Слънчева Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Струва ми се, че проблемите в обществото ни са точно, защото никой не желае да види себе си, собствените си хубави и лоши страни. Да познае себе си човек, значи, че е познал целият свят... Смея да кажа, че познавам себе си, дотолкова, че да мога да се владея. Да използвам всичко хубаво и да го развивам и да се скарвам на демончето вътре, което понякога иска да се прояви... Едно ми липсва (а може би то не е липса,а е защитна реакция на моята мисъл)нямам Авторитет за който да кажа- ето това е истината.За мен всичко,което е преминало през времето и се е запазило е истина.Смятам за предателство към душата си да я обвържа с една теория с един Авторитет и да и кажа -това си ти. Истината е, да виждаш красота във всичко и да не ограничаваш себе си. Обичаш ли себе си, обичаш всички... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Какво значи малък, объркан човек? Какво е малък объркан човек?Нима някой от вас не е ?В пустинята на безвремието, по прашния път към светлината , кой от вас си мисли че е голям?И от позицията на какъв го заявява?Край някой е минал по силен вятър от думи ,край други по слаб , това е разликата .Но всички сме там на един път без разклонения.Когато пишех горното си представях един път в нищото и едно малко пластелинено човече,без лице, без образ.Това сме ние.?#8221;ругото е илюзия създадена от нас. Човекът поначало е малък и объркан, това е неминуемо впредвид на неговата "мостова" роля. Живеейки той си създава увереност чрез контакта си с авторитети, както и посредством собствените си опити, доколкото може да си ги позволи. Проблемът му обаче е, че е ограничен във всяко отношение - и от собственото си съществуване, и от благосклонността на авторитетите, и от относителността на собствените си опити. Изходът спред мен започва с опис на собствената си относителност, т.е. на зависимостта си от чуждите отправни точки. Това е първата стъпка на старото правило: "Познай себе си и така ще познаеш Вселената и боговете!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 А кукувиче гнездо няма - има кукувичи яйца в чужди гнезда. Термина се използва като сравнение за безплодност, в случая за безплодно въображение на окултни теми. Много точно казано. Ако успеем да го прехвърлим това през теоремата на Хермес ... велико ще е За себе си го разбирам много точно. Дано и другите го разбират. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Теорията на относителността на Айнщайн, как хубаво се връзва с честния поглед върху себе си . Всичко е относително, т.е , субективно , всяко нещо се отнася към друго нещо . Аз съм относително добра , към приятелите си , относително умна към града си и хората , които живеят там , над средното ниво . Относително усмихната и относително светла . Може ли да придадем на качествата си някаква твърдина , да ги заземим и да кажем , че ги притежаваме вовеки . Ами , не , май не можем . Всичко тече ,всичко се променя . Относителни стойности и субективни истини на дадени субекти . Живота си тече , настъпи пролетта , по - топла и дъждовна отвсякога и това е ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Мога да кажа за себе си, че имам какво да работя върху волята си! Определено имам разминавания между визия и разбирания и поведение. Например, месото, което продължавам да ям, въпреки че идейно съм много против това. Правя го по инерция. Като казвам воля, имам предвид и любовта, защото силната воля върви заедно с чиста любов, и обратното, любовта, ако е чиста и фина, създава условия за волята. те са като мъжа и жената в нас. Та, съзнавам, че имам нужда от малко повече самодисциплина и твърдост - без насилие, с правилна психична работа и трансформация. Но - Воля, да, липсва ми силата на решението, което да изпълня! Често вземам решение, което обаче не изпълнявам под натиска на желанията. Нужна е воля, чиста силна воля. Любовта и Волята взаимно пораждат условия за проява едни на други! .......... Спомням си "Рамаяна". Удивителен е акцентът, който там се поставя на силата на думата, на решението, на словото! Веднъж решено нещо, следването му е закон! Това не значи ригидност, а свобода на волята на избора! Вътре във взетото решение вариране има! .............. Силна Радостна Воля!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Може ли да придадем на качествата си някаква твърдина , да ги заземим и да кажем , че ги притежаваме вовеки . Ами , не , май не можем . Всичко тече ,всичко се променя . Относителни стойности и субективни истини на дадени субекти . Абсолютното не е в твърдината, нито в изменяемостта. Според мен то е в стремежа към цел, която търпи изменение във формите, т.е. абсолютен е процеса на движение, не формите в които се проявява. Познанието на относителността на тези форми, не отрича движението постигнато посредством тях, но само го уточнява количествено. Това познание понякога се възприема като ограничение, приземяване и т.н., но така или иначе формите са само учебни помагала и те са обречени на рециклиране, следователно познанието на тяхната относителност е част от учебният процес. Богатството и разообразието на формите спомага движението постигано посредством тях, но заедно с това поставя завишени изисквания към тяхното познание и надмогване. Затова е важно да се намери баланса между форми и познание, който позволява хармонично движение със съпровождаща го радост от работата с формите, не поради наличието на тези форми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 само дето намирането и осъзнаването на баланса е много трудно ,поне за мен ,поне за сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 27, 2007 Доклад Share Добавено Март 27, 2007 Може ли да придадем на качествата си някаква твърдина , да ги заземим и да кажем , че ги притежаваме вовеки . Ами , не , май не можем . Всичко тече ,всичко се променя . Относителни стойности и субективни истини на дадени субекти . Абсолютното не е в твърдината, нито в изменяемостта. Според мен то е в стремежа към цел, която търпи изменение във формите, т.е. абсолютен е процеса на движение, не формите в които се проявява. Познанието на относителността на тези форми, не отрича движението постигнато посредством тях, но само го уточнява количествено. Това познание понякога се възприема като ограничение, приземяване и т.н., но така или иначе формите са само учебни помагала и те са обречени на рециклиране, следователно познанието на тяхната относителност е част от учебният процес. Богатството и разообразието на формите спомага движението постигано посредством тях, но заедно с това поставя завишени изисквания към тяхното познание и надмогване. Затова е важно да се намери баланса между форми и познание, който позволява хармонично движение със съпровождаща го радост от работата с формите, не поради наличието на тези форми. "абсолютен е процеса на движение"- Да и аз мисля така , абсолютно обективен и независим от нас . Станете форма и спрете да се движите , равно на смърт . Остава само формата . Няма движение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 28, 2007 Доклад Share Добавено Март 28, 2007 (edited) "Абсолютна обективност" на нещо означава то да е откъснато от всичко останало. Следователно, ако то е напълно вън от нас, няма начин да удостоверим съществуването му. Движение или покой? И двете са необходими, покоят е като платно, върху което се прожектира движението. Затова считам, че има полза както от потапяне с осъзнаване в движението, както и от потапяне в осъзнаване на покоя. А за Вселената не можем да знаем дали е безкрайна, но ако е, не би имало проблем да се съвместят постоянното движение с абсолютнатанеподвижност: просто безкрайната сума от всички промени ще бъде константа! Будистите и физиците все по-често се спират на тази максима: "Формата е пустота и пустотата е форма". Редактирано Март 28, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 28, 2007 Доклад Share Добавено Март 28, 2007 "Абсолютна обективност" на нещо означава то да е откъснато от всичко останало. Следователно, ако то е напълно вън от нас, няма начин да удостоверим съществуването му. Движение или покой? И двете са необходими, покоят е като платно, върху което се прожектира движението. Затова считам, че има полза както от потапяне с осъзнаване в движението, както и от потапяне в осъзнаване на покоя. А за Вселената не можем да знаем дали е безкрайна, но ако е, не би имало проблем да се съвместят постоянното движение с абсолютнатанеподвижност: просто безкрайната сума от всички промени ще бъде константа! Будистите и физиците все по-често се спират на тази максима: "Формата е пустота и пустотата е форма". Да , дам Добромир , така е ! Но помисли земята се върти , как е възможно ти да спреш движението и развитието . Всичко е в развитие и промяна . Да спреш своя вътрешен бяг и да почувстваш вятъра , движението на облаците е нещо съвсем друго . Но всичко тече , всичко се променя . Навсякъде текат различни процеси , животът е навсякъде . Ето защо ние сме едно цяло , няма как да бъдем откъснати . Този непрестанен процес на движение и развитие е навсякъде , няма как да се откъснеш от него . Всяко нещо е свързано и се отнася към друго нещо , безнадеждни са всякакви опити за откъснатост и спиране на движение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Здравейте, мили хора! В тази тема ме води "Обидата" - тоест разсъжденията ни в темата за обидата... Като малък бях мамино детенце. Бях едно дете и бях максимално глезен. Аха само да кажех "А" и веднага ми се даваше всичко и ме галеха с пауново перо! Нали бях единственото момченце на мама... гевезенцето то! А тати някак си не участваше във възпитанието,а само носеше парите... После, с възрастта, без да го съзнавам все още, разбира се - очаквах, че всички и всеки ще ме глезят така, както ми бе заложено като дете. Очаквах да съм царско дете, любимец на живота, на майката живот! Почнаха се обаче едни шамари оттук и оттам... Но - дълбоко в мен чувството за специалност си остана... Е га ти гевезето, а? Ми такова каквото е. По-добре от детето с тежко детство с насилие - по-скоро другата крайност. Та, вкратце - разглезеното дете в мен сиказва думата, когато не му се угажда - включително и в мненията в този форум! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Аз пък никога не съм била глезена по обичайния начин с много внимание и тъй нататък , но всъщност винаги съм получавала това което искам и то по най- бързия , най - добрия начин . И в живота, когато не получа духовен отзвук у другите , които нямат същите душевни стремления , много страдам . Но какво да се прави , Орлине нали трябва да се осъзнаваме ! Не съм забелязала никак дори да си разглезен между другото . Напротив винаги си джентълменски настроен , поне към мен в крайна сметка . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Но - дълбоко в мен чувството за специалност си остана... Е га ти гевезето, а? Ми такова каквото е. По-добре от детето с тежко детство с насилие - по-скоро другата крайност. Та, вкратце - разглезеното дете в мен си казва думата, когато не му се угажда - включително и в мненията в този форум! :3d_139: Орлине, ти си един от най-слънчевите, весели и чистосърдечни хора от този форум. Да те глезят в детството май не е зле. Растеш си на воля, нищо не те мачка. С интерес чета твоите мнения, дори когато са кардинално различни от моята представа за нещата. Като предложението ти да превърнат църквите в нещо друго, забравих вече какво. Тогава се ядосах, но сега ми е смешно. Бъди си такъв какъвто си и не се променяй. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Чувал съм една приказка ... " Признат грях, половин грях " Но два признати гряха не правят един опростен грях.... Точно като една друга приказка... "Едно пикаене, половин .... ***** .." Но две пиканета не правили едно цяло... ***** Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Здравейте, мили хора! Но - дълбоко в мен чувството за специалност си остана... Така и трябва да бъде, мили човеко! Защото си специален! Защото на точно това дълбоко ниво всички сме специални, всички! А на повърхностно сме с различни лица. Но тук, в този форум, не виждам повърхности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 28, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Като почна да се обиждам някъде в някое мнение - скастряйте ме здраво - ще ми е полезно и ценно! Обичам ви!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 (edited) Не ти ли е достатъчна като диагностика самата поява на обидата в теб ? Ако не ти е достатъчна, значи можеш да си представиш до колко принципно е възможен честен поглед върху себе си... Но помощта на другите наистина е неоценимо съществена! Редактирано Май 28, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Погледът върху себе си може да бъде само чАстен, честността е част от динамиката на погледа, известна като "фокус". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Погледът върху себе си може да бъде само чАстен, честността е част от динамиката на погледа, известна като "фокус". И поглед обърнат навътре към себе си! Само и на саме /в частност/нали? Но щом е ПОГЛЕД, то той ОТРАЗЯВА реалността! Дали ще бъде достатъчно обективен тогава , та дори и фокусиран? Честността какво е? Добродетел като морално-етична категория.И тук тя попада в голяма динамика-тази на поведението и мотивацията.И ако не е доминанта? Пак не можем да говорим за честността като реалност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 19, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Привет, съфорумци - пишещи и непишещи, знайни и незнайни! Темата за "честният поглед върху себе си" отдавна не е раздвижвана. Ето ме: едно 4-годишно момченце започва да заеква - има генетично предразположение за това, мозъкът му започва да процесира речта по различен модел - зоната на Брока се прехвърля и в дясната хемисфера,двете заедно произвеждат речта и речепроизводстевото се преплита някъде в предаването на нервните сигнали - резултатът е заекване. Сега си мисля - този дисонанс дали не се прехвърля и характерово -в смисъл, че логиката на лявата хемисгера да се конкурира, а не да се кооперира с интуицията и паралелната работа на дясната. Процесирам в момента - не мисля - по-скоро речта не успява да изрази по-добрата връзка между двете в резултат на това преразпределение...както и да е. Та това момченце осъзнава, че не може да изрази това, коет оиска, да разкаже на другарчетата си филм или виц, да сподели... В него се трупа напрежение. То започва да се бори. Но не успява. Несъзнавано това момченце интернализира заекването си като авторитет - жестока автократична същност, която неумолимо го потиска и се гаври с тази най-ценна човешка способност - речта, сподобност от коят озависи огромна част от живота ни (като юноша например предпочитах да съм без крак или на количка, но с работеща реч). От борбата и неприемането на тази част от себе си (заекването) и постоянните неуспехи се залага схемата за провал, социалната фобичност от това какво ще кажат хората при този провал. Това се компенсира със завишения перфекционизъм на огромните усилия да се контролира речта. Този перфекционизъм резултира в схемата за самонаказване като следствие от неминуемия провал в осъществяването изискванията на перфекционизма (заекването просто не позволява той да бъде задоволен). Интроекцията на заекването във вид на автократичен деспот (несъзнавано) води до проекцията на болката от този деспотизъм в околните като убеждението, че те ще злоупотребят с него, в недоверие към хората и държането им на дистанция. Сборът от всички тези схеми води до известна депресивност, която се поддържа и подсилва дотолкова, доколкото човекът продължава да поддържа целия порочен процес на пораждане на горните схеми чрез борбата, неприемането на себе си. Въпросната интернализация на деспотичния жесток авторитет на заекването (за какъвто несъзнавано е приемано) и борбата с него проецирана на социално ниво води до бясната нетърпимост към автократични личности, към налагане. Както и към заемането на радикална позиция при кой да е спор. Защото при спора опонентът задейства горния механизъм на отхвърляне на авторитет. Когато някой смята, че в спора се ражда истината и го превръща в начин на водене на диалог и в основа на поведението си, реагирам. Осъзнавам реакцията си, както и схемите които я пораждат. Но специално в това отношение не желая да ги променям. В отхвърлянето на авторитет има недостатъци, но има и предимства - дава ти един непрестанен стремеж към развитие, както и свобода на мисълта. Не обичам споровете. Мога да угодя на егото си и да се включа в спор, като носейки вода от девет кладенеца (което правя добре ако реша да го правя) играя в играта на поддържане на собствените си и тези на опонента си когнитивни схеми. Но не желая да го правя. Затова пък, когато отношението е приятелско, мога да дам душата си за такъв човек и с удоволствие да пожертвам всичко за него. Обичам приятелския диалог, приятелското отношение. При такова мога да понеса всичко - с радост. Но груб и недобронамерен спор не желая да водя. Смятам, че истината се ражда в изпълнения с приятелско чувство и сърдечност диалог. От доста години имам нагласата за пътуване в съзнанието си, но в последните няколко години превръщам тази си нагласа в професионален статус. Част от тази ми мотивация е тласкана от когнитивните схеми, които имам вследствие на речевата си специфика. Това обаче не го крия - целият ми живот и характер и личност са ясно и открито заявявани в публичното пространство. А реномето ми - предпочитам да го градя върху откритата си честност на това, което съм - това е здрава основа - и го правя. Когато Юнг се осмелил да заяви теориите си, колегите му са го обявили за шизофреник. Той действително е имал визии, променени състояния на съзнанието, бил е доста чувствителна душа. Но именно това го е водило по пътя му и е създал прекрасни творения. Фройд е бил зависим - наркотично и сексуално. Тези зависимости и характеровите специфики, предизвикани от тях са го тласнали към дълбока експлорация на собствената му душевност. Като наблюдавам колегите си психолози, мога уверено да кажа, че огромната част от тях също са тласкани съзнавано или не от известни вътрешни наличности, схеми, които ги карат да проведат една немалка вътрешна работа в течение на годините. Според психоанализата човек става терапевт поради известна нарцистична, параноидна и пр. характеропатия, като терапията се явява сублимация на агресията и недоверието към другия, както и компенсация на стремежа към власт и контрол, които пък са проява на още по-дълбоки наличности. Или накратко, емоционално изразено, сублимация на садизма и мазохизма, в терапията превърнати в съзнателната мотивация за помощ. Съгласен съм с това. Сега, въпросните когнитивни схеми са един болезнен трън в психичното и социално функциониране - от доста време си ги изследвам. Изследвам и тези на хората около мен, както и на тези, с които работя. Постепенно това се превръща в навик. Не съм идеален и не бих могъл да бъда. И не искам да бъда. Доколкото мога се осъзнавам, доколкото мога се променям. Мога да кажа, че голяма част от гореописаните процеси са разчистени при мен. Заекването ми обаче си стои повече или по-малко. Когато работя с човек, почти го няма, защото съм в позицията на авторитет. Друг път е по-силно. Но съм откровен - със себе си и с другите. Това съм, което съм. Във всеки случай, знам само, че съм напълно искрен и мотивацията ми е дълбоко сърдечна във всичко, което правя. Поздрави, Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Аз също съм от т. нар. "глезени деца".При мен също баща ми не участваше във възпитанието-само мама.Имах усещането, че съм центърът на Вселената, солта на Земята, или както щете го наречете.До един момент - в гимназията. И точно тогава започнаха шамарите на живота, точно тогава разбрах, че далеч не съм "специална". Точно тогава рухнаха всички кули, които бях градила.С болка осъзнах факта, че са рухнали, защото с лоши материали бях градила.Това си бяха уроците на живота, които на моменти бяха доста тежки.Благодарна съм им, защото калиха характера ми, възпитаха чувството за справедливост, за съпричастност.Различното при мен е, че не оснана и помен от чувството на "специалност". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Мисля, че за всеки в живота има изпитания и съм абсолютно убедена, че щом ни се дават можем да се справим с тях. Някои случки са уроци и ни карат да се опознаваме по-добре, да ставаме по-силни. Аз също съм им благодарна У всеки от нас има нещо хубаво и е добре да го открием, да си признаваме слабостите пред себе си и да ги ползваме, да ги превърнем в предимства. Аз имам много трески за дялане, но се старая да си разбирам грешките и да ги поправям. Може бе не винаги успявам, но каквото мога правя, все пак "съм човек и нищо човешко не ми е чуждо...." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 И аз като Оля бях възпитаван само от майка си. Баща ми беше безучастен, вечно зает с работа или на чашка извън дома. Никога не е ходил на родителска среща. Нямах и пример за баща, не виждах и никаква близост между родителите ми, никаква взаимност и дори веднъж само помня да са излизали заедно само двамата. Дори още от като бях малко дете спят в отделни стаи. Винаги майка ми беше силния човек вкъщи, баща ми беше безгласна буква, мекушав, пасивен, инертен. Неусетно бях привързан към майка си, и отчужден спрямо баща си. Майка ми е златен човек, имах пример за майка, но нямах пример за баща, нямах и пример за топлина между половете. Така израстнах отчужден, мек, пасивен, не видял примера на мъж в лицето на своя баща. Не е имало никакви напътствия от баща на син. Дори да ме бяха тупали от време на време щеше да е полезно. Никога не съм ял бой от родителите, нито съм бил наказван. И това ме направи инат, своенравен, капризен. Липсата на близост и топлина между родителите ме възпита на самодостатъчност, отчужденост от другия пол, незаинтересованост, липса на внимателно отношение към противоположния пол. Вместо това и сега съм твърде много привързан към майка си. Пристрастията на баща ми към алкохола и цигарите доведоха до естествена омраза в мен към тези два порока, до такава степен че никога не посегнах към тях. Докато работеше всяка вече се прибираше пиян. Падал е неведнъж и се е наранявал. Имам физически баща, но не и духовно, и никога не съм имал. Така към 20 годишна възраст израстнах ни риба ни рак, в безтегловност и неориентиран в живота. По това време започнах да търся несъзнавано заместители на липсващия ми баща в лицето на учители по йога и прочие, с желание да получавам съвети като от баща. После с мъдростта и себепознанието донякъде компенсирах липсите от преди това, но някои мои възприятия остават трайно изкривени. Бях чувствително впечатлително дете и отношенията в семейството неуловимо постепенно оставиха дълбок отпечатък в мен при формирането на моя характер и моето светоусещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 (edited) При мен нещата са доста по-различни.Мама е всеотдаен, грижовен и съпрачестен човек.Докато баща ми е по-амбициозен, студен, авторитарен тип, кариерата за него е всичко.И ако са заедно, причината за това е мама с нейната всеотдайност и смирение.Баща ми за мен беше пример за нетолерантност, на моменти дори за жестокост и егоизъм, макар че никога не прояви такова отношение към мен.Но точно по този начин ме научи да уважавам човека до себе си, да бъда бунтар и да воювам срущу несправедливостите.Възпита ме без дори самият той да си дава сметка за това.От мама се научих на сърдечност, на човечност, и съпричастност.А си го имам и заложено в радикса.Но не възприемам прекалената и смиреност и безропотност.Благодарна съм на Съдбата, че ми даде точно тези родители, защото без да са го съзнавали дори, те възпитаха у мен едновременно твърдост, амбиция, борбеност и жажда за живот от една страна и мекота, толерантност и чувствителност от друга. Редактирано Май 19, 2008 от Olq3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 9, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2008 Имам не само чувството, но и знанието, че се въртя в омагьосания кръг на егото си! За малко успявам да изляза от него и тогава и когницията и емоционалността се въздигат до една приказна неизразима финост и радост. Но ластикът на старите мисловно-емоционални модели (егото) ме дръпва обратно и не ми позволява да пробия все по-напред в неизследваните прекрасни земи на духа си... Вярвам, че ще успея да скъсам този ластик! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.