За дописването на литературни творби

[Кон Круз]

Чели ли сте дописвания на литературни творби ? Какво мислите за тях ? Визирам това, някой да напише книгата, а след смъртта му - друг да направи продължение. Не е ли някак изкуствено...? В момента чета "Брулени Хълмове" на Емили Бронте и се надявам "Завръщането на Хийтклиф" (продължение написано от Лин Хеър - Сарджънт) да ми допадне. Макар че, ще ми е странно, че за героите от романа чета някакви неща, които Бронте навярно не е и сънувала... Ако първият автор е починал преди да си завърши творбата, тогава е по - разбираемо да бъде дописана...Но е по - странно, ако той и е написал някакъв финал, ако е налице някаква завършеност, а след време да се прави дописване на историята...(например, за да се угоди на читателите).

Има твърдения, че духове на покойни писатели са диктували на медиуми, завършеци на недовършените им приживе творби.  

 

"Духът на Ботев се появил в Княжево, молят го да допише "Хайдути"

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4106420

 

Бихте ли се заели да допишете нечия творба...? И ако отговорът ви е утвърдителен - при какви обстоятелства бихте го сторили ?

Редактирано Декември 23, 2014 от Кон

[Кон Круз]

Като ученик дописах една приказка. Беше ми домашна работа по Литература.  Мисля, че все още си пазя творението. Може и да го споделя някой път.

[Донка]

Ако трябва да бъдем съвсем точни всяко добро произведение на изкуството позволява и изисква от своя читател да го "допише" или още по-точно да го "впише" в своя личен свят. В това се състои неговата естетическа ценност. Така произведението на изкуството се ражда отново и отново при срещата си всеки свой читател и всеки път то е различно... 

Въпросът за записването на своите лични интерпретации на това произведение и особено за тяхното издаване - интересни са стига да се спазва етиката и да не се "пришие" тази интерпретация на оригиналния автор. 

Аз лично винаги "дописвам", но само за себе си... 

[Орлин Баев]

Винаги има и за и против. Интересна тема. Донка е права, че доброто произведение се вписва във вътрешния, в личния свят, а съответно волно или не, се дописва неформално в ума и поведението. Според мен, формалното дописване е качествено, ако много дълбоко, цялостно и качествено, дописващият познава и споделя стила, разбиранията, витиеватостта на оригиналния писател. Защото е художествено дописване, което се прави на фона на такова качествено разбиране и тълкуване на характера и стила на автора. Но, явно се прави, така или иначе и разбира се, ще има качествени и посредствени, както и нямащи нищо общо с първоначалния автор или направо изкривяващи го, дописвачи. То е като в музиката да се прави кавър версия с продължение. Понякога дори великите музиканти го правят - но го правят добре, за разлика от други папагалстващи. Така се получава ползване на идейна основа, но разработена до нещо ново. Така дописващият дори може да има съвсем различен стил, но отново да изразява главните мотиви, идеи, ценности на първоначалния автор. Та не е ли дописване всяко едно тълкувание на една книга? Една Бхагавад Гита има хиляди тълкувания, често така противоречащи си в интерпретацията не само едно с друго, но и спрямо оригиналния тълкуван текст...