ревност , паническо разстройство ,депресия - какво е?

[Екатерина Стефанова]

Здравейте! Казвам се Екатерина на 38години. Проблема ми е следният!

В последно време се чувствам адски подтисната и притеснена- това е свързано с това ,че видях съпруга ми да си пише във форум за запознанства с друга жена. След разговора ни той сподели с мен ,че няма абсолютно нищо обезпокоително и дори ако иска да прочетем заедно това което си е писал с жената. Но аз не мога да се оттърся от мислите си и непрекъснато мисля само за това ,в главата ми изникват сцени ,как той непрекъснато си пише с нея,дори и че почва да се среща с нея.Влизат ми натрапчиви мисли ,че аз вече за нищо не ставам ,че съм безинтересна за него-въпреки ,че оттогава насам секса между нас стана доста страстен - такъв какъвто отдавна не е бил Следя всяка негова дума и вкарвам друг подтекст. Сигурна съм ,че той не ми изневерява - той е доста свободомислещ.Много отговорен,но много трудно изразява чувствата си - с което бях свикнала / заедно сме от 18години/ Никога не ме е спирал да правя каквото и да било и съответно очаква същото от мен.Искам само да споделя ,преди две години имах панически атаки ,които тогава бяха с други натрапчиви мисли ,породени от дълго боледуване на съпруга ми . Тогава ми трябваше една година за да успея да преодолея това състояние - разбира се с помоща на лекарства. Но сега е различно симптоматиката със сърцебиенето и изтръпването на тялото и страха от това да не умра сега ги няма. Има само мисълта ,че вече със всичко е свършено. Изпитвам нежеление да ходя на работа ,нямам интерес към абсолютно нищо.А аз по принцип съм много дейна личност. Работя в динамична среда ,непрекъснато се срещам с много хора и съм много весел човек. Но сега вече не съм аз  Дори не мога да се средоточа върху детенцето ни. Започвам да си мисля обичам ли го или не. Но всичко това се променя ,когато се видим в къщи и вече сме заедно тогава се успокоявам ,но въпреки това отново и отново искам да говорим за този случай,което сигурно вече започва да го вбесява. Започнах да пия Деанксит,но не знам дали той въобще би ми помогнал в тази ситуация от 3 дни го приемам по 1 хапче на ден.Спя и доста неспокойно .Всяка сутрин се събуждам уморена и кошмара започва- мисли,мисли ,мисли.Осъзнавам ,че проблема е изцяло в главата ми ,но мислите не мога да преодолея.Посетих и психолог, но еднократно.Моля ви за помощ как да преодолея това кошмарно състояние?

[д-р Тодор Първанов]

За вас състоянията са различни, но за мен те са еднакви.И сега и преди две години вие сте имали натрапливи мисли и сте страдали от тях.Нюанса на страданието, няма значение.

 

За мен правилният подход е за започнете редовно да посещаване психотерапевт.Дори и сега да се справите сама, то ще е за срок още по-голям от преди и  в бъдеще състоянието-натрапливи мисли,  ще се повтаря.