Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тревожност и още нещо.


Recommended Posts

Здравейте на всички. Не съм сигурен, че е за нова тема, защото вече се познах в доста от другите темите, но въпреки това искам да опиша обстоятелно моят случай. Писах на лично на д-р Тодор Първанов, но искам да събера повече мнения. Живея в момента в друга държава и нямам възможност да посещавам психотерапевт тук, защото езикът не ми е перфектен и няма как да обясна точните състояния. За това искам малко онлайн помощ и как точно да подходя. Мъж на 22 години съм, студент.

 

Всичко започна на 10 Ноември 2 месеца след като се бях преместил в друга държава. Бях пил 2 кафета, вечерта няколко бири, имах тежък изпит и не бях спал почти. Всичко това явно рефлектира върху мен и вечерта бях на кино. Филмът беше напрегнат на излизане получих нервна криза за пръв път в живота ми. Беше доста силна с задушаване, виене на свят, силно треперене, сърцебиене, високо кръвно и се чувствах сякаш ще припадна. За мен беше непознато това и се стреснах много. Отидох веднага до спешното отделение, докато чаках 2 часа да ме приемат отшумя почти. Направиха ми тест на сърцето, кардиограма мисля че се нарича и нямаше проблеми. Написаха ми тревожност като диагноза и ми казаха да си намеря личен лекар. Намерих си каза ми, че не е толкова опасно, нормално е с смяната на държавата и далече от родителите и т.н. Изписа ми да пия само валериан и чай. Първите седмици беше ад. Постоянно бях в лошо настроение след първата ми криза, получих още няколко. Научих се да ги контролирам, да се успокоявам и за около 30 минути ги спирам. Започнах отново да ходя на фитнес и да тичам всеки ден. Попринцип съм много активен спортист. От както получих кризата спортувам абсолютно всеки ден. Започнах и диета без никакви сладки, предимно риба, яйца, месо, въглехидрати, плодове и ядки. Кафе и алкохол тотално съм отказал. Бях добре спрях валериана, защото се чувствах супер. Днес имах две презентации сериозни и вчера получих отново криза с задух и сърцебиене, без други симптоми. Почти не спах, днес съм по-добре, но започнах валериана пак. За първи път излизам от България за толкова време, свикнал съм с семейството ми и явно за това всичко рефлектира. От няколко седмици правя и медитация сутрин и вечер по 20 минути.

Вече изминаха 4 месеца от както съм в чужбина, нещата понякога се влошават, понякога не. Нервни кризи рядко получавам, освен когато съм много притеснен леко започвам да дишам тежко. Но като това което ми се случи преди 2 месеца със същата сила не се е случвало. Започнах да имам проблеми и с деперсонализацията, която се засили последните няколко седмици. Интересно в случая е, че преди години ми се беше случвало отново и то не веднъж. Не съм сигурен, че тогава съм имал проблеми с нервите, тревожност и т.н. По-скоро не. Това ме притеснява малко, защото хем ми е познато като чувство хем ме плаши, хем сега от няколко дни се случва почти постоянно. Просто когато започна да се анализирам самият себе си се чувствам адски странно в кожата си, сякаш не съм аз. Когато се гледам в огледалото ми е странно. Продължавам да спортувам всеки ден интензивно, продължавам да медитирам. Ако трябва да опиша от къде смятам, че идват всичките нерви и лоши мисли е от това, че съм сам тук в чужбина. Тази несигурност, тази самота в квартират и т.н.Чувствам се найстина добре когато съм с приятели навън, но когато всички са заети и остана сам, започват мрачни мисли. Притеснявам се когато се прибера в България да не продължи цялото това. Моля за съвети от всякакъв тип и накъде да променям мисленето си

 

Линк към коментар
Share on other sites

,,Днес имах две презентации сериозни и вчера получих отново криза с задух и сърцебиене, без други симптоми.,,

 

Превръщаш най-обикновените симптоми на стрес в проблем . Проговори с някой друг студент, който има две презентации и сам ще се убедиш, че и той има същите оплаквания.Не би  било нормално да ги няма.

Ти си превърнал борбата против стреса в основна цел на деня ти.Мозъка ти знае,че си в тази война и за да ти помогне, командва от надбъбречен да се отдели още адреналин.Това води до още по-силен стрес.

Това е, което трябва да промениш-отношението към собственият си стрес.

Дано тази лекция ти помогне--http://www.ted.com/talks/kelly_mcgonigal_how_to_make_stress_your_friend

 

ПП.Деперсонализацията и дереализацията са продукт на стреса- мозъка изпитва недостиг на кислород и дава тези усещания.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Прекалено много се фокусирахме върху тези презентации. Правил съм не малко от тях и се бях научил да контролирам стреса деня преди такава. Проблемът тук е, че цялостно денят ми преминава в силен стрес, лоши мисли и тревожност. Когато имам нещо важно на следващия ден получавам кризи. Отделно преди лягане започват натрапчиви мисли, ставам с апатия към всичко и т.н. Исках да се обърне внимание и на тази деперсонализация, защото съм я получавал и преди. Това ме навява на мисълта, че съм имал тревожност или силни нерви и преди, а не съм ги усещал и сега. Говоря за преди да дойда в чужбина. Следователно проблемът трябва да се е зародил преди доста време. Не мисля, че сам мога да изляза от това постоянно стресово състояние. Опитвам се да я приема като помощник, но това не помага да съм спокоен и да се чувствам добре. 

Линк към коментар
Share on other sites

Не разбираш ли, че  стреса не е проблем.Ти ще имаш стрес, винаги когато си изправен пред предизвикателства.Това е така, защото си човек. Всички бозайници сме еднакви в това отношение. И животните изпитват стрес.Да водиш война със стреса е силно стресиращото.

В момента ти генерираш стрес по две линии.Едната е, следването и изолацията в чужбина-това е закономерният стрес .И другият стрес си правиш, като се мъчиш да пребориш стреса, от това, че си в чужбина и имаш изпити, това,води до  безсмислено увеличаване на първичният стрес.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Прибрах се в България от известно време. В началото всичко беше супер, но когато влезнах в рутината на деня всичко се върна. Отново прескачане на сърцето на интервали през целия ден, вечер високо кръвно и засилена тревожност в съчетание с апатия към всичко. Усещан често и напрежение в областа на гърдите. Предполагам всичко е следствие от нервите, който в момента ги нямам и само си почивам, за да свикна със старата среда тук. Десперсоланизацията се случва няколко пъти в деня. Отидох при личния лекар, разказах случилото се с нервните кризи, тревожността и т.н. и ми изписа първо валериан и маточина. Никакъв ефект. Продължавам да спортувам и да се опитвам да оборя случващото се. Днес личната лекарка ми изписа 2,5 мг ривотрил вечер, когато е засилено цялото нещо, а през деня да продължа с билките. Тук ми идва въпросът добър вариант ли е ривотрил или е по-добре да търся подходящ психотерапевт и да страня от всякакъв тип силни хапчета?

Линк към коментар
Share on other sites

Изчетох доста по темата и съм благодарен, че има толкова информация тук, което ме спаси от доста голяма беда. Изхвърлих рецептата. Сега на нов ред е да намеря добър специалист, който да ме насочи в правилното мислене и да започна да се радвам на живота както преди. Приятелка ми препоръча психолог. В моя случай с тревожността добър вариант ли е специалист психолог или е по-удачно психотерапевт с опит с тревожни състояния?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте, след година и половина. Преминах през дълъг път, доста се опознах, но някой друг път ще пиша за тези неща. Пиша, за да разкажа нещо, което ми е изключително голям проблем и травма в миналото. След тази самота в Испания, съответно паник атаки, дерпесия, натрапчиви мисли, деперсонализация и т.н. (пълния комплект или не чак, симптоми на 90% от хората тук) се прибрах и започнах работа със себе си. Неусетно започнах да излизам всяка вечер, чувствах се добре сред хора. Лека полека избягвах това да оставам сам, всяка вечер с приятели, гледане на филми, ходене по барове и т.н. Затвърждавах този ми начин на живот доста време, вече 2 години от както си дойдох от Испания. Започнах да бягам от това да остана сам, прибирах се късно към 1-2-3, за да лягам и направо да заспивам, а да не оставам с мислите си, които често са покъртителни и горят като нож гърдите ми. Това бягане с излизането сред хора създаваше още по-голям проблем, осъзнах това преди месец, след работа с терапевта ми. Осъзнах травмата от изоставяне, от това да остана сам и ми е трудно да се справя с него. Когато си остана вкъщи(родителите ми са в другата стая) ми е адски потиснато, нервно, тъжно, самотно, в повечето случай не ми се прави нищо, филми или книга. Просто мисля ужасни неща, за полудяване, за състоянието ми, взирам се в проблемите. Естествено оттам се вкарвам в още по-голям филм и накрая се чуствам в безизходица заспал в 5. На следващия ден депресия и тъга цял ден. След известно време осъзнах този страх(страх от това да остана сам, страх от мислите ми вечер) и реших да започна да се изправям срещу него малко по малко и да оставям все повече сам вечер. Тук искам да кажа, че понякога се случва дори когато остана през деня да работя вкъщи и съм сам отново. Може да се каже, че ми е трудно да се вглеждам в себе си, да си лягам сам в стая. Имам желание и мотивация за работа със себе си, но не мога за сега да преработя страха в смелост , депресията в щастие, натрапливите мисли в мечти. Пиша, за да погледнете от страни и да ми кажете на прав път ли съм и някой насоки за справяне освен комфронтиране със страха.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, наскоро започнах отново и работим. Просто исках допълнително мнение, мъдър съвет как да направя моя дом онова място, в което се прибирам, чувствам уют и комфорт и ми е спокойно. А не онова място, където просто спя и преживявам лошите неща. Може би на някой друг му се е случвало, може би на много хора.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 8 часа, viliyanm каза:

и да ми кажете на прав път ли съм и някой насоки за справяне освен комфронтиране със страха.

На прав път си. Че конфронтацията е начинът - така е, друг няма. Но не просто - има и доста какво да се научи от страха. За тази работа обаче си имаш терапевт.

Предполагам, че коментирате и начинът, по който да заживееш автономно, а не при родителите си. Важна стъпка е за всеки мъж, макар че сега вероятно си на мнение, че първо трябва да се почувстваш добре, готов, силен и способен, за да го направиш. Ами ако страхът ти казва точно това - че е време да предизвикаш себе си и проявиш тези качества?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...