aleirbag Добавено Септември 10, 2008 Доклад Share Добавено Септември 10, 2008 Имам не само чувството, но и знанието, че се въртя в омагьосания кръг на егото си! За малко успявам да изляза от него и тогава и когницията и емоционалността се въздигат до една приказна неизразима финост и радост. Но ластикът на старите мисловно-емоционални модели (егото) ме дръпва обратно и не ми позволява да пробия все по-напред в неизследваните прекрасни земи на духа си... Вярвам, че ще успея да скъсам този ластик! И аз ти вярвам! Щом за малко си успял, можеш и за много. Желая ти успех с търсенето на истината (и с намирането ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aleirbag Добавено Септември 10, 2008 Доклад Share Добавено Септември 10, 2008 (edited) Аз пък искам да овладея моя ластик! Редактирано Септември 10, 2008 от aleirbag Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Боби11 Добавено Септември 29, 2008 Доклад Share Добавено Септември 29, 2008 (edited) Здравейте, За първи път се включвам в темата, мога да кажа само, че човек сам никога не може напълно да осъзнае "лошите" си неща, винаги е нужен външен поглед, който да го насочи във вярната посока. За това вярвам в психотерапията, за това тя ми помага да съм това, което съм, с всичките си "добри" и "лоши" неща Успехи на всички Редактирано Септември 29, 2008 от Боби11 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Сакън, не късайте ластика!Той ви и пази. Затова - полекичка го разтягайте и опипвайте внимателно новите територии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Ще ви разправя един случай из живота на учениците. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: "Слушай, ти си гарга, от теб човек няма да стане. Излез от училището и не си губи времето!" Ученикът се замисля. В него се събужда една активна мисъл и казва: "Как, аз да съм гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съм гарга!" И той се стяга, казва на учителя си: "Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга. Досега бях гарга, но отсега нататък няма да бъда гарга." И наистина, той става един от отличните ученици. Думите на учителя създадоха в ученикиа един голям стимул. Как ще обясните това? - Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно. Учителят му казва: ако вървиш по този начин, както досега, от теб нищо няма да излезе! Това не значи, че ученика е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки в себе си, и ако не може да употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще стане една гарга, т.е. деятелността му ще остана слаба. Този ученик разбрал учителя си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика, и той изменя своя живот. Много пъти някое притиворечие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне. Този ученик казва: не, аз ще докажа противното. И в скоро време го доказва. Тия думи са кисилини, които действат в живота. Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас. Те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря верни неща, за един закон, който за мен е верен 101%. Не казвам, че този закон е верен за мен 100%, но даже 101. Това можете да го опитате и вие самите. (Беинса Дуно) Карта на мъдростта... Значи няма неспособни или лоши хора. Има такива, дето не искат да направят нещо в правилната посока. У всеки от нас има нещо красиво, неповторимо. Само трябва да го изтупа от праха, да го намери... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 (edited) Сравнението с ластика е много симпатично. Само - като дърпаме, да го проследим откъде тръгва. От една тежка котва - физическия свят. Колко "духовни мускули" трябва да натрупаме, за да гушнем котвата под мишница и да полетим? Кой може да каже, че не само не му пука от дискомфорт, а е готов на всякакви несгоди и болка в името на една висша идея? И то без да се възприема като жертва, а съвсем естествено? Такива хора е имало, има и ще има, но аз нямам самочувствието да се сравнявам с тях. Засега тренирам, а се иска дисциплинааааа...може би още няколко живота подред? Поздрав за съотборниците: Редактирано Септември 30, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Чувствам се поздравена,късметче. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Честен поглед върху себе си!, Имаме ли смелост и смирение за такъв?!?! ... трябва и зрялост, а може би тя идва със смирението Аз имам само проблясъци ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Сравнението с ластика е много симпатично. Само - като дърпаме, да го проследим откъде тръгва. От една тежка котва - физическия свят. Колко "духовни мускули" трябва да натрупаме, за да гушнем котвата под мишница и да полетим? Кой може да каже, че не само не му пука от дискомфорт, а е готов на всякакви несгоди и болка в името на една висша идея? И то без да се възприема като жертва, а съвсем естествено? Такива хора е имало, има и ще има, но аз нямам самочувствието да се сравнявам с тях. Засега тренирам, а се иска дисциплинааааа...може би още няколко живота подред? Поздрав за съотборниците: Ами ако нямаме толкова време,ами ако трябва да започнем да се променяме на мига,без да мислим че имаме много време.А тежеста на времето в което живеем по скоро го оприличавам на кал-много,много гъста кал,която трябва да очистим от крилете си,за да можем да полетим.Но за тази цел трябват незабавни усилия,твърда и непоколебима стъпка и преди всичко никога за никой в никакъв случай да ни помисляме нищо лошо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 (edited) Не ми е минавало през ума да заделям специално време, като в гимнастическа зала. Всяка реакция или липса на реакция в ежедневието е упражнение/ изява/ промяна. Е, има и специални духовни практики, за тях трябва време, но само те, без промяна на поведението в живота, остават самоцел, гъдел за егото. По отношение на духовното развитие времето е без това ежедневно значение, с което сме свикнали (т.е.- не съществува). mary6, разбира се, че на мига, даже по-рано (както казват : краен срок - вчера ) А колкото да калта, не разрешавай да ти я хвърлят по крилата. Нейната задача е да бъде плодородна почва. Редактирано Октомври 1, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Октомври 17, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2008 Сравнението с ластика е много симпатично. Само - като дърпаме, да го проследим откъде тръгва. От една тежка котва - физическия свят. Колко "духовни мускули" трябва да натрупаме, за да гушнем котвата под мишница и да полетим? Кой може да каже, че не само не му пука от дискомфорт, а е готов на всякакви несгоди и болка в името на една висша идея? И то без да се възприема като жертва, а съвсем естествено? Такива хора е имало, има и ще има, но аз нямам самочувствието да се сравнявам с тях. Засега тренирам, а се иска дисциплинааааа...може би още няколко живота подред? Поздрав за съотборниците: Ами ако нямаме толкова време,ами ако трябва да започнем да се променяме на мига,без да мислим че имаме много време.А тежеста на времето в което живеем по скоро го оприличавам на кал-много,много гъста кал,която трябва да очистим от крилете си,за да можем да полетим.Но за тази цел трябват незабавни усилия,твърда и непоколебима стъпка и преди всичко никога за никой в никакъв случай да ни помисляме нищо лошо. Проваляла съм се в подобни ситуации от безверие, че не мога да се справя, не мога да се надскоча така, не мога да постигна толкова качествена промяна. След време съм стигала до извода, че съм пропуснала голяма възможност просто от безверие, а сили са ми били дадени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Октомври 17, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2008 Честен поглед върху себе си възможно ли е напълно? Защото мисля си донякъде това пак си е един "Частен поглед върху себе си" . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 17, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2008 Погледът е винаги частен или по-скоро частичен, но това не му пречи да бъде честен, поне докъдето стига Няма да забравя мига, в който осъзнах, че съм притежавала качества, които не съм осъзнавала, че те не са от онези, които харесвам, и най-лошото - че сама съм отговорна за всички беди, които са се струпвали на главата ми. Няма да забравя шока, който изпитах, като осъзнах, че понякога в любовта си съм била прилепчива, че силата на характера ми е преминавала в желание за контрол над хората, над средата, и т.н. На фона на всичко това беше болката от собствените ми грешки - а в сравнение с тази болка запознанството със себе си беше като детска игра. Започнах да търся - да чета, да наблюдавам повече своите реакции, реакциите на близките ми хора. Трудно е човек да анализира себе си, но не е невъзможно - стига да има истинско желание за познание и за промяна. То обаче започва с признаването пред себе си, че аз не съм идеален. Когато човек желае да разбере нещо, светът му го показва по някакъв начин - най-често чрез другите хора. Хората, които привличам около себе си, приемам като огледало на несъзнаваните си модели на мислене и поведение. Все по-често успявам "да се видя" в другите - в конкретни ситуации в съзнанието ми просто изникват ситуации, в които и аз съм постъпвала така, и "невидимото" в един момент започна да се проявява. Преди време възприемах критиките към себе си или с леко негативно отношение, или не им обръщах внимание. Днес, обратно, взимам предвид всичко и го поставям в списъка за наблюдение. Не винаги е приятно, разбира се, но в сравнение с последствията от неосъзнатите и постоянно повтарящи се поведенчески модели, е направо бял кахър. Имам приятели, които са си поставили подобни цели, и си помагаме взаимно - споделяме си кой какво е забелязал у другия, хубави и не дотам хубавви черти. Дори си имаме закачка - когато някой от нас се отнесе, другият го приземява с думата "Егооо", а след това се смеем. Това за мен е най-полезно като практически опит, защото се случва в реални и непосредствени ситуации, когато човек си позволява да бъде себе си. Така че аз лично предпочитам да съм наясно с "подводните камъни" в характера си, вместо да изживявам "катастрофалните" последствия от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Декември 21, 2008 Доклад Share Добавено Декември 21, 2008 Започнах да търся - да чета, да наблюдавам повече своите реакции, реакциите на близките ми хора. Трудно е човек да анализира себе си, но не е невъзможно - стига да има истинско желание за познание и за промяна. То обаче започва с признаването пред себе си, че аз не съм идеален. ....... Преди време възприемах критиките към себе си или с леко негативно отношение, или не им обръщах внимание. Днес, обратно, взимам предвид всичко и го поставям в списъка за наблюдение. Аз също се наблюдавам под все по-голяма лупа. И мисля, че ако не откриеш причината, няма как да отклониш следствието. Т.е. наблюдението е превантивната мярка. В тази връзка ви предлагам и един цитат от Рьорих. Не с нарцисизъм, а с подвига на усъвършенстването се гради историята. Който се възгордее, него го напуска благодатта на търсенето. И върху самоуверените пада проклятието на безплодието. Няма нищо неизбежно, има само възможно. Само чрез напрегнато творчество, без страх да се покаеш за грешките си и да осъзнаеш слабостите си, само с цената на непрестанни усилия възможното ще стане действително. Николай Рьорих-"Седемте велики тайни на космоса";София;1997г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 21, 2008 Доклад Share Добавено Декември 21, 2008 Колкото и честен поглед да имаш за себе си, по-важното е той да е реален. Да си достатъчно буден, да можеш да видиш без никакво изкривяване себе си, да видиш истината, а не това което ти е удобно или това което ти се иска. Можеш наистина да Видиш себе си и след това да се погледниш Честно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bengan33 Добавено Декември 22, 2008 Доклад Share Добавено Декември 22, 2008 Всички сте толкова открити и искренни за своите качества...Мисля си, че съм недостойна да споделя каквото и да е в този форум защото ми се струва, че не се познавам или поне все ми убягва ИСТИНАТА за това каква съм и кое в мен е добро и кое лошо. Ние сме човеци и сме субективни и когато се опитам да се анализирам ми е трудно да кажа "ето това в мен е добро, а това лошо". По-скоро като че ли мотивацията си за определени постъпки мога да квалифицирам като добри или лоши, в зависимост от това дали съзнателно съм искала да бъда полезна, добра, подкрепяща, любяща и т.н. и облатното - да нараня, да иронизирам, да осмея или оклеветя. А за определени мои качества мисля като за нож - може да отреже хляб, но може и да убие...Зависи как го ползваме. Не мислите ли, че ценностите които изповядваме и спрямо които живеем ни правят добри или лоши, а не отделните качества....Просто опитвам да разсъждавам...и да открия и аз като вас Истина... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 На вратата на храма на делфийския оракул в древна Гърция било написано:"Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете!" И действително - себепознанието е алфата и омегата на духовната наука, а за да има себепознание се изисква наистина честен поглед към себе си, което означава безпристрастно наблюдение, т.е. да виждаме във всеки момент голия, суровия факт такъв, какъвто е - без интерперетации, без осъждане или одобрение. Само при това условие лумва и се разгаря с все по - голяма сила пламъка на осъзнаването, който унищожава всички книги, всички свещени писания, всички авторитети, защото се ражда вътрешния Авторитет. До този момент човек се е нуждаел от опора, от външен авторитет, от религия или учение, което да следва, така както слепец се нуждае зрящ да го води в мрака... След този момент обаче човек сам за себе си става светилник и светлина... сам за себе си става ученик и Учител... Вече не е необходимо да пита някого кое е добро и кое е зло - Пътят, по който трябва да върви, се развиделява отвътре, произтича от Самоосъзналата се Същност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 23, 2008 Доклад Share Добавено Декември 23, 2008 "Ще види плодът от трудът на душата Си и ще се насити; праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието Си, защото Той ще се натовари със беззаконията им. .......................... И Той взе за Себе си греховете на мнозина и ще ходатяйства за престъпниците." Исая 53:11,12 Това, което виждам у другите хора е част от самият мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
adina Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 Благодарна съм,че ви открих и че именно с написаното от вас, успях да изживея едно ново прераждане - "Салтоморталето" на личността.... Толкова дълго време страдах от съмнението, че сродни души няма, а се оказа, че вие сте тук и с откровението, интелигентността и духовността си помагате, много! Не ми беше лесно, и все още се лутам в "тунел" от съмнения, борех се със страховете си и прекалени изисквания, плач от самосъжаление и самота, но вече знам, че държа "нишката" и я притеглЯм до себе си всеки път, когато ми е нужна. Красиво и велико е да се обикнеш и да навлезеш в себе си, да усетиш и прегърнеш със смях греховете,нарцисизма, инфантилността си.... Излишно е да изброявам каква бях и как се чувствам сега! Доста дълго време прекарах, потънала в заблудата на собственото си Его, кършех пръсти и оплаквах тежката си съдба, питайки се защо точно на мен?... Е, сега не само зная отговора, ами и съм благодарна, че именно, точно с мен се случи! НА ВАС СЪЩО! Честният поглед върху себе си, обаче задължително съдържа и сериозна доза самоирония и това се оказва проблем при разнищването на детайлите около съвместното съжителство на емоции, представи и желание за себепознание. Питам се тази откровеност от къде извира и може ли да бъде заразна, така както беше с мен? Защото, уви има много хора, които никога няма да разберат и ред от написаното в този форум. Къде и кога се проявява тази първоначална искрица, как само някои успяват в битката и се радват на хармонията а други, хиляди остават завинаги в плен? Как така в най-трудния момент една невидима ръка ме хвана и ме отведе при хората с познания и вдишах въздух, за който не бях подозирала? /част от тези въпроси могат да се подложат на анализ.. - например, че се дължат на някакви останки от егоцентричното ми съществуване/ Говоря за всичко това, защото виждам стотици безумни погледи и срещам присмех в очите дори и на най-близките си приятели,когато споделям с тях, и ме боли... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Да,твоята изповед е вдъхновяваща.Аз също като теб често се сблъсквам с преградите оформени от моето его по пътя към самопознанието,но НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА да ги преодолявам.Много добре разбирам всичко,което си написала и те уверявам че има много тръгнали по твоят път(е,поне се надявам),никак не е лесно,но времето е такова че ако не се променим психиката няма да издържи.С нагласата искам,искам,искам не може вече да се живее и това започвам да го усещам с пълна сила в последните години.Но аз говоря за даряване не на материално блага,а за даване на любов.Благородно ти завижда за това ,че си успяла искренно да се зарадваш на реалността и да благодариш че това ти се е случило,на мен това ми говори че си претърпяла огромна трансформация.Поне за мен това никак не е лесно,човек непрекъснато е склонен да обвинява накой или нещо за съдбата си дори и да знае че той сам си е виновен за това.Но така е,неведоми са пътищата господни и ако човек искренно е тръгнал по пътя на вътрешната промяна Той ще е винаги на среща за да помогне в нужния момент.Говоря от личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 13, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2009 (edited) Честен поглед върху себе си е възможен ,когато човек аксептира новото себе си. Иначе е невъзможно да се намери измежду старите си представи. А основен проблем е аксептирането на настоящата самоличност. За мен това важи също ,не мисля ,че правя някакво изключение. Редактирано Февруари 13, 2009 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 3, 2009 Всяка една професия има своите отговорности и свободи, предимства и недостатъци, чар и минуси. Например професията на педагога е свързана с много по-голяма отговорност отколкото повечето от нас предполагат. Детето оформя характера си именно на базата на общуването, възпитанието и личностите, с които комуникира през първите си години. Тези първи личности винаги оставят незаличима диря в ума, дори в мозъка на децата ни. Учителската професия за съжаление е поставяна по-ниско и от тази на общия работник. Това се вижда ясно по заплатите на тези чудесни хора с призвание. Моята майка е такъв човек например. След 35 г. учителски стаж заплатата и е около 300 лв. Споменавам учителите, защото са проблемен и емблематичен случай за резултатите от когнитивната некадърност на управляващите една държава. Не по-добро е положението на психолозите на държавна служба. Преди около година имах възможност да започна работа като психолог в отдела за закрила на детето в София. Тъй като знаех, че работата ще бъде много интересна, отначало се ентусиазирах. Работи се с деца от 0 до 18г. С трафик, насилие, семейни проблеми, домовете за сираци, роми и т.н. и т.н. Това е една изключително изискваща и напрегната работа, високо квалифицирана и отговорна, често рискова и много натоварваща. Трябваше да се подадат един куп документи - аз чак се изумих от тромавата бюрократичност на тази хартийоядяща държавна система, по-скоро пречеща и спираща, отколкото подпомагаща каквато и да е дейност и инициатива. По някое време стана дума за заплатата: 250 лв. чисто . Да се смее ли човек или да реве с крокодилски сълзи... Е, по-добре да се смее! Понастоящем само наемите плюс елементарните консумативи около тях са ми близо хиляда лева. Разбира се, трябва и да се яде и да се иде на кино понякога - все пак ... . Разбира се, отказах позицията! Та - след като разбрах, че държава практически няма, се замислих как да продължа в професията си. Избрах частна практика - смело решение е, защото излизаш направо по средата на един доста напрегнат пазар с висока конкуренция и не винаги добронамерен такъв. Скочих в дълбоките води, с главата надолу. Имах правото на това - и просто скочих. Научих се да плувам. Поне донякъде - защото в психотерапията ученето не спира до последен дъх, а сигурно и след това . Избрах тази професия, защото докато я работя, уча безкрайно много от ... пациентите си. Уча и стигам по-близо до ... Себе си. Защото метакогнитивното ми наблюдение е постоянно будно и наблюдава както психичните движения на пациента, така и моите собствени. При всеки един пациент съпреживявам болката и страховете му, чувствам и понасям вината му, заедно с него следвам проекциите и защитите му, понасям спокойно съпротивите му. И това метакогнитивно ядро (самосъзнанието) маблюдава тази обща психика, съставена от половинките на двете ни личности. И насочва с помощта на интуицията и разума (знания и логика) хода на терапията. Въпросното сливане изисква добра способност за емпатия. Надявам се някой колега да не прочете това, което ще напиша, защото ще намеся зодиите. Имам луна в риби, в съвпад с марс и опозиция с плутон. Луната е във втори,а плутон в осми дом. Луната е и в квадрат с юпитер в 11 дом (ако не се лъжа). Разбира се, това е само обяснение, но е удобно. Та - до болка съм разтворен за преживяванията на другия и попивам всичко като сюнгер. Чувствам човека срещу мен директно, може би дори прекалено директно и болезнено. Както и да е, отклонявам се. Не съм кой знае какъв терапевт - имам още много да уча - знания, книги, методи, техники, опит. Никъде и не твърдя обаче, че съм голям специалист - максимално директен и искрен съм с клиентите си. Понякога се справям много добре, понякога не толкова. Но, старая се да дам всичко от себе си. И се уча и нямам намерение да спирам да се уча! Защото психотерапията е едно приклщчение, което с течение на времето става все по-вълнуващо и тотално обхващащо цялото ти същество. Някой си мисли, че като терапевт парите са кой знае колко... Не са. Не и спрямо отдаването, което правиш ежедневно и отговорността, която носиш. Не и спрямо квалификацията и обученията, които никога не спират, а струват скъпо. Не и в сравнение с една професия политик или предприемач, та дори обикновен програмист или прекупвач. А вложеното време за обучение е несравнимо повече. Както и изискванията към личността ти, към качествата ти. Но, тук идваме и до призванието, до насоките идващи от сърцето ти - а те не се мерят с печалба. Пиша това като един вид дневник в електронен вид - откровено и без да очаквам някакъв определен отговор. По-скоро до себе си. Просто така ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 3, 2009 Доклад Share Добавено Юни 3, 2009 (edited) Ами този Т-квадрат, както си го описал, обяснява професията ти. Обяснението е, че за теб това е средство да лекуваш себе си от разни неща вкл. сериозни кармични натрупвания. Предишни злоупотреби с въздействие и власт над хората за собствено облагодетелстване, вкл. и чрез зпоупотреба с духовност (Юпитер е връзката с религията и религиозни и духовни лица) трябва да бъдат трансформирани чрез това заниманията ти с проблемите на хората (не бих изключила доста кармични "срещи" с пациенти) да ти дават хляба в тоя живот. Тази "зависимост" ти осигурява средата, в която да разплетеш кармичните възли и да откриеш другото измерение на силата - не за удовлетворяване на егоистични цели, а за служене. Вероятно повишената чувствителност е механизъм, който да ти позволи позволи по-ефективно учене и осъзнаване в целия този процес. Чудех се това дали да го пиша тук, но тъй като изповедта ти е публична, реших и публично да пиша. П.П. Впрочем участието на важен архетип като Луната в комбинация с Марс и Плутон говори за сериозни issues with women. Злоупотреба с власт и във връзка с женското начало, каквото и да значи това. Много неовладяни вътрешни импулси, включително и сексуални такива. Много работа с две думи. Редактирано Юни 3, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Юни 3, 2009 Доклад Share Добавено Юни 3, 2009 Пиша това като един вид дневник в електронен вид - откровено и без да очаквам някакъв определен отговор. По-скоро до себе си. Просто така ... Възнамеряваш ли да промениш нещо в себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 3, 2009 Променям се постоянно. Когато резонирам с хората, с които работя, сякаш влизам в тях, ставам тях. Но имам стабилна сърцевина, която ми позволява да извлека опита от преживения живот на човека и да помогна доколкото ми позволяват силите и божественото - без да губя Себе си! Напротив, обогатявам се сякаш в един живот живея и животите на пациентите си. Променям се постоянно и постоянното ми съпреживяване на гледни точки ме кара да видя света през много различни очи и разбирания. Променям се, за добро - и съм доволен от живота си. Не че е лесен - хич даже ! Но -слушам сърцето си и не съжалявам. Имам слабости - но наистина искрено се старая да раста, да се чистя и да се уча в това училище живот. Колкото повече успявам, толкова повече разбирам колко обикновен съм... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.