЕ  вземаме товара на щангиста, а дори да внимаваме да не го свали сам и дори да добавяме!! И за негово добро е.

 

Ами в такъв случай ви пожелавам хората с които се срещате да се държат с вас точно по този начин. Нали ... за добро е! 

[Донка]

И аз си го пожелавам и съм благодарна на всички, които са го правили и го правят!

[Cveta5]

Да,за помощта може да се реши на кой и колко,и при какви условия. За любовта няма как да стане; тя идва от извор,който не познаваме и е сила,която не се складира; и е благословение.защото изгаря всичко,което не е от нейната природа.

В момента, когато бликва,няма "лоши" и "добри",има само хора ,които се нуждаят от нея.  Ние не можем  да  я контролираме,тя сама си намира пътя.

[Станимир]

"Затова при решаване на въпроса да се влиза ли в контакт с едно или друго обкръжение е необходимо да се отчете факторът на собствената воля, тоест дали тя е толкова слаба, че да е принудена да се подчини на тези външни въздействия на поредното обкръжение или е по-силна от тях. Цялата работа е в способността за преодоляване. Добре е ако влиянията са добри. Тогава с тях може и да не се бориш. Но в случай на тъмни въздействия и невъзможност да се неутрализират, то трябва да се избягва опасността да поставяш себе си под определения точен удар на тъмните. " - Гр. Агни Йога, 5.06.1957 г.

 

Любовта свързва, а когато се свързваме със сили които не искаме да ни повлияят негативно, то ние трябва да сме по-силни от тях. Защото в един момент може да се окаже, че не ние сме упражнили благотворно влияние чрез любовта си, а сме се станали подвластни на сили от низш характер.

[Cveta5]

Да,Станимир, така е. Но тези моменти на проверка,често идват, изразявайки се в ситуации.Все едно ти казват; я да видим доколко можеш да приложиш наученото.И всяка ситуация е лична,както и решението.

[Кон Круз]

Не съм твърдял или намеквал, че Христос е просто някакъв пророк.

[Лиула]

Не съм твърдял или намеквал, че Христос е просто някакъв пророк.

А какъв е?