Тревожност и още нещо.

[viliyanm]

Здравейте на всички. Не съм сигурен, че е за нова тема, защото вече се познах в доста от другите темите, но въпреки това искам да опиша обстоятелно моят случай. Писах на лично на д-р Тодор Първанов, но искам да събера повече мнения. Живея в момента в друга държава и нямам възможност да посещавам психотерапевт тук, защото езикът не ми е перфектен и няма как да обясна точните състояния. За това искам малко онлайн помощ и как точно да подходя. Мъж на 22 години съм, студент.

 

Всичко започна на 10 Ноември 2 месеца след като се бях преместил в друга държава. Бях пил 2 кафета, вечерта няколко бири, имах тежък изпит и не бях спал почти. Всичко това явно рефлектира върху мен и вечерта бях на кино. Филмът беше напрегнат на излизане получих нервна криза за пръв път в живота ми. Беше доста силна с задушаване, виене на свят, силно треперене, сърцебиене, високо кръвно и се чувствах сякаш ще припадна. За мен беше непознато това и се стреснах много. Отидох веднага до спешното отделение, докато чаках 2 часа да ме приемат отшумя почти. Направиха ми тест на сърцето, кардиограма мисля че се нарича и нямаше проблеми. Написаха ми тревожност като диагноза и ми казаха да си намеря личен лекар. Намерих си каза ми, че не е толкова опасно, нормално е с смяната на държавата и далече от родителите и т.н. Изписа ми да пия само валериан и чай. Първите седмици беше ад. Постоянно бях в лошо настроение след първата ми криза, получих още няколко. Научих се да ги контролирам, да се успокоявам и за около 30 минути ги спирам. Започнах отново да ходя на фитнес и да тичам всеки ден. Попринцип съм много активен спортист. От както получих кризата спортувам абсолютно всеки ден. Започнах и диета без никакви сладки, предимно риба, яйца, месо, въглехидрати, плодове и ядки. Кафе и алкохол тотално съм отказал. Бях добре спрях валериана, защото се чувствах супер. Днес имах две презентации сериозни и вчера получих отново криза с задух и сърцебиене, без други симптоми. Почти не спах, днес съм по-добре, но започнах валериана пак. За първи път излизам от България за толкова време, свикнал съм с семейството ми и явно за това всичко рефлектира. От няколко седмици правя и медитация сутрин и вечер по 20 минути.

Вече изминаха 4 месеца от както съм в чужбина, нещата понякога се влошават, понякога не. Нервни кризи рядко получавам, освен когато съм много притеснен леко започвам да дишам тежко. Но като това което ми се случи преди 2 месеца със същата сила не се е случвало. Започнах да имам проблеми и с деперсонализацията, която се засили последните няколко седмици. Интересно в случая е, че преди години ми се беше случвало отново и то не веднъж. Не съм сигурен, че тогава съм имал проблеми с нервите, тревожност и т.н. По-скоро не. Това ме притеснява малко, защото хем ми е познато като чувство хем ме плаши, хем сега от няколко дни се случва почти постоянно. Просто когато започна да се анализирам самият себе си се чувствам адски странно в кожата си, сякаш не съм аз. Когато се гледам в огледалото ми е странно. Продължавам да спортувам всеки ден интензивно, продължавам да медитирам. Ако трябва да опиша от къде смятам, че идват всичките нерви и лоши мисли е от това, че съм сам тук в чужбина. Тази несигурност, тази самота в квартират и т.н.Чувствам се найстина добре когато съм с приятели навън, но когато всички са заети и остана сам, започват мрачни мисли. Притеснявам се когато се прибера в България да не продължи цялото това. Моля за съвети от всякакъв тип и накъде да променям мисленето си

 

[д-р Тодор Първанов]

,,Днес имах две презентации сериозни и вчера получих отново криза с задух и сърцебиене, без други симптоми.,,

 

Превръщаш най-обикновените симптоми на стрес в проблем . Проговори с някой друг студент, който има две презентации и сам ще се убедиш, че и той има същите оплаквания.Не би  било нормално да ги няма.

Ти си превърнал борбата против стреса в основна цел на деня ти.Мозъка ти знае,че си в тази война и за да ти помогне, командва от надбъбречен да се отдели още адреналин.Това води до още по-силен стрес.

Това е, което трябва да промениш-отношението към собственият си стрес.

Дано тази лекция ти помогне--http://www.ted.com/talks/kelly_mcgonigal_how_to_make_stress_your_friend

 

ПП.Деперсонализацията и дереализацията са продукт на стреса- мозъка изпитва недостиг на кислород и дава тези усещания.

Редактирано Януари 12, 2015 от д-р Тодор Първанов

[viliyanm]

Прекалено много се фокусирахме върху тези презентации. Правил съм не малко от тях и се бях научил да контролирам стреса деня преди такава. Проблемът тук е, че цялостно денят ми преминава в силен стрес, лоши мисли и тревожност. Когато имам нещо важно на следващия ден получавам кризи. Отделно преди лягане започват натрапчиви мисли, ставам с апатия към всичко и т.н. Исках да се обърне внимание и на тази деперсонализация, защото съм я получавал и преди. Това ме навява на мисълта, че съм имал тревожност или силни нерви и преди, а не съм ги усещал и сега. Говоря за преди да дойда в чужбина. Следователно проблемът трябва да се е зародил преди доста време. Не мисля, че сам мога да изляза от това постоянно стресово състояние. Опитвам се да я приема като помощник, но това не помага да съм спокоен и да се чувствам добре. 

[д-р Тодор Първанов]

Не разбираш ли, че  стреса не е проблем.Ти ще имаш стрес, винаги когато си изправен пред предизвикателства.Това е така, защото си човек. Всички бозайници сме еднакви в това отношение. И животните изпитват стрес.Да водиш война със стреса е силно стресиращото.

В момента ти генерираш стрес по две линии.Едната е, следването и изолацията в чужбина-това е закономерният стрес .И другият стрес си правиш, като се мъчиш да пребориш стреса, от това, че си в чужбина и имаш изпити, това,води до  безсмислено увеличаване на първичният стрес.

[viliyanm]

Прибрах се в България от известно време. В началото всичко беше супер, но когато влезнах в рутината на деня всичко се върна. Отново прескачане на сърцето на интервали през целия ден, вечер високо кръвно и засилена тревожност в съчетание с апатия към всичко. Усещан често и напрежение в областа на гърдите. Предполагам всичко е следствие от нервите, който в момента ги нямам и само си почивам, за да свикна със старата среда тук. Десперсоланизацията се случва няколко пъти в деня. Отидох при личния лекар, разказах случилото се с нервните кризи, тревожността и т.н. и ми изписа първо валериан и маточина. Никакъв ефект. Продължавам да спортувам и да се опитвам да оборя случващото се. Днес личната лекарка ми изписа 2,5 мг ривотрил вечер, когато е засилено цялото нещо, а през деня да продължа с билките. Тук ми идва въпросът добър вариант ли е ривотрил или е по-добре да търся подходящ психотерапевт и да страня от всякакъв тип силни хапчета?

[д-р Тодор Първанов]

Напиши в търсачката -,,ривотрил  спиране,, и ще си отговориш на въпроса.

[viliyanm]

Изчетох доста по темата и съм благодарен, че има толкова информация тук, което ме спаси от доста голяма беда. Изхвърлих рецептата. Сега на нов ред е да намеря добър специалист, който да ме насочи в правилното мислене и да започна да се радвам на живота както преди. Приятелка ми препоръча психолог. В моя случай с тревожността добър вариант ли е специалист психолог или е по-удачно психотерапевт с опит с тревожни състояния?

[д-р Тодор Първанов]

Няма значение, важното е човека да знае какво прави.

[viliyanm]

Здравейте, след година и половина. Преминах през дълъг път, доста се опознах, но някой друг път ще пиша за тези неща. Пиша, за да разкажа нещо, което ми е изключително голям проблем и травма в миналото. След тази самота в Испания, съответно паник атаки, дерпесия, натрапчиви мисли, деперсонализация и т.н. (пълния комплект или не чак, симптоми на 90% от хората тук) се прибрах и започнах работа със себе си. Неусетно започнах да излизам всяка вечер, чувствах се добре сред хора. Лека полека избягвах това да оставам сам, всяка вечер с приятели, гледане на филми, ходене по барове и т.н. Затвърждавах този ми начин на живот доста време, вече 2 години от както си дойдох от Испания. Започнах да бягам от това да остана сам, прибирах се късно към 1-2-3, за да лягам и направо да заспивам, а да не оставам с мислите си, които често са покъртителни и горят като нож гърдите ми. Това бягане с излизането сред хора създаваше още по-голям проблем, осъзнах това преди месец, след работа с терапевта ми. Осъзнах травмата от изоставяне, от това да остана сам и ми е трудно да се справя с него. Когато си остана вкъщи(родителите ми са в другата стая) ми е адски потиснато, нервно, тъжно, самотно, в повечето случай не ми се прави нищо, филми или книга. Просто мисля ужасни неща, за полудяване, за състоянието ми, взирам се в проблемите. Естествено оттам се вкарвам в още по-голям филм и накрая се чуствам в безизходица заспал в 5. На следващия ден депресия и тъга цял ден. След известно време осъзнах този страх(страх от това да остана сам, страх от мислите ми вечер) и реших да започна да се изправям срещу него малко по малко и да оставям все повече сам вечер. Тук искам да кажа, че понякога се случва дори когато остана през деня да работя вкъщи и съм сам отново. Може да се каже, че ми е трудно да се вглеждам в себе си, да си лягам сам в стая. Имам желание и мотивация за работа със себе си, но не мога за сега да преработя страха в смелост , депресията в щастие, натрапливите мисли в мечти. Пиша, за да погледнете от страни и да ми кажете на прав път ли съм и някой насоки за справяне освен комфронтиране със страха.

[д-р Тодор Първанов]

Трябва да продължиш психотерапията, нещата не са решени.

[viliyanm]

Да, наскоро започнах отново и работим. Просто исках допълнително мнение, мъдър съвет как да направя моя дом онова място, в което се прибирам, чувствам уют и комфорт и ми е спокойно. А не онова място, където просто спя и преживявам лошите неща. Може би на някой друг му се е случвало, може би на много хора.

[Guest Кермит]

преди 8 часа, viliyanm каза:

и да ми кажете на прав път ли съм и някой насоки за справяне освен комфронтиране със страха.

На прав път си. Че конфронтацията е начинът - така е, друг няма. Но не просто - има и доста какво да се научи от страха. За тази работа обаче си имаш терапевт.

Предполагам, че коментирате и начинът, по който да заживееш автономно, а не при родителите си. Важна стъпка е за всеки мъж, макар че сега вероятно си на мнение, че първо трябва да се почувстваш добре, готов, силен и способен, за да го направиш. Ами ако страхът ти казва точно това - че е време да предизвикаш себе си и проявиш тези качества?