santini Добавено Януари 7, 2015 Доклад Share Добавено Януари 7, 2015 Здравейте, От 3години живея в ада.Сама ли си го създадох или той сам ми се дотресе не знам,но не издържам.Почнах с панически атаки провокирани от едно излизане от ритъм на сърцето.За няколко дни получих около 10-15 паник атаки,след което се превърнах в развалина.Не можех да седя сама...по никакъв повод.В момента в който някой от близките ми затвореше външната врата,получавах ужасно сърцебиене и неописуем страх,че получавам инфаркт.Всеки път това завършваше с тичане до болницата.Изследвания,кардиограми..рев,физическа болка от безсилието ми.С времето всяка една болка я обръщах в неизлечима болест.Чела съм много и знам,че не съм болна физически.Разбирам го,но как да преодолея страха.Даже сега в момента от около 2 часа имам болка зад гръдната кост и съм на път да звънна на 112.Кажете ми....какво да правя??как да бъда АЗ...тази,която бях и преди??Омръзна ми да умирам по-някоко пъти на ден.Не издържам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 7, 2015 Доклад Share Добавено Януари 7, 2015 (edited) Нито умираш, нито полудяваш, а си в плен на тревожно състояние с панически атаки. Както си влязла по, същия начин се случва и излизането. Много ми харесва една мисъл в тази връзка " Когато попаднеш в задънена улица, не бъди идиот излез от там от където си влязъл". Трудно е обръщането, но се случва. Всичко е започнало в момента, в който си повярвала на мисълта "Умирам!!!!" След това си припознала тази мисъл като своя и си започнала да я "храниш" с постоянно фиксиране върху нея. Да, но твоя мозък реагира светкавично на тази мисъл и подготвя тялото ти за спасение. Т.е. засилва адреналина, който е така известния боен хормон и той помага на сърцето да заработи по - ускорено, подготвя крайниците ти да бяга и т.н. Но ... заплаха няма, ти не бягаш, нито се биеш, а лягаш, да но сърцето ти е готово за друго развитие и то си тупти като за бой, крайниците изтръпват пренаситени с кръв, тъй като ти не само, че не ги движиш в този момент, но ги обездвижваш и така попадаш в задънената улица на постоянните панически пристъпи или кръговрата - мисъл - страх - симптоми - страх - мисъл. След като мисълта е тази, която ти причинява всичко това, първото което е необходимо да се случи е да разгледаш тази мисъл от друг ъгъл и да не се фокусираш върху нея. Което означава, да я приемеш просто за мисъл, която задвижва процес, който не ти харесва. След като усетиш, че тялото тръгва да се напряга, подай му натоварване - скачай, клякай, бягай, каквото имаш възможност да правиш и дишай, в интернет има най - различни варианти за повлияване на състоянието с дишане. Едно от добрите е дълбоко коремно дишане като вдишваш 3 секунди, задържаш 6 секунди и издишваш 3 секунди, фокусирайки се върху дишането. Не е трудно, опитай. Прочети другите теми тук и ще разбереш, че състоянието е преодолимо, и можеш да се възстановиш напълно, но вече ще си по - смела и по - уверена от преди. Това като начало, от там нататък има терапевтична работа, която пък ще ти помогне, ако успееш да овладееш състоянието, да се научиш как да не причиняваш повече на себе си подобен кошмар. Редактирано Януари 7, 2015 от didi_ts - Диляна Колева Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 7, 2015 Доклад Share Добавено Януари 7, 2015 (edited) Омръзна ми да умирам по-някоко пъти на ден "Страхливите умират всеки ден, смелите само веднъж!" Трябва да се научиш на смелост, защото си паднала в плен на страха. Може много да се каже по този въпрос, повечето от което е и написано във форума. Но в резюме ето тези 87 секунди мисля, че са достатъчно красноречиви: http://www.vbox7.com/play:9058ef43 .Не издържам. А пък това е сигурен показател, че е много възможно скоро да ти предстои чудесна промяна, вследствие на която страха би останал в миналото, а животът ти би станал значително по-спокоен. Това обаче зависи единствено и само от изборите, които ще направиш, за да преодолееш страховете си. Ако не можеш да се справиш сама можеш да посетиш психотерапевт. С негова помощ ще знаеш какво да направиш, за да промениш сегашното си положение. Между другото - няма смисъл да ставаш отново "предишното Ти". То и не може. Вместо това помисли какво много по-добро ново Аз можеш да изградиш. Така и така го мислиш - мисли на едро. Прекрасно е, че споделяш проблема си - признак на зрялост е да потърси човек съвет в такава ситуация. Искрено ти желая да се справиш бързо Редактирано Януари 7, 2015 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Radostin Добавено Януари 8, 2015 Доклад Share Добавено Януари 8, 2015 Прочетете Екхарт Толе "Силата на настоящето" и "Нова земя". Гледайте "Приятели". Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.