Небесно Добавено Януари 23, 2015 Доклад Share Добавено Януари 23, 2015 Здравейте! Бих искала да споделя проблема си и дано да открия решение благодарение на вашите съвети! Майка съм на две деца - на 6 години и бебе на 6 месеца . Преди известно време лежах в болница с бебето -пневмония. непрекъснато се притеснявам да не се зарази отново . Разделям ги с по-голямото дете ,ако по-голямото е болно. Ако мъжът ми се разболее ,също го моля да отиде при родителите си ,докато се излекува. Не искам да идват гости вкъщи,не искам и да ходя на гости ,за да не се зарази . Ако пък аз се разболея ,слагам маски . Това нормално ли е според вас ...Мъжът ми казва ,че не може животът ни да се върти около това Дали ще се заразим и какво ще стане ... Според него трябва да оставя нещата просто да се случват и било нормално децата да са почти постоянно болни ,докато си изградят имунитет . Когато голямото дете е боледувало (доста често) също съм се страхувала много ,стщо съм го пазила ,но сега сякаш наистина много се фокусирам .. Дали имам нужда от специалист или всяка майка е така? Как мислите? Благодаря ви за отделеното време ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Като цяло, напълно съгласен съм с мъжа ви. Нормално е децата да боледуват. Дори е нужно през тях да преминават и бактерии и вируси и нестерилност и въобще, нормалната житейска битийност, такава каквато е, за да изградят здрава имунна система. Примерно, децата от ромския етнос като цяло са с пъти по-здрави, издръжливи, приспособими. Защото ходят из локвите и снега по улицата босички, търкалят се навсякъде - но, което оцелее, оцелява с имунна система "джигит"! Имунна система, която за цял живот ще работи в полза на човека. Ако в детството детето е изкуствено държано в прекалена стерилност, ако е свръх-обличано и пазено, през целия му живот след това по-лесно ще се разболява, а и психически ще е по-малко приспособим индивид, поради предаваните през такова възпитание страхове, недоверие в себе си и живота. Тук стигаме до това какви наличности проектира страхуващата се майка в детето си, какви психични заложби му предава със страховете си. Стигаме до това, че осъзнаването на собствените страхове, компенсации, маладаптивни защитни механизми и преработката им в здрава психика и базисна житейска сигурност, са най-добрата гаранция за предаването им и в децата, тоест за доброто възпитание. Защото няма как да дадеш нещо, което нямаш. Има и външни фактори, участващи в презавишения майчин страх при отглеждането на детето. Като цяло, когато децата са три или повече, голяма част от тези страхове се "топят", тъй като автоматичната идентификация на майката с децата ѝ и проекцията на собствената и психика, па била тя и непреработена и пълна със страхове, се разпределя в няколко обекта, което намалява силата на вкопчването и. Защото има огромна разлика между вкопчване и любов! Това, което мога да ви препоръчам, е да поработите с психотерапевт върху трансформацията на страховете си в самоувереност, доверие в Бога и Живота, в Себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Небесно Добавено Януари 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Благодаря много за отговора! Всичко това непрекъснато си говорим и с мъжа ми -разбирам го на теория ,но не мога да го приложа ..Аз самата казвам на приятелките си ,които имат деца,че боледуването е нещо нормално ,но ако някой кихне вкъщи , започвам да чертая най-страшния сценарий-че с бебето ще влезем отново в болница..А всъщност аз нямам контрол над тези неща ,разбирам го -или ще се случи,или няма ..и когато ги пазя,пак се разболяват ..Имам чувството ,че много повече ме е страх да не се заразят ,отколкото от самата болест ,когато тя вече е налице .. Това е много странно... Когато някой се разболее ,напрежението в мен започва да нараства -дали бебето също ще се разболее?!....а когато и то вече е болно ,напрежението спада и просто го лекувам и чакам да му мине и така до следващия път.. Какво означава това според вас? С удоволствие бих работила с психотерапевт ,но няма такъв специалист наблизо . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Това е много странно... Когато някой се разболее ,напрежението в мен започва да нараства -дали бебето също ще се разболее?!....а когато и то вече е болно ,напрежението спада и просто го лекувам и чакам да му мине и така до следващия път.. Какво означава това според вас? С удоволствие бих работила с психотерапевт ,но няма такъв специалист наблизо . Трудно е да се каже нещо конкретно, от няколко реда информация. Уплашила си се при разболяването от пневмония. Останал е страх, който в момента не работи в твоя полза. Детето е още много малко, а твоя майчин инстинкт е много силен, което провокира засилването на страха преминаващ в тревожност. Тъй като страха е възникнал в следствие на реална случка, нормалната реакция е страдащия да се опитва да избегне всичко свързано със случката. Ако това състояние продължава повече от 2-3 месеца и наблюдаваш задълбочаване, както каза Орлин, най - добрия вариант е да потърсиш специализирана помощ и всичко да приключи възможно най - бързо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 ".Имам чувството ,че много повече ме е страх да не се заразят ,отколкото от самата болест ,когато тя вече е налице .. Това е много странно... Когато някой се разболее ,напрежението в мен започва да нараства -дали бебето също ще се разболее?!....а когато и то вече е болно ,напрежението спада и просто го лекувам и чакам да му мине и така до следващия път.. Какво означава това според вас?" Типично е за здравната, хипохондрична тревожност. Наблюдавам точно това, което описвате, при всички мои случаи на хипохондрия! Означава, че страхът всъщност не е толкова от самата болест, а от неконтролируемото и непознатото. В основата му седи дълбока неувереност в Бога, в себе си като част от Него, прекъсната връзка с мъдростта на Битието. Живот не от сърце, а от страх, компенсиран с невротичен свръхконтрол... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Небесно Добавено Януари 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Благодаря за отговорите...явно нещата са по-сложни отколкото очаквах и сама няма да се справя . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 24, 2015 Доклад Share Добавено Януари 24, 2015 Както казва Диляна, ако тревожността не отшуми скоро, се обърнете към добър психотерапевт! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.