Тревожни мисли, загуба на памет

[ami_sega]

Здравейте, 

мисля, че имам вече сериозен психологичен проблем. Ще се опитам да обясня ситуацията - преди 5 години се преместих да живея при приятеля ми в друга държава. Живеем в къща с неговите родители. Миналата година ни се роди дъщеричка. Последните месеци не съм на себе си. Проблем са отношенията ми с неговата майка. Тя е изключително властна и емоционална жена. В началото гледах да не противореча на родителите му, защото все пак сме материално зависими от тях и най-малкото са ме учили да уважавам по-възрастните. Но след раждането на моето дете, започна много да ми пречи непрекъснато намесване в това какво правим. Започнаха спорове и караници, от части защото свекърва ми винаги повишава тон като говори, от части че аз бях тогава в лабилно състояние. Мисля си, че от това викане и каране имам някаква страхова невроза от тази жена - непрекъснато си мисля какво че каже, ако направя това или онова, излизането с детето на разходка ми е стрес, защото чакам да видя дали ще има забележка за това как е облечено (това беше нон стоп в началото, сега не е толкова често). Ако детето заплаче, очаквам всеки момент да се качат да проверяват какво става (това също не се случва вече толкова често, но ми е останало като натрапчиво усещане). В момента детето е болничко и отказва да яде, което ми е допълнителен стрес. Оказва се че от последната година ми се губят много моменти. Помня как тази жена ми се развика още първата седмица след като родих и как след това имах усещане за непрекъснат тормоз да се мери детето и че то не расте, което и до момента ме преследва, въпреки че тя наистина вече не се меси толкова. Не мога да се успокоя. Непрекъснато се тормозя защо детето не яде, връщам се назад за да анализирам какво и как съм сгрешила, нищо че съм наясно, че нищо не мога да променя, но просто не знам как да продължа напред. От това страдат и отношенията ми със съпруга, а и детето ми гледа само една разтревожена майка. Не знам дали е точно депресия или по-скоро някакво тревожно разстройство и какво би ми помогнало. За съжаление по принцип не съм много контактен човек и тук нямам почти никакви приятели. В къщи поддържам връзка най-вече с майка ми, но тя е доста пристрастна и вече гледам да не й споделям, за да не я тревпжа и нея. 

Миналата седмица се изпокарахме жестоко всички, като се замисля усещам че го направих нарочно. И сега ми е много криво, нищо че се извиних. Сега ме е обзело някакво усещане на паника и на абсолютно безсилие - прави нещата на автопилот, но ми се струва че нищо нпма смисъл и си мисля, че най-хубавото което може да се случи е просто да изчезна някъде. Защото аз съм причината за всичко, което е сгрешено.

Не знам дали мога да започна някаква медикаментозна терапия, защото още кърмя...

Благодаря Ви за вниманието.

[Диляна Колева]

Здравей ami- sega,  Нека да махнем "Ами" от ника ти и да остане "сега". Сега ти си тревожна и за това си има конкретни причини.

Не случайно в народопсихологията на всички народи има ритуали около младата майка, най - вече свързани с пазене на нейното спокойствие, усамотяване и комфорта нужен и да остане с бебето. При теб това не се е получило, нещо повече в тези така важни и необходими моменти на грижа ти си била подложена на системен стрес, в друга страна, далеч от близките и зоните ти на комфорт, това те е  стресирало в момент на уязвимост.

Разбира се, най - добрия вариант е отдалечаването от средата, която те стресира, но както разбирам това е невъзможно.

Колкото и да ти те трудно, обърни се към своите инстинкти и интуиция и с тяхна помощ започни да укрепваш самоувереността си. 

Ти си майката и ти най - добре знаеш как се чувства детето, никой друг не е толкова добър капацитет, колко ти. 

Дали детето яде или не, определените статистически грамажи, няма никакво значение, ако то е жизнено и енергично.

Подобно състояние изживях, когато родих първото си дете и лекарите в продължение на месеци, ме стресираха по всякакви начини, че детето не било в норма, била слабо и нямало килограми, че не съм го хранела и т.н., да, но то на 4 месеца беше с 4 зъба в устата си, на 6 месец седеше на гърне съвсем стабилно и на 10 месеца проходи, на годинката си бягаше. Никакви лекари не ми бяха нужни, за да ми кажат, добре ли е детето ми или не, аз вярвах само на това, което виждах и усещах. Но тук наистина остава капана с мисълта, дълго време след това храненето остана идея фикс.

Ако можете да се отдалечите от свекърва ти, отдалечете се, ако не можете започни да тренираш слушането - избирателна пропускливост. Има хора и ситуации, в които не можем да спрем думите, но можем да изберем как да ни подействат.

 

Ето две техники, които биха могли да ти помогнат:

 

1. Станете прозрачни пред нещата, които ви дразнят. Когато нещо предизвиква у вас негативност, си представете как ставате прозрачни пред него и то не ви дразни, защото това, което се дразни, го няма, егото го няма. Това може да бъде аларма на автомобил или гласовете на каращи се съседи. 

Спрете да се заблуждавате, че дразнейки се, ще премахнете дразнещия звук. Съпротивата ви разстройва много повече от самата причината, която я предизвиква. По същия начин можете да се упражнявате с думите на хора, които ви разстройват. Вместо да допускате да се разстроите, просто ги оставете да преминат през вас и да излязат от вас, без да засядат във вас като обида. Няма смисъл да оказвате съпротива, да се борите, да нападате или отвръщате. Така само правите човека, който ви е подразнил, господар на вашите състояния. Можете да изразите спокойно несъгласието си с това поведение, но не го оставяйте да заседне вътре във вас. Така вие сте господарите на състоянията си и никой няма да има властта да спекулира с вас.

 

2. Внимание. Стой тук и сега. Събуди се. Излез от ума. Присъствай. Когато почувствате, че във вас възниква негативност, независимо дали е причинена от външен фактор, мисъл или дори без конкретна причина, гледайте на нея като на глас, който казва: “Внимание. Стой тук и сега. Събуди се. Излез от ума. Присъствай.”  Обърнете внимание на негативността и я разтворете с наблюдение. Не й позволявайте да заседне във вас и да започнете да взимате решения на базата на негативността. Не забравяйте, че състоянието на равновесие, радост и любов е най-добрата основа за всичко – от големите до най-малките решения през деня. Изпуснете ли от наблюдение дори най-дребното раздразнение, то ще започне да определя деня ви.

 

Намери в интернет има много медитации или релаксиращи техники, изпробвай, докато откриеш своята, имаш нужда от отпускане и връзка със себе си.

 

 Ти имаш ресурса нужен ти да се справиш със себе си, просто не знаеш как. Не знам дали медикаментите са добро решение, ако имаш възможност направи психологична консултация.