Паническото разстройство си отива, но...

[chokolino_]

Здравейте! Аз съм мъж на 26 години и преди около 6 месеца получих първата си паническа атака. Причините може би са доста - генетическа заложеност, невротичност, стрес в работата, неудовлетвореност от начина ми на живот, различни страхове, липсата на любов / от жена / и т.н. Тази атака отключи и депресивни, натрапчиви мисли, но те не бяха акцента и се появяваха рядко, защото бях отдал по - голямо внимание на характерните за ПР страхове - от самия страх, от смъртта, от симптомите и т.н. С времето паническото разстройство се засили, но аз реших да го конфронтирам, казах си: "ако ще се мре от това, да се мре", така успях да го приема като част от мен и да превъзмогна страха си от атаките, а с това те намаляха значително и почнаха да отшумяват съвсем. Но с отшумяването на ПР, започнах да наблягам на натрапчивите, депресивни мисли, които пък ми докараха безсъние. Мислите са основно следните в тази последователност: страх от това, че не мога да се радвам на живота, а заради това ще изпадна в депресия, а като изпадна в депресия ще се побъркам, а ако се побъркам, ще взема да се самоубия. Започнах да се страхувам да не скоча под някоя кола като минавам по улиците... Тези дни чета доста в интернет, което може би не влияе добре, но разбрах, че това най - вероятно е ОКР, но ритуали не спазвам, освен че си гриза ноктите, ако това е ритуал, но аз го правя цял живот. Искам да попитам какъв е най - правилният подход за справяне с тези мисли и ще отшумят ли, ако ги пусна да си минават и не им обръщам внимание някак. Благодаря предварително! 

[Диляна Колева]

Много важно при натрапливостите е да успяваш да не се идентифицираш с тях. 

След като ги оставяш да отминат, ги разглеждай като нещо, което не е част от теб. Не те интересува тяхното съдържание, тъй като то не е истинно.

Не ги анализирай, не се фокусирай в тях. Приеми ги като нещо, което идва, за да те уплаши и ти си този който ще реши да се уплаши или не.

 

Страховете и тревожностите идват, когато действителността в която живеем ни сблъска с нещо, с което не можем или не искаме да се справим или просто е ново като преживяване за нас. Най - естествената реакция на тялото е тази, която ни показва, че сме в стрес. Дали ще развием тревожно състояние или не е заложено в начина, по който се отнасяме и преработваме стреса.

За голяма част от нещата в нашата действителност не сме подготвени. Уменията ни за справяне са оставени в латентно състояние, не са развити още от нашето детство. Това обаче не означава, че ги нямаме. Как да ги развием това всъщност е дейност на психотерапевтичен процес, който се занимава с твоите лични ресурси и тяхното ползване към настоящия момент.