Ивета Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Здравейте. Стигнах и до това състояние. След 15 год. гълтане на химия вече съм с натрапчивата мисъл ... медикаменти, психиатри, психолози ... !!! Минах през всички състояния, изпих цялата гилдия от хапчета, знам действието на всяко едно, обиколих не един психиатър, психолог, чух не едно мнение и ето ме в състояние, от което не знам как да изляза. Забих тотално. Ако преди ми лекуваха натрапливостите с медикаменти, сега как ще ми излекуват самата натрапливост за тях. Вече виждам, че не това е бил начина за измъкване от състоянията, които ми лекуваха или поне ако в началото съм се чувствала добре с тях сега самите те ме нападнаха. Всичко, което ми изпишат пия точно 2 дни и вече започвам да искам друго. Всичко пречупвам през тях. Всичко свързвам с тях, спрямо ситуация и действие. Зная, че е изключително важно да не се смесват и че действат на рецепторите на мозъка, че не мога да ги гълтам като бонбонки и въпреки това не преставам да мисля още със събуждането си какво да взема днес, че да се почувствам по-добре. А в същото време ме е страх да ги спра, защото не знам дали няма да си върна предишните състояния. Пълно противоречие. Как да се откажа от това, което вътрешно продължавам да вярвам, че ми помага. Преди ги пиех и забравях за тях до другия прием. Сега нон стоп прехвърлям в мозъка си и се самонаблюдавам. Това, което най-много искам вече ми пречи. Моля ви дайте ми някаква насока как е най-добре да постъпя в случая. Имам и мнението на психиатър, но то изобщо не ме удовлетворява. Блягодаря ви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 О, само 15 години? Нали хората с белите престилки ви казват да продължавате, да ги пиете до живот. Обещават ви нови и нови продукти, които ще направят живота ви прекрасен. Като махнем продажбените умения, вклинени в човешката болка, аз наистина не знам как хипотезата за серотонинов недостиг, която е уж научният аргумент зад фармацевтичните продажби при неврозите, може да помогне на човек с тревожни състояния. Защото е само хипотеза, по никакъв начин научно доказана, равносилна на вярата в дядо Мраз. Защото биохимичната дейност съвсем не се свежда до серотонина, за който от десетилетия не учените и лекарите, а търговците зад тях са се "хванали". Нещата са далеч по-комплицирани, фини, индивидуални. Каквато е сега, психиатрията е наука толкова, колкото средновековната инквизиция е била "дело на любовта"... Дори за в бъдеще промените в индивидуалната неврална химия и въобще, химико-електрично процесиране на информация, се персонализират,насочат лично към конкретния търсещ помощ и станат много по-прецизни, което би било добра насока в развитието на невро-психиатрията, това по никакъв начин не би достигнало основата, корена на невротичните състояния. А именно, маладаптивните психични механизми, мисленето пораждащо страхове и оттам вече реално въздействащо и на биологичната химия и процеси въобще. Давам елементарен пример: даден човек е тревожен, поради характеровите си особености пречупва възприятието си за света твърде наситено с черногледо катастрофизиране, което поражда в него постоянен тревожен фон. Това поражда примерно язва - дали с помощта на стимулирания от тревожността хеликобактер или поради това, че стомахът освен хранителни функции, има и психичната роля да "смила" стреса, но се появява язва. Ако се прилагат само медикаменти, облекчаващи болката, хранителни режими и т.н., страданието за малко може да се облекчи, но ако не се премахне първопричината му, характеровата тревожност, идваща от криво мислене, в продължителен план, заболяването ще се хронифицира. Това се е случило явно и с вас. Разчитала сте твърде много на помощни средства, станали част не от решаването на проблема, а от хронифицирането му. Защото невиждайки, че основното справяне е в промяната на мисленето, докато акцентът в терапията се поставя на механичния прием на химия, такова поведение се превръща в част от неразбирането, от изтласкването на страха, от една твърде механична гледна точка за човека и етиопатогенезата му. А такова отношение на неразбиране и изтласкване, както знаем ние, психотерапевтите, увековечава проблема. Дори и да се наложи прием на химия, на ниво невроза това е само временно "решение", а в дългосрочен план, се превръща в част от проблема! Работете с качествен терапевт! Диляна Колева и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Благодаря за бързия и точен отговор Орлин . Попаднах сама в плен на това, което никога не съм харесвала и обичала. Много време ми костваше и на мен и на психиатрите да ме научат или по-скоро накарат да заобичам хапченцата, защото преди дори и хапче за глава не пиех. Може би вътрешното ми убеждение, че не това е начина за справяне не престава да ме тормози, затова и се въртя в този порочен кръг. Ако не беше така сигурно нямаше да водя тази вътрешна борба, а ще си пия химията и ще си живея живота. Ще видя как ще се измъкна от тая каша, защото точно качествените терапевти са много кът. То ако ги имаше нямаше да търчим при психиатрите и да продължаваме да заблуждаваме себе си. Лошото е, че наистина се възползват от слабостта на пациентите и плашат, че ако не си приемаме дозите ще стигнем до лудницата и там пак ще ни натъпчат с химия. Спомням си първия път, когато ми дадоха успокоително, че ми стана много по-зле отколкото да се оправя. Лошо е как се подхлъзнах. Дано намеря сили да изляза от този кръг. Просто много дълго време съм била под тяхното влияние. Благодаря пак за отговора. Давате ми кураж. Искам само още един съвет и ще се постарая да не досаждам повече, защото много са хората с проблеми тук. Докато намеря човека, който е готов да ми помогне трябва ли да продължавам да си приемам лекарствата ? Бих ли могла сама да се опитам поне дозите да намаля и имам ли шанс сама да стигна до някакъв обрат в мисленето. Знам, че не се концентрирам там където трябва и без помощта на качествен терапевт ще е разумно ли да предприемам каквото и да било. Наясно съм, че съм зациклила и затова задавам тези въпроси. Аз май съм с някакво вътрешно убеждение, че някой от вън трябва да ми помогне и затова при първата паника и хаос тичам при грешните хора. Какво би било разумно да направя като начало ? С уважение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Количеството терапевти расте и ще расте. А за качеството не знам - това се определя от потърсилите помощ. По скромното ми мнение, потърсете човек, който да ви подкрепя успоредно както в спирането на химията, така и в промяната на мисленето! Къде живеете? Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Януари 25, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 25, 2015 В Кърджали. Но мога да пътувам до Пловдив и Хасково. Тук не успях да намеря подходящи терапевти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 25, 2015 Доклад Share Добавено Януари 25, 2015 Пиша ви на л.с. за Пловдив! Успехи! Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.