Ако някой не ви обича, обичайте го вие

[Inatari]

От тази максима, "ако някой не ви обича, обичайте го вие" ми идва едно просто обяснение. Когато някой не обича някого е вид недостиг на позитивна енергия, нали така. Някой не те обича, но за да се възстанови вътрешния баланс и на този, който не обича и на необичаният би било добре, да се отвърне с позитивна енергия, за да не продължи негативната енергия като бумеранг да опустошава всичко пред себе си.Да не се отвръща на негатива с негатив, а да произведем добра балансирана енергия. Да доставим там, където няма, там където е дефицит.

Ако се обича, онзи, който не те обича означава да създадеш балансирана среда не само за другия, но и за себе си. Нека всеки си учи уроците, нека всеки бъде и съществува, в тази форма, която най-много желае.Това е трудно за постигане, но аз така мисля, така разбирам тези думи.

Редактирано Януари 22, 2015 от Inatari

[Лиула]

Отвъд общите предпоставки на фразата, която предполага апологетика на обичта, ми хрумва друго.

А именно: ако някой не ви мрази, не го мразете и вие.

 

По парадоксален начин, любовта или хайде, обичта се превръща в неомраза. 

 

Не е ли същото?

 

Подобни теми винаги целят (несъзнателно) да провокират говорене за обичането, което тотално ни липсва. Но се сещам за думите на немският поет Гюнтер Грас, който казва, че най-много говорим за онова, което ни липсва и най-много време отделяме на подобни диалози. В стремежа си да запълним празнината с говорене по изгубения обект (в мислене за него също).

 

Несъзнателно или съзнателно, извиквайки, евокирайки обичта, ние запълваме празните/изпразнените от обича пространства, разгеле, я усетим. Как залива всичко и всичко, как ни обема до най-малкия ни съсъд и как ние се обичаме, прощаваме, говорим до безспир, изобщо, превръщаме битието си в логорея на обичането ... Намирам това за опасно упражнение, за бягство. 

 

Ала не става така. 

Не се обичаме. И не обичаме онези, които не ни мразят. Както и не мразим онези, които не ни обичат. 

[Лиула]

Нещо много вярно, за което изобщо не се замисляме.

Думите са на дзен будиста Thich Nhat Hanh.

 

 

 

 

[royalrife]

В 21.01.2015 г. at 2:54, Лиула каза:

Да, боравя с изкуствени примери - живи гробове, още пресни.

Много точно казано : "живи гробове". Хората в тях се преструват на умрели. За да се излезе от тази търговска борса, обаче не е лесно. Даже на Христос му отне цели три дни издигането на нов храм. Христос познава законите на новото строителство, защото Любовта е в Него и Той и дава път да се прояви. Най-естественото нещо е да обичаш врага си, ако ще даже и само заради това, че той не те обича. Ако те обича този враг, той  ще внесе в тебе всичката своя нечистотия, а като не те обича ти си оставаш такъв какъвто си. Такъв враг в случая е едно благословение. Дето се вика дай Боже всекиму такива врагове, които без сами да подозират ти правят добро.

В 21.01.2015 г. at 13:11, Станимир каза:

Любовта винаги те въздига към това, което обичаш. Или те принизява.

Ето, обичам врага си. Имам си някакви  съображения. Появява се обаче отнякъде нещо, което е любов и ме издига към врага ми или ме принизява към него. Средно аритметично излиза, че врага ми и аз сме едно и също нещо. Аз продължавам да го обичам. Моето отношения към него няма да се измени, ако настоявам, че любовта ми е истинска, но се моля и неговото отношение към мен да си остана враждебно докато той сам не се очисти, защото в противен случай  вероятността да влезем в конфликт е много сериозна.                

[Станимир]

преди 3 часа, royalrife каза:

Най-естественото нещо е да обичаш врага си, ако ще даже и само заради това, че той не те обича. 

Ако ще обичаш врага си, за тази любов не ти трябва причина. Търсиш ли причина, значи това не е тази любов, за която няма разлика кой е другият - враг или приятел.

преди 3 часа, royalrife каза:

Ако те обича този враг, той  ще внесе в тебе всичката своя нечистотия, а като не те обича ти си оставаш такъв какъвто си. Такъв враг в случая е едно благословение. Дето се вика дай Боже всекиму такива врагове, които без сами да подозират ти правят добро.

Странни аргументи. Как ще реагирам на нечия любов или враждебно отношение, зависи от мен самия - според това доколко владея себе си. И ако нечия любов е несъвършенна и ми причинява трудности, какво? Трябва ли задължително да я отхвърля? В духовния живот личните ползи са на заден план. Важни са само дотолкова, доколкото не пречат на духовното развитие на човека. А твоите разсъждения са изцяло от гледна точка на това, какво ти ще получиш от нечия любов или омраза. Ако обичаш наистина някой, който те мрази, то по-скоро би следвало да си загрижен за това, че такъв човек върви по погрешен път, мразейки те, вместо да разсъждаваш дали било по-добре да те мрази или да те обича.

[royalrife]

преди 15 часа, Станимир каза:

Ако обичаш наистина някой, който те мрази, то по-скоро би следвало да си загрижен за това, че такъв човек върви по погрешен път, мразейки те, вместо да разсъждаваш дали било по-добре да те мрази или да те обича.

 

преди 18 часа, royalrife каза:

Най-естественото нещо е да обичаш врага си, ако ще даже и само заради това, че той не те обича.

Причините да обичаш врага си са   комплексни, разбира се, но в началото на всеки духовен път, трябва отнякъде да се започне. Не можеш да станеш светия, ако преди това не си бил грешник. За да живея на земята, поне половината от човечеството трябва да ме мрази, защото ако всички ме залюбят изведнъж, аз ще се стопя. Нервната ми система е така устроена, че не може да издържи целокупната любов на всички. Като разсъждавам по този начин стигам до извода, че не е моя работа да определям кой път е грешен за даден човек в даден момент. Ако той е една комета, която се лута в пространството и то никак не е случайно. Ако тази комета работи над себе си, един ден ще я видим да обикаля около някое слънце, но засега тя върши една прекрасна работа.

 

преди 15 часа, Станимир каза:

И ако нечия любов е несъвършенна и ми причинява трудности, какво? Трябва ли задължително да я отхвърля?

Според мен несъвършена любов няма. Любовта е хармония. Внесеш ли някой дисонанс , веднага хармонията отива на кино, а ти оставаш само с опаковката на нещата. И в опаковката има нещо ценно, но съдържанието го няма. Затова малко доволни хора има на земята.