Омагьосаният кръг - изходът. Страх, депресия, паническо разстройство - лекарства - как да

[Димитър71]

Здравейте!

 

Преди 16 год. за пръв път получих пристъп (нервен срив). Отмина в рамките на час, но с ужасни симптоми - силно сърцебиене, изпотяване, силен тремор на крайниците, чувството че полудявам и направо умирам - всички онези симптоми на паническата атака. Пристъпът отмина, но се повтори след 2 дни отново, с още по-голяма интензивност на неприятните усещания. Оттогава влязох в "Омагьосаният кръг". Започнах изследвания на кръв, урина и всякакви показатели, тъй като бях си наумил, че с мен вече е свършено, болен съм от нелечима и рядка болест (дотогава не знаех  нищо за ПР и ПА). Първото лекарство, което ми изписаха към "оня" момент, доколкото си спомням беше Медазепам. Оттогава и до днес минах през какви ли не медикаменти (смея да твърдя, че изпих половината фармакопея) - Диазепам, Флуанксол, Лудиомил, Ксероксат, Пароксат - все без особен успех в лечението. От около повече от 8 год. пия редовно Ривотрил от 2 мг, в доза по 1 табл. дневно, разпределена в 2 приема - по половин таблетка (=1 мг) сутрин и вечер. До преди месец комбинирах Ривотрила и с Ксетанор (него го пия, повече от 5 години също). Това беше май единствената комбинация от медикаменти, които ме караха да се чувствам що-годе добре и що-годе пълноценно да се справям на работа и в къщи, преодолявайки страха от появата на нови ПА. За толкова много години "стаж", разбира се съм имал и други пристъпи, но успявах някак си да ги туширам с помощта на Ривотрила. Изчетох много мнения и сменях много психиатри - всеки имаше свое мнение, за правилността и медикаментите, с които да ме лекува. Пишейки сега тези редове искам да кажа, че последната и настояща към момента доза, "определих" сам - това беше дозата, която ме поддържа най-добре и най-добре отговаря на реакциите на организмът ми. Неправилно - вече чувам, как ще ме "нахокате". Вече съм на почти 44 години и осъзнавам, колко много хубави години отдадох на страха и паниката. Не, че и днес не ме е страх. Само човек, който не е изпитвал "ужаса" на ПА, не знае какво означава това. В резултат на всичко - надебелях (тежа вече 100 кг), страхът ме обездвижи постепенно, имам повишени нива на холестерол, бъбречни проблеми, лесно предразположение към вирусни заболявания...изобщо: никакви имунни сили на организма за защита от всякакви други болести не ми останаха (всичко отива за преодоляване на страха от атаката). НО...идва един момент, в който все пак трябва да събереш сили и да си кажеш, че това не може да продължава вечно, не може малката, бяла таблетка да управлява животът ти. Е, аз решавам, че за мен вече е дошло времето да напусна този Омагьосан кръг. Знам, че няма да е лесно, знам че няма да е бързо, знам че признаците и симптомите ще бъдат много силни и ще трябва да се "подготвя" да издържа всичко това...но ЗНАМ че от това НЯМА ДА УМРА (поне не са много хората, умрели чисто от спирането на бензодиазепинови препарати). Въпросът е ...КОЙ? Кой може да помогне в преодоляването на зависимостта и неприятните усещания, кой може да ти даде най-правилната схема за редуциране и постепенно излизане от това. Отговорът е АЗ, на първо място (с промяна в начина си на мислене и възприемане на света, с очакванията си към него, с определяне на приоритетите и.т.н - не зная, дали ще мога, но трябва да опитам), на второ място - идва помощта, която очаквам да намеря тук. Моля, ако имате подобни "преживявания", опит в справянето с това и всякаква компетентна Ваша помощ би ми била от полза. ИСКАМ ДА СЕ ВЪРНА ОБРАТНО.....

[Диляна Колева]

Поздравления, че си успял да стигнеш до момента, в който да кажеш " Писна ми, стига толкова", сега те чака много работа и най - вече смелостта да си позволиш да промениш мисленето си, а от там всичко останало до самата действителност. Готов ли си за това?

Един от най - често задаваните въпроси, които чувам от хора тръгнали по пътя на възстановяване чрез терапия е -" Ами ако не ми хареса това, в което ще се променя?" И това често се явява една сериозна спирачка. Поредния страх.

В момента единствената обратна връзка, която е добре да получиш е от хора, които вече са загърбили това състояния и са го оставили в миналото, а не такива, които в момента са в него или се справят с него .... някак. 

Най - основното и важно за промяната ти е започване на психотерапия. С настройката, че възстановяването ще се случва постепенно.

Редактирано Декември 30, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[Димитър71]

Ето, това е което искам...добър психотерапевт, който да ми помогне не да се справям...някак, а напълно да се възстановявам - бавно, но сигурно. Затова и съм тук, мисля че ще намеря правилните хора (за съжаление в града, в който живея е трудно изобщо да намериш читав лекар, камо ли психотерапевт - такива просто няма). Надявам се, всеки прочел това да сподели за своите начини и борби, за ползвани от него "успешни" схеми за "излизане на другия бряг". От 2 дни смених приема от 1 таблетка дневно на 3/4 таблетка, разпределена в 3 приема по 0,5 мг. Бавно, с малки стъпки, но надявайки се да се приближавам с всеки изминал ден.... към ОНЯ, "заветният бряг", на който седях преди 16 год. Благодаря предварително на всеки, споделил мнение, опит, успехи или неуспехи в борбата за чисто съзнание, без таблетки. Благодаря Ви, г-жо Колева, но аз не се страхувам да не се превърна в нещо или някой, който не бих харесал сам.

[Диляна Колева]

За да спреш медикамента трябва да имаш добре изработена алтернатива, която да работи за теб. Тя се изгражда в процес на психотерапия, като постепенно се преминава към друг мисловен модел, който включва разбиране на състоянието, отработване на страховете чрез приемане и промяна на светогледа, нови поведенчески модели, работа по целите и приоритетите, отработване на изтласкани чувства и емоции и т.н. и т.н. 

В този форум има 864 теми, около 60 -70 % от тях са на хора с тревожни разстройства от всякакъв характер. Това, което можеш да направиш е да започнеш да ги прочиташ отзад напред. В тях има обяснено много подробно същността на състоянието, техники за справяне със симптомите, обяснения на някои от от мисловните модели. Много хора, които са писали как преминават и как са се справили.

Ще ти отнеме много време, защото това е информация трупана с години, но това е безценно знание следствие на реална житейска динамика, сигурна съм, че ще откриеш основни неща, необходими ти за започване на новия процес.

[Лина Коцева]

Ако няма добър психотерапевт в твоя град, направи всичко възможно да пътуваш до друг. И тримата терапевти, които пишат тук са добри, но няма да си направят реклама  Ако са ти далеч просто потърси друг, важното е да започнеш. 

[moridin]

Не спирай бензодиазепини рязко. В нета има подробни схеми как да се направи постепенно. Най добре е и психотерапевт да те подкрепя. Успех, минал съм този път и знам от първа ръка какво е.

[Димитър71]

Благодаря за първите споделени мнения. Надявам се, да са ми от помощ.

[д-р Тодор Първанов]

,,не може малката, бяла таблетка да управлява животът ти.,,

 

Концентрирал си се не там където трябва.Не хапчето управлява  живота ти, а СТРАХЪТ.

Трябва да направиш нещо със страха, не с хапчето. Например, да започнеш да се учиш да бъдеш смел.

[Орлин Баев]

Така е - както казва колегата, имаш нужда да се учиш на смелост! С една дума, това е! Сега преживяваш т.н. в психотерапията амбивалентност, двойнственост. Хем заявяваш, че искаш промяна, хем те е страх от нея и говориш типичните тук илюзии за "връщане като преди". Няма връщане назад, приятелю - не можеш да бъдеш като преди. Никой не може! Можеш да излезеш от реката на житейската си опитност, от преживяното кален, мокър, зъзнещ, но осмелил се постъпателно да предизвикваш страха си. Първо, ментално, визуално, а след това и поведенчески. Казваш, искаш нов живот - вземи си го! Извоювай си го! Сега животът ти е вкопчен в лапите на страха ти. Само от него можеш и да си го вземеш. Заяви се пред страха си! 16 години бягство от сянка не са много, но не са и малко - животовреме си е. Питаш ли се как те търпят близките ти, съпругата ти, семейството ти? А ти как се търпиш като страхливец? Говоря директно - защото виждам в думите ти, че е назрял моментът в теб да промениш нещата! Разбираш ли, това което преживяваш, в съвремието ни е облечено в удобните извинения на диагностичната терминология. В миналото се е наричало просто ... страх! Именно той обаче е горивото на антипода си, на смелостта! Така че, имаш предостатъчно гориво. Това, което ти е нужно, е огън! Огънят на решителността! Започва се от изграждане на подходящо отношение към ставащото - не си болен и никога не си бил. Просто имаш да учиш уроци по смелост. В даден момент, когато си се научил не да бягаш, а сам да предизвикваш паниката си - чрез визуализация, дишане, работа през тялото, спорт - в даден миг започваш да осъзнаваш, че смелостта не е някакво пънене и битка, а ... смирение! Смирено отпускане в самия център на страха! Доверие в смисъла, в загубата на гордия его контрол. Тогава започва да се ражда една особена мъдрост - самообладанието на духа ти! Но, това няма как да бъде разбрано интелектуално - преживява се! 

 

Успехи!

[Димитър71]

Благодаря на всички... и все пак аз съм своеобразно "смел" човек и няма да се оставя, разбира се трудно ще е, но ако не сега, то боя се че никога няма да има по-удобен момент (визирам, че най-сетне работя нещо, което ми доставя удоволствие и ми дава известна сигурност - не е малко. Може би наистина дяволът не е чак толкова черен и си струва, да го "подръпваме" от време-навреме за опашката. Може би наистина е нужно да се надсмиваме над страха си понякога, да се опитваме да се "извисим" над него и се погледнем отстрани, колкото и жалка да е картинката, която бихме видели...НЯМА ДА УМРА ОТ ТОВА...ИЛИ ПОНЕ СЕ НАДЯВАМ, ВСИЧКО ДРУГО Е ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА...или както казваше майка Тереза - няма по-голям враг за всеки един от собственият му страх. Животът е един и какъвто и да ни го поднася времето или "болестите на съвременната цивилизация" - той си е единствено наш и само от нас зависи, как бихме искали да го живеем - заровени в мислите и тревогите си, изчакващи подобно щрауса да ни отмине "бурята" или с обърнато лице, в което да усещаш порива и силата и, за да изпиташ накрая удоволствието,  от това че както всичко на този свят е преходно, така и това няма да е вечно. Струва си да се замислим - дали да живеем днес и сега и то пълноценно или да си позволяваме лукса да продължаваме да се боим...от кого, май от самите себе си...

[Димитър71]

Днес най-после се добрах до психиатъра си, с когото не се бяхме виждали от години  . Набързо обсъдихме "положението" и желанието ми за спиране на Ривотрила. Бях споделил по-горе, че успоредно с него приемах и антидепресанта Ксетанор, но него спрях да пия преди около месец и малко. Накара ми се хубавичко и предложи следната схема: 1 таблетка от 20 мг Ксетанор+ 0.5 мг Ривотрил сутрин и вечер. Уверява ме, че към Ксетанора няма привикване (може и да е прав, поне на мен не ми се появиха някакви признаци на "отнемане", в момента в който го спрях). Все пак ми се струва малко позасилена тая схемичка. Според него не бива да се плаша от голямата доза Ксетанор, по-скоро опасното е как да "изхвърлим" Ривотрила...Забелязал съм, че докато приемах въпросния антидепресант имах известни проблеми с либидото . Моля за всякакви мнения или опити в такива подобни схеми. Предварително благодаря!

[Alexander Mitev]

Дам, фиксацията е в/у хапчето......

[Димитър71]

фиксацията е като цялостно да се променят стереотипите на мислене и начина на живот досега, а за да се получи това първо трябва да постигнеш някаква сигурност....за съжаление тя идва с помощта на медикаментите (не можеш да си постоянно под ПА и да искаш да се промениш). Наред с това пък и желанието да се отървеш от тях...ненапразно заглавието е омагьосаният кръг.

[Орлин Баев]

Димитър, каква е целта на писането ти тук? Засега си говориш сам... В много теми, посветени на паническото и въобще, тревожните р-ва, дискутираме обстойно как на ниво невроза психофармацията се явява част от поддържането, а не на решението на състоянието. Защото приемът и, освен в някои случаи на тежко окр и ендогенна депресия (говоря за неврози, не за психози) е израз на неразбиране, на тотално невежество. Медикаментът се явява поведенчески и химичен израз на психичният механизъм изтласкване на страха. Това не само, че не го решава, а го подхранва и увековечава. Какво е неразбирането, за което говоря? Страхът е виждан като враг, като болестно състояние, като нещо зловредно и ужасно... А той всъщност е неразделна част от изпитващия го, част от него самия, непреработени психични съдържания. Когато отношението към тях е отхвърлящо ги, наситено с омраза и бягство от тях, преживяващият страха се бори не с друго, а със ... себе си, със сянката си. Такъв подход единствено сцепва, поддържа невротичния конфликт постоянно. 

 

Пишеш а промяна на стереотипи в мисленето, а в същото време с химия възнамеряваш да потиснеш същите стереотипи - как да се случи това, аз не знам, освен в мрънкащото ти оплакване и неразбиране. Аз не вярвам в случайностите и знам, че всеки симптом не е никакво зло, а е само пътепоказател, който сочи път към себеразвитие! 

[Lubov2017]

Здравейте.Виждам и чета че в тази страница има подкрепа от терапевти и реших да пиша тъй като в моя град няма такива.Аз ходя при психиатър и ми каза че имам натрапчиви мисли накратко казано.Все още 4 година. се боря и уча да ги преодолявам но наистина много изтощаващо,плашещо и никак лесно.От 2 месец съм без никакви антидепресанти до сега бях на ксетанор.Но много трудно изгарят те тези мисли и страхове дали си жив и са много упорити май.и докторката ми каза че нищо няма да стане само до там да ме тормозят.Наистина възможно ли е и до колко да се чувстваш нормален без лекарства.какво трябва да променя и да направя въобще за да се случват нещата.Тъй като съм и бременна и ми е малко по трудничко с това.Тези мисли и това чувство те кара да си поставяш граници затваряш се потиснат не си ти все едно не си отпуснат и весел стегнат и уплашен докато пишех лекарствата беше друго макар че това не е най доброто решение.

[д-р Тодор Първанов]

Натрапливите мисли не се реализират.Тормозят те, вярно е, но защото предполагаш,че може да са истина/Не са истина, лъжа са.За това и се наричат натрапливи, а не например пророчески или нещо друго.

[Lubov2017]

преди 16 минути, д-р Тодор Първанов каза:

Натрапливите мисли не се реализират.Тормозят те, вярно е, но защото предполагаш,че може да са истина/Не са истина, лъжа са.За това и се наричат натрапливи, а не например пророчески или нещо друго.

А може ли да се превъзмогнат или преодолеят дори и да ти се струва невъзможно?Много истрадах през тези години и мъжът ми с мен и ми помага но имам желанието наистина вече да си подредя и да си живея живота без тях.Искам да се променя да бъда и по уверена и да не ме панират и да не изпитвам страх.Искам просто да се отпусна и да го живея този живот а не мога като чели да намеря целия този път липсват много още неща.имам го желанието търся си пътя душата ми изгоря вече.Наистен боря се и дано един ден успея и с хората които са до мен

Редактирано Април 21, 2017 от Lubov2017

[Lubov2017]

В 5.01.2015 г. at 9:38, Орлин Баев каза:

Така е - както казва колегата, имаш нужда да се учиш на смелост! С една дума, това е! Сега преживяваш т.н. в психотерапията амбивалентност, двойнственост. Хем заявяваш, че искаш промяна, хем те е страх от нея и говориш типичните тук илюзии за "връщане като преди". Няма връщане назад, приятелю - не можеш да бъдеш като преди. Никой не може! Можеш да излезеш от реката на житейската си опитност, от преживяното кален, мокър, зъзнещ, но осмелил се постъпателно да предизвикваш страха си. Първо, ментално, визуално, а след това и поведенчески. Казваш, искаш нов живот - вземи си го! Извоювай си го! Сега животът ти е вкопчен в лапите на страха ти. Само от него можеш и да си го вземеш. Заяви се пред страха си! 16 години бягство от сянка не са много, но не са и малко - животовреме си е. Питаш ли се как те търпят близките ти, съпругата ти, семейството ти? А ти как се търпиш като страхливец? Говоря директно - защото виждам в думите ти, че е назрял моментът в теб да промениш нещата! Разбираш ли, това което преживяваш, в съвремието ни е облечено в удобните извинения на диагностичната терминология. В миналото се е наричало просто ... страх! Именно той обаче е горивото на антипода си, на смелостта! Така че, имаш предостатъчно гориво. Това, което ти е нужно, е огън! Огънят на решителността! Започва се от изграждане на подходящо отношение към ставащото - не си болен и никога не си бил. Просто имаш да учиш уроци по смелост. В даден момент, когато си се научил не да бягаш, а сам да предизвикваш паниката си - чрез визуализация, дишане, работа през тялото, спорт - в даден миг започваш да осъзнаваш, че смелостта не е някакво пънене и битка, а ... смирение! Смирено отпускане в самия център на страха! Доверие в смисъла, в загубата на гордия его контрол. Тогава започва да се ражда една особена мъдрост - самообладанието на духа ти! Но, това няма как да бъде разбрано интелектуално - преживява се! 

 

Успехи!

Страхотен сте.Браво

[Орлин Баев]

А, мерси.

[Lubov2017]

В 1.01.2015 г. at 11:45, д-р Тодор Първанов каза:

,,не може малката, бяла таблетка да управлява животът ти.,,

 

Концентрирал си се не там където трябва.Не хапчето управлява  живота ти, а СТРАХЪТ.

Трябва да направиш нещо със страха, не с хапчето. Например, да започнеш да се учиш да бъдеш смел.

Каквоо точно означава да бъдеш смел.Аз имам натрапчиви мисли и има периоди забивам на цяло само едно и също и т.н предполагате как се чувства човек .как се дожиВарна тази смелост и како трабва да направим

 

[д-р Тодор Първанов]

О, много е лесно да реагираш смело. Например, ОКР-те кара да направи6 ритуал, който да те ,,спаси,, от нещо-казваш си ,,да става каквото ще,, и не правиш ритуала.

По същият начин реагираш, когато те кара да правиш проверки.

Изобщо, когато имаш ОКР, възможностите да се изяви6, като смел, е много голяма, аз, като нямам натрапливости, доста рядко имам възможност, да се покажа като смел човек.