*не е за лесно внушаеми* ОКР или?

[user]

Здравейте, преди време бях пуснал друга тема тук с друго потребителско име, но тъй като не си помня паролата направих ново. Искам да помоля всеки, който е чувствителен и лесно си приписва чужди страхове/симптоми и т.н. да не чете! Не искам моите страхове да се превърнат в чужди.
 И така, няма да започвам историята си отново, тъй като тя е прекалено дълга. Нея може да прочетете в тази тема (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15890), която пуснах преди известно време. Сега ще опиша това, което ми се случва последния месец.
 Когато стигнах до момента, в който се страхувах, че всеки момент мога да умра, на селдващия ден този страх беше заместен със страха от полудяване. Получих паническа атака, отидох да видя баба си, уж успокоен, но когато отидох там отново се уплаших, че ще полудя и евентуално ще е нараня и си тръгнах. Когато се прибрах вкъщи усетих леко облекчение и се запитах нормално ли е изведнъж да се успокоя по този начин... Повторих една от най-грубите си грешки - започнах да чета в интернет статии за шизофрения и как в началните фази човек изпитвал страх от полудяване. След като си легнах ми дойде тази мисъл "ами ако вече съм полудял и всичко е халюцинация"? И тази идея ме разстрои така, че станах буквално парализиран от тази вероятност. Д-р Първанов ме увери на лично съобщение, че това са най-обикновени натрапливости. Появиха се още няколко подобни мисли, които се сменят периодично "ами ако съм мъртъв/ами ако полудея/ами ако съм наранил родителите си и ги халюцинирам". Държа да отблежа, че тези страхове се припокриват със сюжети на филми като "Красив ум", "Shutter Island", "Шесто чувство". Един приятел, който в момента учи психология ми каза, че чел случай, в който жена отишла на психиатър за да преодолее загубата на детето си, но в последствие се оказало, че тя го е убила. И сега се страхувам "ами ако аз съм направил нещо такова или нараня някого, когото обичам без да се контролирам и след това си представям, че всичко е наред?" И сега се чудя дали това са натрапчиви мисли или налудности. Дори не знам дали съм започнал мислите си с въпроса "ами ако" или сега ги формулирам по този начин, само защото съм чел, че при ОКР тези мисли започват с такъв въпрос. Деперсонализацията и/или дереализацията в момента са ужасни. Хванах си приятелка, но нещата станаха много бързо и си казвам, че е прекалено хубаво за да е истина. Преди ОКР-то ми бе свързано с религиозни мисли и се е случвало да се откажа от връзка, тъй като съм смятал, че някое момиче били демон или пратено от дявола... Слава богу това утихна, но сега стигам до нов въпрос: възможно ли е това да е било налудност и да съм развил шизофрения? Преди няколко дни видях някакви листчета за цигари в раницата, а аз не пуша и си помислих, че имам раздвоение на личността и съм бил в такъв момент, в който съм правил нещо без да знам. Много се уплаших и когато прочетох, че след паническа атака при пушене на марихуана може да развиеш шизофрения до 2-3 месеца. А този проблем ми се случва този месец, а дереализацията започна от паническа атака при напушване в края на август. Тези два дни спах в приятелката си и прекарахме цялото време в целувки, прегръщания, просто времето ни беше споделено, някакъв вид романтика за която съм си мечтал много време. И сега започна пак тази мисъл "възможно ли е тя да е тук за да ме разочарова/да ме изкуши".... Уморен съм, защото от 3 години не съм имал приятелка и съм си мечтал за зряла връзка и сега намерих момиче, което харесвам. И не знам вярвам ли на тези мисли или не. И сега това деперсонализация ли е, но докато съм сам сякаш не усещам своето тяло, а нейното или докосванията й. Дори не знам как да го опиша. Вчера в метрото си говорихме и тя ми каза, че е чела как хората при дълга връзка започнали да си приличат дори физически. И сега ми се появи тази мисъл "възможно ли е усещането ми за докосванията й когато не е около мен да е знак, че се превръщам в нея". И знам, че мисълта е налудничава, но деперсонализацията и усещането (не знам дали е спомен за хубавото прекарано време) смесено с този разговор да ме кара да си мисля това. И мисълта ми казва "тя сега ще те подлуди, защото е пратена (познайте от кого...)". Не съм имал халюцинации или поне не знам да съм имал. Не чувам и гласове, но всеки момент чакам да започнат или си мисля, че натрапчивите мисли са гласове. И когато си го помисля сякаш се превръщат, но само за малко. Когато не мисля, че тя ще ме "подлуди" си мисля, че ще започна да я обвинявам за някакви неща и накрая ще изгубя ума си и ще я нараня. Сега ме сполита мисъл, че това е чувство на вина, защото вече съм я наранил и не искам да го осъзная. И знам, че не трябва да вярвам на това, но самата вероятност да се случи или да се е случило ме разстройва. Това чувство от деперсонализацията и адреналина ли идват? Възможно ли е от толкова паник да развия някоя психоза? Ще се измъкна ли някога от този ад? Искам да бъда щастлив човек, да обичам и да бъда до приятелката си и да бъда наред с ума си, уморен съм вече. ОКР ли е това? Родителите ми не искат да отида на терапевт заради случките от миналата година. Нямам пари да отида, а и да имам ако го крия едва ли ще помогне. Съжалявам за дългия пост, за неясното изказване, за грешките, но просто ми дойде да си излея всичко това... И се извинявам най-вече на д-р Първанов, защото продължавам да заливам с въпроси, но просто не знам вече какво се случва...

[user]

появи се и тази мисъл: "дали това усещане е някаква енергия, която ми предала за да бъде изгубена душата ми" пълни глупости, но въпреки това ме тормози и може би заради самото чувство, което изпитвам я приемам от една страна за истина и се притеснявам за себе си, а от друга се страхувам да не започна да я обвинявам заради тези мисли и да я нараня. Защото имам чувството, че отчасти наистина я виня и се появява нещо като импулс или като желание да я нараня, но всъщност не го искам. После пък се притеснявам ако не я нараня съзнанелно да не би да го сторя без да знам и после да си представям, че нищо не е станало... Най-вероятно съм започнал да полудявам, това е... Няма да повторя тази глупост да прекъсна връзка заради тези мисли, защото това ще е малодушие и само ще влоши състоянието ми, но от друга съмнението, отчасти вярата на тази мисъл и страха ме изяждат. Надявам се всичко да мине, изгубих вече няколко години заради тези мисли и ако сега се откажа от нея това ще се случи със следващата приятелка и по-следващата...

[д-р Тодор Първанов]

Нищо не може да се направи, това са натрапливи мисли и те ще те преследват докато не се обърнеш към специалист.

[user]

Добре, благодаря Ви за отговора. Исках само да се уверя, че не е шизофрения, но съмненията остават. Но нали уж те били характерни за ОКР-то. Ще видя какво мога да направя по въпроса със специалиста и като цяло спирам да ровя в интернет, защото намирам нещо, чета и веднъж се успокоявам, друг път се тревожа. Но каквото и да открия само задълбавам в проблема несъзнателно и мисълта ми още повече се фокусира върху това нещо. Дереализацията и деперсонализацията са ужасни, те ме карат да вярвам, че има нещо "странно", но да се надяваме, че всичко ще се оправи. Както и да е, преставам с въпросите и с ровичкането в интернет. Имам и притеснението ако отида на специалист да не би да ми бъде поставена неправилна диагноза и съвсем да ме съсипят. Благодаря Ви много за отговора!

[Guest Кермит]

 

Както и да е, преставам с въпросите и с ровичкането в интернет.

 

Хубаво е да задаваш въпроси, не трябва да има нещо неясно около състоянието ти. Още повече, че когато те са отправени към доказали се специалисти, в това няма нищо лошо.

Що се отнася до спирането на ровенето в нета - наистина това е едно от най-полезните неща, които можеш да направиш за себе си.

Има една велика мисъл, мото на най-голямата организация в света, поддържаща научни бази данни - "Информацията без знание е нищо".

Щом хората, които имат всеки световен научен факт под ръка са казали това, значи може да им се вярва.

Нета това предлага - много факти, а на практика никакво знание.

Редактирано Декември 17, 2014 от Кермит