Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Етикети


Recommended Posts

Здравейте! Четох една тема, в която Д-р Първанов споменава за така наречените етикети, които си поставяме сами или от други хора. Въпроса ми е, ако разпознаем ограничаващите такива как може да ги изкореним и обърнем в позитивна форма?

Пример : Аз като еди си кой, ще бъда безработен до 30 години, не съм достатъчно умен като еди си кого, калпав съм, няма да забременея до 30 години и т.н

Линк към коментар
Share on other sites

ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕЗИ „АЗ СЪМ..."

Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате   неприятни или  трудни   задачи.

Преобладаваща е първата категория. Малката Хоуп е във втори клас. Всеки ден с радост посещава часа по рисуване, с удоволствие оцветява и маже с боята. Кога­то учителката й казва, че не е добра по рисуване, тя започва да отсъствува, защото не обича неодобрението. Много скоро развива наченки на „Аз не съм...". „Аз не съм добра по рисуване." Като избягва да се занимава срисуване, тя подкрепя това твърдение и когато порасне и я запитат защо не рисува, ще каже: „О, аз не мога да рисувам. Никога не съм умеела." Повечето фрази от то­зи вид са остатъци от едно време, когато сте слушали фрази като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето." Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа". Или „Били открай време е стеснителен". Или „Тя прилича на баща си. Той не може да работи с ръчна количка". Така се ражда живот, пълен с „Аз съм...", които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат като условие   на   живота.

Поговорете с  тези  ваши  близки,   които според  вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учите­ли, дядо и  баба и други).  Запитайте ги как според тях сте   станали такъв,   какъвто   сте,   и  винаги ли  сте   били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и виж­те дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненада­те   от техните  тълкувания   и   от убеждението   им,   че   не можете да бъдете различен, тъй като  „Ти винаги си бил такъв".

Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети­кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг­вате   неприятни  дейности.   От   известно   време  лекувам пациент,  който е на 46 години и силно желае да се учи в университета,  защото пропуснал тази възможност по­ради избухването на Втората световна война.   Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са из­лезли  от гимназията.   Страхът от провал и съмнението в интелектуалните  му способности го  плашат.   Той ре­довно преглеждаше проспектите и с помощта на психо­терапията успя да издържи съответните приемни изпи­ти. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо же­лание".

Хорас използува своите „Аз съм...", за да избегне нещо, което истински желае. Мой колега си служи с то­зи вид фрази, за да се измъкне от задачи, които са му неприятни. Когато трябва да поправи звънеца или ра­диото или да извърши каквато и да е досадна дейност вкъщи, той просто напомня на жена си „Много добре знаеш, скъпа, че нямам технически усет". Тези видове „Аз съм..." са приспособителни форми на поведение, но въпреки това са измамни оправдания. Вместо да каже „Тази дейност ми е скучна или безинтересна и решавам да не се занимавам с нея в настоящите си моменти" (което е напълно логично и здравословно), на него му е  по-лесно да извади някое   „Аз  съм...".

Хората в тези случаи съобщават нещо за себе си. Те заявяват: „Аз съм напълно завършен продукт в тази об­ласт и никога няма да се променя." Ако сте завършен продукт, опакован и подреден, вие сте престанали да растете и макар да не искате да се разделите с някое от своите „Аз съм...", ще установите, че други са просто ограничаващи  и  саморазрушителни.

По-долу изброявам някои от етикетите, които са ос­танки от миналото. Ако познаете в тях свои етикети, може би ще пожелаете да ги промените. Да не се проме­ните в нито една сфера, означава да вземете решение за смърт — подобно на това, което описахме в глава I.Помнете, че тук не обсъждаме нещата, които просто са ви неприятни. По-скоро разглеждаме поведение, прече-що ви да се занимавате с дейности, от които бихте мог­ли да извлечете, удоволствие  и приятно   вълнение.

 

 

НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА СКЪСВАНЕ С   МИНАЛОТО   И   ПРЕМАХВАНЕ НА   ДОСАДНИТЕ „АЗ  СЪМ..."

Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна систе­ма във всекидневието ви. Ето някои специфични страте­гии за елиминиране на тези  „Аз съм...":

—   Премахвайте „Аз съм..." винаги където е възмож­но. Заместете ги с фрази като:   „Досега избирах да съм такъв/такава"  или  „Определях се като...".

—   Кажете на хората край вас,   че  ще се  опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм...". Решете кои от тях трябва на всяка цена да се  премахнат и помолете близките си да ви напомнят, ако отново ги приложите.

—   Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте   отбягвали.

—   Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с властта на миналото. Помолете го да ви прави знак, например като пощипва ухото си, винаги   когато забележи, че от­ново  се връщате към  вашите   „Аз съм...".

—   Водете дневник   за саморазрушаващото   ви пове­дение на базата на „Аз съм...", вписвайте в него постъп­ките си, както и чувствата, които сте изпитвали, когато сте  се държали по този начин.   В продължение на една седмица вписвайте в тетрадка точния час, деня и обстоя­телствата, в които сте използували някое от самоподце-няващите ви „Аз съм...", и се старайте броят на вписва­ните   случаи   да   намалява.   Като   водите   дневника   си, имайте предвид списъка, който споменахме в началото на тази глава.

—   Пазете се от четирите невротични фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се на глас, като промените:

„Аз  съм такъв/такава"...в...   „Аз   бях  такъв/такава".

„Не могада се променя" ... в ... „Мога да се променя, ако  се опитам".

„Винаги съм бил такъв/била такава" ... в ... „Ще бъда по-различен/различна".

„Такъв ми е характерът" ... в ... „Смятах, че характе­рът  ми  е  такъв".

—   Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм...". Ако използувате   „Аз все  забравям" като само­определение, посветете понеделника на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да проме­ните един-два случая на поведение, при което все забра­вяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упо­рит/а", опитайте се един ден да се вслушвате в противо-положни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте   от едно   „Аз  съм...".

—   Можете да прекъснете своя  омагьосан кръг меж­ду т. 3 и 4 и да решите да скъсате със старите оправда­ния  за отбягване.

—   Измислете нещо,  което никога не сте правили, и посветете на него един следобед.  След тричасово зани­мание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да изпол­зувате    етикета,    с    който    сте    се    описвали    сутринта.

Всички „Аз съм...", които използуваме, са заучени модели на отбягване и вие можете да се научите да бъ­дете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите.

НЯКОИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ

Не съществува такова нещо като човешка природа. Самата фраза е създадена, за да категоризира хората и да предоставя оправдания. Вие сте общият сбор от из­бори в различни области, а всяко ваше безценно „Аз съм..." може да се промени в „Аз съм избрал/а да бъ­да...". Да се върнем към двата въпроса, с които започна тази глава. Кой сте вие? И как се описвате? Помислете за някои хубави нови етикети, които нямат нищо общо с избора, направен от другите вместо от вас или от вас самите в миналото. Възможно е досадните стари етике­ти да ви пречат да изживявате живота си така пълно, както   бихте   могли.

Спомнете си какво казва Мърлин за ученето:

„Ако си тъжен — каза Мърлин, като започна да се задъхва, — най-добрият лек е да научиш нещо. Това е единственото нещо, което никога не ти изменя. Можеш да остарееш и тялото ти да изнемощее, но­щем можеш да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството   на   вените   си,   можеш   да   тъгуваш   по единствената си любов, можеш да виждаш около се­бе си света опустошен от зли безумци или да съзна­ваш,  че честта ти  е стъпкана в дебрите на още по-долни умове. Единственият лек тогава е да се учиш. Научи защо се върти светът и какво го върти. Това е единственото нещо, което умът не  може никога да изчерпи, към което не може никога да охладнее,  от което не може никога да бъде измъчван и да се стра­хува и в което не може никога да се съмнява   и което не може и да помисли, че ще забрави. Най-подходя­щото  нещо   за теб е да учиш.   Помисли само колко много неща има да се учат — чиста наука, единстве­ната възможна чистота. За един човешки живот мо­жеш да изучиш  астрономията,   за три живота — ес­тествената история,   за шест — литературата.   И чак след като си посветил милион живота на биология­та, медицината,  теокритицизма., географията, исто­рията и икономиката,  тогава вече  можеш да се за­емеш да изработиш колело за каруца от подходящо дърво   или да прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да побеждаваш противника си  във   фехтовката.   След това  отново  можеш да се заемеш  с математиката, докато дойде  време,   за да се  научиш да  ореш".

Всяко „Аз съм...", което ви пречи да растете, е зъл дух   и   той   трябва да   бъде   прогонен.   Ако   непременно държите да имате   „Аз  съм...",   опитайте  следното:   „Аз съм   заклинател   на   „Аз  съм..."   —  и това ми харесва."

Линк към коментар
Share on other sites

 

НЯКОИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ

Не съществува такова нещо като човешка природа. Самата фраза е създадена, за да категоризира хората и да предоставя оправдания. Вие сте общият сбор от из­бори в различни области, а всяко ваше безценно „Аз съм..." може да се промени в „Аз съм избрал/а да бъ­да...". Да се върнем към двата въпроса, с които започна тази глава. Кой сте вие? И как се описвате? Помислете за някои хубави нови етикети, които нямат нищо общо с избора, направен от другите вместо от вас или от вас самите в миналото. Възможно е досадните стари етике­ти да ви пречат да изживявате живота си така пълно, както   бихте   могли.

 

 

 

Баналността на текста успява да постави няколко въпроса, които могат да се доловят само смътно в контекста. Подмяна на "Аз съм" с "Аз мога да бъда" всъщност е едно и също идейно завършване на процес на действеност. Или казано иначе, "Аз мога да бъда/избирам да бъда" в последствие ставам "Аз съм", ключовият момент е прехода от пожелателното към дейстителното, а той е действието, способността да се действа, възможността да стигне от идейното към фактическото. И това всъщност е човешката природа, тази, която според автора не съществува. 

 

Дори според Павлов и неговата класификация на нервната система на четири типа, ние можем да реагираме на дразнение, съответно на да действаме категоризирано, според собствената си конституция, ако щете го наречете натура, природа, но преди всичко това е способност да бъдеш това, което си, а не друго. 

 

Съответно ние реагираме по определен начин на определени обстоятелства в определена среда и това са нашите възможности. Човекът не е свободен да кове съдбата си/характера си, той просто заема толкова място, колкото е способен да си осигури. 

 

Отпада не "човешката природа", а "етикет" като понятие. Човекът като единица, не получава етикета, той сам го "лепва" за себе си точно в динамиката "аз съм" и "аз избирам да бъда".

 

Ние просто не можем да бъдем друго освен това, което сме, и да ние ковем съдбата си, точно в рамките на собствената си природа/възможности.

Линк към коментар
Share on other sites

Авторът е Уейн Дайър , извадено от контекста явно не става ясна идеята в своята цялост.

А именно, че огромната част от  нашите "АЗ съм" всъщност са плод на нашите родители, роднини, учители, приятели и т.н.

Разглеждайки нашите "АЗ съм", всъщност разбираме, кое от всички тях действително сме (изключително малко) и как най - добре можем да ги трансформираме чрез " Аз избирам да бъда..." в най - близки до нашето усещане за себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Авторът е Уейн Дайър , извадено от контекста явно не става ясна идеята в своята цялост.

А именно, че огромната част от  нашите "АЗ съм" всъщност са плод на нашите родители, роднини, учители, приятели и т.н.

Разглеждайки нашите "АЗ съм", всъщност разбираме, кое от всички тях действително сме (изключително малко) и как най - добре можем да ги трансформираме чрез " Аз избирам да бъда..." в най - близки до нашето усещане за себе си.

 

Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко.

 

За съжаление това, което може да се приеме за съвременна психология се е превърнало в продажба на идулгенции, но лошото, е че вече дори практикуващите не претендират да са част от тази наука, а потъват в дебрите на булевардни трудове с лесни рецепти за щастие, успех и любов. 

 

Стигнали сме до там, че ако кажем "Аз решавам да съм успял", там някъде на Уолстрийт веднага се материализира едно шефско място, но ние не го заемаме, защото другите ни пречат. 

 

С две думи, без да са извадени от контекста и явно без да влизат в контекста на съвременното усещане за живот - животът е борба. Или имаш сили и се бориш, или се обграждаш с меки стени от пожелания. 

Редактирано от Йордан Анов
Линк към коментар
Share on other sites

 

Авторът е Уейн Дайър , извадено от контекста явно не става ясна идеята в своята цялост.

А именно, че огромната част от  нашите "АЗ съм" всъщност са плод на нашите родители, роднини, учители, приятели и т.н.

Разглеждайки нашите "АЗ съм", всъщност разбираме, кое от всички тях действително сме (изключително малко) и как най - добре можем да ги трансформираме чрез " Аз избирам да бъда..." в най - близки до нашето усещане за себе си.

 

Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко.

 

Всъщност съм много далеч от идеята за пропаганда :))))) 

Много отдавна изобщо не ме интересува, кой какво иска да лансира като идея.Споделих една, гледна точка, "елементарна идея" или там кой както иска да го нарича.

 

Хората са с различен опит и житейски стратегии, така че за всеки си има работещите методи. 

Убедена съм, че рано или късно всеки попада на точното за него място и това място съвсем не е за всеки и на всяка цена.

Линк към коментар
Share on other sites

Убедена съм, че рано или късно всеки попада на точното за него място и това място съвсем не е за всеки и на всяка цена.

 

Да, точно това изключва съществуването на етикети и тяхното "лепене".

Редактирано от Йордан Анов
Линк към коментар
Share on other sites

Етикетите не са задължително нещо лошо. Те носят информация и ако тази информация е вярна, всичко е ок. Друг важен момент е, че човекът не е краен продукт от своите минали действия, среда, възпитание и др. подобни, а един продължаващ и непрекъснат процес на (само)усъвършенстване. Това на практика означава, че една голяма част от етикетите, дори и верни, описват едно временно наше състояние, което можем да променим. Промяната, разбира се, изисква усилия и само пожелания не са достатъчни. Без увереност обаче, че това, което искаме е възможно, не може. Позитивното мислене винаги е за предпочитане, но и то си има своите правила, които все още не разбираме напълно. С правилна настройка на мисълта ние можем да създадем нужните условия за промяна, както и можем да ги унищожим с неправилна. Условията обаче са нещо, което ние трябва да се научим да използваме, а това освен мисъл изисква и опит, и воля, и познания, и умения, а сигурно и други качества. Тук нека да не забравяме и кармата, която би могла да възпрепятсва всяко наше конкретно усилие, дори и да правим нещата по правилния начин.

От нас се изисква да вярваме във възможностите си, защото от възможности никой не е лишен. Следващата стъпка е действителната реализация на този потенциал. Това може би е основната трудност, тъй като се изисква усилие, неудобство, риск, изправяне срещу страховете и слабостите ни... Тук трябва да сме готови при всеки неуспех да чуваме "казах ли ти, че няма да успееш" от всеки, който ни е поставил някакъв си свой етикет, и да ни е все едно за мнението му.

Някой може да ми каже, че от мен художник няма да стане, и сигурно ще е прав ако има предвид само този живот, но ако аз не поставя началото сега, ако позволя интересът ми да бъде умъртвен, то и в бъдещото си въплъщение няма да получа условия за развитие на това умение. Свикнали сме да разглеждаме човека за един твърде кратък период. Оценяваме го като успял или неуспял по същите критерии. Ако е завършил информатика и получава добро заплата като програмист, той е успял без значение, че е имал таланта да стане гениален композитор, но го е пренебрегнал, защото някой му е казал, че информатиката е по-престижна от класическата музика.

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление това, което може да се приеме за съвременна психология се е превърнало в продажба на идулгенции

 

като казвам аз, че са хиени...гледам и други са го забелязали

ами как няма, като светят отдалече като коледни лампички.....докторите отдавна не са доктори, а са търгаши

точно търгаши.....щото да си почтен търговец е изкуство...а търгаша си е баш далавераджия

 

пп. визирам абсолютно всички видове доктори

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

,,Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко.,,

 

Може да е жалко, много жалко дори, но идеите на Уейн Дайер са и мои идеи.

Винаги съм смятал,че ако нещо е сложно обяснено или е лъжа или самият автор не го разбира.

 

ПП И понеже нямам време за безсмислени спорове, това е единственият ми пост по темата.

Линк към коментар
Share on other sites

,,Етикетите не са задължително нещо лошо. ,,

 

Под етикет се разбира само негативното убеждение, което пречи на човека да се развива.В този смисъл ,, аз съм добър ,,  или каквото и да положително твърдение не е етикет.

Линк към коментар
Share on other sites

За сведение-това, което цитира Диди от Уейн Дайър е в основата на когнитивно поведенческата терапия (КПТ). Основоположниците и, хора като Арън Бек, Алберт Елис,Дейвид Бърнс и редица други едва ли са булевардни психолози. Все пак да помогнеш на няколко милиона души в последните десетилетия, при това добре документирано, не изглежда хич лековато.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...