Валентин Петров Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 Питам се, акщо има хуманитална наука "право", в която има обвинения, защита и присъда, защо няма също така хуманитарна наука, която да издирва добродетелите, да ги развива и да ги прилага? Ето защо, правото, медицината, и всички хуманитарни науки са просто фалшиво звучащ тон.../quote Наистина звучи фалшиво, но това вероятно е така, защото нещо изначално си е фалшиво. Мисля си, че ако човекът можеше да бъде подобрен чрез едно, или друго поведение, техника, система от правила- Учител от ранга на Иисус Христос не би пропуснал да ги каже на учениците си. Но той им казва други неща... Подозирам, че "лечението" на недостатъците по списък е изначално обречено. Ето, ако внимателно четем вълшебните приказки, които ни съобщават много полезни неща, ще открием, че храбрият Иван- селския син, дръзнал да излезе сам срещу Чудо - Юдо, установил, че като отреже една, или няколко глави на чудовището, то драсва по тях с вълшебен пръст и на мястото на отрязаната глава даже две израстват! То ест, не е много важно да сечем смело и по много глави, тайната е във вълшебния пръст... Не че не може да режем главите- можем, но това не е обикновено чудовище, а истинско Чудо- Юдо! Трябва да се отреже само едно- вълшебния пръст! Освен това, както справедливо отбелязва и Кристиян, кое точно е недостатък? Нима не знаем, че един недостатък в някои случаи е точно обратното? Или- че едно много положително качество може да причини катастрофален низ от явления? Кой е този, който справедливо и точно ще отмери и отдели добрите качества от лошите? А кой е пък този, който ще го чуе? А ако го чуе- дали няма да сгреши повече? Може да си помисли някой, че с това изказвам теза, че темата е несполучлива. Не, сигурно е своеобразно сполучлива - нещата все трябва да започват да се поизясняват, нали? Ако не говорим за тях, няма много шанс това да се случи! Само да не забравим да продължим със следващата говоренето стъпка- правенето! Иначе казано- както отбелязва Кристиян- всеки да се залавя със себе си! И да внимава какво ще реже... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 Това си беше изпитание дали ще започнем да си търсим недостатъците Но мисля, че с общи усилия успяхме да го преодолеем. Макар, че има хора, които много биха искали да поразровят лошичкото у всеки. Но пак ще кажа за себе си, не се страхувам, напротив ОТ един Скорпион Не ме съдете за слабостите малки тях си заплащам скъпо, даже пре-. Трябва ли да съдим? Самите ние грешни, жалки... ако мълчим с разбиране ще бъде по-добре. Не ме съдете. Най-строго се осъждам аз и ме боли от грешките неволни. Но ги допускам от любов към вас, а вие все сте недоволни... '01г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 Към въпроса може да се подходи от различни гледни точки. Спорад мен Кристиян е много точен с поставянето на въпроса в правилен контест. Учителят даде аналогията когато отиваме на гости и кучетата ни лаят, трябва да извикаме стопанина. Така и с един човек, когато видим у него божествената същност и взаимодействеаме с нея, тя сама контролира лесно своите недостатъци. Но също Учителят казва "Най важният въпрос за разрешаване на противоречията между хората е въпросът за хляба". Когато той е решен, тоест съществуването на хората е осигурено, какви противоречия би могло да има? Има един неприятен момент който съм виждал в отношенията между хората. Той е когато се упражнява насилие, от родители, учители и т.н. във формата "Защо го направи?", когато посочването на слабости у другите цели манипулация, изграждане на превъзхождаща позиция, машинации с цел за сплашване или елиминиране на неудобните, на противниците и т.н. Ученикът могат да се окаже в позицията на потърпевш в такива ситуации. Една от възможните позиции е да се стреми към професионално съвършенство, работа повече от другите и "да се прави на луд" за политиката на компанията, организационните въпроси и пр. Но опитът ми е показвал как много пъти страхът, егоизмът и взаимните подозрения могат да отровят атмосферата в професионалната група. Това унищожава ентусиазма в работата и накрая може да компрометира целите и дори оцеляването на бизнеса. В някои случаи се налага да се отправя критика, дори да се отива по-надалеч. Понякога самото естество на изпълняваната длъжност изисква далновидна намеса и включва регулиране на междуличностни отношения. За такива случаи според мен говори Майкъл и според мен наистина споделянето на опит би могло да помогне на някои да живеят по разумно и в крайна сметка за подобряване на живота в България. Тук на форума ние нямаме някакви силни взаимно противоречиви интереси според мен. Целта са знанията и мъдростта. Как да се постъпва когато някой-я в службата греши? Когато е по-висок, равен или по-ниско по длъжност или авторитет? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 Предлагам Ви всеки,който остави мнението си тук, с това си действие да изразява и съгласието си и той да бъде обект на анализ от всички- без да е необходимо да пише изрично "Съгласен съм" Ако в началото не желаете да давате мнение,а желаете да чуете как ви възприемат другите,то напишете просто "Съгласен съм". Съгласна съм . Знам , че никой не е безгрешен и от друга страна ,всеки е хармоничен по своему . Но понякога наистина ми се иска да мога да изляза за малко вън от себе си и да се погледна от птичи поглед , е аз съм съгласна , някой от хората . които идват да пишат във форума , да ми направят рецензия . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 Всеки от нас ако носи топлина, светлина, безусловна Любов и подкрепа на хората около себе си, това е повече от достатъчно. Ние сме силни не толкова с групови акции, колкото с личното си присъствие, излъчване и пример. Да вдъхваме любов, смелост и спокойна радост на всеки, според мен е по-ценно, отколкото да отчитаме мероприятия... (Лична позиция - нищо повече) Напълно съгласен! Приемам идеята на Майкъл, готов съм да ми "стоварите" вашите впечатления(критики ), но най-добре чрез лични съобщения, както предложи Вальо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 И за сетен път се убеждавам, че никога нищо не се случва в живота ни случайно ... като появяването на тази тема... Откак я отвори Майкъл (благодарности), забелязах, че ми се изостри вниманието към собственото ми поведение с децата. Хванах се рядко макар да изпускам нещо от рода на: - не си достатъчно внимателен, когато избираш времето... смених го с опитай сега да работиш още по-внимателно... - имаш две неправилни изречения - не ги обмисляш достатъчно смених го с: Имаш две изречения, които те молят да ги обмислиш още веднъж - разсеяхте се, загубихте докъде стигнахме... смених го с: - починахме си, сега ушите, очите на работа... пръстчето да им покаже докъде стигнахме... Можем да живеем и работим заедно без да си откриваме и посочваме недостатъците! Опитайте, не е чак толкова трудно да видиш добрата страна на това, което изглежда на пръв поглед недостатък. ( май единственият недостатък, за който се сещам е склонността да си търсим и казваме недостатъците ) От опита си в психологията смятам, че когато някой намира и казва на другия негов недостатък, всъщност говори не за другия, а за себе си. Същото, разбира се, важи и за казването на положителните черти... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 От опита си в психологията смятам, че когато някой намира и казва на другия негов недостатък, всъщност говори не за другия, а за себе си. Същото, разбира се, важи и за казването на положителните черти... Има нещо такова. Принципа на огледалото-качествата които виждаш в другия (положителни или отрицателни), всъщност са твоите собствени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 2, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2006 (edited) Могат да бъдат и преодолени, присъстващи като спомени Хубави разсъждения, Донка. Благодаря. Дори да има "основания", да се трансформира критиката в стремеж и търсене на начин да се помогне е добро нещо. Мъдрите съдействат за растежа и разцъфването на живота и му се радват. "Твърдите и меките методи са еднакво ефективни когато се използват мъдро" Шри Юктешвар Гири Редактирано Ноември 2, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Нека да не забравяме това, че когато посочваме някой с пръст (како пряко, така и в образен смисъл), то срещу него е само нашия показалец...Останалите три пръста в същия момент сочат към нас...Какво ще кажете? 3 към 1? Знае ли някой, защо не посочваме с палец? Защото Волята няма отношение към Юпитеровото "хоби" да поразява с гръмотевици....и макар Юпитер да ми се пада "зодиакален бос", както той, така и останалите четири пръста се покланят чинно на палеца- на Волята..Палецът няма планетарно име.... Ето защо, когато видите недостатък, и го посочите с пръст...то, този недостатък трикратно е по-изявен при вас, ако посочите добродетел у някой с пръст, то тази посомчена добродетел, ще ви се отплати трикратно... Колкото и да се опитваме да търсим истини, никога с подобно съзание няма да можем дори и атом от истината да намерим, защото истината несе посочва- тя се разкрива...не от някой, а от Светлината, която все още само можем само да отразяваме..."Производството" на Светлина е със запазената марка на "Троицата"... 30 дни правете този опит- колкото пъти посочите нещо у някой, независимо дали е с пръст или не, винаги си припомняйте за това съотношение 3 към 1, и го запишете на лист, разгрлафен на две- посочени "недостатъци", и посочени "добродетели"- след което направете кратко резюме на резултатие- от кое имате повече, и завършете с кратко есе за това, какво донесоха тези 30 дни за вас- болни ли бяхте, здрави ли бяхте, помолихте ли за помощ и помогнаха ли ви, поискахте ли помощ и дадоха ли ви... След 30 дни напишете тук впечатленията си... За да си позволя да напиша постингите си, съм провел опита 28 пъти, и въпреки това е доста трудно да се изрази този опит на "сцената", каквато е форума тук. Този опит се проявява само там, където няма "сцена" и "публика", в отношенията между хората. Дори и някой да прояви едно отрицателно свое качество към нас, нужно е да намерим сила, да му благодарлим, и да му посочим поне три негови положителни качества...повярвайте, в над 95% от случаите човекът отсреща е вече готовм да направи следващата крачка сам...Просто проявата на едно отрицателно качество е нищо повече от "вик за помощ", който ако наистина претендираме да имаме някакво духовно познание, би следвало да разпознаем... Това е наука, Иисус не е казал "Теглете по една майна на враговете си, и им покажете що за стока са, и следващия път им скъсайте шортите", е казал един закон, който навсякъде във Всемира се проявява, както на макро-, така и на микроравнище... Ракът например е форма на живот, който се разплаща с враговете си по първия начин, който дори и да звучи вулгарен, си е точно такъв...Ракът не е нищо друго освен проява на вмулгарност и цинизъм- първо в една клетка, после в друга...и на човека не му остава нищо друго освен като Ной да започне да си строи ковчег, и да дочака потопа..За да запази семейството си (жена си, синовете си и техните бъдещи жени)- или по друг начин казано- добродетелите си, за да запази своите чувства (чифт животни всяко от вида му), да запази своите мисли- растения, и да дочака деня, в който Бог ще потопи земята (тялото му) и ще го зарови на 2 метра....но ковчегът не остава заровен. не и във физически смисъл, плува докато стихне потопа, и докато гълъб не донесе маслинова клонвка- т.е. докато не е намерено нова земя (двойка мъж и жена, готови да заченат физическото тяло на този човек)....Това е малко далече от основата на темата, но въпреки това е свързано с нея- как може някой дза посочи недостатък, който дори не знае от колко хиляди години човек носи в себ еси, и дали е готов да се раздели с него или не? И тук ще дам пример, че хората са устроени странно...Отнасят се с добродетелите на другите така, както се отнасят с бутилка френско вино от реколта 1927 например...Ако биха могли да пият, щяха да си я изгълтат сами, пръскайки се да разправят какво са изпили, колко скъпо е било и прочие... Но, ако бутилката съдържа вкиснало вино от същата година?....Ще проглушат света, че някой е пожелал да ги отрови... Не е нужно множго мислене, за да се разбере същината...Желание, намерение и воля...Желанието е скрито в кутрето и безименния пръст, намерението в средния и палеца, а волята- в палеца, на който и желанието и намерението трябва да се поклонят и да служат- нямат друг избор, ако искат да бъдат съвършено Единно Цяло....Другия вариант си остава винаги 3 към 1... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 да може да измери според "обвинението", отправено към него, своето собствено обвинение, защото обвинителя също има недостатъци...Това е принцип на римляните, това е днес науката, наречена "право", и тази наука още от римски времена и до днес се упражнява от кармично много обременени хора, защото фундаментът на тазци наука е лишен от истина. Човек не можеда познава Истината...Но, това е друг въпрос..Питам се, акщо има хуманитална наука "право", в която има обвинения, защита и присъда, защо няма също така хуманитарна наука, която да издирва добродетелите, да ги развива и да ги прилага? Ето защо, правото, медицината, и всички хуманитарни науки са просто фалшиво звучащ тон... Сделката (примерно, от правото), колкото и отбльскваща да ти изглежда, добре, че я има... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Джеси Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Майкъл! Аадавал ли си си въпроса? Характер, възпитнаие и между тях и лична представа, т.е. това коео сме. Помощ , контакт, самонадеяност, или ако щем всичко което ни вреди? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 4, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2006 когато видите недостатък, и го посочите с пръст...то, този недостатък трикратно е по-изявен при вас, ако посочите добродетел у някой с пръст, то тази посомчена добродетел, ще ви се отплати трикратно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 4, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2006 Нека да не забравяме това, че когато посочваме някой с пръст (како пряко, така и в образен смисъл), то срещу него е само нашия показалец...Останалите три пръста в същия момент сочат към нас.. За това сме и Колкото и да се стремим да примирим тази критичност, все намира начин да се прояви. Но пък при всяко възникнало в мен критично чувство, гледам първо дали го имам в себе си. Ако успея да се преборя, значи мога да убеждавам и другите да се справят. При вътрешните борби се ражда хармонията Дори и някой да прояви едно отрицателно свое качество към нас, нужно е да намерим сила, да му благодарлим, и да му посочим поне три негови положителни качества...повярвайте, в над 95% от случаите човекът отсреща е вече готовм да направи следващата крачка сам...Просто проявата на едно отрицателно качество е нищо повече от "вик за помощ", който ако наистина претендираме да имаме някакво духовно познание, би следвало да разпознаем... Това е верният подход, но все пак давам помощ ако са ми я поискали, иначе рискувам помощта да има обратен ефект... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Evi Добавено Ноември 4, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2006 Аз мисля,че не бихме могли да променим който и да било,ако не променим първо себе си.С личния си пример и деликатност можем да помогнем на даден човек сам да открие своите недостатъци,след което да пожелае да ги отстрани.Когато смята това за своя идея,той е готов на всичко.Друг,обаче е въпроса,когато недостатъците се посочват директно.Тогава човекът срещу нас приема с обида това,което му казваме и поставя защитна бариера помежду ни.А когато има бариери в общуването не може да се очакват кой знае какви резултати.От изключителна важност е да помагаме на хора,които желаят помоща ни.В противен случай,колкото и да сме добронамерени желанието ни да помогнем се приема като намеса в личното пространство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Ноември 4, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2006 Най-добрия начин да помогнеш не само на приятеля си, но и на всички е само един- да работиш над себе си и да проявиш онова, над което си работил. Ако аз променя моето съзнание, ако развия себе си, ако стана по-добър човек, това ще се отрази и на хората около мен, и на много други...това е верижна реакция, която честно казано, обхваща цялото човечество... Човек може да засади само това, с което разполага- при това, в собствената си нива...Кой ще жъне и плеви- това не е негова работа...защото един сее, друг жъне... В крайна сметка, всичко е резултат само на желание, намерение и воля...защото съвършенството на човека го прави само неговата Душа, а тя работи само с тези трите....друго не може да разпознае... Както е казал Учителя, няма лоши хора, или - кисели плодове, има само неузрели плодове...Като късаш от сливата преди да е узряла, физиономията болезнено сама се сгърчва от киселия и незрял плод...но, някой принудил ли е да откъсне този неузрял плод? Не, децата бързат, нямат търпение, и късат незрелите плодове..после ги боли корема, и имат преживявания в тоалетната...Който знае кога узрява сливата, ще почака и като узрее, ще си откъсне такъв плод, който ще му донесе сладост...И да кажем на сливата, че е кисела, тя няма да се поправи...това е въпрос на време, слънце, вода, земя...Единственото разумно нещо, което човек може да направи, е да вземе някоко кофи вода, една мотика и да поразкопае дървото, да го полее, да поокърши тук там, за да може дървото да има по-добри условия, в които да даде най-доброто от себе си... smile.gif Същото е и с човешките качества- всички те са плодове, киселите са недостатъците, които сами опитваме поради своето нетърпение, а сладичките са узрелите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 5, 2006 Автор Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Питам се, акщо има хуманитална наука "право", в която има обвинения, защита и присъда, защо няма също така хуманитарна наука, която да издирва добродетелите, да ги развива и да ги прилага? Ето защо, правото, медицината, и всички хуманитарни науки са просто фалшиво звучащ тон...Правилно се питаш Кристиян и отговора е пред теб - твоето поведение,и на Донка,и да другите чието мнение е "Ние сме силни не толкова с групови акции, колкото с личното си присъствие, излъчване и пример" /Донка/ и "Иначе казано- както отбелязва Кристиян- всеки да се залавя със себе си! " /Багира/ Затова и ракът Кристиян няма кой да го спре.Не е ли жалко - една клетка срещу цял организъм - и го побеждава. ЗАЩО? Защото другите клетки са индивидуалисти - като ВАС.Просто НЕ СА ЕКИП - а някаква общност - като село,като град. е верижна реакция, която честно казано, обхваща цялото човечество...Единствената верижна реакция,която виждам е на бизнес-поведението,бизнес-етикета. Това обхваща и духовността -църкви, манастири,монаси ако щете и т.н. - са станали туристическа атракция. И духовните лица строят хотели - за туристите. ПАРИТЕ завладяват света Кристиян.И няма кой да ги спре - няма ЕКИП за това. И ако се върна по-горе - за медицината,правото.ДЪРЖАВАТА с радост би се разтоварила от много от тези функции и би ги поверила на една хуманитарна наука /причини има много/ - и го е правила - преди 1944г.брака е бил само ЦЪРКОВЕН и брака и развода са били под властта на Духовността - а не на правото.Сега държавата е в невъзможност да го направи защото НЯМА хуманитарна наука - няма ЕКИП - има индивидуалисти - Кристиян, Донка......много как може някой дза посочи недостатък, който дори не знае от колко хиляди години човек носи в себ еси, и дали е готов да се раздели с него или не? Аз за това говоря Кристиян - не знам какво нося и ИСКАМ да помоля ВИЕ и ти включително да ме погледнете отстрани и кажеше как и какво виждате. И да го кажете тук - открито. Защо открито? Защото като знам,че трябва да го кажа пред всички - по отговорно ще подходя.А и ще трябва да проявя СМЕЛОСТ - да го кажа и да имам аргументи,с които да защитавам,и да имам ДОБЛЕСТТА да призная за грешно становището си-ако ме убедите в това. Да помогнеш на някойя, виждайки гения в него, всичките му добродетели, дори и убиец да е, да е изнасилил дете ако щете, да се е гаврил с възрастни хора...изобщо да е престъпник, който мнозинството би убило без присъда...Познавам лично не един и двама такива хора Кристиян - работих шест години като дознател.Уверявам ви - те много добре знаят силните си страни. Защото са си най-обикновени хора.С много добро обществено и лично поведение - с изключение на 20-30 часа от целия си живот - когато са изверги.Те имат нужда от помощ точно за това си "извергско" поведение - и те го оценяват като такова и се борят вътрешно срещу него.Ама ние не им помагаме за "болното",а атакуваме "здравото" - интелигентни били,възпитани... Те зоват "Дай ми хапче" - помогнете ми да се преборя с проблема си, с недостатъка.Затова искат помощ от нас. А всеки от тях е различен - и съответно трябва различен подход.Затова говоря за ЕКИП - екипа може да възложи на "точния" човек да направи "точното" действие. И аз съм индивуалист - поначало.Но стигнах до извода,че сам не мога да се боря срещу Рака,а ТРЯБВА борба срещу него. Борба може с цяла ръка Не е нужно множго мислене, за да се разбере същината...Желание, намерение и воля...Желанието е скрито в кутрето и безименния пръст, намерението в средния и палеца, а волята- в палеца Желание,намерение,воля И ДЕЙСТВИЕ. Това аз го възприемам като факт - а не като извод. Изводът е - не знам кое от всичките притежавам /не знам дали съм кутре или какво/ и не всичко притежавам и искам да знам какво ИМАМ и да се обединя с хора,които имат ДРУГИТЕ неща. А ти Кристиян считаш,че ВСИЧКО ИМАШ,и явно -и всичко знаеш,и можеш. Несериозно е.Въобще темата за властта и подчинението и основно за подчинението - някак си е основна при теб. Това до тук беше излагане на недостатъци на Донка и Кристиян - както аз ги виждам.Не мисля,че съм ги замерял с камъни.Ако не сте съгласни с мен - дайте аргументи. Хубаво е също в тези случаи да няма криеница зад измислени имена и т.н./В.Петров/ Съгласен съм напълно.Аз съм Димитър Караниколов - адвокат в София. Адреса на кантората и телефона са публични. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 (edited) Здравейте, приятели! Майкъл, благодаря за мъдростта и смелостта +по принцип привърженик съм на откритостта + добронамереността + прочие други неща. И никога не налагам Мнение, а само отстоявам Позиция ( когато знам, че трябва да я отстоявам). В случая...с мнението си отстоявам позиция. И съм много диамантено убедена, че изобщо не е задължително като видя някакъв недостатък в някого...да го имам/ отразен - неотразен/ в мене толкоз ми е простичко...той яде "чесън" и ухае значи ли , че и аз ям и ухая не значи или ситуацията...дете/човек с "въшки"/недостатъци в класа/групата....колко дълго ще му се радвате/траете с любов и смирение/ без значение дали мойто дете е в класа или не е..."въшливото" е добре да отиде на баня ...или притчата за медитиращия адепт, спящото дете и змията...адептът я видял, че пълзи към детето, ама нали бил "духовен" си помислил...такава му е кармата...и змията...клъъъв, пък после "адептчето"...на сериозен поправителен и още нещо се сещам...показалецът символизира и Духа, другите пръсти са на душата, ума и сърцето. От посочващите съм Учителя ни е дал пет абсолютно действащи / приложими метода за "връзване" на палавите - лошите (разумните - неразумните) деца / недостатъците. единомислие: С много добро обществено и лично поведение - с изключение на 20-30 часа от целия си живот - когато са изверги.Те имат нужда от помощ точно за това си "извергско" поведение - и те го оценяват като такова и се борят вътрешно срещу него.Ама ние не им помагаме за "болното",а атакуваме "здравото" - интелигентни били,възпитани... Те зоват "Дай ми хапче" - помогнете ми да се преборя с проблема си, с недостатъка.Затова искат помощ от нас. А всеки от тях е различен - и съответно трябва различен подход.Затова говоря за ЕКИП - екипа може да възложи на "точния" човек да направи "точното" действие. И аз съм индивуалист - поначало.Но стигнах до извода,че сам не мога да се боря срещу Рака,а ТРЯБВА борба срещу него. Борба може с цяла ръка С кой точно Рак...то Рак до Рака майно льо само с една ръка, макар и цяла...май не става...най - много да ме тупне по главата с юмрук и да ме приплесне ако не съм будна + разумна + силна и наедно с Бога до едната ръка...нужна е поне още една ръка... за подкрепа не за предателството с горе ръцете... вдигнати двете Приятели обични, благодаря ви, че сме заедно и растем + развиваме се + реализираме се винаги с Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Ноември 5, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Защото другите клетки са индивидуалисти - като ВАС. Благодаря - доколкото разбирам, това бе посочено като мой недостатък. Хубаво е да се доуточни понятието индивидуалист , обаче. Ако аз съм индивидуалист, то това би означавало, че индивидуалистът е човек, който: - слуша и следва вътрешния си глас само (ДНК кода си по рождение); - реализира само програмата, заложена в него от Бог като прави всичко на което е способен и само това на което е способен в настоящия момент, на мястото и във времето, в което е попаднал; - не се опитва да преценя доколко добре вършат работата си другите хора, просто живее и работи заедно с тях такива каквито са; - не се подчинява на програми, които не отговарят на заложената в него изначално. - не се опитва да поправя нито своята програма, нито чуждата за "доброто" на организма, чиято клетка е. - не се опитва да оценя работата на целия организъм и да го променя според своите разбирания за "правилност". Ако това е определението за клетка - "индивидуалист", аз съм щастлива, че притежавам този "недостатък"и го наричам с две прости думи - безусловна Любов и Свобода - за себе си и всички останали. Сега се замислям, обаче, как се наричат онези клетки които правят това, което НЕ прави клетката "индивидуалист"? Благодарна ще съм на съфорумците с медицинско образование, ако ми помогнат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Помогни на приятеля - сажи му, че е Божествен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Какво друго ни остава освен да обикнем всичко и всеки!? Обикни себе си, обикни живота си, във всичките му прояви! Бог е с нас, в нас и около нас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 (edited) Помогни на приятеля - сажи му, че е Божествен На мен на времето...Книгите/Духът чрез тях ми го каза.После приятели ми го казваха ( някои убедително - някои не съвсем искрено ) + помогнали са ми вече - казвали са ми го ( не само веднъж) и аз го казвам + живеем го туй нещо че сме потенциални Елохимчета... в развитие заспали божества в процес на събуждане , оСвещаване и оБожествяване...което изобщо не изключва да ме подсещат / коригират / назидават/ обгрижват ...безмълвно или с думи, с мимика, усмивка ...помагат ми много, безкрайно много сам срещу недостатъците си / пороците си/ демоните в мен нямам шанс...Бог чрез приятелите ми ме коригира + назидава + подсеща + обгрижва...имам си и крилатка :" въх, божеството пак претупа/ недогледа / пооцапа работите" Благодаря на всички, които не се примириха с моите недостатъци и все още не се примиряват. Блага взискателност и неумолимост към всичко нечисто / всички лични чувства/ илюзии капсулирани и т.н. в мен. Не трупат карма, няма обратни бумеранзи, а само много много ЛСМР. Това е също метод за растеж + развитие + реализация. Сигурни ли сте КОЙ точно ни е казал / внушил/ вбил в главата...да не споделяме някои деликатни неща/слабости а да си мъдро мълчим. Може и да не е баш съвсем от светлите. Хората които виждат нещо несъвършено в мен, което аз не мога да видя и си трайкат гледайки ми сеира и гърча...на принципа всеки да си цамбурка в неговата локвичка...аз съм си в мойто езерце...са тънки егоисти...Нямам такива ближни около мен и Слава Богу! клетките- човеци индивидуалисти - егоисти - своенравни са трудно възприемчиви и т.н. тук при нас няма крайно тежки случаи и Слава Богу. InDivine....СъФорумци, съПорталци обични...всички сте Божествени! Елохим Нева Санзу. Божеството ( в нас ) може всичко.Амин Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Ноември 5, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 8, 2006 Автор Доклад Share Добавено Ноември 8, 2006 Донка -реакцията ти ми допада - като емоционалност.Позитивна,енергична и някак си житейски-практична. В този дух бих искал да възприемеш и отговора ми на твоя въпрос Сега се замислям, обаче, как се наричат онези клетки които правят това, което НЕ прави клетката "индивидуалист"? Според мен се наричат "имунна система". Действат в екип,енергично.Изправят се срещу многоглавото чудовище - тяло срещу тяло.И побеждават. Такъв е бил Давид. И Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс - направили от черните в Америка "бели хора",и Нелсън Мандела -отменил апартейда в ЮАР. Дали съм прав Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 8, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2006 Сигурни ли сте КОЙ точно ни е казал / внушил/ вбил в главата...да не споделяме някои деликатни неща/слабости а да си мъдро мълчим. Може и да не е баш съвсем от светлите. 59.gifУчителят каза: В духовния свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене.Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което той носи в себе си.Не се занимавайте със злото. Катo кажете на някой, че е лош, вие му причинявате пакост..... Говорете за положителните неща в живота, а не за отрицателните. ... Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицатеното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека. Да виждате недъзите на един човек това не е наука.... Какво печелите ако знаете погрешките на хората? Като дойдете до съвършения живот, няма да правите бележки никому... Не дръжте в ума си недостатъците, грешките на хората.... Този, който ви обича, счита всичко във вас за добро.... не вижда никакви погрешки във вас... Петър Дънов - Изворът на доброто Последно слово на Учителя Новите отношения - стр. 111 изд. Орбел - София - 2000 ISBN954-496-038-4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.