327. Баща си и майка си - Неделна Беседа,11 март, 1928 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

 

Добрата молитва

 

формула: Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога.

 

Молитва на благодарността

 

 

беседа - Баща си и майка си - Беседа от Учителя, държана на 11 март, 1928 г., София – Изгрев.

Утринна молитва на ученика

 

Блага дума

 

Господнята молитва

 

 

Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и те не знаят. Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода? Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално. Въпросът за хляба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен духовен въпрос.

Баща си и майка си 

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Да почиташ, това е акт, прилив в природата, прилив от човека към Първичната Причина. Да почиташ някого, значи, да му дадеш простор, да го поставиш на почетно място. Да почиташ някого, това не значи, че трябва да го приемеш в себе си вътре, но да го оставиш вън от себе си и да съзнаваш, че си приел от него много добрини. Заради тези добрини ще го почиташ, ще го наречеш свой баща и своя майка, И наистина, всеки, който ви е направил добро, той може да се нарече ваш баща или ваша майка.

…

„Почитай баща си и майка си!" Това значи: не презирай баща си и майка си, не им отвръщай със зло, не гледай час по-скоро да се освободиш от тях, не гледай на баща си като на простак. Почитай баща си и майка си, макар и четири факултета да си свършил. Баща ти, който те е родил, е по-учен от тебе. Колкото факултета да си свършил, баща ти има един факултет повече от тебе. Баща ти не обича да се хвали. Когато синът покаже своя диплом на баща си, последният поклати главата си и казва: Синко, аз разбирам, че много още човек има да учи. Един ден, като дойдеш на моето положение, ще видиш, че с това учение нищо не става. Ти мислиш, че днес всичко е идеално, но един ден, когато се обезсърчиш, когато живота изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсиш друг път, докато най-после дойдеш до разумното в света, до познаване вътрешния смисъл на живота. Как ще познаете живота? – Като се обезсмисли и после – отново осмисли. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога."

 

Баща си и майка си

[Розалина]

Светът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятелност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интелигентност, но понеже не разбират законите, с които Тя си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най-разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е забелязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората. Тъкмо някой е намислил да направи нещо, но изведнъж някаква външна причина дойде и развали всичко.

Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпрос, не се смущавайте, не се колебайте в съществуването на Бога. Мнозина се спират пред този въпрос и си казват:Дали съществува Бог, или не? Има ли друг свят, или няма? Бог изпълва цялото пространство, и всички светове се поддържат от Неговата сила. Чеедин или втори философ отрича Неговото съществувание, с това нито Му се предава, нито Му се отнема нещо. Не е въпросът, дали съществува Бог, или не, но кардиналният въпрос е да живеем съобразно Неговите закони, ако искаме да бъдем здрави по ум, по сърце, по тяло. Тъй щото, дали вярвате, или не вярвате в Бога, не е важно. Как живеете, това е важно. Ако вярвате пък, вярата ви трябва да има съзнателен израз.

******

Христос е казал: „Не противи се на злото!" Това значи: ако на злото отговориш със зло, с това ти повече го засилваш. Следователно, на злото не отговаряй със зло! На доброто, обаче, отговаряй с добро. Значи, законът за доброто е обратен на този за злото. На любовта отговаряйте с любов; на доброто – с добро; на мъдростта – с мъдрост; на истината – с истина. На злото пък не отговаряйте със зло; на лъжата не отговаряйте с лъжа. Ето една отлична философия! 

 

******

„Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!" Тези два закона трябва да ги спазвате. Това е човещината, това е възвишеното и благородното у вас. Това трябва да проникне във вас, за да покажете, че сте хора от новата култура. Новите писатели трябва да пишат в този дух. Това са думите на Христа, на Великия Учител, Който дойде от невидимия свят. Той казваше: „Както ме е Отец научил, така и аз ви уча." „Аз зная, че всичко, каквото имам, е от Отца ми дадено."

 

Баща си и майка си

 

Беседата е чудесна.Толкова интересна.В нея прочетох  още - много интересни  разсъждения за миналото и бъдещето на планетата ни,за устройството на обществата,за  нас хората ,с нашите  радости,страдания ,за любовта и женитбата. Необятна мъдрост.Благодаря Учителю . 

Редактирано Януари 25, 2015 от Розалина

[Слънчева]

Чудна беседа, благодаря!

 

„Почитай баща си и майка си!" Какво се разбира под думата "почитай"? Колко пъти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си," но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Ако действително тази идея беше понятна, положението на съвременното човечество, както и на всички риби, птици, млекопитаещи, щеше да бъде много по-добро, отколкото е сега. Въпросът за почит към майката и бащата никой не можа да разреши. Растенията не можаха да го разрешат, и затова го предадоха на рибите; рибите не можаха да го разрешат, предадоха го на птиците; птиците не можаха да го разрешат, предадоха го на млекопитаещите; млекопитаещите не можаха да го разрешат, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешат, предадоха го на ангелите; и ангелите не можаха да го разрешат. Какво ще стане най-после? Този въпрос ще се предаде на Бога, Той да го разреши.

 

...„Почитай баща си и майка си!" Да почиташ, това е акт, прилив в природата, прилив от човека към Първичната Причина. Да почиташ някого, значи, да му дадеш простор, да го поставиш на почетно място. Да почиташ някого, това не значи, че трябва да го приемеш в себе си вътре, но да го оставиш вън от себе си и да съзнаваш, че си приел от него много добрини. Заради тези добрини ще го почиташ, ще го наречеш свой баща и своя майка, И наистина, всеки, който ви е направил добро, той може да се нарече ваш баща или ваша майка.

 

„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си!" Да любиш ближния си, това е вътрешен процес, това е Божествена идея, която прониква в самия човек. Обичта към майката и бащата се проявява навън, а тази към ближния – навътре. Когато почитаме и обичаме ближния си, ние го приемаме в дома си, угощаваме го, даваме му стая да нощува. Когато изказват почитта към ближния си, хората ще му направят паметник и ще се съберат около него да му изкажат почитта си.

 

И законът казва: „ почитай!" Младежът, който отиде при Христа, да пита, какво трябва да направи, за да наследи живот вечен, не можа да разбере думите на Христа, защо трябва да продаде имането си и да го раздаде на бедните. Той не разбра, защо трябваше да стане търговец. Той не разбираше, че като отиде между хората да продава имането си, ще научи, какви са хората. Той не познаваше още хората и каза на Христа: Аз не искам да ставам търговец, да се занимавам с търговия. Казвам: човек трябва да разбира всичко в света. Той трябва да разбира от всяко занятие, от всяко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човек знае, толкова по-добър и по-учен става. Еднообразието убива човека. Христос каза на младия човек: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела та ме последвай!" Значи, първо ще намериш богатите хора, на които ще продадеш имането си, защото сиромасите не купуват скъпи неща. От това, как ще разпродадеш имането си на богатите, ще се види доколко умът ти струва; после ще го раздадеш на бедните и ще тръгнеш след Христа. И бедните хора са родени от майки и от бащи. Като раздадеш имането си на бедните, ти ги почиташ. На богатите пък няма да раздаваш и подаряваш, а ще продаваш. Това значи да почиташ баща си и майка си. „ Като продадеш имането си и го раздадеш на бедните, ела при мене да се учиш. Аз ще ти стана ближен. Аз ще те уча, а ти ще ме обичаш." Следователно, който отиде при Христа, при Учителя си, да се учи, Той ще му стане ближен. Ако човек не е готов да продаде имането си и да го раздаде на бедните, той не може да отиде при Христа. Не е въпросът в раздаването, в това, че някой имал къща, или няколко декара земя, но законът е такъв. Според този закон, човек ще има възможност да влезе във връзка с разумните същества, богати и бедни. Богатите представят бащата, а бедните, сиромасите – майката. Тъй щото, богатите хора са вашите бащи, а бедните – вашите майки. Значи, богатият, бащата трябва да продаде имането си. На кого трябва да го продаде? На богатите, на хората, които имат. След това той трябва да го раздаде. На кого? На сиромасите. Най-после, ще отиде при своя Учител да се учи на закона да люби ближния си.

Тази е една органическа истина, която трябва да се осъзнае от всички, понеже тя е необходима като основен елемент при сегашното ви развитие. Тя е необходима и за вашето щастие, защото човек трябва да гради в живота си....

 

...Светът, в който живеем, не е направен още, както трябва. Учени и религиозни хора казват, че светът, който Бог е създал, е направен много добре. Да, Бог е създал света много добре, но след като го оставил на своите работници, те объркали малко работите. Казано е в първа глава на Битието: „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина." Онези, които не разбират дълбоките закони, които са взели участие при създаването на света, се стремят към бързо развитие, към бързо придобиване на щастие. Като не могат да постигнат това, те казват: Защо светът е създаден така? Човек трябва да бъде разумен, да разбира законите, за да види, че при създаването на света е взела участие Висша разумност. Двама души живеят около океана и не могат да го преплуват, не знаят, какво се крие зад него. Единият от тях е човек със слаби умствени и интелектуални способности, а другият е с особени умствени способности и високо интелектуален. Първият поглежда към океана и въздъхва, не намира изход да го преплува. Вторият, обаче, знае законите за плаването, знае механика, познава методите за движението, и решава един ден да построи един параход, с който да преплува океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пътя си, но въпреки това, пак се явяват известни положения, които той не е могъл да предвиди. Качвате се на този кораб, но се явява голяма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: Как така този учен човек не можа да предвиди това нещо? – Той е предвидил всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговите машини, но що се отнася до външните условия, бури, ветрове и други стихии, той не могъл да предвиди, а още по-малко – да ги избегне.

 

Следователно, ония същества, които взели участие в създаването на земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пак не могли да предвидят всичко. Земята е голям параход, който пътува във велик океан. Този океан пък е безбрежно пространство, изпълнено с течност, вследствие на което и съвременните учени не могат да изчислят, колко милиарда години са нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Те не могат да определят, кога първият випуск хора ще слязат на първото пристанище на земята, дето тя ще вземе нови пътници и ще тръгне към второто пристанище. Когато земята спре на първото си пристанище, както параходите спират, нищо няма да остане от нея. Като казвам, че от земята няма да остане нищо, имам пред вид движението й около нейната ос. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да са нейните техници, както и да я управляват, те не могат да предотвратят това явление. Тогава земята ще бъде в положението на луната, която вече е спряла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ос. След няколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пътешествие.

Това е само за обяснение на идеята. Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени случайности в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят. Светът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятелност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интелигентност, но понеже не разбират законите, с които Тя си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най-разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е забелязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората. Тъкмо някой е намислил да направи нещо, но изведнъж някаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е имал подобни опитности, в будно или в сънно състояние? Например, някой сънува, че го коронясват, правят му голям палат, избрали му царица, всичко е готово вече, но дойде един негов приятел отвън, хване го за крака и му казва: «Скоро ставай, къщата гори!» Стресне се, стане изведнъж, но нищо няма – нито цар ще стане, нито къщата гори. Казвате, че това са илюзии на човешкия ум. Не, това е реалност, която не може да се реализира, понеже събудиха този човек преждевременно, не го оставиха да свърши съня си. Ако бяха го оставили да спи още, сънят щеше да се реализира. Когато някой цар от земята замине за другия свят, не се ли намира пак пред подобен сън? И той на земята е бил цар, но в невидимия свят никой не го признава за такъв. Истински учените хора знаят тия неща много добре, и те, изобщо, не се съмняват. Обикновените хора не вярват в тия неща; те не вярват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т. е. че продължават да живеят на онзи свят. Умрелите живеят но по друг начин; те мислят, но по друг начин от този на живите хора на земята. И те имат свои закони, свой ред и порядък, свои съдилища. Когато някой от тях сгреши, те го изпращат на земята, там да изправи погрешката си. И обратно: когато някой сгреши на земята, изпращат го на онзи свят, там да изправи погрешката си. Когато осъдят някого на земята на смъртно наказание, това показва, че не могат да намерят метод за изправянето на този човек и затова казват: «Хайде да го изпратим на онзи свят, там ще се намери начин за неговото изправяне. – Вярно ли е всичко това, или не? – Зависи от вашите разбирания. Обаче, всяко нещо трябва да се опита. Как в същност седи работата, никой нищо не знае. Колцина от вас сте били в онзи свят да знаете това? Или колцина от вас могат да се върнат в самата вечност, да видят, как е бил създаден светът, как е бил създаден първият човек? Съвременните учени казват, че човек е произлязъл от клетка. Така е сега, но първият човек е бил високо културен; той е бил от високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човек е произлязъл от клетка. Значи, първият човек е слязъл, и след това отново е започнал да възлиза. Първият процес наричат инволюционен, а вторият – еволюционен. При втория процес се предполага, че човек е произлязъл от клетка. По този въпрос са писани много книги, които можете да четете, да дойдете до известно убеждение.

 

Щастието не почива на механически закон, но на жив, органически закон, в който има растене, развиване, както всички живи същества. Щастието не седи в това, да има човек къщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т. н. Щастието се заключава в това, да има човек здрави дробове, здрав стомах, здраво гърло, здрави ръце и крака. Защо са краката на човека, ако няма стомах? Защо са мислите му, ако няма мозък? Каква работа може да свърши той без ръце? Значи, съотношения има между всички удове на човека. Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици от един Велик организъм в Битието. В това отношение, всеки човек има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава, каква е тази работа, или не я съзнава, това е друг въпрос. Дали съзнава своето предназначение, и това е въпрос; важно е, че човек съзнава в себе си известен потик, известен импулс да живее, Желанието на човека да живее, негово ли е, или не? Не е негово. Въпреки това, човек има желание да живее. Този импулс – за живот, съществува във всички същества. Всички живи същества искат да живеят. Това е импулс на самата природа. Тя има свои методи, с които разполага...

 

...Сега, да се върнем към въпроса за вътрешното проучване на себе си. Няма по-красив обект от обекта за изучаване на човека. Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предшествуващи култури, изразени в една, или в друга форма. Всички предшествуващи култури и цивилизации, през които са минали растенията, животните и човешките раси, са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Следователно, ако някой човек иска да се домогне до изучаването на някое растение, той трябва да разбира законите на своя организъм, както ученият отива в някоя библиотека, или в някоя лаборатория и започва да борави с познати съчинения, с познати елементи. По този начин и съвременните хора трябва да разгърнат гънките на своето тяло и по него да четат, както по книгите на познатата за тях библиотека, своето минало, настояще и бъдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разумен живот от този, който сега съществува. Какъвто строй и да дойде днес, той не може да бъде идеален. Преди всичко, хората трябва да бъдат свободни. Ако хората се стремят към богатство, те трябва да знаят, че всички не могат да бъдат богати. Всички хора не могат да бъдат и сиромаси. Целта на природата не е да направи хората богати, нито пък да ги направи сиромаси. Целта на природата е свободата на човешката душа. За да бъде свободен, човек трябва да разбира законите на живота, както и тия на разумната природа. В света има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме пред вид разумните богати и разумните сиромаси, които са дошли в света да работят, а не да критикуват, защо светът е създаден така, а не иначе. Колкото и да критикуват, нищо няма да постигнат. Когато Шопенхауер казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това? Не е достатъчно само да се констатират нещата, но те трябва да се изправят. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко в ръцете си. Какво може да се направи срещу това управление?

 

Христос е казал: „Не противи се на злото!" Това значи: ако на злото отговориш със зло, с това ти повече го засилваш. Следователно, на злото не отговаряй със зло! На доброто, обаче, отговаряй с добро. Значи, законът за доброто е обратен на този за злото. На любовта отговаряйте с любов; на доброто – с добро; на мъдростта – с мъдрост; на истината – с истина. На злото пък не отговаряйте със зло; на лъжата не отговаряйте с лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: Как може без лъжа?– Може без лъжа. Вие трябва да знаете, че лъжата е изобретение на низши същества, а не на човека. Низшите същества са виртуози в лъжата. Много растения чрез лъжа, чрез измама привличат към себе си насекомите, като ги използуват за храна. Тези растения изработват особени капчици течност, която отдалеч свети, привлича насекомите. Щом насекомото се приближи към растението, последното се отваря и го поглъща. В продължение на 24 часа растението изсмуква соковете на насекомите и след това се отваря. От насекомото не е останало нищо, освен неговия скелет, който се изхвърля навън. Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е извършило никакво престъпление. Ще кажете, че Господ е създал тези растения.– Бог ги е създал, наистина, но Той няма никакво отношение до капчиците, с които насекомите се привличат. Те са изобретение на самите растения. Този въпрос има друго обяснение. Той е във връзка с икономията в природата. Природата иска да опита разумността на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може. По същия начин тя изпитва и насекомите, дали са умни, или не. Когато някое насекомо се приближи към едно от тия растения, то погледне вътре, а природата го пита: Как ще разрешиш сега тази задача? Ако насекомото е умно, ще погледне към растението и ще избяга далеч от него. То казва: Аз разбирам тази работа. Които не разбират, нека влязат вътре, да научат един урок.

 

Питам: ако и вие, с вашите мисли и чувства, влезете в такова цвете, какво ще бъде положението ви? Външността мами, привлича хората. Тя поражда в ума на човека неправилни, изопачени мисли и чувства. Например, един беден, прост човек, облечен с прости дрехи, върви по улицата и среща един богат, хубаво облечен, със скъпи дрехи, с нова шапка, с нови обуща. Погледне го и си въздъхне. Обърне се натук-натам, вижда, че всички го поздравяват, почитат го. Погледне дрехите си, въздъхне си и казва: Ех, да имах и аз такива дрехи, и мене щяха да почитат! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека. Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин Ходжа. Един ден той се облякъл в най-простите си дрехи и отишъл в едно кафене да пие кафе. Влязъл в кафенето, но никой не му обърнал внимание. Заръчал си кафе, изпил го, платил за него и си излязъл, пак тъй от никого незабелязан. След няколко деня той облякъл новите си дрехи, турил си нова шапка, нови пантофи, напръскал се с гюлова вода, и отишъл в същото кафене. Още с влизането му, започнали да го канят да седне ту на една, ту на друга маса. Заръчали му едно кафе. Той взел чашката с кафе в ръка и излял кафето върху кюрка си, като казал: Заповядай, пий това кафе! Тази чест се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пак го излял на кюрка си.

 

Казвам: дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите. Дрехите са резултат на човешкия ум. Разумният човек може да бъде хубаво, богато облечен, а може да бъде и просто облечен, но дрехите не определят неговата разумност. Сега в света има много костюми. Ако отидете в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, навсякъде ще видите най-разнообразни костюми. Всеки народ си има своя специфична носия. И българите имат свои носии. Ако изучавате техните носии, ще видите, че шопите, например, и лятно, и зимно време носят по два кожуха. Това е остатък от живота на пещерния човек. Кожусите, които шопите носят, са остатъци от ледената епоха, през което време те са живели. В подсъзнанието си, те носят спомени за тази епоха и очакват тя пак да дойде. Като обличат двата кожуха, те си казват: Нека ни е топличко, да не се простудим.

„Почитай баща си и майка си!" Почитай Първичната Причина, която ти е дала подтик да се проявиш на земята. Почитай и онази съществена идея в себе си, която те отличава като човек! Това наричаме ние баща и майка. Почитай Бога във външната форма на своите баща и майка! Като почиташ баща си и майка си, ти се повдигаш. Ако баща ти се повишава, и ти се повишаваш. Ако царят се повишава, и неговите синове и дъщери се повишават. И обратно: когато майката и бащата губят, заедно с тях губят и синовете, и дъщерите им.

 

„Люби ближния си, като себе си'" Аз свързвам този процес с друг процес в природата. Да любиш ближния си, това е процес, свързан с яденето. Любовта към ближния и процесът на яденето са едно и също нещо. Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомият не може да обича ближния си. Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряват, защото не любят ближните си. Който не люби ближните си, той е осъден на старост. Когато престане да люби, човек престава да се храни, вследствие на което остарява. Някой казва: Този не заслужава моята любов, онзи не заслужава моята любов. Кажеш ли така, настъпило е вече скончанието на твоя век. Ти съвършено изсъхваш, и животът губи вече за тебе смисъла си...

...Съвременните учени искат да убедят хората, че злото може да се ограничи. Днес това е невъзможно. Злото е космическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитността на миналите векове, както и тази на миналите народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с доброто. Човек трябва да носи доброто в себе си като оръжие против злото. Злото не е определено само за вас, то съществува независимо всичко друго, но защо съществува, никой не знае. Няма философ или учен, който да е обяснил причините за съществуването на злото. Досега са дадени хиляди обяснения, от старите и от новите времена, но нито едно от тях не е самата истина. Факт е, че злото и доброто съществуват. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че тези две сили са станали причина човек да съществува, т. е. да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви; ако доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно, злото и доброто съществуват, за да се прояви човек. Обект на доброто и на злото в космоса е човекът. Това обяснение още не е научно, и то представя известни догадки, известни предположения...

 

...Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и те не знаят. Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода? Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално. Въпросът за хляба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен духовен въпрос.

Съвременните хора носят в себе си голямо богатство, и при това богатство не знаят, какво да правят: вайкат се, плашат се, че ще умрат и всичко ще изгубят. – Жалко е, че те съзнателно оставят тялото си да умре, да се разпръсне по четирите краища на света. Те не знаят, че клетките на техните тела попадат в телата на другите хора, при съграждането им, и там, съединени с други клетки, влизат в мозъка на някой човек, дето служат при предаване и възприемане на мислите. Често клетките на някой виден философ попадат при съграждане мозъка на обикновен човек, и там започват да работят, да помагат за неговото развиване. Това се потвърждава от важния закон в природата, че нищо не се губи, нито създава.

 

...„Почитай баща си и майка си!" Забелязано е, че всички народи, в които майката и бащата са заемали почетно място, са имали по-дълга култура. Като народ, египтяните се отличавали с голяма справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влязоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тях. Най-после Бог трябваше да изпрати Моисей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в невидимия свят се взе решение Египет да не съществува като държава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на един народ да мъчи друг народ! Не е позволено на господаря да мъчи слугата си, нито на слугата да мъчи господаря си. Не е позволено на мъжа да мъчи жена си, нито на жената да мъчи мъжа си! Не е позволено на брата да мъчи сестра си, нито на сестрата да мъчи брата си!

 

„Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!" Тези два закона трябва да ги спазвате. Това е човещината, това е възвишеното и благородното у вас. Това трябва да проникне във вас, за да покажете, че сте хора от новата култура. Новите писатели трябва да пишат в този дух. Това са думите на Христа, на Великия Учител, Който дойде от невидимия свят. Той казваше: „Както ме е Отец научил, така и аз ви уча." „Аз зная, че всичко, каквото имам, е от Отца ми дадено."

 

Сега и аз ви оставям с тия два закона и вярвам, че като дойдете втори път, вашите бащи и майки ще бъдат на почетно място, а ближните ви ще бъдат тъй галени, както майката гали своите възлюбени деца.

 

Баща си и майка си

Редактирано Януари 26, 2015 от Слънчева