gies Добавено Януари 3, 2007 Доклад Share Добавено Януари 3, 2007 чета редовете,които сте написали и ми става толкова приятно...че има хора,които учат,работят и раздават ИСТИНА....в смисъл аз (от личен опит)зная че ако достатъчно "чисто" и истиснски се обърнеш към някого-той-независимо на какво ниво е ще разбере истиснските ти намерения...веднага се усеща-в погледа му,в изражението.... част от предишната ми работа беше да обучавам хора да вършат определена работна операция(работих в шивашки цех)...мога да кажа че 99.9% от хората тям са много далеч от духовното....да не говорим че нямаха никакви принципи и ценности но аз се опитах да бъда достатъчно търпелива и разбираща....да намеря най-подходящия начин за всеки индивидуално за да постигна искания резултат... работата в този цех беше голям урок за мен...осъзнах много неща и се поучих от тях... може би има едно(но много съществено)нешо,което трябва да "преодолея" - да спра да изграждам стени около себе си....не искам да бъда разбрана погрешно...по принцип съм много отворен и раздаващ се човек,но някак си с течение на времето съм издигнала стени...някак си ме е страх да допусна някой човек до себе си(говоря за човека,с който да мога да споделя живота си)...защото аз чувствам че човека,с който искаш да бъдеш трябва да ти "паства"...да е човека на който да се отдадеш изцяло и истински,зашото в тези неща средно положение няма...никога не можем да бъдем сигурни дали сме направили правилния избор...но такъв избор малко ме плаши Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zenon Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Здравейте Искам на всички вас, познати и непознати, да ви пожелая щастлива и плодоносна година, светлина и чистота в сърцата, здраве и дръзновение по пътя и още повече красота около вас и във вас! Всеки според задачата, която има да решава, има определен кръг от влияние около себе си, на който може да дари светлината и любовта си, разбирането, и заедно със собственото си израстване, израстват и хората около него. "За да светиш на другите, трябва сам да гориш". Радвам се на успехите ви, на светлината ви!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Благодаря, zenon и qies! много е важно за всички да не забравяме това:"Всеки според задачата, която има да решава, има определен кръг от влияние около себе си, на който може да дари светлината и любовта си, разбирането, и заедно със собственото си израстване, израстват и хората около него. " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Така е. Дори към това как изглеждам в очите на другите, към правдата-готов съм да споря до безкрай, но да не отстъпя от своето-много вредно пристрастяване. И аз бях горе-долу така на младини, но животът си знае работата... Като не успях да го превъзмогна тоя момент навреме (гледай ти да успееш!) - се наложи доста да се поприземя, даже да правя свой бизнес редом със семейство. Поопипах границите на възможните успехи, поопарих се от неизбежните катаклизми в света... Загубих си "невинността", почти неуморимостта, фотографската памет... Ако се гледа само на времето и силите, които съм "пропилял" за недуховни в тесния смисъл на думата занимания, би трябвало много да съжалявам. Но на мен ми се струва, че ако има сериозна пречка, която човек не оправя, когато му е лесно, ще му се наложи да я оправи зорноволно - и от гледна точка на цялостното развитие вероятно загубените времи и сили се оправдават. Иначе, ако човек нахлуе с такъв род проблемчета в по-висшите области, току-виж станало и по-лошо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gies Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Благодатна 2007 на всички + Макс относно правдата + споренето "безкрай" - чак не си те представям как спориш и за какво при мен има един момент - когато съм от правите + дълго не обяснявам + правя каквото трябва + става каквото трябва веднага се вижда кой прав - кой крив + излишно е да се спори /говори + но оставаха да висят обаче разни кармически взаимоотношения - я порязано/нарязано его или развълнувана деликатна душа усещането е че когато си от позицията на по силния / разумния / уверения - просто не спориш дълго/ въобще + времето ни е ценно ( обаче има ли смислени въпроси + аргументи...бърза дискусия става ) + плодът се появява разумниите проумяват/усещат вече много бързо и се хармонизират нещата но все пак тук всичко е относително субективно. в по - висшите области имало разни Пазачи по разните Прагове / още не мога да ги разбера съвсем ясно Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 + Макс относно правдата + споренето "безкрай" - чак не си те представям как спориш и за какво Любов + Светлина + Мир + Радост Значи не ме познаваш макар че сме се виждали...в истинската ми светлина на спорещ и упорит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Така е. не съм пристарстен към нещата, към които повечето хора се пристрастяват. Но съм пристрастен към друг тип неща, по един много завоалиран начин. Дори към това как изглеждам в очите на другите, към правдата-готов съм да споря до безкрай, но да не отстъпя от своето-много вредно пристрастяване. много точно и искрено казано Тези се преодоляват с покоряване на емоциите разумът се еманципира посредством мъдрост тогава е възможна концентрация върху целта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 (edited) Здравейте хора! Почетох началото на тази тема, доста противоречива тема, хареса ми! Бих искала и аз да изразя мнение... Само че докато четях си водех бележки, нещо като дневник за това което аз мисля и чувствам по вашите изказвания. Бих искала да го споделя с вас, само много се надявам че някой няма да ми се обиди. Не искам никого да съдя и обиждам, само споделям какво ми мина през главата. Надявам се че няма да го приемете като критика.... Значи за Орлин, който отваря темата... Темата като начало е хубава, само че тук идва един мнооого важен въпрос, който е хванат и се обсъжда по0нататък - за самокритиката и дали тя е добра. Моето мнение тук - всички хора в една или друга степен се чувстват лоши, или поне се съмняват че са добри. Затова лесно е да започнеш да се критикуваш и да си лош към себе си. Хората търсят различни начини да се доказват пред света и да се чувстват по-палноценни и това е добре освен ако не сме прекалено критични ккъм себе си, защото ако сме, няма да сме доволни от себе си никога. На мен да не съм критична към себе си ми помагат спомени от детството, когато си припомня какво съм била и какво съм получавала тогава. Затова см мисля да отворя тема за детски преживявания и мили спомени... Те те карат да се чувстваш по друг начин, поне мен...Също така за се разбера себе си, и, ами... не е много лесно... Сега моят дневник: Орлин - някак не лошо, не като фукане, но все пак да се покаже че има смелостта да си изложи качествата пред хората отваря темата. Но според мен е малко такова... всмисъл не му е все тая за добрите и лошите страни всмисъл това е нещо такова като това което говорих за строгостта и самкритиката. Според мен ТОЧНО понеже не ти е все едно за лошите ти страни си ставаш критичен към себе си. Ако ти беше все едно и наистина мислиш че могат да ти помогнот за развитие ще се чувстваш добре със себе си и ще си много по-весел и дори няма да имаш нужда да изложиш това което мислиш за себе си пред другите. Което ме кара да се чудя дали пък е лошо това че се показва по този начин. Ако това със самокритичността мине граница и вземеш да си гаден към себе си да не се цениш и такива неща тогава вече е лошо- а по принцип е добре да можеш да говориш открито за себе си стига да не е заради това че се чувстваш зле със себе си и се опитваш да се перфекционизираш По-нататък... Дразни ме с идеята за егото и това което ще умре а ти се отъждествяваш с него ми че с кво друго? С някой пън или камък дето ще живее вечно ли? Аз измислих че хората най-много забраняват на другите това което не позволяват на себе си а им се иска. Че това вечно да се критикуваш всъщност е слабост, разпарчетосваш се и и си пречиш да си цялостен, уверен и силен. Третия недостатък на Синевата е направо непростим грях, първо заслужава 100 години затвор с камшици веки ден и второ цяля вечност в казана да се радваш за себе си! - не може! (P.S. тук бях прочела порадва; вместо пораздавам...) Ако се правиш на много смирен и се опитваш да си такъв значи си обратното! Защо иначе ще се мъчиш да се смириш насила? А какво е лошото да се чувстваш готин и важен? Ако не е болезнено, така че да не си го вярваш и затова да го доказваш на целия свят а да се порадваш за себе си е нормално - ако се бориш с нормалните си неща какво искаш да станеш? нечовек? Бог? Във всеки случай ще станеш изкривен човек А ако си пречупиш ината насила мисля ще пречупиш и ХАРАКТЕРА и духа си и себе си Не съм съгласна че секса не е любов и ни прави манипулативни. Всъщност секса сам по селбе си не е любов но е проява на любовта и според мен когато е така е нещо неповторимо. Не съм пробвала но така си мисля... А това да си признаваш всяка грешка и прегрешение НЕЗАВИСИМО КОЛКО Е БОЛЕЗНЕНО също ми звучи нещо екстремничко.... всмисъл ако абсолютно винаги си казваш всичко независимо дали ще се изложиш какво се крие зад това? мисля че самокритиката отвъд една много малка граница е мразене на себе си И аз смятам че човек трябва да извлече най-хубавото от това което му е дадено като качества, да се оползотвори , да се разгърне потенциала най-добре А това че се иска кураж да си кажеш недостатъците - така е, честно казано и мен би ме било срам най-малкото да си пиша така нещата които смятам за недостатъци веднъж го направих на един семинар и... абе срам ме беше...мисля че може и да е било тогава за да докажа на мама че мога да го направя че като че ли честичко ме критикуваше тя задето съм инат и т-н- и не мога да си признавам грешките и така... Докато четях последните думи на Орлин на първата страница си представих свещеник който се самобичува и обича учениците си ако и те го правят а иначе ще ги проклина с крясъци и разярена нравоучителност. Не го отнасям към Орлине просто ми дойде такава асоциация... И ако самокритиката ти е такава, то тя е напълно вредна!!! Това, което бих искала да кажа на Орлин е, че според мен а и според някои други хора в портала, Орлине, СИ донякъде самокритичен, доста хора го усетиха, забеляза ли че отвори тема за безпристрастност а много хора се отнесоха към себеприемането? И самокритиката? Само моля те не приемай това като критика от моя страна или недостатък от твоя... Това са моите мисли до края на първа страница, дотам ми стигнаха силите... Та според мен самокритиката е добра само когато е полезна, когато служи за промяна наистина, когато е придружена с много любов към себе си - само тогава можеш да се промениш.... А и трябва да внимаваме какво точно разбираме за наши недостатъци - да не седнем да си променяме нещата, които ни правят уникални :| Да де, това се ми мислите по темата, това дали спазвам всичко това в живота си е друг въпрос... Но така е според моето разбиране... Това дали прилагаме философиите си за живота в ежедневието е друга тема, мисля си и такава да отворя... Поздрави на всички, надявам се мислите ми са ви били полезни! Редактирано Януари 6, 2007 от chris Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Моето мнение тук - всички хора в една или друга степен се чувстват лоши, или поне се съмняват че са добри. Затова лесно е да започнеш да се критикуваш и да си лош към себе си. Хората търсят различни начини да се доказват пред света и да се чувстват по-палноценни и това е добре освен ако не сме прекалено критични ккъм себе си, защото ако сме, няма да сме доволни от себе си никога. На мен да не съм критична към себе си ми помагат спомени от детството, когато си припомня какво съм била и какво съм получавала тогава. Затова см мисля да отворя тема за детски преживявания и мили спомени... Те те карат да се чувстваш по друг начин, поне мен...Също така за се разбера себе си, и, ами... не е много лесно... Според мен ТОЧНО понеже не ти е все едно за лошите ти страни си ставаш критичен към себе си. Ако ти беше все едно и наистина мислиш че могат да ти помогнот за развитие ще се чувстваш добре със себе си и ще си много по-весел и дори няма да имаш нужда да изложиш това което мислиш за себе си пред другите. Ако това със самокритичността мине граница и вземеш да си гаден към себе си да не се цениш и такива неща тогава вече е лошо- а по принцип е добре да можеш да говориш открито за себе си стига да не е заради това че се чувстваш зле със себе си и се опитваш да се перфекционизираш Дразни ме с идеята за егото и това което ще умре а ти се отъждествяваш с него ми че с кво друго? С някой пън или камък дето ще живее вечно ли? Аз измислих че хората най-много забраняват на другите това което не позволяват на себе си а им се иска. Че това вечно да се критикуваш всъщност е слабост, разпарчетосваш се и и си пречиш да си цялостен, уверен и силен. Ако се правиш на много смирен и се опитваш да си такъв значи си обратното! Защо иначе ще се мъчиш да се смириш насила? А какво е лошото да се чувстваш готин и важен? Ако не е болезнено, така че да не си го вярваш и затова да го доказваш на целия свят а да се порадваш за себе си е нормално - ако се бориш с нормалните си неща какво искаш да станеш? нечовек? Бог? Във всеки случай ще станеш изкривен човек А ако си пречупиш ината насила мисля ще пречупиш и ХАРАКТЕРА и духа си и себе си Не съм съгласна че секса не е любов и ни прави манипулативни. Всъщност секса сам по селбе си не е любов но е проява на любовта и според мен когато е така е нещо неповторимо. А това да си признаваш всяка грешка и прегрешение НЕЗАВИСИМО КОЛКО Е БОЛЕЗНЕНО също ми звучи нещо екстремничко.... всмисъл ако абсолютно винаги си казваш всичко независимо дали ще се изложиш какво се крие зад това? мисля че самокритиката отвъд една много малка граница е мразене на себе си И аз смятам че човек трябва да извлече най-хубавото от това което му е дадено като качества, да се оползотвори , да се разгърне потенциала най-добре А това че се иска кураж да си кажеш недостатъците - така е, честно казано и мен би ме било срам най-малкото да си пиша така нещата които смятам за недостатъци веднъж го направих на един семинар и... абе срам ме беше...мисля че може и да е било тогава за да докажа на мама че мога да го направя че като че ли честичко ме критикуваше тя задето съм инат и т-н- и не мога да си признавам грешките и така... свещеник който се самобичува и обича учениците си ако и те го правят а иначе ще ги проклина с крясъци и разярена нравоучителност. И ако самокритиката ти е такава, то тя е напълно вредна!!! отвори тема за безпристрастност а много хора се отнесоха към себеприемането? И самокритиката? Та според мен самокритиката е добра само когато е полезна, когато служи за промяна наистина, когато е придружена с много любов към себе си - само тогава можеш да се промениш.... А и трябва да внимаваме какво точно разбираме за наши недостатъци - да не седнем да си променяме нещата, които ни правят уникални :| Поздрави на всички, надявам се мислите ми са ви били полезни! Тези мисли, отнесени към всички нас, особено изказани от устата на дете ( а знаем чрез устата на децата кой говори ), буквално ме зашеметиха с мъдростта си. На мен поне ми бяха много полезни. Искахме честен поглед - получихме си го. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 “Защо има толкова много страдания по света?” – попита един ученик. Учителят отговори: “Страданието има много причини. Не на последно място то трябва да предпази човека от това да се обучава върху другите твърде много, а върху себе твърде малко. Накрая болката го поставя пред въпроса: “Няма ли някакъв закон за причината и следствието в моя живот? Не са ли моите неприятности резултат от погрешното ми мислене?” П. Йогананда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tanq_ps Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Ето това е истината - не може да се обучаваш само върху другите. Всеки е чувал за разни проблеми и неприятности на близки, но едва когато нещо ти се стовари, и лично изтърпиш болката, мъката, тогава ти "светва лампичката". Но затова сме на тоя свят - да си научим урока. Някои по - рано, други по - късно. Напоследък, явно съм "понаучила" нещо, много бързо схващам хората, и се старая да се дистанцирам от тези, които ме товарят с негативизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Та според мен самокритиката е добра само когато е полезна, когато служи за промяна наистина, когато е придружена с много любов към себе си - само тогава можеш да се промениш.... А и трябва да внимаваме какво точно разбираме за наши недостатъци - да не седнем да си променяме нещата, които ни правят уникални Съгласна съм, много си права. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 15, 2007 Доклад Share Добавено Март 15, 2007 Здравейте, Приятели! Хубаво заглавие има тази тема. Честен поглед върху себе си. И така, трудно се започва нещо такова, за разлика от другите пъти, като всичко ми е било лесно. Лесното се оказа измамно. Жалко е, но жалкото учи. Кой съм аз? Вече знам, Приятели. Аз съм обикновен човек. Просто човек, нищо повече. Аз Съм съвсем обикновено и мъничко нещо, което е почти нищо. Ръцете на дявола са дълги. Трудно се открива хитрецът лукав. Ех.... Аз съм този дето ще се опита да умре щастлив, а за да умра щастлив, трябва да спазя Закона. Закони много, навсякъде, но всички тези закони са лъжливи. Те са писани от ръка. Но на едно местенце ръка не може да достигне, там човек или дявол не може да пише. На това място е записан целият Закон - Истинен в цялостта си. Всичко друго е лъжа. Библията, в първоначалният си вид е била доста по - истинна книга, но за съжаление е в човешките ръце. Хубаво е, че дявола е страхлив! Дори и той не смее да промени изцяло всичкото, така че и в Библията има останали и верни неща, за щастие. Там също е написан Закона и само той е останал непроменен. Там никой не смее да пипа. Закона е съставен от няколко заповеди, чрез които да можеш да бъдеш защитен от измамното изкушение. Искрено се извинявам на всички за глупостите си които съм писал до сега тук. Всичко това е Лъжа. Една голяма и гиганска Лъжа. Дело на..... Извинявам се и простете ми! Доста хора съм подвел. Хм! Но така било писано. Благодааря на всички ви! Благодаря за урока. Едно нещо имам да ви кажа само - Следвайте сърцето си, то НИКОГА НЕ ЛЪЖЕ. И ако нещо излезе пред очите ви, или в мислите ви - попитайте сърцето си, тогава правете каквото имате за правене. Война се води, мили хора. Войната е за вас, за сърцата ви! Внимавайте със сърцето и там да е вниманието! Сляп съм бил. И пак повтарям, че всичко, за което съм писал тук е Лъжа, аз се отричам от него. Добротата, Истината и Любовта са верните неща, помнете ги! Бог да ви Благослови! Амин! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 15, 2007 Доклад Share Добавено Март 15, 2007 Синева, здравей и ти приятелю и благословен бъди!!! Това сбогуване ли е? Къде отиваш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 На мен изказването на Синева ми звучи като изкачване на следващо стъпало. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 И аз преди бях сляп за войната която се води за сърцата ни. Казваха ми ... "вярвай ми, имай ми доверие... направи това и това" , пък после ... " тоо.. Кармата е лична... " Но благодарение на Евангелието стигнах до извода, да се стремя вечно към Непогрешимия, знаейки, че никога няма да го достигна, но вечно ще се усъвършенствам като се самодисциплинирам докато достигна до ниво вечно Непогрешимия да ме освободи от оковите ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 "Ръцете на дявола са дълги. Трудно се открива хитрецът лукав. Ех.... Аз съм този дето ще се опита да умре щастлив, а за да умра щастлив, трябва да спазя Закона. Но на едно местенце ръка не може да достигне, там човек или дявол не може да пише. На това място е записан целият Закон - Истинен в цялостта си. Всичко друго е лъжа. Хубаво е, че дявола е страхлив! Закона е съставен от няколко заповеди, чрез които да можеш да бъдеш защитен от измамното изкушение. Доста хора съм подвел. Но така било писано. Едно нещо имам да ви кажа само - Следвайте сърцето си, то НИКОГА НЕ ЛЪЖЕ. Война се води, мили хора. Войната е за вас, за сърцата ви! Внимавайте със сърцето и там да е вниманието! Сляп съм бил. И пак повтарям, че всичко, за което съм писал тук е Лъжа, аз се отричам от него. Добротата, Истината и Любовта са верните неща, помнете ги! Амин!" (от Синева) Внимателно се зачетох в горенаписаното и открих сериозни неща за анализ. Ако някой е по-близък с този човек, веднага да се свърже с него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 И аз за това призовавам! Спешно, спешно, много спешно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Вие пък не позволявате на човекът да полудее! - "Няма и няма да полудяваш!!!", ама ако ми се полудява? Жалко, но не било писано да изоставям някого в нужда, пък после този ще каже хубав е живота, да хубав е но понякога тежи. Пък представяте ли си на Бога нашего какво му е? Вечността е тежко нещо, непосилна е за гърба на който и да е. "Имало лоши хора!" - казват някои, но покажете ми ги! Търся ги цял живот ги търся. Търся ги наляво, търся ги надясно, но да съм виждал - не съм. Много се смее публиката на този театър, но много и плаче, защото това си е театъра "Сълза и смях". Това е живота. Ама нали знаете, който се смее последен няма да има време да плаче! Ще му се на кончето да е магаре ама.... конче е. Трябва да е послушно. Ето ви урок! "Лошите" хора. Вие сте прекрасни, във вас, в добрите(като вас) е цялото очарование на света, а за "лошите" си струва да се разделиш с живота в Рая. "Бог ище да спаси сите человеци." Бог да ви раздаде според сърцата ви мили приятели! Благословенни Бъдете! То се е видяло, че театъра трябва да продължи. Ама нали съм цапнат в устата, пък и не понасям лъжи та затова и лудея. Ама пак урок има - за добро е всичко! Благодаря ви! Онзи, дето не са видели очите, вижда всички нас. Благодаря ти Боже! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Не, полудявай си колкото искаш, но го спести само за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Не, полудявай си колкото искаш, но го спести само за себе си. А как ще разбереш тогава че не трябва да се вярва на Луди? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.