На лошите с лошо? Как да се държим с лошите хора?

[toma12]

Здравейте, реших да поискам съвет от вас. Ще обясня ситуацията накратко и очаквам да се включите. Благодаря предварително!

Всеки знае, че частта от живота, в която си в гимназията, много променя човека. Та, още в началото с новият клас усетих, че няма да ми е много готино. Сприятелих се с някои, детски приятелства, наивни, на тези години какво сериозно може да има в едно момчешко приятелство. Още тогава видях, че сред момичетата ще има проблеми. Много злобарки на едно място не е на добре. Те всичките седнаха на една редица и се преструваха на големи приятелки. После някои се отделиха на отделни чинове, а едно момиче, което в онзи момент беше адски наивно, жадно за внимание и всичко нормално за тези години, всичките момичета го нападнаха и то седна само на чин и се затвори в себе си. Аз се сприятелих с нея и някак си успяхме да изградим много силно приятелство. Сега сме много добри приятели, подкрепяме се и така. В 10-ти клас аз видях, че с този клас няма да видя нищо хубаво и реших един вид да се отделя. Просто нямаше смисъл да говоря с хора, които не харесвам и да се правя на друг. От тогава просто от време на време се шегуваме, говорим си по общи теми и това е. Единствено това момиче допуснах до себе си. Бих казал, че и двамата адски много пораснахме и се променихме, но другите видяха лоши качества у нас още в началото и от тогава бяха зле настроение срещу нас. Не отричам, че не сме били прави в много случаи, но ние положихме усилия и се променихме за добро. 

В онази компания остана едно момиче, в което аз още в началото видях, че не е като останалите. Но тя явно не искаше да се дели и да я мразят, докато ние с приятелката ми бяхме свикнали на това и с времето спря да ни пука. След време се сприятелихме и с онова другото момиче, ще я наричам Р., защото искам да запазя анонимност. Оказа се, че с Р. имаме много общи неща и за много малко време станахме адски добри приятели. Останалите момичета започнаха да й правят проблеми за това и да я настройват, но аз взех нещата в ръце, подкрепях я адски много и някак си успях да я измъкна от онази дупка. Сега тя е доволна и се радва, че може да разчита на истински приятели. Ноооо, тук идват проблемите.

В настоящият момент ние тримата с Р. и другото момиче сме адски добри приятели, забавляваме се и не са ни нужни хора, от които не може нищо да се научи и само западат. Но останалите момичета явно видяха някаква заплаха в силното ни приятелство и се обединиха срещу нас. (нищо, че до този момент всички те се караха една с друг, обиждаха се зад гърбовете си, говореха ужасни неща) И бавно започнаха да настройват и останалите от класа, които ще кажа, че имат толкова умствен капацитет, че въобще не разбират колко подло и грозно е това от тяхна страна.

Аз и приятелката ми вече се освободихме от хорското мнение, осъзнахме, че не ни пука от хора, които собствения си живот не са оправили,че се бъркат в нашия. Но Р. е ново в занаята да бъде различна и не й се отразява добре. Подкрепяме я, но напоследък нещата излизат от контрол. Във всеки момент когато сме весели и се смеем нещо,  останалите (или по-скоро едно момиче, което беше преди  най-добра приятелка на Р. а в последствие се оказа, че й говори зад гърба и я обижда) започват да хихикат и настроението се разваля. Както казах на мен спря да ми пука. Те са жалките. За да се бъркат в нашето приятелство, явно завиждат, защото колкото и да са "единни" те никога не са имали такива хора до себе си, на които могат изцяло да разчитат. Освен това започнаха и да разнасят слухове за нас, че аз съм бил гей, приятелката ми курва (нищо, че още е девствена), а за другото Р. все още нищо не смеят да кажат.

В живота, в една така ситуация, аз просто бих се надсмял над случващото се и бих си тръгнал, отказвайки да се занимавам с глупаци. Не мисля, че има смисъл. Не бих могъл да променя човек, който е разрушил живота си и се чуди как да разруши и чуждите.

Но тук нямаме друг избор освен да седим там. Приятелката ми и Р. решиха, че ще е по-добре да се държат с тях по същият начин, да се подсмихват и да ги тъпкат, но аз все още съм на мнението, че няма смисъл да падаме на тяхното ниво.

Намесихме и класната за да спре нещата. Тя разпита нас (без мен, защото тогава бях болен) и две други момичета. Те излъгаха, че ние сме ги обиждали и класната взе, че им повярва и ни обвини, че "се делим от класа". Еми да, може и да се делим. Аз отказвам да общувам с хора, които са злобни и само се чудят какво лошо да ти направят. Спряха да са ми фактор, но както казах приятелките ми вече не издържат.

Какво ще е най-добре да се направи, според вас?

Знам, разказах нещата много набързо, но тепърва не ми се обяснява всичко подробно. Ако имате някакви въпроси питайте. Както казах на мен случващото се не ми е проблем. Мога да преглътна няколко хихикания и говорения зад гърба, но приятелката ми и Р. вече не издържат. 

[B__]

А кое показва, че ти си добър/добра?!?!?!

[rainder]

А кое показва, че ти си добър/добра?!?!?!

И аз това щях да питам.

Редактирано Декември 22, 2014 от rainder

[toma12]

А кое показва, че ти си добър/добра?!?!?!

Виж, аз това не съм го твърдял никога. Просто аз и приятелите ми въобще не се занимаваме с останалите. Самодостатъчни сме си. Поддържаме само някакви отношения колкото съученици, нищо повече. Но останалите постоянно се бъркат. Мълчим си - бъркат се, пробвахме и да се държим като тях - още по-зле става. Това искам да кажа. Аз никога не съм твърдял, че съм добър. Може и да съм лош, но ми писна да се занимават с приятелите ми, защото на мен може много да не ми пука, ама тях бавно ги съсипват психически. 

[Донка]

Здравей, Тома! Радвам се на това, което прочетох - радвам се, че има млади хора, които мислят като теб. И най-много ме зарадва това, че не искаш да слизаш на тяхното ниво. Продължавай да летиш и да бъдеш себе си. 

Проблемът, приятелю, не е в теб, не е в "злобарите" - проблемът е в скапаната ни система, която ви принуждава да бъдете заедно и така ви заставя да се обезличите, за да не станете "черните овце" в стадото. Тази манипулация започва в училището и продължава в живота. Дано все повече млади хора откажат да бъдат част от нея - все един ден ще успеем да я разбием... 

И това по-горе е написано от учител с първи клас квалификация и 35 г. стаж (от тях 20 в образователната система и 15 в своя школа) - така че и аз съм от "черните овце". Опитайте се да ги разберете - никак не им е лесно да усещат близо до себе си присъствието на свободни хора, а те самите да нямат сили за тази свобода... И когато един човек усеща, че няма сили да полети, той решава да пречупи крилата на другите - така ще бъдете заедно и няма да се чувстват зле от калта в себе си и около себе си. 

Моят съвет - обичайте ги, разбирайте ги, не ги гледайте отвисоко, каквито и да са, каквото и да говорят за вас. Усмихвайте им се и им помагайте, дори и да ви плащат с неблагодарност и завист. Истинската отплата не идва от тях, но нека вие сами усетите откъде идва.... 

Най-добрата победа над един враг е да го превърнеш в приятел.... 

[Ashtoning]

Ха-ха. Не знаеш как да се държиш с лоши хора, дошъл си да питаш други лоши хора как да се държиш с лоши хора. По - добре се откажи, докато не е станало по - лошо.

[Донка]

Добър коментар - много поучителен....- бъди себе си какъвто си, защото такъв си добър. 

(Горното е предназначено за Тома... )

[ISTORIK]

Помисли дали не е възможно да се преместиш в друг клас от същия випуск в същото училище или направо да смениш училището. Помисли и дали не можеш да завършиш по-рано, като вземеш две учебни години за една. Просто се махни от тези хора, за които мислиш, че не те кефят и, че те дърпат назад.

 

Не се опитвай да бъдеш "като другите" от класа си, не е продуктивно. Бъди себе си, какъвто и да си. Това, че си различен от някой друг или от някакви други, е напълно нормално и в реда на нещата.

 

Колкото до живота в някаква група, да знаеш, че "Във сяко стадо има мърши. А зад всяка мърша има стадо, което я следва."!

 

Това, че ти не си мърша и не следваш мършите, е хубаво. Продължавай в същия дух и хич да не ти пука. Ще завършиш училище и всички ще се пръснете по света. Възможно е никога повече да не видиш съучениците си. Ако не ти остава много до края, може да се опиташ да ги изтърпиш. Ако ти остава много, по-добре е да се махнеш.

Редактирано Декември 23, 2014 от ISTORIK

[АлександърТ.А.]

toma12

Аз съм имал една трудност . Когато се чувстваш отговорен за други хора . Но , можеш само да дадеш съвет . Другия сам решава какво да прави .

[mvm]

Общо взето бели кахъри, но за вас това сега е на преден план. Щом е така отсвирвайте останалите, които не ви харесват и толкова, да говорят каквото искат . Има една приказка: кучетата си лаят,керванът си върви,още малко и ще завършите училище и ще се разпръснете, дори няма да им помниш имената на всичките си душмани. Повярвай, в живота могат да се случат доста по тревожни неща, отколкото тези, които се случват сега с вас.