Winch3st Добавено Декември 29, 2014 Доклад Share Добавено Декември 29, 2014 Проблема е, че се изгубих. Вече и аз не знам какъв е проблема в мен. Сякаш нямам интереси, всичко което говоря е сякаш безсмислено... Затова и спрях да говоря... едва, едва... Всичко което правя сякаш е безсмислено... Не проявявам никакъв характер. Всичко, което правя е сякаш срещу мен, нищо което правя не ми доставя удоволствие... Дори най-дребни действия като да стана и да си налея чашка вода... Общуването ми е много зле... Не знам какво да мисля, не знам за какво да мечтая, не знам какво искам, не знам какво правя и да правя. Положението ми е под критиката. Може би е страх да не се изложа на опасност, да не ме нарани някой.. Сякаш никого не приемам за приятел, може би от страх. Едва говоря, а когато го правя са безсмислици. Не знам какво да предприема вече, пробвал съм с всякакви "надъхвания" и "промени". Знам, че трябва да се стегна и да започна да мисля, но просто не знам как... на 16 съм и това трябва да стане сега, иначе ще е късно. От утре трябва съм различен. Помощ..? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Д И А Н А Добавено Декември 30, 2014 Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Не се смятам за много компетентна, но все пак ще изкажа моето мнение по въпроса и се надявам да има полза от него. Мисля, че първо трябва да откриеш причината да се чувстваш така. Върни се в миналото и се опитай да я откриеш някъде там. Ако откриеш причината за съществуването на проблем, тогава неговото решение става по-лесно. Запиши се на някакъв спорт - това би те накрало да се чувстваш по-добре, ще ти даде самочувствие. Вземи си домашен любимец, това помага при депресия. А относно това, че не знаеш какво да мечтаеш, да искаш и да правиш - това зависи единствено от теб. Открий какво ти се отдава, пробвай най-различни дейности ище откриеш нещо, в което си добър. Развивай талантите си, обогатявай общата си култура и със сигурност ще откриеш своите мечти и цели, ще се почувстваш отново жив. Пожелавам ти успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 30, 2014 Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Здравей, ако разбрах правилно ти си на 16 години. Това е възрастта, в която това състояние е типично и много често срещано. Проблемът идва от там, че в този период на съзряване на личността, когато няма правилно изградена цел и физическа активност съответстваща на възрастта и натоварването, остава твърде много място за мислене. Това е възрастта, в която започват засилени мисли за целта и смисъла на живота, изострено е чувството за справедливост, което често е голям капан за тийнеджъра. Ако семейната среда е нестабилна и чувството за сигурност е разклатено се покачва нивото на тревожност. Не случайно точно в този период са залитанията по всякакви зависимости или експерименти с тялото или тревожните състояния. Какво ти е нужно? Цел, на първо място. Това е най- доброто лекарство. Физическа активност, може да ходиш и сам да си хвърляш кошове на игрището по 40 мин на ден задължително трябва да имаш активна физическа дейност. Възрастен, с който да поговориш за това което те тревожи, някой който е пример за теб. Дори да ти е скучно, огледай се каква е извънучилищната организация на събития, включи се в някоя от тях, в началото може да ходиш с усилие, но ако правилно подбереш темата с времето ще те заинтересува. Постави си краткосрочни задачи и следи за изпълнението им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Winch3st Добавено Декември 30, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Благодаря много. Ще дам всичко от себе си. Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Winch3st Добавено Декември 30, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Добре, а още един въпрос. С общуването става дума. Всичко което ми се говори, дори молба, я приемам грубо, срещу себе си. С това как мога да се справя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Winch3st Добавено Декември 30, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Също всичко сякаш звучи излишно. За какво да мисля докато комуникирам с човека отсреща? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 30, 2014 Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Всичко което ми се говори, дори молба, я приемам грубо, срещу себе си. Също всичко сякаш звучи излишно. Не те разбирам, уточни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Декември 30, 2014 Доклад Share Добавено Декември 30, 2014 Не знам дали някой въобще някога е намирал себе си на 16. Въпросите и търсенията тепърва започват. Истината е, че голяма част от хората се чувстват по подобен начин и никой никога не се чувства истински уверен и компетентен, само на повърхността изглежда така. Хората много умело се стараят да прикриват несигурностите си и вътрешните си терзания. Но всички ги имаме и ще ги имаме докато сме живи. И да, с времето става по-добре. Съветвам те да четеш по въпроса, има много материали в интернет - психология, история и философия. Ако хванеш биографична книга на някой велик човек, който е направил много за човечеството ще видиш че абсолютно всички велики хора минават през най-страшните и тежките терзания и проблеми в една или друга форма. Но идеята е да избуташ, да продължиш напред и да намериш онова нещо, в което да положиш надеждата си. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Winch3st Добавено Декември 31, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 31, 2014 Благодаря, Еми за подкрепата, имах нужда от това. Мисля, че прекалено много съм чел за психологията и не ми влияе добре Г-жа Диляна Коева, как да го обясня... на училище, примерно, когато направя някаква грешка и всички ще почнат да ме бъзикат за това. друг пример, с бившата ми приятелка, с която бях 5-6 месеца, постоянно сякаш бях под напрежение. В началото всичко беше окей докато не се скарахме. Аз съм ревнив попринцип, бяхме в един клуб и тя имаше доста познати момчета и близки, прегръщаше ги, целуваше ги (по бузите) пред мен. След спора (който тя спечели с тезата: "Ревността означава недоверие") ме попита: Сега какво правим? Аз колкото и да не ми се искаше се извиних. И така врзката ни продлжи. 2 месеца по-късно бях решен да и кажа, че вече не искам да сме заедно, казах и, останахме си приятели, беше супер. Но след 2 седмици тя дойде вкъщи за да гледаме филм. Стана така че филма гледа нас. По това време бяхме нито приятели нито гаджета. В смисъл, нещо посредата. Докато преди около месец не скъсахме сс сигурност. Тя постоянно ми казваше, че избирам лесния начин, затова съм искал да сксам с нея. Бягал съм от проблемите. така казваше. За нея имаше "лесен" и "труден начин". При раздялата ни казах така: " Няма лесен и труден начин, има правилен и грешен. Сжалявам. " Тя каза, че не е съгласна с това. Каза, че това, което см решил не е правилно, но тя просто наистина много ме обичаше. И аз я обичах... Сега нямам никакв контакт с нея, нито с компанията с която се разкарвахме. А бяхме добри приятели с тях. Та. От този първи месец насам съм така. Съмнявам се във всяко мое действие и нямам преценка, кое е правилно, грешно, лошо, добро. Нищо. Изгубил съм предразсъдъка си. Дори не знам как успях да напиша, кажа, толкова много работи, за ккоито после няма да съжалявам. Страх ме е да се движа, да говоря, за да не ме съдят. Да не ме оспорят... Това е, мможе би за това съм в такова положение. Предполагам това е истината. Никога не съм бил честен със себе си. А това повлиява и на хората около мен. Не съм сигурен в чувствата си. Сякаш не знам какво е да обичаш. Сега има едно момиче, което ме харесва, очевидно, но отбягвам контакт, за да не я нараня. Защото го направих веднъж. Спрях да говоря с нея, заради това което казах по-горе,но тя започна да вини себе си. Също разбрах, че е плакала. Съвсем неумишлено. Всичко това, доплнително и в училище подигравките ми влияе. Мисля как да контрирам подигравките, но те постоянно ме побеждават. И допълнително опитвам да не се сближавам много с онова момиче... Дори не съм сигурен дали я харесвам. Дори не съм сигурен кои са миприятели. Затова се затварям и не говоря с никого,щото в крайна сметка ако се преструвам, че ми се говори с определен човек излизам лицемер. А на мен с никого не ми се говори. Буквално се крия в момента. Не влизам вв фб. Никъде. Само не ми казвайте, че имам нужда от проф. помощ, моля ви . Благодаря, че ме изслушахте. Ще чакам отговори. Честита Нова Година. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 1, 2015 Доклад Share Добавено Януари 1, 2015 Също всичко сякаш звучи излишно. За какво да мисля докато комуникирам с човека отсреща? -----------Не се насилвай .Помисли си за нещо приятно и думите сами ще потекат . И както ти казва Диди спортувай .Не да станеш спортист . А за самочувствие , да оформиш тяло и характер . Най голямата грешка --да се съмняваш в себе си . Че кой човек е съвършен , всички се учим и то постоянно .Докато си още под 20 г. е хубаво да решиш как си представяш бъдещия живот .Какво те влече ,Какво ще трябва да усъвършенстваш .Върху това се съсредоточи и действай . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 6, 2015 Доклад Share Добавено Януари 6, 2015 (edited) Има такива моменти и те ще присъстват често в живота ти - когато разбираме, че всичко, в което сме вярвали до момента, онова което е осмисляло деня ни и истините, в които сме вярвали вече ги няма. Това са моментите, в които е време да се набележат нови посоки, нови цели и нови приоритети. Щом си в това състояние значи това, което е работело за теб до сега вече не работи, има нужда от промяна. Помисли, кой е бил първият по важност твой приоритет и каква е била целта ти. Напиши ги, за да ги видиш по - добре. Помисли можеш ли да подобриш нещо по тях, без да ги променяш или е по - добре направо да ги замениш. Работи със силните страни от себе си, не се фокусирай в слабите. Спортувай, докато се поти човек, доста негативни мисли оставя зад себе си. И нещо много важно: Никой не може да те обиди, ако ти не си позволиш да се обидиш. Никой не може да те съди, ако ти не се самоосъждаш. Ничии чувства не можеш да нараниш, ако човекът от среща не ти позволи. Подигравките в училище в тийнеджърството са класика. Ти избираш дали да им придадеш важност, да се фокусираш върху тях и да ги направиш част от живота си. Или просто да ги оставяш да се хлъзват край ушите ти и да са важни само за този, който ги смята за някакво оръжие и сила. Ти избираш. Докато другите се подиграват ти се фокусирай върху нещо, което работи за теб и ти помага да ставаш все по - добър. Един ден ще видиш как всичко това те е направило по - силен, по - можеш и по - знаещ. Редактирано Януари 6, 2015 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Winch3st Добавено Януари 6, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 6, 2015 Благодаря ви много. Много е трудно всичко това, повярвайте. Сякаш съм фокусиран в лошите неща за мен. Не мога да се измъкна. От днес започвам да тренирам карате. Дано помогне. Благодаря ви много на всички, обичам ви Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Д И А Н А Добавено Януари 8, 2015 Доклад Share Добавено Януари 8, 2015 От постовете ти си личи, че наистина ти е трудно, но като преодоляваме трудностите, ставаме по-силни. Решението да започнеш да тренираш карате е много хубаво. Това ще ти даде самочувствие и гарантирано ще започнеш да се чувстваш по-добре, ще откриеш смисъла в живота и ще спреш да се страхуваш от подигравките на съучениците ти. Пожелавам ти успех в карате и в живота и дано скоро преоткриеш себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Winch3st Добавено Януари 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 12, 2015 (edited) Тва стана като филм , съжалявам, много наистина, последна тема е обещавам... Имам един проблем. Споменал съм го и в миналата ми тема. Той е такъв: Не знам кой съм, не знам какво харесвам, не знам какво не харесвам, не знам какво обичам да правя, нищо което правя не ми доставя удоволствие. Сякаш съм на автопилот, правя всичко, което трябва, без да се питам дали ми харесва, дали не. Това не е редно, защото това не съм аз, имаше един период миналата година ходих при психоложка в моето училище, сприятелихме се, и тогава се чувствах МНОГО, МНОГО ДОБРЕ и най-важното НА СЕБЕ СИ. Може да ми кажете да опитам да си спомня какво е било тогава и да го повторя, това което правех... Опитах, по всякакви начини... Не е същото. Нещо ме притиска, не знам кое е то. Загубил съм способност да комуникирам, прекъснал съм всякакви връзки. От цялата работа само за това знам, че не се чувствам добре. Загубих способността си за самозащита.. Както се казва "о*ират" ме отвсякъде... 10 клас съм, днес един приятел ли не знам как да го нарека почна да ме бъзика за нещо пред 8-класниците, съблекалните за физическо, отвърнах, започнах и аз да го бъзикам и 8-класника се обади лапето му и се развика към мен: - Мълчи ве и естествено всички ми се смяха, аз нищо не направих, после си представих как трябваше да го хвана и да го унижа за да не го прави повече... но беше късно. Сякаш нямам желание за нищо... Другото... не знам защо стана всичко това... Наистина искам да разбера, защото това влия на абсолютно всичко около мен. Сякаш всичко, което правя е грешно. Не знам... Нито вече имам предпочитан стил музика... Нищо... Не знам, не съм срещал никого в това състояние и се плаша, много. Сякаш нямам мнение за никакъв въпрос... Много е зле, или поне не го изказвам, за да не се изложа... Какво да правя е въпросът ми? Ако може ми помогнете да открия от какво идва всичко това? Да свършва веднъж за винаги това... Как отново да бъда себе си, не знам какво харесвам.. Защо? Помощ... Ще се радвам ако потребителите didi_ts, Д И А Н А, Emmy, Александър Т.А. се отзоват. Благодаря. . Редактирано Януари 12, 2015 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 12, 2015 Доклад Share Добавено Януари 12, 2015 (edited) Мисля, че е добре да посетиш отново психолога, който ти е помогнал тогава. Може би не сте довършили до край започнатото. Редактирано Януари 12, 2015 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 13, 2015 Доклад Share Добавено Януари 13, 2015 Правиш нещо или мислиш по определен начин . Има нещо което ти пречи . Може да се изясни най лесно очи в очи с психотерапевта . Трябва му подробна информация , за да е пълноценна връзката . А иначе тук , житейски съвети колкото искаш .Но е разпокъсано , неточно . Winch3st 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.