"........Трябва да мислим еднакво,защото сме близнаци"

[ansisi]

" .......... Трябва да мислим еднакво, защото сме близнаци." Това ми заяви 7 годишната ми дъщеря която има брат близнак. Останах изумена, стреснах се дори как въобще и е хрумнало и възможно ли е това изобщо  при положение,че аз или който и да е от обкръжаващите ги никога не сме им говорили за еднаквост по между им, а за еднаква мисъл изобщо да не говорим. Това което са чули от нас е само,че са близнаци и толкоз. Поведението им е крайно различно, тя е изключително тиха и кротка, а той буен на моменти и доста агресивен. Всеки от двамата е със различни  интереси, но когато се занимават със тях винаги търсят подкрепата на другия, никой от двамата не предприема нещо ново без одобрението и подкрепата на другия. Когато се налага да ги разделим дори за час,два се започват едни ревове "...... защо брат ми/сестра ми ме изостави" и по никакъв начин не мога да ги убедя, че това не е изоставяне , а просто той/тя се налага да отсъства за кратко (като изпадам в дълги разяснения къде е ,какво ще прави и кога ще се върне).А когато се съберат сякаш не са се виждали най-малко седмица, още от вратата се започват едни целувки и прегръдки и възклицания ".......оооо, ти си дойде,значи не си ме изоставил/а, нали повече няма да ме изоставяш" всеки път когато ставам свидетел на това просто падам, падам от това,че въпреки всичките си усилия да обяснявам, че не е изоставен/а са били напразни.

Споделям всичко това, защото съм притеснена от това как ще продължават напред като отделни личности, а и полове при тази силна зависимост един от друг!? Със времето си мислех ще започнат да се отпускат повече един от друг, а се получава обратното, зависимостта им един от друг се засилва! А това "...... трябва да мислим еднакво..." съвсем ме хвърли в шах.

Ще бъда благодарна, важно ми е да чуя мнението на психолозите, също и на родители на пораснали близнаци, и хора които имат близнак.

[Диляна Колева]

Здравей, за съжаление за психологичното развитие на близнаците не е написано много, а и това е специфичен раздел, с който се занимават най - вече детските психолози, тъй като основните промени и оформянето на отношенията при близнаците се случват в детска възраст. Ето някои щрихи относно психологичните проблеми при близнаците:

 

Какво трябва да знаят родителите за психологичното развитие на близнаците? 

Близнаците са много привързани един към друг и особено в най-ранно детство трудно понасят разделите. Като малки двойките малчугани предпочитат да се държат за ръчички, обичат да спят в едно креватче и пр. Родителите лесно могат да се поддадат на изкушението да ги оставят заедно, та нали и без друго малчуганите го искат. Това обаче е грешка! Ако децата навреме не бъдат научени от време на време да живеят сами, без другия близнак, те могат за цял живот да останат ограничени от “междублизначните” отношения, възможно е да не развият свои различни интереси, да не завържат лични приятелства, да не създадат семейства. Ето защо бавно и без излишен натиск всеки близнак трябва да се учи да остава за известно време сам - без брата или сестра си. Добре е понякога децата да се извеждат на отделни разходки или пък единият близнак да остава за ден - два на гости при баба и пр. 
Ако децата посещават детска градина, опитайте се след след като привикнат с условията, да ги разделите в различни групи. Разбира се в никакъв случай не бива да настоявате. Раздялата действително може да се окаже огромна травма. Много близнаците пазят ярък спомен за деня, в който за пръв път са били разделени един от друг. Всяко дете в началото изпитва известни затруднения докато свикне с детската градина. Благодарение на това че са двама, близнаците много по-безболезнено привикват към новата обстановка. Хубаво е ако децата са готови за тази стъпка, в училище също да посещават съседни класове. Преди да пристъпите към сериозна раздяла на близнаците обаче от полза би било да се посъветвате със специалист – психолог, педагог, педиатър. Най-важното е да насърчавате дори и най-малката проява на самостоятелност и индивидуалност, да помагате за изграждането на личното АЗ на всяко от децата. 

Понякога при близнаците се формира т.нар. автономна реч - абсолютно неразбираема за останалите и кристално ясна за двамата. Често родителите не отдават голямо значение на детските брътвежи и реагират едва тогава, когато забележат, че близнаците започват да изостават в развитието си тъй като при тях не се формира нормална реч. Подобна ситуация е характерна за семействата, в които възрастните малко разговарят с близнаците, като при това се обръщат към тях като към едно цяло (Анна-Мария). Само по себе това явление е доволно безобидно. Автономната реч може да прерасне в проблем едва тогава, когато децата откажат да комуникират като всички останали, което пък може да се отрази на Най-доброто лекарство в подобни случаи е малчуганите да бъдат разделяни един от друг поне за няколко часа на ден. В желанието си да бъдат разбрани правилно от другите хора, близнаците бързо ще се отърсят от речевите проблеми. Най-важното е да навреме да се обърне внимание на евентуалните неприятни последици /изолиране, затваряне в себе си/ от раздялата с другия близнак. Трябва да отбележим, че малките и незначителни дефекти в речта са често срещани при близнаците (и то поради факта, че доста често чуват “правилната реч” на своя партньор) и нерядко възниква нужда от логопед.

 Това, че близнаците прекарват много време заедно, а заобикалящите ги възприемат като едно цяло се отразява върху формирането на тяхната индивидуалност и самостоятелност. До три годишна възраст близнаците могат да се объркват и да не разпознават себе си на снимки или в огледалото, да отговорят и на своето име и на това на брат си или сестра си, често да употребяват местоимението “ние” вместо “аз”. Ето защо при общуването с тях е важно да се акцентира върху различията им, върху техните особености и да се говори за тях. Добре би било от най-ранно детство децата да се обличат различно. Разбира се понякога това е доста трудно, но и най-малките отлики, /като различни копчета, например/ са напълно достатъчни. Всяко дете би трябвало да има свои дрехи, собствени играчки, свои книжки. Старайте се винаги да изразявате одобрението си за всяка проява на самостоятелност, индивидуалност, самобитност. Имайте предвид обаче, че ревността и конкуренцията в завладяването на вниманието и любовта на родителите не са рядкост при близнаците. 

Често близнаците изпълняват определени роли в двойката – единият е лидер, другият е подчинен, единият е весел и общителен, другият – затворен и умислен и пр. Практиката познава и такива случаи, когато единият близнак може да чете и пише, другият – да смята. Най-често ролята на силният, умният в двойката играе първородният малчуган - по рождение той тежи повече и по-бързо се развива. С това не трябва по никакъв начин да се злоупотребява, тъй като в противен случай рискувате да формирате у по-малкия ролята на нескопосника, неудачника.
 Разпределението на ролите в двойката става под влиянието на различни обстоятелства – от естествените заложби до желанието на родителите – и за дълго се установяват. Заложените роли започват да се размиват в периода на съзряване, когато близнаците придобиват по-голяма самостоятелност, започват психологически да се отделят един от друг, превръщат се в автономни, независими от “съ-близнака” личности. В децата се изостря чувството на съперничество; започват безкрайни конфликти, които често прерастват в жестоки боеве и обиди. Това се случва особено често при разнояйчните близнаци, които от по-рано и по-силно започват да усещат своите различия. Това също не би трябвало да притеснява родителите. Няма смисъл да се прекалява с наказанията, на децата и без това им е достатъчно тежко. С времето всичко ще отмине, този период просто трябва да се изживее. В такива моменти е важно да се следи децата да не стигат до крайности, за да не се развалят непоправимо техните отношения. Помагайте им да обсъждат проблемите си и да търсят решение, като при това не забравяте да им напомняте, какви огромни късметлии са, че имат до себе си съ-близнак, който е с тях от самото раждане и на когото винаги могат да разчитат, защото ги обича и подкрепя както никой друг. 

 

Третият е излишен?! 

Ако в семейството вече има едно дете, то въпросът който най-често вълнува родителите на близнаците е, как то ще приеме новите членовете на семейството? Това наистина е сериозен проблем. По-голямото дете вече не е център на внимание. От него започва да се изисква да изпълнява определени задължения, които понякога са доста скучни и досадни. Детето вече не може да играе и да вдига шум, когато му се лудее или шуми, тъй като ритъмът на цялата къща е съобразен с режима на близнаците. Често той се “мести” в другата стая, сменя му се леглото, а ако е прекалено малък направо заминава за известно време при баба или пък родителите го пращат в целодневна детска градина. Всички тези промени предизвикват у детето отрицателна реакция. На него започва да му се струва че хубавото време е отминало, той вече не е обичан, а мястото в сърцата на родителите му е заето от новите бебета. Не е чудно, че в такива моменти малчуганът предприема отчаяни опити да върне вниманието на родителите върху себе си - престава да се облича сам, отказва самостоятелно да се храни и пр. Понякога по-голямото дете започва да ревнува родителите от близнаците, да обижда бебетата, да ги мрази и дори да се опитва да ги отстрани. Важно е такива моменти родителите да разберат, че малчуганът не е виновен, на него също му е много трудно. Той самият има нужда да чувства любовта и подкрепата на родителите си. Хубаво е в такива моменти родителите да му отделят необходимото внимание – да обсъждат неговите проблеми, показвайки, че разбират колко му е трудно; открито да изказват съжалението си за това, че не могат да му отделят повече време; при удобен случай да излизат с него на разходка насаме, без близнаците. На всяка цена трябва да се поощрява положително му отношение и внимание към близнаците. Нека малчуганът знае, че когато бебетата пораснат, те ще му станат най-добрите приятели, ще го обичат и уважават, а той ще се грижи за тях и ще ги защитава и всички заедно ще бъдат най-щастливото семейство. По-голямото дете трябва да има право на личен живот, на свое място в къщата, на лични играчки, които да не се налага да дели с близнаците, ако самото то няма желание за това. Малчуганът не бива да бъде принуждаван да си ляга по едно и също време с бебетата, нека остане по-дълго време с вас. Въпреки че на фона на новородените, по-голямото дете изглежда още по-голямо, не забравяйте че то не може да порасне отведнъж в съответствие с вашите изисквания. 

Най-важното, което трябва да запомнят родителите на близнаците, пък и на всички останали деца е, да ги уважават като личности, да обичат всяко едно от тях, да забелязват личните успехите, да избягват крайностите и на време да реагират на детските проблеми. Да имаш близнаците е трудно щастие, но все пак е щастие! 

 

Комплекс на близнака-Раждането на близнаци се характеризира с някои особености за децата. При тях не съществува проблемът на първо или второ дете. Още от малки отношението към тях е по-особено. От най-ранно детство на тях се гледа като към една общност или по-скоро единият е огледален образ на другия. Този ефект е по-силен при еднояйчните близнаци. Те така свикват да са заедно, че трудно понасят раздялата. Други правят всичко възможно да демонстрират своята индивидуалност. Болезнената им привързаност се отразява неблагоприятно на здравето, особено когато у единия близнак се появи психично разстройство. Това се изживява болезнено от другия близнак. Независимо че комплексът на близнаците не е описан, той съществува.

[B__]

" .......... Трябва да мислим еднакво, защото сме близнаци."

Не е задължително да й го е казал някой. Може сама да си е направила извода от това, че са третирани по подобен начин. Близнаците много си приличат, но това е по-скоро заблуда, защото се различават помежду си толкова, колкото със всеки друг брат/сестра. 

От гледна точка на фамилните констелации между тях съществува силна връзка, която ще я има цял живот. Освен това, въпреки че уж не е голяма разлика във времето, има значение кой се е родил пръв. 

Това с говоренето за изоставяне може да е свързан със семейната система и с някой трети в нея. Нормално за тях е да растат независими един от друг. 

Редактирано Януари 14, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[д-р Тодор Първанов]

Искам да ви обърна внимание,  те са от различен пол. Боя се, че и самосъзнанието за пола също страда.

Бих искал да ви дам насоки, но ми липсва време.Оставете ми на лични телефон, ще ви звънна, за  да ви поясня какво да правите, но и бащата трябва да участва.

 

ПП прочитайки пак поста  ви видях, че и вие сте отбелязали този проблем.

Редактирано Януари 19, 2015 от д-р Тодор Първанов

[ansisi]

Благодаря на Диди и д-р Първанов за отделеното време и внимание!

Благодаря и на Божидар за мнението с което ме накара да помисля нещата от различни страни!

Божидар, обикновено хората свързват еднаквостта на близнаците по външната им прилика, но не е само тя. Като родител на близнаци ( които изобщо не си приличат външно, той е рус със сини очи, а тя е със тъмна коса и очи) ежедневно се срещам в поразителната им еднаквост в  емоции и действия. Още от бебета докато бяха , почти винаги им оставаше еднакво количество мляко в шишетата, ЕДНАКВО ДО МИЛИГРАМ. До ден днешен спят в една и съща поза, когато са имали силно емоционален , без значение положителен или отрицателен ден. Когато единият падне и се нарани, то другия близнак в рамките на същия ден или най- много до другия се наранява на същото място ( разбира се не го прави нарочно, а просто се случва и при него). Мога да изброявам още десетки еднакви неща които им се случват несъзнателно от тях. Това са неща, които мисля едва ли ще бъдат прекъснати, но и мен не ме тревожат толкова те ,колкото силната им зависимост. Понякога доста се стряскам, когато единият близнак отсъства и не ме пита БЕЗБРОЙ пъти кога ще се прибере другия, то той взема образа на брат/сестра си. Например ,сина ми е със мен в къщи без близначката, и започва да влиза в нейния образ, взима и куклите и започва да си играе със тях, започва да преправя гласа си като на сестра си, прави нейните мимики и жестове, близначката прави същото когато брат и отсъства, тя влиза в неговия образ с неговите играчки. Другото което ме тревожи е,че те нямат приятели, а и не искат или не знаят как да създадат такива. Когато дойде рождения им ден, и ги питам кои деца искат да поканим, близнака ми казва " сестра ми" , а тя ми казва " брат ми" и до тук, за други деца въобще не се интересуват. Дори поканите за празника си ги пишат за себе си т.е. тя зя него, той за нея и се питата " ..... ще дойдеш ле на рождения НИ ден". Другото нещо което много ме тревожи е,че почти напълно игнорират сестра си която е само една година по- голяма от тях. Тя страда много от това,че близнаците постоянно я игнорират, плаче когато и отказват да ги прегърне и целуне ( а тя вижда те да се прегръщат и целуват постоянно) и не разбира ( то не,че аз разбирам де) защо те се държат така със нея. Трудно и мъчно ми е да ги гледам как всеки ден все повече и повече си създават техен си свят в които не допускат почти никого, мъчно ми е да гледам сестра им как страда от това,че близнаците я игнорират.

Сега се сетих нещо което се случи скоро. Наложи се да разделим близнаците, единият остана в къщи другия при родителите ми със преспиване. На сутринта близначката ми разказва,че имала кошмар със някакъв мечок със червени очи който искал да я изяде, но брат и дошъл и я спасил, отивам после да прибера близнака и пътьом той ми разказа, че имал същия сън само дето дошла сестра му го спасила , и двамата разказаха сънищата си все едно един го разказва т.е. сънували са абсолютно едно и също нещо. Как е възможно това?