323. Дерзай, дъще! - НБ, от Учителя, държана на 5 февруари, 1928 г.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва за всеки ден

 

Дерзай дъще! - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа - формула

 

 

„Дерзай, дъще!"

 

Благата в живота не са за великите хора, но за децата. Никой баща не съгражда къща за себе си, но за своите деца. Птиците не градят гнездата за себе си, но за своите малки. Поетът не пише за себе си, но за хората. Художникът не рисува за себе си, но за хората. И гладният не яде за себе си; жадният не пие за себе си; ученикът не учи за себе си. За кого се върши всичко това? За малките същества, които живеят в човека.

 

Какво представя човекът? Човек представя колективно същество. Следователно, когато някой казва, че е сам в света, това е криворазбрана идея. Никой човек не е сам в света. И най-малките същества, едва видими под микроскоп, са съставени от безброй по-дребни от тях същества. Ако вземете едно малко същество и го разгледате под микроскоп, който увеличава 10–20 пъти от нормалната големина, ще видите, че то има доста обемисто тяло. Какво щеше да изглежда това малко същество, ако го наблюдавате под микроскоп, който увеличава телата милион пъти повече от тяхната големина? Тъй щото, ние не знаем, доде достига предела на най-малките величини и доде – предела на най-големите величини. Най-малките и най-големите величини са двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великите умове не могат да проникнат в техните предели. Толкова необятни са тия два полюса – великото малко и великото голямо! Следователно, онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота. Първата хапка, която човек взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не са вече толкова сладки. И затова често чувате някой да казва: Първата хапка, която взех, ми даде нещо. Останалите не можаха да ми дадат това, което тя ми даде. Първата дума, която чух от устата на еди-кой си проповедник, или оратор, беше най-важна. Много още думи чух от неговата уста, но първата остана за винаги паметна.

 

„Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те." С тези думи се обърнал Христос към жената, която страдала цели 12 години от кръвотечение. В този стих изпъкват две важни положения: вярата на страдащата жена и вниманието, с което Христос се отнесъл към нея. Покрай великите въпроси, които занимавали ума му в този час, Той се спрял върху този толкова маловажен въпрос, че някаква жена вървяла след Него и се допряла до дрехата Му. Той се обърнал назад и казал; „Дерзай, дъще!". Да кажеш на човека нещо, да го насърчиш на време, това е едно от великите качества, на което може да се разчита. Тъй щото, не е достатъчно да се каже нещо на човека, но тази дума трябва да се каже на място и на време. Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще!". По-хубава дума от тази няма. Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът...

Дерзай дъще!

Редактирано Декември 28, 2014 от Слънчева

[АлександърТ.А.]

Великолепна беседа -----------

Сега трябва да се върнем при условията, при които човек трябва да живее, за да може правилно да расте и да се развива. Човек трябва да живее при най-благоприятни условия, които той сам може да си създаде. В това, именно, седи величието на човека. Щом се натъкне на известно изпитание, душата на човека веднага се смущава, вижда, че условията й стават неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалните условия за развитието си, за постигане на знания. Какво правят съвременните хора? Те изяждат всичко, каквото имат. Често ще срещнете родители, които изяждат всичко, каквото са спечелили, като оставят децата си в крайни лишения. В края на краищата, те виждат децата си в положението на просяци и казват: Нека бъдат способни сами да пробият пътя си. Действително, много деца сами си пробиват път, но много деца загиват..............

 

В любовта си човек трябва да бъде смел! Смелостта е красивата страна в човешкия живот. Тя е в сила да събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия в човека, които могат да го направят велик. Всеки ден той трябва да написва по един лист на своето съчинение. Написаното ще се предава в картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия живот, какво ще прочетете в нея? Вие искате да бъдете велики, видни хора. Кои писатели са видни? Видни писатели са тия, езикът на които е проникнат с любов. Видни музиканти, художници, скулптори са тия, произведенията на които са проникнати с любов. Само в такива произведения има изящество, пластичност, мекота. В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по низките стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи, някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче, той може да изгаси звездите в своята душа.

 

„Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели." Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременните хора, и въпрос даже не може да става за високо познаване на света. Мнозина твърдят, че за да придобие знания, човек трябва да страда. Това отчасти само е вярно, обаче, истинското знание не се добива по пътя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки, ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа.

Дерзай дъще!

Редактирано Декември 29, 2014 от АлександърТ.А.

[Розалина]

Да ,наистина великолепна беседа.За великото малко и великото голямо.За вярата ,която не търси голямо благословение ,а само едно докосване без да иска нищо.В тази беседа -"Дерзай дъще",открих за себе си много ценни  мисли ,които искам да споделя тук:

Значи, докато любовта има материални подтици, които са временни, и тя е временна. Когато подтиците на любовта са идейни, тя е вечна. В любовта си човек трябва да бъде смел! Смелостта е красивата страна в човешкия живот. Тя е в сила да събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия в човека, които могат да го направят велик. Всеки ден той трябва да написва по един лист на своето съчинение. Написаното ще се предава в картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия живот, какво ще прочетете в нея? Вие искате да бъдете велики, видни хора. Кои писатели са видни? Видни писатели са тия, езикът на които е проникнат с любов. Видни музиканти, художници, скулптори са тия, произведенията на които са проникнати с любов. Само в такива произведения има изящество, пластичност, мекота.

В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по низките стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи, някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче, той може да изгаси звездите в своята душа.

***************

Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най красивият момент е изгряването и залязването на слънцето. Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Който мисли, че може да придобие Божествения живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен човек, или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва. Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях. Друга красива звезда е Юпитер, която турците наричат „Керван."

Защо турците наричат Юпитер керван? Понеже Юпитер прилича на Венера, една сутрин, като видели на небето Юпитер, камиларите помислили, че Венера е изгряла, значи съмнало се е вече, и керванът тръгнал на път. Дълго време трябвало керванът да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморил. Оттам турците наричат Юпитер „керван," понеже изморил кервана. Затова, именно казват (не се чете) който върви по пътя на Юпитер, той умира. Следователно, вървете по пътя на Венера, която носи за човека Любовта Божия. На земята Юпитер представя аристократическото, благородното в човека. В съвременния обществен строй, аристократите представят външната страна на управлението.

Казвам: три важни неща трябва да интересуват човека – Слънцето, Венера и Сириус. Това не значи, че другите звезди и планети не са важни, но те са толкова много на брой, че ако човек се впусне да ги изучава, той ще изгуби същественото. Изобщо, звездите показват условията за човешкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бъде истински мислещ човек. 

 

Редактирано Декември 30, 2014 от Розалина