Когато благодаря изпитвам страх и неувереност..

[holyvalentine]

Здравейте, 

 

Много бих искала да разбера вашите мнения за изразяване на благодарност, особено такава към Бог, не към друг човек. 

 

За мен тази дума и действие носят в себе си асоциацията с така нареченият loaded language, в следствие на програмиране на християтнска секта. Всеки път когато благодаря, аз се чувствам слаба , безпомощна. Извъднъж ме обзема страх, че осъзнавайки щастието си в момента, Господ ще ми даде някакво голямо изпитиание, за което 'съм готова' и ще изгубя щастието. Сякаш колкото повече опознавам Бог, толкова по-готова съм за по-големи изпитания. Уловаката на тази скета е, че тя ти общава готови, разработени coping strategies, и ти обещава, че работят, 'ако ги спазваш'. И хора, които се впечатляват от тях и са неориентирани, както бях аз като по-млада захапват въдицата.Винаги на този етап прекарсният момент се срива от тези мисли, и много се дразня. 

 

Бих искала да се освободя от този модел на мислене и да намеря нов, който най-много резонира с моя Аз.

 

Например случи ми се нещо хубаво и  изпитах желание да отида на църква и да благодаря. И изведнъж в мен се породи сблъсъкът, ами църквата като представител на християнската вяра представява догма, модел на поведение, ограничения и т.н, а аз не вярвам в това. Защо да ходя там? Но ми се прииска, винаги съм го правила преди да попадна в сектата и ми е носило удовлетворение. А и имаш усещането, че молитвите ти са чути. Сега обаче се чудя какъв психологически заряд носи това? Можеш да благодариш на всяко едно място, но аз искам да отида в църквата.

Зачетох се в разни текстове като The moral landscape на Сам Харис, който обясняба, че религията не е нужна за човешкия морал, със сигурност Библията не е първоизточника му. Интересно ми е каква стойност всъщност тогава има религията и как може да ни служи или пречи? Тя е противоречива идея, като се разптостира от съхранявайки българския народ от попадане под турско робство и инквизицията избивайки маса народ заради ерес.Колко е пагубна и колко е полезна религията? Тук не говоря за вярата като част от Божественото, а за основните световни  религии, от които повечето хора черпят морал и гледни точки.

 

 

 

[Диляна Колева]

 

 Сега обаче се чудя какъв психологически заряд носи това?

 

 Чувство за вина.

От къде и как се е зародило в теб, не знам.

Религията по начина по който ни се представя е наситена с варианти за засилване на чувството за вина.

 

Религията , а не вярата, това са различни неща.

Църквите символизират религиите, вярата, с която влизаш там е определяща, дали ще получиш покой или напрежение.

 

Имаш нужда да поработиш над вярата си - принципи, ценности, морални норми и чувството си на вина свързано с тях.

[Орлин Баев]

"Много бих искала да разбера вашите мнения за изразяване на благодарност, особено такава към Бог, не към друг човек. 

За мен тази дума и действие носят в себе си асоциацията с така нареченият loaded language, в следствие на програмиране на християтнска секта. Всеки път когато благодаря, аз се чувствам слаба , безпомощна. Извъднъж ме обзема страх, че осъзнавайки щастието си в момента, Господ ще ми даде някакво голямо изпитиание, за което 'съм готова' и ще изгубя щастието. Сякаш колкото повече опознавам Бог, толкова по-готова съм за по-големи изпитания."

 

Всъщност когато благодариш наистина приемаш слабостта и безпомощността на егото си. Кой е приемащият обаче? Дали егото, което се плаши от смирението и което всъщност изкривява и чувства като смачкващо го, мазохистично примирение, или си частица от Бога? Когато в благодарността си смиряваш егото си, си най-Себе си, искра от божествения пламък. Но ти стигаш до предверието на смирението и егото ти се плаши, прави пренос на отношението си към значим обект, бунтува се против авторитет. Сякаш, ако си разтворена и в доверие, ще бъдеш наранена. Но, това ти усещане, както казах, е само пренос на страха ти от "важния друг", пренос на родителски образ в отношението ти към Бога. Корелацията е двупосочна. От една страна, преработвайки отношението към родителските си интроекти от страхове и вина, че не съм достойна, не съм защитена, бунт към авторитет, но на фона на страх, в здраво себезаявяване, при което ти се налага да се довериш на себе си, съзряваш и за връзката и сливането си с Бога. Защото, в основата му стоят родителските образи/ интроекти (в основата на Анимуса ти стои отношението ти към баща ти). От друга страна, съзрявайки в тази връзка и идентификация с Бога, да го наречем Богоидентификация, тоест съзнавайки, че преносите, които правиш нямат много общо с божествената реалност и научавайки се да се довериш изцяло на Себе си като божественост, тогава спокойно и с мир заявяваш себе си и пред родителите и въобще, ти-обектите, другите. Всъщност, доверявайки се на Бога, се доверяваш на Себе си, като единна с Него. Съзнаваш, че досега си пренасяла в отношението си към него вярванията си, че ако се довериш, ще бъдеш унизена, големият друг ще те мачка и ще злоупотребява с теб. Но, в отношението към Бога страх и вина няма, поне не и в новозаветното и в това на духовния Ученик. В това вътрешно израстване се променяш и като социален индивид като далеч по-вярваща си, но с мир, автентично! Тогава се заявяваш, но не с компенсаторен садизъм над мазохизма, а просто пускаш любовта а тече през теб. Защото тя е Бог, а ти си част от Него! 

 

Църквите и религиите в добър вариант би трябвало да водят към истинна духовност, към Бога, Дао, Дхарма... Има и зърно, има и много плява в тях. Можем да ползваме дадена религия или деноминация, но с "едно наум", че е човешко творение ,често наситено с изкривявания, бизнес, невротично -властов контрол над съзнания. Разчитайки преди всичко на собствената с вътрешна зрелост, пресяваме зърното от плявата, независимо дали участваме в дадена религиозна система или не! 

 

Говориш за морала, за живата етика. Отново, тя може да бъде провеждана през дадена институционализирана човешка система, но може и да бъде изкривявана. Отново стигаме до Себе-доверието в живата, лична свързаност и сливане с божественото, със законите на Битието, Дхарма записани в сърдечния ни разум!

Редактирано Януари 18, 2015 от Орлин Баев