easynote Добавено Декември 10, 2014 Доклад Share Добавено Декември 10, 2014 Здравейте! Имам нужда от помощ или поне съвет. От приблизително 3 години имам приятелка от друг град която идва през уикендите при мен понеже аз съм на работа и не мога да ходя там, всичко беше наред докато тя изведнъж започна да слуша околните хора. Как нямало смисъл щото съм от друг град и.т.н. . Тя започна да слуша приятелките си да взема решения които засягат и двамата и при въпроса защо го е направила отговаря ти си виновен или моята съвест е чиста не съм направила нищо нередно и напоследък започна да ме лъже и да не идва при мен заради глупави неща като: "сърдя ти се няма да дойда" а реално си намери причина да се скара с мен за да отиде на дискотека с приятелка която я настройва срещу мен, и такива работи. Сега към проблема. Обичам я много! Когато се скараме естествено по телефона понякога получавам едни притъпи на гняв и безпомощност едновременно сравнимо е почти с депресия нямам желание за нищо не ям или пък понякога ям много иска ми се да се напия, страдам от безсъние, понякога ми се иска да ме е нямало на тоя свят защото имам диагноза епилепсия която ми записаха в болницата защото не знаеха какво да напиша и това било най близко като симптоми живея на място което не харесвам нямам пари въпреки че работя (все нещо се разваля все се чупи и заплатата там отива) а тя иска да излиза и се кара с мен за това нещо. Мислил съм дори както карам на някой тир направо челно но като се замисля че може да отнема живота на човек който трябва да живее се спирам. Изпитвам гняв който потискам в себе си и крия как се чувствам. Меня си рязко настроенията една секунда съм ядосан на въпросното лице когато спра да контактувам с него си меня настроението пред колегите все едно нищо ми няма и правя фалшиви усмивки. Да вметна когато сме заедно физически няма проблеми но вече започвам да изпитвам негативни чувства към лицето и не желая живот без него. Имам усещането че ако се разделим нищо няма да е както трябва. Дори и хобитата ми не са ми интересни вече. И последно не съм алкохолик и не употребявам наркотични вещества! 1. Как да избегна това усещане от ден на ден става по- зле а безсънието е ужасно. 2. Какво да направя с връзката ни? 3. Как да и покажа че е в заблуда и да прави това което тя сметне за добре не каквото и предложи някой около нея, все пак щом го прави значи иска да го направи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 12, 2014 Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 (edited) Естествено е да обичаш и да искаш да бъдеш обичан! Както и е естествено всяка нормална жена да търси сигурност в мъжа до себе си. Сигурност социална, финансова, емоционална. Вие още се виждате, а промяната в поведението и говори, че те подлага на тест - едва ли съзнателно, разбира се. Как да се чувстваш спокоен? Би могъл да започнеш от малките неща - да се запиташ "Как искам да живея живота си?, Каква професия/ дейност искам да практикувам - такава която кара душата ми да пее, но и да подсигурява финансова стабилност?!, Искам ли да се развивам като личност - чета ли добри книги, продължавам ли да уча формално и неформално, в университет, в школи и курсове? Инвестирам ли постоянно в себе си, за да може и друг да инвестира в мен? Познавам ли се - познавам ли силните си и слаби страни, характера си, страховете си и убежденията, заложени през възпитанието ми, които всъщност диктуват живота ми? А искам ли да се опозная? ..." Животът ни дава най-точните случвания, в най-подходящите за нас, като цялостни личности моменти. Това, което виждам е, че ситуацията с девойката индикира, че е нужно да помислиш, да си отговориш на въпроси като горните, но преди всичко, да направиш здрави промени в живота си, да работиш активно, целенасочено и постоянно, търпеливо и постъпателно върху мисленето, чувстването и поведението си. Да си поставиш по-високи цели в повечето от житейските си сфери, които да следваш. Сега искаш, но какво предлагаш в замяна? Любов? Да, но и тя живее в конкретния социален и вътрепсихичен контекст. Когато не се познаваш, тя се изкривява в зависимост, тъга, защитен гняв... А когато битовите материални трудности засипят живота, това което и ти и тя наричате любов, трудно оцелява, смазана от проблемите... Да, има една друга Любов, Божествена, която не зависи от битовизмите ни. Но пътят към осъзнаването и живеенето и минава и през дискутираната човешка обич... "Лош избор на партньор или лош партньор" "1. Как да избегна това усещане от ден на ден става по- зле а безсънието е ужасно. 2. Какво да направя с връзката ни? 3. Как да и покажа че е в заблуда и да прави това което тя сметне за добре не каквото и предложи някой около нея, все пак щом го прави значи иска да го направи." Всичко казано по-горе, се отнася до първия ти въпрос. По втория - не директно по връзката, а върху себе си и живота си имаш нужда да поработиш. Тоест, каквото се случва в теб, това и около теб. Ако в теб има хармония, разбиране, мотивация, търпеливо следване на цели, идващи от душата ти, социалният ти и партньорски живот ще бъде отражение на тези твои наличности. По третия ти въпрос: а как си сигурен, че тя не се вслушва в приятелката си, защото самата тя го иска и чувства известен резон в думите и? Не подценяваш ли партньорката си с автоматичната презумпция, че "е в заблуда", вложена в питанката ти? По-вероятно е приятелката и единствено да "налива масло в огъня" на вече съществуващи и започнали да се сформират в партньорката ти нагласи към теб и връзката ви. Тоест, въздейства и количествено, но не и качествено. " Щом го прави, значи иска да го направи" - Връзката ви е процес, а не застинал факт. Тя може да продължава да се вижда с теб, но както изглежда, в нея текат отношенчески промени относно ставащото помежду ви. Това, което аз виждам тук е, че по-подходящата насока на намеренията ти тук би била не толкова задържане на връзката ви на всяка цена, колкото работа върху самия себе си! И малко размисли по заглавието ти "Лош избор на партньор или лош партньор". Така поставяш една илюзия за избор - затваряш възможностите в тези два полюса на въпроса си и създаваш предпоставки за изкривени заключения, вина и обвинения. А мисленето през вина е без изключения много слабо. Аз бих казал, че нито партньорката е лоша, нито изборът ти е лош, нито ти си лош. Няма грешки, има учене! Редактирано Декември 12, 2014 от Орлин Баев Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Mitev Добавено Декември 12, 2014 Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 Много ми хареса мнението на Орлин. Easy note, много хора, аз включително, търсят конкретна визуализация на проблема, докато истинските причини са комплексни и не толкова прости. Чувам мъжете често обвиняват жените, как се хванали с онзи защото имал пари и положение, категоризират ги с термини като "използвачка"; "материалистка" (да не стигам по-далеч) и т.н. Всъщност, ако човек се замисли, може би тези мъже са самоуверени, целенасочени, спокойни, със самочувствие, не толкова ревниви, по-малко склонни на самосъжаление и много, много други качества, които аз и ти, може би, нямаме.... А ти казваш, че приятелките са виновни, че всичко си е било ОК до този момент. Кое беше ОК? Твоята работа беше по-добра ли? Разполагаше с повече средства ли? Беше по-целенасочен, мотивиран, предлагаше повече сигурност? Или пък, ти си застинал там - преди няколко години, докато приятелката ти е претърпяла някакво развитие. Ами, ако ти си беше поставил цели, беше ги следвал, самочувствието ти беше различно, можеше да се преместиш при нея, или да й предложиш тя да дойде при теб.... Не го казвам, за да съжаляваш за това какво е можело да стане, а по-скоро да се замислиш, какво можеш да промениш в себе си, а оттам отношението на другите към теб. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
easynote Добавено Декември 12, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 Благодаря за изчерпателния отговор! Така е имам проблеми не отричам още от дете винаги аз съм бил виновен дори да не съм извършил дадено действие. Отраснал съм със майка ми а баща ми си е хванал пътя защото си имал друга, още откакто съм станал достатъчно голям ми се наложи да правя всички неща кото баща ми трябваше да прави. О тогава се старая да съм негова противоположност за да не стана като него не пуша, не пия не съм конфликтен човек винаги избягвам спора и караниците но понякога е неизбежно и това всичкото което съм го насъбирал се изсипва на куп. Завършил съм 3-та степен електротехник искам да продължа да се развивам да уча но нямам финансова възможност. Искам да се променя в положителна посока но се нуждая от помощ, дали ако заживеем заедно нещата ще потръгнат ще си изгладим характерите и най вече дали ще тя ще успее да ми помогне да преодолея тези проблеми. Знам че последния въпрос е малко глупав и е само времето ще покаже. Ако може някакъв съвет как да задържа връзката ни още 4-5 месеца за да можем да стигнем до етапа да живеем заедно. Относно заглавието на темата писах го в 01:00 вечерта в поредната безсънна нощ и не можах да измисля нищо просто бях блокирал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 12, 2014 Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 Публикувано: Днес, 12:21 Благодаря за изчерпателния отговор! Така е имам проблеми не отричам още от дете винаги аз съм бил виновен дори да не съм извършил дадено действие ------------- Моля ти се , не бързай с отговорите .Защо виновен ? Дай си време за размисъл . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
easynote Добавено Декември 12, 2014 Автор Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 Има и нещо друго роднините и не ме харесват, те се отнасят с нея все едно е от някой дом, не е нормално майка ти да ти каже '' ква си ти? Не ми яж от храната боклук'' побеснявам като ми каже но и е майка и нищоне мога да направя. А за работата не че съм спрял на едно място искам да я радвам да и правя подаръци но изборът ми е между храна и подарък искам но нямям възможностживея на границата на бедноста не ми остават пари дори на кафе да отида ако не си разпределя парите като ги получа и 10 лв. да дам ще гладувам 1-2 дена. Говорил съм снея много пъти и всичко е до 2 дена след това вече го забравя а тя няма възможност. Как да задържа нещата докато заживеем заедно и тогава дарешим какво ще правим. Знам всякя жена иска любов, глезотиики, сигорност и.т.н. А аз мога да и дам любов за сега само обещания за другите неща на този етап. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 12, 2014 Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 Когато човек се оправдава и обяснява, всъщност отказва да поеме отговорност. Ако тя чува това от теб, ще я отдалечиш още повече от себе си. Искаш ли да задържиш някого Покажи, не се оправдавай и не обяснявай. В крайна сметка или можеш ли не можеш. Никой от двата варианта не е лош, просто е такъв какъвто е. Другият ще реши дали го приема или не. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.