320.Заветът - НБ,15 януари 1928 г. София – Изгрев.

[Розалина]

Молитвен наряд за неделя:

В начало бе Словото – песен
Добрата Молитва
Псалом 61

 

320.  Заветът - 15 януари 1928 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край :

 

Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

 

 

„Господ Бог ваш направи завет с нас в Хорив." *)

Петата глава от Второзаконието представя един скъпоценен камък, заровен дълбоко някъде в земята. Всичко, което е писано в Стария Завет, не е валидно за всички времена и епохи; обаче, в него има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.

 

Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. 

 

Значи, най-важното в живота на човека е договорът, заветът с Бога.

 

Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден. Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. 

 

И тъй, който иска да се повдигне в живота, той непременно трябва да има завет с Бога. Този завет е връзка на човека с Бога. Той е тил в живота му. Българската поговорка казва; „С какъвто дружиш, такъв ще станеш." Значи, ако искаме с Бога да дружим, непременно трябва да направим завет с Него. За да направим този завет, трябва да бъдем разумни.

 

Сега, от всички хора се изисква будно съзнание, да разберат, че омразата и любовта са две сили, с които Бог еднакво си служи. Бога можете да опитате и в омразата, и в любовта, но по съвършено различни пътища.

 

И тъй, всички трябва да направите тази нова връзка, този нов съюз, нов договор, нов завет с Бога!

Новият завет с Бога ще бъде „Заветът на Божията Любов." Тази Любов ще обедини всички хора в едно общо братство.

 

Беседа от Учителя, държана на 15 януари, 1928 г., София – Изгрев.

 

[Донка]

И тъй, съвременните хора трябва да се домогнат до правата философия на живота. Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и за смъртта. Когато водата в няжоя река замръзне и се превърне в лед, тази река може да каже: Свърши се моят живот! До кога? – Докато дойде пролетта. Щом пролетта дойде, и слънцето започне по-силно да пече, животът на реката отново дохожда. Тогава пък ледът ще каже: Всичко е свършено с мене! До кога? – Докато дойде зимата. Значи, при специални условия, водата има свойството да замръзва при студ, при ниска температура; и от лед, да се превръща в течност, при слънчевата топлина, или при висока температура. Какво лошо има в това, че водата може да замръзва, да се превръща в лед, ледът пък да се разтопява, да се превръща в течност, и после течността да се превръща в пара? Когато тези процеси са физически и стават само с материята на телата, те са добри, никой не се оплаква от тях. Обаче, когато тези процеси стават в психиката на човека, тогава не е добре. Тези промени причиняват известни болки на човека. Причината за тези болки се дължи на външните енергии, които нахлуват в организма, но срещат известно вътрешно съпротивление. Това съпротивление, именно, причинява болезнено състояние в организъма. Когато външните енергии влизат свободно в човешкия организъм, без никакво вътрешно съпротивление, човек изпитва в себе си пълна хармония. При това положение, никакви болки не съществуват.

 

 Заветът - 15 януари 1928 г

Благодаря за беседата! 

Вътрешната съпротива срещу промените, които външните енергии налагат на човека, е истинската причина за страданията ни. Когато болките и страданията зависят от самите нас, ние самите можем да ги избегнем или да се излекуваме....