Из 'безплодните мъдрувания' на една 'разтревожена принцеса'....

[holyvalentine]

Преди време една психоложка ми каза, че страдам от 'безплодно мъдруване'.  Може би е така, но аз виждам плодовете на тази дейност единствено в дълбокото откриване на проблем или деструктивен мисловен модел, който ме мъчи или ми пречи.. 

Тук съм споделила някои мисли, които ми тежат в момента.  Всичко започва от Аза и увереността да взимаш правилните решения за себе си...

«Всичко започна , че избрах да бъда сама вместо с човек, с който нямах огормно бъдеще. Виждах се с някой, който ми даваше невероятно много внимание, грижа и приятни емоции, но без перспектива. Усетих, че както винаги се прилепвам към тази връзка, и преставам да мисля критично и обективно за собствения си живот извън нея. В крайна сметка осъзнах, че висичко май опира до зависимост или поне при мен се случва така.  Явно имам толкова голяма нужда от обич и ласки, чек при мен е зависимост, и понеже трудно се доверявам и привързвам, за мен винаги се превърща в зависимост,а  това ме ограничава в избора на партньор и във взаимоотношенията ми с партньори. И в тази връзка усетих, че се случва същото. Анализирах се повече и реших , че ще остоявам територията си, защото аз често  я губя и това също се улавя от партньора, тъй като за да си дам хубави моменти аз не казвам Не. Не излязох с него една вечер.  На следващия ден той ме игнорира и излезе с друга жена, като не ми го каза директно, но аз знаех. Заболя ме. Да, знам че имахме авантюра и всеки е свободен д аправи каквото си иска, но на мен не ми беше приятно това. Реших, че няма да мога да го видя отново и да не съм му ядосна. Не исках да си представям ,че при всичките прекрасни емоции и огромния труд и търпение, които той положи, за да ме има,е решил просто ей така да бъде с друга. След  2 дена  той ми се обади да ме кани на вечеря. Казах му директно , че съм обидена, задето е преспал с друга, а той ми каза, че това е животът. Тук беше моя избор да реша, дали ще отстоявам своето или дали ще си кажа, еми това е авантюра, ще отида пак с него заради хубавото прекарване, а пък тези чувства ще останат на заден план. Нямам право да му изисквам нищо в случая.

 

И кое всъщност тук е масохизмът?? Да бъдеш с някой, с който сте наясно, че нямате бъдеще и да игнорираш чувствата си или да си отстоиш на честта, съвестта и чистите чувства, но отново да бъдеш сам, което вече ми е толкова противно, и пак да се занимаваш с тъпаци, които не могат да му се качат на малкия пръст? Понеже много години в чужбина преживявах това постоянно.. в големия забързан град, където никой не се итнересуваше от връзки, за да бъдеш интересен и да държиш интерес на даден мъж, всичко опираше до сексуалното, а чувствата трябва да убиваш. И за да не си тотално сам го правиш. Създаваш си мимолетни удоволствия. Чувството на изостваяне го притъпяваш. Тук прецених, че може да не е така. Не съм съвсем сама в България и мога да инвестирам и очаквам по-сериозни връзки. Но това пак е даден вид мазохизъм. Чувствам се в безизходица. И най-лошото е, че постоянно се притеснявам дали това няма нещо общо със сектата, с деструктивните мисли от там, и че не мога да бъда себе си , за да преценявам ситуациите правилно. Дали не губя от всичко това?  В един момент  си помислих, че привличам такъв тип мъже, защото все още залагам на авантюрата, а ме е страх от  обвързване докато не съм опознала човека напълно. Имам нужда от активен сексуален живот, но за да допусна партньор до себе си, дори и само сексуално, той трябва да притежава ред необходими качества, което го прави  годен и желан не само за сексуални отношения, а и за нещо друго.  Та си помислих, че привичам тези мъже, като флиртувам с тях и нещата вървят повече към мимолетното удовослтвие , а чувствата остават на заден план и са отхвърлени, макар че те са водещото при мен.  Това, разбира се донякъде носи вина от сектата.  А освен това според закона на привличането и Наталия Кобилкина човек някак си вирее в собствените си мисловни кръгове и полета, и трябва да промени нещо драстично, за да види резултат. Та, аз реших да бъда себе си и да повярвам в чувствата и емоциите си... но ... на кава цена....

Да се отдам на несигурностите си, на борбите да бъда себе си, на самота, на лишение от хубави емоции, на стоене в къщи и писане пред компютъра вместо навън и забавлявайки се. В крайна сметка, с това се депресирам още повече и ще видя ли резлултат?? А ако не издържа? Знам ли кога ще дойде този човек? Искам да съм щастлива и без него като за начало, а той после да допълни картината. От това най-много ме е страх.. че не мога да намеря кой е най-верния път и да го следвам. В един ден е този , в друг ден и различен, в зависимост от шибаните ми настроения. Не мога да отсея кое и истинското ми аз, защото е забулено в страхове повечето пъти...  Още повече, че въпреки че искам неангажиращ секс и забавления с някой, с който просто да си доставяш хубави емоции, мисълта да го направя с повечето хора , които ми пишат от сайтовете за запонзанства ме отваращава, защото те ме отвращават с простотията и тъпотията си, и в крайна сметка пак съм сама. А не мога да завися единствено и само от един човек.

 

В крайна сметка се запитах.. доколко може човек да се промени...  има хора, които са изключително моногамни , а други които просто не го могат да са моногамни. И двата типа хора имат определени нужди, и това не ги прави лоши хора,  и в крайна сметка колкото и да се променяме ние сме родени така. Доколко  можем да се променим, да променим настройката си?  Дали ако искам нещо недостатъчно силно или недостатъчно ясно ще получавам само посредствени връзки, които няма да ми носят удовлетворение.. и докога ще продължава това?? Всичко ли зависи от мен?? Мога ли да определя съдбата си само като си променя мисленето? Често се обвинявам за това...  Не искам да бъда сама, а явно тази ужасна нужда от любов и внимание, от която така отчаяно се нуждая ме прави много уязвима и зависима. И тук като говоря тези работи съм се опитала да надникна в подзъснанието, в  ранното детство, в нуждата от допир, от близост, физически на тяло с тяло, за да се чувствам защитена , спокойна и сигурна. Колко  от това ще мога да променя , за да променя нуждите си, а от там зависимостите си??

А любовта завсимист ли е в крайна сметка? Всички я търсим. Всички са по сайтове за запознаства, всички излизат с надеждата да срещнат партньор, защото това осмисля живота. Но любовта е като опиянение, като наркотик, и доколкото виждам в търсенията си как да постигна  независимост и да бъда една цяла единица, всичко опира до зависимости в крайна сметка. А самата мисъл ме отчайва, че за да бъда независима аз трябва някак си да се откажа от любовта, или от сексуални авантюри, но това те откъсва от света и те прави ужасно самотен и  мъртъв. Къде е разковничето , къде бъркам??

Това е идентично и много болезнено чувство от сектата, която наверемето ме откъсна от нормалния ми живто и ме хвърли в ад на страхове, самоотхвърляне, самобичуване , вина от секс, от сексуални мисли, от всичко човешко и земно. »

[Alexander Mitev]

Не казваш от колко време продължава всичко това? Остава да гадаеме - може да си на възраст, в която ти е рано за обвързване, но тъй като все повече се замисляш в/у самотата, мисля, че си в 30-те....

 

Моето мнение е, че имаш проблем със самозаявяването и самооценката. Очакваш да станеш значима за редица други, които да те определят, вместо да го свършиш ти самата. Може би един мъж не е достатъчен да ти даде всичко това....ами пък се отдадеш и после бъдеш зарязана, тогава става страшно.

 

Вече как ще работиш над това, ще ти каже някой от психотерапевтите, защото аз си нямам идея

Редактирано Декември 23, 2014 от Alexander Mitev

[Диляна Колева]

 "Не искам да бъда сама, а явно тази ужасна нужда от любов и внимание, от която така отчаяно се нуждая ме прави много уязвима и зависима."

 

Най - голямото страдание и зависимости се развиват от вярването, че някой друг може да ни помогне да не сме сами и да ни ДАДЕ любов. Най - абсурдното нещо и все пак най - популярно като вярване. 

Представи си, че аз имам празен чувал, а ти пълно дърво с ябълки, които искаш да прибереш. Ако аз дойда в този момент и ти предложа да прибереш ябълките в моя чувал, ти вероятно ще се съгласиш, но аз няма да спомена, че ще ги взема за себе си и ще си отида, тъй като чувала си е мой. А ти.... ти ще имаш нови плодове на следващата есен. В тази ситуация, ти ще се чувстваш ограбена, а аз сита. Разликата ще е , че аз знам какво искам от теб и съм го заявила ясно, поставила съм своите лични граници, а ти не си. Залагайки на предположението, че ще ги разделя с теб или идеята че ще живеем заедно докато ги изядем те подвежда и залагайки на догатките, в крайна сметка оставаш сама и ограбена. Това се случва и с чувствата. Може би и с твоите. Пълно е с гладни хора с празни чували, търсейки, кой да им ги напълни за малко. След като се изпразнят те търсят наново. Пълно е с хора, които дават всичките си ябълки, чувства, залагайки на вярването, че другите мислят и имат планове същите като техните и в крайна сметка остават разочаровани. Често сме или в едната или в другата роля, но докато играем тази игра, нищо не можем да променим. Не умееш да работиш и да поставяш личните си граници правилно. Това идва от факта, че не се обичаш достатъчно, когато ти си празна и необичаща се и се срещаш с други празни и необичащи се хора, - два празни чувала - какво бихте могли да си дадете? Всеки иска, но в замяна не може да даде нищо освен - правила, изисквания, страх, зависимости....... Няма как да се получи. 

И тук идва момента, в който следва въпроса, а къде са другите, хората които имат и чувал и дърво с ябълки и не се нуждаят от заменки и условия?

Те обикновено се срещат с хора, които имат същите придобивки като тях и не им е нужно тяхното съдействие, а радостта да споделят имането си.

 

УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАШ

"Вълшебната кухня"

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.