Разговори с Бога - Нийл Доналд Уолш

[holyvalentine]

Много уважавам тази и другата му книга, но винаги когато чета в мен се надига дилемата, той наистина ли е говорил с Бога така или това е негова интерпретация? В моята пордължителна борба и развитие за откъсване от сектата, такива въпроси силно ме вълнуват и са свързани с известно безпокойство и страх, дали мога да считам тази книга като авторитет, като Библията например, за която също не знаем със сигурност от къде се източниците ѝ на информация, но понеже е възприета като свещена, там човек не се запитва вярно или невярно. Или поне масата хора не се запитват. 

 

Бях споменала, че може би имам проблем с авторитета, като в същото време уважавам правото на всеки да намери своята истина към доброто, и че всеки има различен подход и достига до нея през различни канали, източници, религии, и т.н. Същото би трябвало да важи и за мен, но се страхувам, че взимането на собствени решения, независими, себехаресване,себеуважение, себевярване, са неща, които църквата е атакувала директно и се е опитала да унищожи, та сега се питам, дали когато чета тези книги не си давам извинение да правя каквото си искам, и така да се отдалечавам от Бога? 

 

Това беше най-големият коз на онези идиоти, че отдалечавайки се от Бога си слаб, безпомощен и нищожество, и най-вече моят голям страх, че няма да се справя в трудни ситуации. Deficiency in coping strategies. Това винаги е било най-големият ми страх. 

 

Ще съм благодарна на мнения по въпроса. 

[Guest Кермит]

Здравей,

 

хрумна ми да ти отговоря с припомняне на една сцена от Хари Потър - ако имаш спомен. Това е момента, когато Хари е убит от злия Волдемор и в един бял тунел се среща с вече преселилият се в отвъдното добър стар магьосник Дъмбълдор. В края на окуражителния за Хари разговор, Хари пита Дъмбълдор дали тази среща е истинска, реална или плод на неговата фантазия, случваща се в главата му.

В отговор Дъмбълдор казва нещо много важно: Естествено, че се случва в главата ти, Хари. Но защо от това да следва, че не е реално?

 

И нещо от мен - няма как да се отдалечиш от Бог! Каквото и да правиш, мислиш и чувстваш, това е противоестествено и невъзможно.

[д-р Тодор Първанов]

Нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано

 

Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.

Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."

Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."

 

Ти се опитваш да решаваш проблемите с ума си.Не го прави.Ума е нещо много лъжливо. Довери се на сърцето си-интуицията.Тогава, ще спреш да мислиш и да се луташ.

Редактирано Януари 6, 2015 от д-р Тодор Първанов

[Кон Круз]

Не съм чел "Разговори с Бога", но съм прочел книгата "По - щастлив от Бог", за която знам, че в някаква степен припокрива като съдържание споделеното в книгата, която ти си прочела. В "По - щастлив от Бог", Уолш обяснява, че всички ние сме Бог. Всички ние сме проявления на Божественото (Живота, Бог), ние сме еволюиращи проявления на Бог, негови инструменти, съдове, проводници на Божественото, което е Едно, но се изразява и себепреживява през безбройни форми по различни начини. Бог е в нас и навсякъде около нас (в минералите, растенията, животните, другите хора, ангелите...). Всички ние носим в себе си искра от Твореца (на повърхността има безброй индивидуалност, а на дъното е Един, който наричаме Бог). Ние сме роли на единствения космически актьор (Бог).

Уолш твърди, че човек може да стане по - щастлив от Бог. Има предвид следното : по - пълното разгръщане на божествения потенциал на индивида го прави по - божествен, прави го по - щастлив от други същества. В определен смисъл, съответният индивид става по - щастлив от Бог (понеже е станал по - щастлив от други души, представляващи други индивидуални проявления на Бога/ Живота, а всички ние сме Бог, намиращ се на различни нива на съзнание).

Ако под Бог се визира някаква духовна същност, която е по - напред в еволюцията си от човека и Уолш е имал телепатичен контакт с нея : може да се каже, че той е разговарял с Бог (без значение дали става въпрос за някой ангел, архангел или Господ Христос... : думата "Бог" може да бъде използвана за означаване на духовните йерархии). 

Ако съзнанието на писателя е възприемало прозрения за живота от неговия Висш Аз (неговия Дух), то пак може да се каже, че е говорил с Бог. Може именно вторият вариант да е визирал, пишейки че си е говорил с Бог (а не да е разменял информация с друго духовно същество). Ако ставаш по - уверена, спокойна, доволна и силна - то това е доказателство, че си приближаваш до Бог.

Съществуват различни пътища към Бог (наречен от теб "доброто"). Не е задължително да приемаш Библията за безспорен авторитет, за да израстваш духовно.

 

 

та сега се питам, дали когато чета тези книги не си давам извинение да правя каквото си искам, и така да се отдалечавам от Бога? 

Не съм чел споменатите книги. Христос е казал : "По плодовете им ще ги познаете." Ако съответните четива ти помагат да ставаш по - благородна и да се усещаш по - щастлива, то тогава считам, че би могла да гледаш на тях като на нещо, приближаващо те до Бог (иначе казано : помагащо ти да изявяваш в по - голяма степен божествената ти същност; изявяване свързано с разцъфването на извечно заложените в душата ти добродетели). 

По отношение на Библията си използвала думата "авторитет" в смисъл на "безусловно приемане на цялата информация за вярна". Не знам доколко вярна е информацията в книгите, за които си споменала. Дори да ги прочета, пак няма да знам. Лично аз, нямам авторитети в посочения по - горе смисъл. Не намирам и за нужно, човек да се стреми да има такъв авторитет. Ако нещо ти помага уважавай го и се вслушвай в него, дотолкова доколкото ти идва отвътре (най - важното е в нас, не извън нас).

 

Линк за история с интереснo преживяване на прага на смъртта, засягащо нещата, за които писах по - горе: http://openom.eu/bg/27742

[holyvalentine]

Благодаря на Георги Балджиев и д-р Първанов. Не съм гледала въпросния епзод с Хари Потър, но виждам голяма логика. Да, усещането за света като едно цяло , дишащо тяло в Божието лоно, е много по - хубаво отколкото ученията на разни църкви , било то ортодоксални, евнагелстки и т.н, че светът се е опорочил, че сатаната властва, че се е отдалечил от Бог. Да , хората може и да са забравили изначалните си функции, забързани в ежеднвието си,но заривайки се в молитви и себеотричайки се, едва ли ще стигнат до Бог. 

[АлександърТ.А.]

той наистина ли е говорил с Бога така или това е негова интерпретация?----------Само той може да каже . От него не съм чел други неща освен тези две книжки . Прекрасни са .Откривам въпроси и отговори , както си ги представях и аз .

 

Главната задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога. Ето една проста истина, която и децата могат да разберат, даже по-добре от възрастните. Проста е тази истина, но всеки сам трябва да я потърси и разбере. Иначе човек ще прилича на болен, на парализиран, който очаква наготово да му донесат вода от извора. Не, сам ще отидеш на извора, сам ще се напиеш от чистата вода. Щом дойдат до идеята за Бога, хората приличат на болни, които очакват да ги посещават здравите, наготово да им задоволяват всичките нужди. Защо болният да не си услужи сам? Кой му е внушил, че не може да ходи? Кой му е внушил мисълта, че не може да работи? Кой е внесъл в човека мисълта, че е невежа, че другите трябва да го учат? Тези мисли са дошли отнякъде, но трябва да се изкоренят.

Ще дойдем при Него