Себеотричане в името на 'вярата'...

[holyvalentine]

Четох за екзорсизма, защото нищо не знам за него, за мен това е табу. И общо взето и нищо доказано няма... една мътна теория. Незнам защо ме е страх толкова много.. всъщност знам.. тези демони или духове сами по себе си не плашат хората кой знае колко, но тогава с мозъчното програмиране в култа, което получихме всъщност освобождението трябваше да дойде с освобождаване на този демон от който уж се освободи едно  момиче което крещя като истеричка, а тя вероятно се е освободил то неин стар багаж, и вместо да бъде посрещната с любов и разбирателство както ние на семинарите по психотелесна терапия, на нас ни се втълпи, че видиш ли.. това може да се постигне само като се откажеш от себе си и се отдадеш на Исус Христос. Т.е. освобождаванеот на стари болки, не затвърждава изграждането на смия себе си, а затвърждава отричанто ти.. и то в името на нежду друго, чуждо.  Това е толкова болезнаено, толкова години прекарах с тази мисъл

Човек може ли да попие негативната енергия на други? И ако е така, как да не го позволява и да се защити от това? Негативните мисли, които ни пречат да сме спокойни и ни тревожат нямат нищо общо с демони, духове и тем подобни.

[д-р Тодор Първанов]

Щом ходиш на психологични семинари, логично е да поставиш за разглеждане въпросите си там.Нашите отговори биха могли да те объркат, все пак писмената форма не е най-точното нещо за даване на съвети.

[B__]

Не е сигурно дали това са психологични семинари или част от ритуалите на този култ?!

[Орлин Баев]

Привет!

 

Радвам се, че пишеш тук. Когато намирам време, с удоволствие ще ти отговарям и на други питанки, свързани със сектанското промиване на мозъци, религията, духовността, психологията и психотерапията. 

 

Според мен въпросът е не дали има духове, а как да имаме здрав и спокоен ум. Когато твърде много се занимаваме с теми като обсебване, демони и т.н., поставяме локализацията на мотивацията и контрола, на свободната си воля във външни фактори. То е като да се свръхфиксираме върху шума на съседа или виковете на децата от съседното училище. Вместо това можем да насочим ума си към обич, творчество, фокусирана работа, следване на добри цели и радване на всяка стъпка от пътя. Тогава и външните дразнители стават нормални, дори не ги забелязваме, изчезва несъзнаваният страх от тях, а оттам и защитното дразнене. Същото е и с т.н. духове, демони. елементали, елементарии и пр. Това, което християнството нарича демони, страсти и обсебване, психологията и психотерапията определят като маладаптивни когнитивни схеми (интроекти, базисни убеждения), невротични, психотични и психопатийни психодинамики и разстройства. Същото е, но фокусът на вниманието се прехвърля върху собствената отговорност за пречупването на реалността, за преработката на старите и залагането на нови, адаптивни когниции. Чрез развиване на самосъзнанието (метакогниция), способността за прецизен анализ и проследяване на собствените психодинамики на различни психични нива, промяна на мисленето, на вътрешния диалог и работа с автоматичните мисли и базисни убеждения, идващи от дълбоко гравираните в ранните години схеми. Работа освен чрез логика, връзка с консенсуса за реалност, със смелите методи на психотерапията. А те са море... Виж книгата "Лествица" на Йоан Лествичник. Старецът говори за демони, но аналогиите със съвременните психотерапевтични и психопатологични наименования и случвания са преки. Така погледнато, къде на шега, къде иронично или не, се оказва, че в психотерапията гоним духове... Разбира се, това казвам само в контекста на сравнението с християнския подход. Но, както казах и по-горе, да се фокусираш в такова виждане, крие много подводни камъни. Появяват се добавъчни, дълбоко несъзнавани, архетипни страхове, както и несъзнаваното на човека, споделящ такова вярване, автоматично приема наличието на външни нему сили. Тук има трик... Не че ги няма тези сили. Но, фиксирането в тях не помага. Помагат връзката с Бога, Любовта, благодарността, прошката, осъзнаването и разбирането, съзнателните усилия на малките стъпки. И отново Любовта, извираща от сърдечното любомъдрие. Когато човек осъзнае собствените си маладаптивни наличности и ги преработи, изпълни се с обич и сила, когато Бога е с него и тече през него, от кого може да се убои? Когато запалиш огъня на духа си, хищниците бягат надалеч! 

 

Забележка: с питащата се познаваме от уъркшопи, водени от мен и моя колежка.

[holyvalentine]

Орлине, благодаря ти за изчерпателния отговор. Четох с интерес и мъничко страх, кое все пак съществува ) но.. си прав... сега искам да вмъкна и ролята на Библията във всичко това. Тя е пълна със заплахи, наредби  и ограничения.. или поне такак са ме програмирали да я виждам, а всъщност повечето хора я виждат като книга изпълнена с мъдрости и проповядваща любов... . Ти каза един път, че Бибилията има много психология.... и аз се опитвам да я открия, и да погледна по-философски на тази книга, и с повече критично мислене, което си е мое, и което все повече придобивам и затвърждавам напоследък, както ти споменах и на последната група, отчитам все повече и повече победи... ))))  Прошката ако щеш като механизъм на психология е уникално нещо, а си спомняш колко ми беше трудно да искам и да дам прошка, защото е свързано с показването на слабост, нещо, което ако го усвоиш ти ставаш много по-силен от преди. 

 

Ето  това, което казваш за малдаптивните интерпретации на срахове и демони. Знаеш ли.. още преди да прочета това, аз тези дни някак си го мислех това с мои мисли. Въпросът беше, че в неделя имах ужасен скандал с баща ми и много се разстроих. Въпреки, че му споделих какво ми е причинило неговият избухлив характер в детството  и боят и викането, той пак си позволи да ме обиди, да се държи агресивно и заплашително и да ме заплаши, че ще ми строши главата. Малката ми племенница беше в стаята и стана свидетел на скандала.. Нейните родителни не повишават тон, и детето се афектира.. о чите му станаха отромни и се напълниха със сълзи...Изведнъж аз се видях в нейното малко телце и се асоциирах с нея... върнаха се болезнените спомени и осъзнах какво се е случвало с мен хиляди пъти като малка, че съм била изложена на това постоянно... и не съм си позволявала да плача, за да не покажа слабост.... демонстрирала съм, че не ми пука, а всъщносто много ме е боляло... Много ме заболя и този път, но този път анализирах чувството... и усетих , че отонво го мразя... отново бях малкото момиче, което ненавиждаше баща си силно.....  Някак си осъзнах, че баща ми, който винаги е бил на контра както с мен така и с цялото семество и други хора, за когото нищо няма стойност, всичко е суета и глупост, каквото и да направиш,а ко не е според общо приетите правила или неговите, е ужасно тъпо, изобщо ти като личност нямаш стойност. Ядосан ли е, той гледа да те стъпче като мекотело.... Осъзнах, че чувството, което ми е втълпила църквата за тези демони е точно такова, нещо, което  те мрази и което противоречи на всички твои желания да бъдеш себе си, защото ако бъдеш себе си, на църквата това не ѝ отърва. Всъщност демонът беше нещо като отношението на баща ми към мен. Всъщност ако ти се приемаш сам себе си, цениш се и се обичаш, без да чакаш на това отвън, тези неща нямат такава сила... и тогава  ми просветна. Казах си,че баща ми има лимит, на колко обич е способен и може да покаже навън и вероятно той винаги ще остане на това ниво... позволих си да го мразя, но да му простя... и му този път му покзах ненавист и колко много ме е обидил, нещо което друг път не съм правила...преди се свивах се в ъгъла и ближех рани, или се прибирах в черупката си и търсех одобрение и сближаване с други хора.. Видях колко неприятно му стана.. и коато бях готова поговорих с него как да изгладим отношенията...той веднага захапа... но видя къде опира моята граница този път... аз не се бях свила навътре. Аз проявих смелост... и спчелих... )) Та мисля, че разплетох демона до някаква степен...  та ето от къде тук се намесват библията и вярата, защото прошката беше важно нещо тук, дали като вяра или като психологично упражнение или процес на личностно осмисляне. Лошото е , че религията учи за прошка и други такива неща като някакво заучено клише и хората се мъчат да следват някакви думи и действия какво трябва да се селучи или да почувтваш ако простиш, вместо човек наистина да се вгледа в себе си и да открие малките разковничета , които го държат настрани от неговото щастие.

[Орлин Баев]

Много добре си описала пътя на прошката. Често минава през себезаявяване. Иначе от любящ и смирен израз на освобождаване, се превръща в примиренчески, автоагресивен мазохизъм. Много точна е и аналогията между църковната манипулация чрез вярването: "Ако не се подчиня на манипулацията, съм лоша и обсебена" и мазохистичното себепотъпкване, заложено при автоагресивното замълчаване пред баща ти. А в библията наистина има принципи на Живота, от които могат да се извлекат както психотерапевтични принципи и контекст от разбирания, така и конкретни методологични насоки. За в бъдеще, ако е рекъл Господ, ще пиша в тази насока. 

[holyvalentine]

Днес силно се подразних от един свещенник от наша православна църква. Отидох да споделя нещо, а в крайна сметка изслушах една тирада глупости, как ортодоксалното християнство било най-чистата истина, какви били тези секти в Англия, как църквата се разделила в 15век , защото папата много се бил възгордял, как тамошната църква станала материална, и как тях - ортодоксалните свещеници не ги обичали за запад и ги смятали за закостенели, защото те пазели 'чистата истина'. И пак започва да ми се дават обяснения колко грозен и покварен е света, как дяволът, когото те наричали князът на света влствал и куп подобни глупости. 

 

В крайна сметка 'рецептата' беше изповедание и причастие, което явно е голямо тайнство и ПОКАЯНИЕ, задето съм отишла на такива места като секта  в Англия. Да, ама казвам, те също се наричат църква, и аз съм отишла там да търся добро, какво лошо съм направила в случая. Когато отидох там трябваше да се покайвам за нещо лошо, което съм сторила преди. Общо взето как човек да се върне към вярата, когато си посрещнат от нейните 'официални представители' с едно неприемане на самия теб, което те искат да ти втълпят още повече. Да не говорим, че повечето хора, които отиват в църква имат даден проблем и търсят утеха, а за да  бъдат изслушани или да им се помогне те трябва да минат през куп условности...  като това може още повече да изостри проблема. 

 

Не смятам, и не искам повече да смятам, след толкова години терзания, след като преживееш промивка на мозъка от секта, че човек трябва да престава да бъде човек и личност. Живата вяра,любовта и Бог не вървят ръка за ръка с откъсването на човешката личност от себе си. Малките човешки неща, като дори и гледането на проно (както прочетох в една от другите теми тук) са част от нея и от живота. Нямам предвид да бъдеш зависим от порно или нещо друго, но в определен контекст, смислената еротика носи несравнима енергия, удовлетворени, щастие и свързване с божественото , според мен. Много години съм се борила с тази вина, и не смятам да откъсвам тази част от себе си повече. Аз съм една цяла завършена единица и вярата , и човешките неща са част от мене, както и от всеки един човек. 

 

Глупави ритуали,  облекла, отрицание на това и онова, са израз само на един канон, в който хората се опитват да съществуват, за да си свиряват часовниците, че са някъде в 'правилния път' и да се самоопределят някак си, и защото 'авторитетът' на обществото е определил това. Отиваш някъде, навеждаш глава примиртелно, ставаш 'послушник' , и ето ти вече  си на 'правия път'. Да, ама не. Пътят на истинското себеосъзнаване е друг!

 

Като свой проблем отчитам, че аз имам проблем с авторитетите (в различни контексти) и безусловната любов (липсата на такава), и съм лабилна и уязвима, особено в ситуации, където трябва да защитя собственото си 'аз' пред 'авторитет', и особено там, където има намесени ценностни системи, дилеми, вина. Явно това е ниска самооценка, и то по-скоро на детето в мен.

 

Тук съм, за да намеря подкрепа!

[АлександърТ.А.]

Здравей .      Пишеш като човек , можещ да дава съвети . Не ти трябва нищо да защитаваш .Ти сама го казваш , вече си оформена единица , която още учи .Има авторитети на които е достойно да се поклониш .И други които е добре да не забелязваш .

[Орлин Баев]

Има и точни и сърцати свещеници... Има и фанатици и по мои наблюдения не са малко. За мен практиката в гръцката/ ортодокс (това, което по някаква много нагла причина, се нарича "право"славие) секта, живите правила за смирен и отдаден на Бога живот, са прекрасни! Теорията обаче, изключително фанатизираната, отричаща и горда схоластика - в тях не виждам нищо, освен жалка човешка, нямаща нищо общо с Бога суета. По исторически причини, точно тази секта присъства в ума на българина като авторитет, така е. Понастоящем един много безжизнен авторитет, слабо стигащ до сърцата на будните, интелигентни и търсещи себепознание и Богопознание люде. Сградите на храмовете са наистина прекрасен символ - като космически кораби са. Отвътре също са изпълнени с метафори, символи, по-приземени семантики, както и архетипно психологизирани образи. Дотук добре. Как обаче свещениците помагат на енориаршите си? Вярата, молитвата, Любовта към Бога, смирението, братолюбието и прошката са уникални инструменти. Но ако препоръчаш смирение и прошка преди отработване на автоагресията, те автоматично са приемани от несъзнаваното като примирение и замазващо себепотискане, което невротизира, създава перверзии и фанатизъм. С този пример искам да отбележа само, че само ученето на богословие и дори само ученето на християнска психотерапия, рядко е достатъчно за лечението на души. Има си стъпки в процеса на промяна, нива в отработване на психодинамиката. Има и безброй други прекрасни, научно проучени психотерапевтични методи и системи. В гръцката църква много от тях присъстват имплицитно, но засега са само частично познавани и развити дори от тези, които преподават православна психотерапия, камо ли от масата от храмови чиновници. В гръцката секта чудесният дух и практика са удивително преплетени с тесногръд фанатизъм и тщеславно отричане. Психоанализата, например, видите ли, е от дявола. Нищо че, ако леко променим думата на душепознание и приложим същите познания и практики, но в контекста на християнската терминология, ако наречем страховете бесове, страсти и демони и т.н., е същото... Та, има и качествени хора в гръцката секта, както и всякакви. Има добра практика, има и диаболичен фанатизъм!

Редактирано Декември 20, 2014 от Орлин Баев

[holyvalentine]

Благодаря на Александър и както винаги благодаря на Орлин.  

[Орлин Баев]

Питай смело тук, в темата си, за това, което явно те интересува: религия и духовност, психотерапия, секти и промиване на мозъци, сексуалност, любов и духовност, норми божествени и норми човешки, натрапени отговорности и манипулация през вина, себепознание...

 

С уважение, Орлин