Слънчева Добавено Декември 20, 2006 Доклад Share Добавено Декември 20, 2006 И не сме в райските селения - тук сме си на Земята - правим си всичко каквото и всички останали - но го правим не по задължение, а с радост и Любов. Да, летим, но със собствените си крила, не с розови балони. Обичаме Да, точно това имам предвид. Пожелавам на всички много Любов, Мир и Щастие през настъпващите празници Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 20, 2006 Доклад Share Добавено Декември 20, 2006 (edited) Обичаме и тези, които се опитват да ни спасяват и да ни "приземяват" и тези, които с ирония ни гледат отдолу, и тези, които (все още) не смеят да рискуват и да разтворят крилете си и сърцата си. Но не ги каним при нас - нека те сами съберат кураж и решат кога да ги разтворят за Любовта. Можем да им помогнем само с нашето спокойно щастие. А ние си обичаме и ония, които приемат дружеския шарж като ирония или като "желание да ги приземим" (до нашето катастрофално ниско и безрадостно равнище?!) Ние можем да им помогнем и по други, по-нестандартни начини - например безобидни провокации, за да се види дали наистина са 100% щастливи или в изявленията им за безметежно надрастване на нашите земни агонии ще се прокрадне и нещо метежно... Скъпи Хама и Донка, ама моля ви се, не ми се връзвайте - не разбрахте ли досега че съм малко "куку", в смисъл че всеки момент може да очаквате от мен по нещо различно... Весели празници! Редактирано Декември 20, 2006 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 20, 2006 Доклад Share Добавено Декември 20, 2006 (edited) Ами ние не сме имали предвид нищо конкретно и никого лично... Ако вие сами сте се познали и се имате предвид - свободни сте да го правите - не се тревожете за нас и за връзването ни. Благодаря за провокациите и тестовете на Любовта, свободата, мира и радостта в душите ни. Много помагат за честния поглед върху себе си! Много помагат и да се научим да не се "връзваме", да не се чувстваме "надрастнали" ежедневието си, а "врастнали" с Любов в него. Надявам се, че и ние с нашите балони с възторгород и хилий дето си ги раздаваме на всеки и без повод и празник можем да свършим същата услуга и на вас. Редактирано Декември 20, 2006 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 20, 2006 Доклад Share Добавено Декември 20, 2006 Дано А и аз бих желал да имам толкова добър приятел, че да говоря и от негово име в мн. ч. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 20, 2006 Доклад Share Добавено Декември 20, 2006 (edited) Благодаря за провокациите и тестовете на Любовта, свободата, мира и радостта в душите ни. biggrin.gif biggrin.gif Много помагат за честния поглед върху себе си! Много помагат и да се научим да не се "връзваме" Редактирано Декември 20, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 21, 2006 Доклад Share Добавено Декември 21, 2006 Обичаме 60.gif и тези, които се опитват да ни спасяват и да ни "приземяват" biggrin.gif и тези, които с ирония ни гледат отдолу, biggrin.gif и тези, които (все още) не смеят да рискуват и да разтворят крилете си и сърцата си. smile.gif Но не ги каним при нас - нека те сами съберат кураж и решат кога да ги разтворят за Любовта. Можем да им помогнем само с нашето спокойно щастие. 60.gif[ * А ние си обичаме и ония, които приемат дружеския шарж като ирония или като "желание да ги приземим" (до нашето катастрофално ниско и безрадостно равнище?!) biggrin.gif Ние можем да им помогнем и по други, по-нестандартни начини - например безобидни провокации, за да се види дали наистина са 100% щастливи или в изявленията им за безметежно надрастване на нашите земни агонии ще се прокрадне и нещо метежно... angel.gif Скъпи Хама и Донка, ама моля ви се, не ми се връзвайте - не разбрахте ли досега че съм малко "куку", в смисъл че всеки момент може да очаквате от мен по нещо различно...Ами ние не сме имали предвид нищо конкретно и никого лично... biggrin.gif biggrin.gif Ако вие сами сте се познали и се имате предвид - свободни сте да го правите - не се тревожете за нас и за връзването ни. biggrin.gif Благодаря за провокациите и тестовете на Любовта, свободата, мира и радостта в душите ни. biggrin.gif biggrin.gif Много помагат за честния поглед върху себе си! Много помагат и да се научим да не се "връзваме", да не се чувстваме "надрастнали" ежедневието си, а "врастнали" с Любов в него. smile.gif Надявам се, че и ние с нашите балони с възторгород и хилий дето си ги раздаваме на всеки и без повод и празник можем да свършим същата услуга и на вас. thumbsup.gif 60.gif Приятели, радвам се за Коледното ви настроение и ви пожелавам Любовта, свободата, мира и радостта да са винаги в душите ви. Весели празници! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 21, 2006 Доклад Share Добавено Декември 21, 2006 Много помагат за честния поглед върху себе си! Ако честния поглед върху себе си е "Авторугатня", .............не! Това не е честен поглед, а ПОЗА! Позьорството трябва да се включи в големите Грехове! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 21, 2006 Доклад Share Добавено Декември 21, 2006 Това е всепроникващ проблем - не е нито само за позьорството, нито само за самохвалството, саморугаенето, съзнателното притворство, неосъзнатото шикалкавене или "обикновеното" невежество... Аз бих го дефинирал по следния начин: честният поглед върху себе си, освен че трудно се удостоверява за самия човек, който го опитва, не може да бъде изложен по такъв начин пред другите, че те да са сигурни, че той наистина е честен. Както е казал Балзак - "перото търпи всичко"... И все пак - покрай думите прониква и още нещо от излъчването на пишещия човек. Аз досега не съм се подвел нито веднъж, когато съм слушал това усещане - при условие че то се повтаря във всичките (макар понякога формално несъвършени) изяви на същия. И обратното, когато това усещане е на приливи и отливи, този човек си остава противоречива натура и след като съм имал повече възможност да го опознавам. Ако ми се е искало да взема само някои от изявите му и да си го представя като такъв, това уж се е получавало, но впоследствие се е оказвало изградена от мен илюзия за него, на която, ако е последвало по-директно познанство, й е било съдено да се разпадне, разбира се... В крайна сметка, като почти всичко на тоя свят, и този форум може или да ни помогне за честния поглед върху себе си, или да създаде още една защитна броня срещу себепознанието - поради факта, че разни хора го четат, човек си изработва начини хем да каже някои неща, хем да не ги представи точно в същата светлина, каквато би издиктувал честния поглед... Може и да бъркам, но не виждам нито един от нас (поне често пишещите), който да не е подложен на опасността да се забърка в темата "честност" като пате в кълчища! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 21, 2006 Доклад Share Добавено Декември 21, 2006 (edited) Ние вече сме си изяснили, че оценките на другите са според техният си критерий и вътрешен свят. Може и да са обективни, но за мен е по-важно, не как ме приемат другите, а да не нарушавам вътрешният си мир. Той все още е крехък и за това не бих искала да се вслушвам в провокациите. Но те наистина са тестове и е важно да можем да не се връзваме. Добромир, щастлива съм, наистина. И не си "куку", просто всеки има начин на изразяване. Ние сме индивидуалности, но свързани чрез Любовта. Приятели, радвам се за Коледното ви настроение и ви пожелавам Любовта, свободата, мира и радостта да са винаги в душите ви. Весели празници! Нека не нарушаваме мира и радостта в душите си "Уча се да се отказвам от неща, които биха имали успех ако наруша вътрешния си мир"-Ш. Маклейн Редактирано Декември 21, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gies Добавено Декември 24, 2006 Доклад Share Добавено Декември 24, 2006 Всеки човек има добри и лоши страни в себе си....зависи вече при кой кои са в повече и кои в по-малко,но както е казал Учителя трабва да се научим да "впрегнем"лошите така че да работят за доброро... Максим-не мисля че да си критичен както към себе си,така и към останалите е лошо качество(аз също може да се каже че съм критична)...смятам че това показва стремежа ти към по-доброто,по-качественото....че искаш да има някаква организираност и дисциплина в работата,която вършиш... не мога да изброя всичките си "лоши" и "добри" качества,защото всеки си има собствено мнение за "добро" и "лошо"...мога да кажа само,че като цяло се смятам за сравнително добър и качествен човек,който уважава себе си и всички останали,който се стреми да анализира "грешките си", да се учи от тях и да продължава напред Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 26, 2006 Доклад Share Добавено Декември 26, 2006 не мисля че да си критичен както към себе си,така и към останалите е лошо качество(аз също може да се каже че съм критична)...смятам че това показва стремежа ти към по-доброто,по-качественото....че искаш да има някаква организираност и дисциплина в работата,която вършиш... Стремежът към по-доброто и качественото, към организираността и дисциплината според мен се реализира с избор на по-доброто и качественото, с повишаване на организираността и дисциплината - защо да си хабим енергията и времето да критикуваме обратното? Когато критикуваме, ние се свързваме с това, което НЕ искаме, забравяйки, че човешкият мозък и подсъзнание са лишени от режим на отрицание - ако кажете на ума си "НЕ падай" - той чува само "падай". Когато внушим на себе си - "НЕ искам да съм разпилян.." - умът ни чува само "искам да съм разпилян" За нас педагозите е ежедневие - кажи на детето какво да НЕ прави и вече си му напомнил какво може да направи, че и си му подсказал как може да прояви личната си воля и да провери търпението и любовта ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gies Добавено Декември 26, 2006 Доклад Share Добавено Декември 26, 2006 за това с "НЕ"-то съм съгласна..даже на скоро гледах един много хубав филм-за закона на притеглянето се разказваше...че човек притегля към себе си това,което си мисли...и е редно да се каже например...искам да съм щастлив,а не НЕ искам да съм нещастен. Благодаря ти Д ..но и за да направиш изпор за по-доброто и по-качественото...не трябва ли да имаш критерий за това,кое е по-добро и по-качествено? може би не трябваше да казвам критична,а взискателна...може би е по-точната дума Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 27, 2006 Доклад Share Добавено Декември 27, 2006 Когато критикуваме, ние се свързваме с това, което НЕ искаме, забравяйки, че човешкият мозък и подсъзнание са лишени от режим на отрицание - ако кажете на ума си "НЕ падай" - той чува само "падай". И все пак всички Учители (и на много пъти) са казвали и какво да не се прави, а не само какво да се прави. Подсъзнанието при всеки от нас е организирано по различен начин. Често пъти реализиралите известно единство между съзнание и подсъзнание забравят, че при другите все още е различно. Позитивното мислене влияе почти 1:1 на първите, но не и на вторите! При тях опитите да си внушат нещо позитивно се сблъскват с по-силните подсъзнателни опасения, които в крайна сметка печелят. В цял свят психолозите са установили, че при определени условия изявата на "отрицателни" емоции може и да не е формиране на отрицателен характер, а тъкмо обратното - изчистването му (катарзис). Разбира се, след освобождаването от подтиснатите негативни емоции следва отворилото се място в съзнанието да се попълни с позитиви. Ако човек е вече станал достатъчно съзнателен, той има все по-малко нужда от "Не прави!". Но иначе това именно може да е по-малката злина - в смисъл, че иначе може изобщо да не се получи преориентиране на живота: като не искаш да го стреснеш малко човека, той ще си продължи непробудно с инерционното съществувание... Така че всичко си зависи от време, място и начин на въздействие, както и от нивото на индивида и характеристиките на околната обстановка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 27, 2006 Доклад Share Добавено Декември 27, 2006 В цял свят психолозите са установили, че при определени условия изявата на "отрицателни" емоции може и да не е формиране на отрицателен характер, а тъкмо обратното - изчистването му (катарзис). Таз година ми беше много катарзисна + то катарзисче до катарзисче до катарзисче + чак почнах да харесвам че се случват а относно отрицателните моменти ... проявяваш лошотийката си/простотийката си...после те средно или много досрамява + покайваш се значи + твърдичко възнамеряваш да не повтаряш простотийката/лошотийката и не я повтаряш ама не с човешката воля и мислене действаш Ако човек е вече станал достатъчно съзнателен, той има все по-малко нужда от "Не прави!". Но иначе това именно може да е по-малката злина - в смисъл, че иначе може изобщо да не се получи преориентиране на живота: като не искаш да го стреснеш + подсетиш малко човека, той ще си продължи непробудно с инерционното съществувание... Така че всичко си зависи от време, място и начин на въздействие, както и от нивото на индивида и характеристиките на околната обстановка. единомислие Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 27, 2006 Доклад Share Добавено Декември 27, 2006 (edited) За нас педагозите е ежедневие ... Тук - да! За децата, особено малките, когато обществото още не е създало това съдбоносно вътрешно разцепление, в по-голяма степен е валидно директното формиране на добродетелите. И все пак не толкова директно, че да прозвучи като диктат. Вместо "направи" - "хайде да видим дали ще можеш?"... После, при веднъж деформирани в детството психики става много сложно и продължително лекуването, с помощта на разнообразни средства, и се минава - също както при истинското лекуване на физически болести - през лечебни кризи... Редактирано Декември 27, 2006 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 27, 2006 Доклад Share Добавено Декември 27, 2006 "Ако не станете като децата как ще влезете в Царството Божие?" Точно, както казва Донка, като децата и ние натрупваме опит. От собствен опит искам да споделя, че в момента, в който ми се кажеше НЕ, ще се опариш, /до преди 2-3г/, сякаш задължително трябваше да пипна. Е, сега може би малко помъдрях /или така ми се иска/, но не съжалявам за нищо. Ученикът прави грешки и си ги поправя... носи си последствията, а не се крие зад другите Винаги си признавах и признавам грешките, но те са необходимият опит. А, за да няма деформирани психики и лечебни кризи, родителите трябва да разберат, че техните разбирания и тяхната воля не са толкова важни. Всеки човек, всяко дете си има Път, който трябва да извърви. Родителите могат да бъдат добри приятели, даващи обич на децата си..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 27, 2006 Доклад Share Добавено Декември 27, 2006 (edited) относно погрешките - грешките + не винаги си ги признавах + даже понякога изобщо не загрявах, че съм била не съвсем добра обаче когато "загрявах" най - често тънко премълчавах + веднага или когато можех ги изправях винаги обаче , когато ми ги подсказваха / показваха / доказваха...убедително има доста много опитности, които щом сме наблюдателни + деликатни + будни , можем да ги "пропуснем"+даже е наложително в нашите динамични времена. относно децата и Царството Божие + различни тълкувания има, на мен май най - ми допада...за разумните деца., а неразумните са си в забавачницата. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Декември 27, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 27, 2006 Доклад Share Добавено Декември 27, 2006 (edited) Хубави наблюдения, Добромир. Факторите състояние и време са важни в практиката. Знание за истината и знание на практическите методи за прилагането и. Мъдростта е свързана с дейността. Методи приложени успешно от един брат или сестра, не са задължително най добрите за друга сестра или брат. Но те дават много когато се споделят и обмислят - и за споделящите ги. Нека всеки търси уникалните си качества, и методи за тяхното прилагане в своите конкретни жизнени ситуации - сега. "Помогни си сам, за да ти помогне Господ" Редактирано Декември 27, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 29, 2006 Доклад Share Добавено Декември 29, 2006 И все пак всички Учители (и на много пъти) са казвали и какво да не се прави, а не само какво да се прави. В цял свят психолозите са установили, че при определени условия изявата на "отрицателни" емоции може и да не е формиране на отрицателен характер, а тъкмо обратното - изчистването му (катарзис). Разбира се, след освобождаването от подтиснатите негативни емоции следва отворилото се място в съзнанието да се попълни с позитиви. Първо, смея да напомня, че между отрицателни емоции и критика и самокритика има разлика. Има разлика и между осъзнаване на грешките и самокритиката. Бихме могли да обсъдим тази разлика....в друга тема например... Доколкото мога да събирам две и две следващия пост на искрено уважавания от мен автор обяснява появяването на "отрицателни емоции", които пък се нуждаят от изчистване или катарзис: когато обществото още не е създало това съдбоносно вътрешно разцепление, в по-голяма степен е валидно директното формиране на добродетелите. ...После, при веднъж деформирани в детството психики става много сложно и продължително лекуването, с помощта на разнообразни средства, и се минава - също както при истинското лекуване на физически болести - през лечебни кризи... А как са били деформирани тези психики? С критика! После пак е нужна но в лечебна доза.... Колкото до учителите, те не ни критикуват, а ни предупреждават до какво води определено поведение или начин на мислене или обясняват неприятностите и страданията ни с нашия начин на мислене и нашето отношение към себе си и света си. При това както точно допълва Добромир, те винаги съпровождат това предупреждение с позитивната алтернатива. Тъй като моят житейски път е типичен пример за коренна промяна на личността мога да споделя личните си наблюдения, които съвсем не абсолютизирам. Докато се вслушвах в критиките на доброжелателите си и близките си - затъвах. Докато се самокритикувах, не постигах нищо повече от усложняване на състоянието и на зависимостите си. Спрях. Обърнах начина си на мислене - вместо да се критикувам и да "слушам" критики, наложих безусловна любов към себе си каквато бях. Тази безусловна любов към своето аз автоматично ме принуди да разбера какви са причините за страданието ми - осъзнах зависимостите си. Нямаше грешки и виновни - просто не бях на Пътя си и това е. И все пак ако бях останала само с това осъзнаване, промяната нямаше да е пълна и щях да заместя едни зависимости с други. Ето тук ми помогна Учителя. Няма нужда да го цитирам. Първата книга, която прочетох и която все още чета и още ми помага е Изворът на доброто. Ето няколко реда от нея: Искате да изправите един човек. Не се спирайте на грешките му. Докато държите в ума си неговите погрешки, никога няма да го изправите. Ако държите в ума си доброто, възвишеното в него, само така ще го изправите. Изворът на доброто Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 29, 2006 Доклад Share Добавено Декември 29, 2006 "Ако пазиш лоша мисъл и обида към някого спъваш и себе си и него"-цитат по памет За това, нека се обичаме и да си прощаваме! Но, първо да обикнем себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 31, 2006 Доклад Share Добавено Декември 31, 2006 Първо, смея да напомня, че между отрицателни емоции и критика и самокритика има разлика. Има разлика и между осъзнаване на грешките и самокритиката... Колкото до учителите, те не ни критикуват, а ни предупреждават до какво води определено поведение или начин на мислене или обясняват неприятностите и страданията ни с нашия начин на мислене и нашето отношение към себе си и света си. Да... но тези разлики, доколко се схващат от повечето "схванати" членове на обществото? Ти може да си успяла в нещо да разбереш правилно Учителите и да приложиш това важно нещо на практика, но какъв ще е пътят тогава за другите? Защото те трудно правят разлика между конструктивната критика или самокритика и |паралелното| изживяване на отрицателни емоции. И също така, те протестират срещу предупрежденията и напътствията Учителите, възприемайки ги като тотална критика към начина им на живот, формираща у тях чувства за малоценност и вина или предизвикваща бунт към всякакви авторитети... Ако човек вече е усетил, че трябва да се хармонизира с Цялото, как ще го доубеждаваме не е толкова важно, но я ми кажи как - освен след време, чрез "ударите на съдбата" - да се промени мирогледа на онези, които засега не искат да самоотдават скъпоценната си индивидуалност? Или въобще да не им обръщаме внивание, след като донякъде |а кой може да каже доколко?| самите ние се чувстваме "поизплували"?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 31, 2006 Доклад Share Добавено Декември 31, 2006 освен след време, чрез "ударите на съдбата" - да се промени мирогледа на онези, които засега не искат да самоотдават скъпоценната си индивидуалност?Може би така точно трябва да стане! "За един бит, двама небити давам"-казват някои! А индивидуалността никой не си дава. Доброволно! Да... но тези разлики, доколко се схващат от повечето "схванати" членове на обществото? Тези "схванати" не ме интересуват! Не се изживявам като техен спасител, а и те не са ми поискали това. Или въобще да не им обръщаме внивание, Това е най-правилното поведение. Да не им се обръща внимание! Това е начина да им се даде СВОБОДА и възможност да намерят пътя си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 1, 2007 Доклад Share Добавено Януари 1, 2007 Може би с малко допълнение го усещам за себе си така: - няма "схванати" - това е нашето определение за хората, които не мислят и не живеят като нас. - да не обръщаме внимание на изкушението си да ги наричаме схванати, а да се учим да откриваме ценното, доброто, силното, Любовта, божествената искра във всеки и във всичко около себе си. - да не обръщаме внимание на изкушението да спасяваме другите хора от тях самите - да "помагаме" с помощ, която не е поискана и е несъвместима с другия е равносилно на ограничаването на неговата свобода и съвсем не е нито Добро, нито Любов. Според мен вниманието е хубаво да насочим предимно към себе си и своята промяна и поведение и към децата - за да ограничим до минимум замърсяването на съзнанието им с ценности, които после ще им се наложи да изстрадват.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 1, 2007 Доклад Share Добавено Януари 1, 2007 Приятели, Честита Нова Година! С пожелания за много Любов,Светлина, Знания и Мъдрост. Според мен вниманието е хубаво да насочим предимно към себе си и своята промяна и поведение и към децата - за да ограничим до минимум замърсяването на съзнанието им с ценности, които после ще им се наложи да изстрадват.... Съгласна съм с теб, Донка, с малко допълнение. Да гласуваме на децата си необходимото доверие/според възрастта им/ и да им дадем необходимата свобода и свободна воля, за да могат да достигнат сами до необходимата им мъдрост за духовното си израстване и самоусъвършенстване. Дори с цената да пообъркат малко пътя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 1, 2007 Доклад Share Добавено Януари 1, 2007 Таня и Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.