Креми (късметче) Добавено Юни 4, 2009 Доклад Share Добавено Юни 4, 2009 Та - до болка съм разтворен за преживяванията на другия и попивам всичко като сюнгер. Чувствам човека срещу мен директно, може би дори прекалено директно и болезнено. Познато. Има начин да останеш устойчив, без да намалиш сетивността. Независимо от техниките, той винаги идва от един и същи Източник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 5, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2009 Познато. Има начин да останеш устойчив, без да намалиш сетивността. Независимо от техниките, той винаги идва от един и същи Източник. Така е! Точно така е! Работата ми ми дава неимоверно много... Именно поради нуждата от това здраво захващане за източника и устойчивост! Преди малко обмених малко приятелски думи с Иво, админа на форума. Даде ми обратна връзка, която трудно бих приел от друг освен от приятел! някакси странно и за мен изведнъж ми 'светна" нещо - като инсайт. Погледнах се отстрани. Аз го правя често, дори постоянно, но "по-отблизк". напоследък съм забъркан в сухата научна психология, която просто погубва творческия ми потенциал и се чувствам сякаш прекосявам пустиня. А по-доброто решение е да продължа напред, защото краят на това прекосяване е по-близко от началото и връщане назад няма. Този сун научен пясък така здраво ме е спекъл отвътре, че душичката ми се задушава... Както и да е. Пиша това, защото докато си я прекосявам тази научна сахара, това ми влияе, а това си личи. Личи си не толкова във физическото ми общуване, колкото в писането ми тук - пиша като някакъв дървен философ, сковано и сухо, като с прагми на краката на творчеството си. наистина ги има и те са нуждата от резонанс със сухото научно мислене, което ако не следвам, няма д амога да я прекося тази когнитивна пустиня (за когнитивна наука говоря). Но това е само единият и по-малкият фактор, който ми влияе - за добро, погледнато стратегически, разбира се! А другият фактор е работата ми. наистина е най-вълнуващото и страхотно ежедневно приключение, но и изпитание, което някога съм имал. С изключение на онези далечни години, които тренирах киокушин и това за мен беше всичко. Сега това 'всичко" за мен е работата ми. А съм още в началото. Толкова е вълнуващо, толкова много за учене, практически безкрайно, но и толква високи изисквания от мен като личност, човек, излъчване, сила, воля, бързина на ума, всичко. Има и странични ефекти обаче. Това осъзнах преди малко докато си хортувах с иво. Всеки ден през мен по няколко часа преминават човешките болки и мъки. Но и страсти, перверзии, най-тъмните душевни тайни, сексуални перверзии и фантазии, налудно садистично параноично мислене с много омраза и агресия, изказ на език често наситен с онези либидни нагонни страсти, които иначе крием, а показваме пред обществото маски. Това всичко за да бъде изчистено или поне смекчено, първо трябва да излезе, да се вербализира, да се осъзнае и изкара... Аз общо взето имам подходяща психична структура и целия процес дори ми доставя удоволствие - иначе не бих го правил... Но, преди малко инсайтно ми "светна" колко циничен съм започнал да ставам, как без дори да се усещам понякога говоря съвсем спокойно в компания за неща, за които преди не бих и споменал - най-леко и непринудено, като нещо нормално. А не всеки е готов за естествено вадене на бял свят на ризите си, както и да е. Мисълта ми беше за цинизма и вулгарността. Целият този допир, че и гмуркане в сенките на клиентите ми се оказва, че си ми действа неусетно. Та- писах по-цинично в темата за рила. Като махнем цинизма, си държа на мнението... А цинизма - мерси за обратната връзка - беше ми ценно! Имам нужда от нея понякога! С обич: Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.