Страхове

[lolita]

Благодарна съм, че ви открих и че ви има!!!  

Не знам дали ще успея да напиша всичко, което ме тревожи и то по правилния начин.. Като цяло имам проблем със страховете, приятелствата, несигурността и егоцентризмът. Може би е добре да разкажа първо за страховете, защото , ако пиша за всичко ще стане много дълго, а напоследък направо ще се побъркам.

Напоследък съм много объркана, сякаш губя почва под краката си. На 23 години съм последна година студентка. Според тестовете на Юнг съм ENFP, силно емоционална съм и склонна към драматизиране, а се оказва, че съм и голям егоцентрик ( винаги съм мислила, че е по-лошо да си егоист, отколкото егоцентрик, но чета напоследък и разбирам, че се оказва точно обратното).

Сега за страховете и греховете. От любопитството си патя. Преди 5 години започнах да чета Мулдашев, а после и разни неща за свръх естественото в интернет. И една вечер от статиите ме хвана силен страх, сякаш усетих нещо ( чувствам се слаба, а бях ,чела, че по-силни души гонят по-слаби) и тогава страшно се стреснах и изтичах при майка ми. Тя ми каза:- Защо плачеш?  А аз не плачех и реших ,че нещо става с мен и аз не знам. От тогава много се уплаших. От тогава не можех да спя сама, не можех и да стоя сама вкъщи. А трябваше да уча за изпити и матури ( които приемах за най-важни в живота ми). Случвало се е да не мога да заспя от страх, въпреки че има човек в стаята, чувах всяко пукане на уредите и не можех да си го обясня физично.  Викала съм приятеля си в 4 часа през нощта да дойде да ме гушне, а аз цялата треперех. Той ме заведе да ми баят, уж бях по-добре, но после се случи пак и бях по-уплашена и от първия път ( ходих два пъти да ми баят). После търсих да ми леят куршум( една съученичка ме води), но жената не ме прие. Запознах се с много религиозен приятел на моят приятел. Той ме посъветва да не ходя на такива места, защото църквата ги отрича. Подари ми малка книжка с молитва и започнах да ходя всяка неделя на църква. Поп ми чете молитва, обясних му от какво се страхувам, а той ми каза ,че такива неща наистина съществуват. 

После ме приеха да уча право в далечен провинциален град. Преди да започна да уча не можех да спя, без някой да ме гушка. В общежитието свикнах да спя сама на легло, което си бе напредък за мен. Запознах се с 4 колежки. Имах чувството , че винаги съм с една крачка назад , когато вървим. Наложи се да им кажа за моите страхове ( не трябваше да го правя). Гледах предаване , в което се оказа, че има и други хора като мен, а някои от тях се лекуват с хапчета. Аз исках сама да успея, а не да полудея ( знам ,че в рода си имам баба, която била полудяла и много ме беше страх, да не заприличам на нея) . Започвах да свиквам да оставам сама през деня. После в сесията точно ми се наложи да остана сама и стоях цяла нощ будна на лампа и телевизор. Заспивах, когато се съмне. Ставах следобед и почвах да уча. След първи курс работих на първата си работа. Във втори моя приятел дойде да живее с мен и да учи ( и тук имам сериозни проблеми, за които също имам нужда да разкажа). Бях много по-спокойна с него, но от четирите момичета почти никоя не остана в този университет, аз се запознах с нови , но сякаш не мога да завържа трайно приятелство. След втори курс заминахме да работим. Не беше леко, управителката ни се опитваше да ни смаже психически, много хора напуснаха. Ние останахме до края. Там започнах да спя сама на телевизор. Налагаше се работех и имах нужда от сън, а и бяхме в нещо като общежитие и навсякъде имаше хора. Но близо до нас стана трагедия с много хора и мен пак започнаха да ме обземат страхове.  Впоследствие като започнах 3-ти курс отново не можех да спя сама. Ходех при една приятелка в Пловдив за малко, а тя също се интересува от свръх естествени теми и се е случвало да ми разказва през деня, а вечер съм я карала да ме гушка.   Налагало ми се е да оставам сама и или ходих при приятели или им се молех те да идват при мен. Показах на всички колко съм слаба  и най-гадно е, че зависех постоянно от хората. В 4-ти курс едно познато момиче се самоуби и аз като научих и пак наново големи страхове. Когато се случи цялото ми семейство бяхме като втрещени, сякаш се е случило у нас. Не можехме да заспим и спах с мама и брат ми на спалнята. Тогава сякаш наново ме обземаха страхове. Това момиче не ми излизаше от главата и ме беше страх да заспивам. Тогава се замислих, колко много животи променя човек със самоубийството си и колко е лошо. Странното е, че не го съдех( повечето хора покрай мен го съдеха, казваха ,че само си е виновно), но на мен ми беше гадно( брат му ми беше съученик), а и на мен преди на моменти са ми минавали мисли за самоубийство и не го го съдех. Малко по малко и това отшумя. Готвех се да замина на бригада в Канада с приятелката ми от Пловдив. Беше ми мечта и всичките ми мисли и усилия бяха насочени към бригадата. Заминахме и преживяхме неща и стрес, които не бях изпитвала за целия си живот. Разбрах и много неща, които не ми харесаха за характера си. Там останах 2 нощи сама . Едната, ме обзе страх да спя сама( с пак от всякъде имаше хора и си казах как във втори курс можах , а сега не мога). Помолих се на едно момиче да остана при нея. На другата нощ събрах сили и си казах , че ще опитам. Опитах и няколко часа на музика и светната лампа успях да спя. 

Сякаш ме е страх от самотата, от тишината, страх ме е от смъртта, а напоследък и от живота. Като бебе са ми пускали прахосмукачката да ми шуми , за да заспя. Сега почти не мога без телевизор да ми шуми. Страх ме е, защото бях голям националист, а всички българи, с които се запознах в Канада искаха да останат там. Започна да ме депресира мисълта, че всички млади и умни бягат от страната. Като се прибрах се огледах. Видях колко богати колеги имам , които макар и тройкаджии ще се оправят. Започнах да се замислям, че май наистина всичко е с връзки. Да гледам обяви за работа, защото ми е последна година. Изпаднах в депресия. Чувствам се сякаш всички около мен ще се оправят някак, а аз и приятеля ми още не сме измислили към какво да се насочим. Започнах да го тормозя само с приказки, за реализация, за работа, за самоусъвършенстване. Чета в нета колко безработни юристи има и се шашкам. Приятелки фризьорки ми се хвалят как изкарват над хиляда лева, а чувам за прависти започващи от минимална заплата. Нямам желание и стимул да чета така ( тази сесия ми мина на магия). Чета и почвам да мисля.... Търся някакви пророчества , добри прогнози или просто лъч надежда за България, защото нещата ми изглеждат силно безнадеждни. Но после изпитвам чувство за вина ,че чета пророчества, защото църквата ги отрича. От друга страна, когато се върнах от Канада разбрах ,че дядо е починал( ядосах се ,че не са ми казали аз се молех за него все едно е жив). Сега почина една моя баба. И почнах да мисля за смисъла на живота, колко бързо тече времето. Почнах да се чувствам гузна, че плача за щяло и нещяло, а за тях въпреки че знам ,че много ги обичам.... някак не осъзнавам, че повече няма да ги видя. Страх ме е за родителите ми... започнах да си представям доста от близките си в ковчег и изпитвам ужас от това да целуна мъртвец и се замислям ( а майка си един ден не бих ли целунала), изпитвам чувство за вина. Започнах да искам да умра преди тях, за да не преживявам тези неща. Изпадам постоянно в крайности ту мисля за духовното, ту започвам за материалното. Не намирам баланса в живота. Чувствам се изгубена, искам да опозная себе си , за да разбера какъв ми е таланта и да правя нещо, което да ми дава стимул сутрин да се събуждам и най-вече искам да се отърва от всичките си страхове, защото имам чувството, че съм изтъкана от страх, който ме сковава. Знам ,че може би имам нужда от психолог или по-лошо - психиатър , но чувствам ,че ще ми трябват много сеанси, а за момента съм студентка и нямам възможност да си го позволя. Дайте ми някакви насоки, как да се справя с несигурността и страховете, защото се предавам преди да съм опитала.

[lolita]

Само да кажа, че когато изпитвам страх, започвам да се задушавам.  Ще съм благодарна на мнение от специалист  

[Диляна Колева]

Препоръчвам ти книгата на Екхарт Толе " Силата на настоящето", в която вероятно ще откриеш част от отговорите, които търсиш.

Относно задушаването, това е чувство (нереално в своята същност, тъй като това не може да се случи), което е част от психосоматичните симптоми на тревожните състояния. Проявява се при хората, в чийто основа на тревожността стои страха от смъртта. 

За теб е важно да знаеш, че това е напълно нереално състояние плод на твоя страх.

[Guest Кермит]

Прочети книгата, която ти препоръчва Диди. Но не само - ангажирай се с прочетеното, прави нещата, които се описват в нея.

Там има едни въпроси, на които е хубаво да си отговориш, четейки ги. Оставяй книгата настрана и се опитай да им отговориш. Няма начин да не почувстваш облекчение.

[lolita]

Много ви благодаря, ще я прочета.

Редактирано Януари 30, 2015 от lolita