Максим Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 И това, че ако ние не се харесваме друг някой може да ни харесва е вярно също, но да някъде темата е май за честиня поглед върху себе си, а не кое кога и на кого се харесва нещо и прочеее Аз имам едно отрицателно качество, което важи и на мен и на околните сигурно, но пък в него има и нещо положително... - голяма емоционалност разбира се не е само това, но за сега толкова Ах ти намекваш, че трябва искрено да споделим отрицателните си качества, а ти намери само едно в теб, не се осмели да потърсиш и ни представиш повече Аз споделих две-ината и критицизма спрямо другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 Ей, Макси не така приятелю, напротив даже тактично похвалих мъжете във форума, че са доста по - честни към себе си, а жените пишат принципно, Криси май бе споделила доста за себе си...а и защото темата не е дали Бог ни обича с всички недостатъци и бля бля прочие неща а точно можем ли да посочим и негативното в нас освен колко сме по-по по ще посоча още: -Лакома съм и съм си чревоугодник, -до скоро и аз бях прекалено пряма и критична, но благодаря, че мога и да уча в този живот и взех да съм по малко пряма има и още Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Човек е сложна личност и едно качество един път се проявява като недостатък, друг път е положително - емоционалността например. Всъщност Орлин с тази тема ме наведе на някои мисли и ги обединих в нова тема - "Помогни на приятел - открии недостатъци".Ще ми бъде интересно дали моята обосновка за това ще е приемлива за вас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 ? Проявеното което се преражда в земно същество (за >99% от случаите) Да се прероди е като да хванеш щука, трябва жива стръв. Когато илюзията свършва за една душа и земната карма става 0, няма стръв - щуката не се хваща повече. Иначе има карма, следователно невежество. Аватарите са по специален случай, там процесът е многостепенен. Не отработи ли първата степен, двигателите на втората не стартират. Не виждам кое не е ясно. За университетите - пробваш се на шега, на шега влизаш с шестица, но после бързичко виждаш, че не е това мястото, което те удовлетворява, понякога отвътре нещата са грознички, поне в повечето български университети е така, но оставаш, ако не за друго, поне заради тези, които са се напъвали да влезат и не са успели или такива пробвали по пет шест години, та накрая взели че влезли. Или пък щото си мислиш, че един ден това може да осмисли безсмисления ти животец. Щото никак, ама никак не си мислиш, че като вземеш диплома вече си нещо. Дори често си задаваш въпроса имаш ли право да се намесваш там, където не трябва, там, в Божия план!!! Харесвам как го е представил Учителя - това с грънчаря и грънците - един е още буца кал, друг красиво оформено, изписано, изпечено и лакирано гърне, което съхне на полицата. Та, като знаем, че всички един ден ще бъдем такива гърнета, имаме ли право да съдим и се произнасяме върху буцата кал например или върху пооформено, но още не дотам гърне, пък дори и това гърне да сме ние, още по - зле ако сме ние - така не се ли отделяме от останалите в стремежа да сме по - изписани гърненца. Или пък да бъркаме в огъня, че да го вадим да не го боли, докато се пече, а не съзнаваме, че така остава недоизпечено. А ние ли сме грънчаря, който има план за нас? За децата - ти сам каза на едно място, че страдат заради греховете на родителите си, та човешките ли ръце ще помогнат или кое? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 никак не си мислиш, че като вземеш диплома вече си нещо. Дори често си задаваш въпроса имаш ли право да се намесваш там, където не трябва, там, в Божия план!!!Страданията на хората не са Божия план за тях. С лекарската диплома хората ти дават карт бланш да им помагаш. Въпросът как да им помагаш и за по-нататъшното ти развитие остава винаги открит пред собствената съвест. Харесва ми подхода на Кристиян който не пропуска шанс да научи повече за истинските причини на проблемите. Харесвам как го е представил Учителя - това с грънчаря и грънците - един е още буца кал, друг красиво оформено, изписано, изпечено и лакирано гърне, което съхне на полицата. Та, като знаем, че всички един ден ще бъдем такива гърнета, имаме ли право да съдим и се произнасяме върху буцата кал например или върху пооформено, но още не дотам гърне, пък дори и това гърне да сме ние, още по - зле ако сме ние - така не се ли отделяме от останалите в стремежа да сме по - изписани гърненца. Напредналите хора съзнават своя дълг да помагат на другите. Или пък да бъркаме в огъня, че да го вадим да не го боли, докато се пече, а не съзнаваме, че така остава недоизпечено. А ние ли сме грънчаря, който има план за нас?Силвия, тези които лъжат и грабят хората не си задават въпроси. Защо тогава да си ги задават тези които се опитват да им помогнат с нещо? За децата - ти сам каза на едно място, че страдат заради греховете на родителите си, та човешките ли ръце ще помогнат или кое? Това е Бог който действа с ръцете на добрите хора. Кармата може да се удовлетвори с малко страдания и големия страх. Да се мъчи човек завинаги не е Божия план за него. Когато в България има 10 стабилни светци, аз няма да се безпокоя повече за нейното бъдеще. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Ето, ти си имаш отговори, нямаше нужда от питанката. " Напредналите хора съзнават своя дълг да помагат на хората ". Да, съгласна, с едно малко допълнение - знаят и КАК ! Лека нощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 30, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 30, 2006 Да, добре е човек да може да се погледне отгоре: с ясно осъзнаване! Да види нивото на енергията си, качеството на вибрацията си, състоянието на чувствата и емоциите си и светлината или мрачината на ума си! И - според видяното - да предпреме реални стъпки по сублимация на силата и чувствата си с помощта на ума си! За това е нужно вече опит и умение! А - погледът трябва да е постоянен - това е поглед на истинското Аз върху малкото аз! Моето малко аз често е мързеливо, нерешително, губи живец, слиза, става бавно ... основно - липсва му стабилен постоянен ток, енергия, която да се стабилизира. Оттам и контролът на емоциите с помощта на вежеството(ума) е мигновен. Мигновен, ако е правилен - сублимация, а не борба! И накрая, като резултат - когницията, ума, в резултат от стабилната и силна енергия и изфинените чисти емоции блесва, мисълта става бърза, реакцията на всичко адекватна, волята и целите - ясни и конкретни. Това, което е било абстракция, трябва да стане конкретност - защото то е абстракция само когато е гледано отдалеч! И за вътрешните опитности говоря, и за житейски постижения! И двете са еднакво важни! И двете зависят именно от този вътрешен процес на ясен поглед над себе си, стабилизиране и растеж на силата чрез сублимация на емоциите с водач на целия процес ума! Понякога успявам да вървя по този път, после криввам в шубраците на безсънието или на страстите... Търся средата, която да ми даде възможност това кривване в крайност да не бъде излизане от пътя, а просто криволичене напътечката нагоре към върха на планината! Обичам ви - бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 30, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2006 Събудих се със много добър заряд и с много любов. Обичам ви и аз Поглеждането отгоре, отчитането на всички + и - е самосъзнанието. Познавайки себе си, човек познава целия свят. Когато има смелостта да види истината за себе си, ще може да приеме истината за света. Тогава може да започне, да има смелостта да чисти кармата си. Когато успее да излезе от самсара, т. е. стигне посвещението ще види колко простичко е всичко и изпълнено с красота Това е Бог който действа с ръцете на добрите хора. Кармата може да се удовлетвори с малко страдания и големия страх. Да се мъчи човек завинаги не е Божия план за него. Когато в България има 10 стабилни светци, аз няма да се безпокоя повече за нейното бъдеще. Да можеш да помагаш на хората, значи силно да го искаш. Когато имаш любов за раздаване е много лесно. Материалните блага не са съществени, важно е вътрешното щастие и удовлетвореност. Ако можем да прилагаме и поне малка част от окултните си знания, а не само суха, наука резултатите няма да закъснеят Ще работите с любов и ще ви плащат с любов. Тогава всички хора в света ще бъдат осигурени Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 7, 2006 Автор Доклад Share Добавено Декември 7, 2006 (edited) Всичко е толкова свързано в едно цяло... Тук, в този форум имаме толкова много теми, но всички са свързани в една - темата "Живот"! Щастие е да имаш обратна връзка в лицето на близък до теб човек! Ако човекът до теб има пет планети в твоя осми дом, може ли да не бъде добра обратна връзка? Радост е да имаш възможност да подкладеш огъня на трансформацията в себе си драстично! Съзнателно, с ясно виждане на процеса и благодарност! В обичайното тълкуване на една синастрия такова струпване на партньорските планети в дома на екстремната сублимация, на коренната промяна - осми дом - би се тълкувало като обречена връзка. Както и квадратите между слънцата и опозициите на луните, и съвпадът на лилитите една с други и с Плутон... Е, да - но такъв тип връзка реално дава възможност именно за директен и пронизващо ясен "Поглед над себе си!" А какво по-ценно от това за едно търсещо съзнание. В такъв случай партньорът става продължение на собствените качества на Сатурн и Плутон - воля за промяна! Велико е!!! Мога ли да кажа - хей, човече - имаш един кратък живот, и той е вече на 1/3 от хода си - живей го силно, запали пламъка си! Искам този пламък, търся го! Добрата вест е че имам много "гориво", тоест психосмет, за този огън ... Дааа - честен съзнателен поглед и уверени стъпки към коренна промяна - по-хубаво от това има ли? Иначе за същото са нужни 10 живота... Редактирано Декември 7, 2006 от Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 Не знам колко ще са нужни и не знам даже дали повече ще помогне безмилостната честност за явните проявени несъвършенства или трансценденталната екстатичност, отчитаща единствено погледа отгоре... И изобщо, няма никакви проблеми и аз да си изброя дефекториите на дребно, почвайки от разпиляността (само не ми отговаряйте мило, че това е "творчески хаос") и стигайки до непостоянството. Струва ми се, че по-трудно е да си признаем нещо по-фундаментално - например невежеството относно най-важните въпроси... ПЪРВАТА СТЪПКА Грее Природата. Дебнем с изкуството Нейната святост да вложим във стих… Ала е трудно без смут да почувстваме: "Здрасти, мерзавецо, аз ти простих!" Зреят талантите. Възвеличаваме тази, онази способна душа… Само че кой, щом в дела различава се, ще промълви: "Аз навярно греша"? Браним съдбовното зрънце в недрата си – радиовръзка с върховния Бог… Сякаш се пръска то, в спора щом с брата си се запремятаме в улей жесток. Веем духовност, но без да я даваме. Не е в нас извор, а преходен дар… Закрепостени в света, неотплавали, пак сме слуги на греха-господар. Нямало грях? Да, обаче му вярваме. Всичко Едно ли е? Не и за нас! В розов екстаз можем час да прекарваме, само че после на изпит сме в клас. Всяко над свитото его издигане после раздува го в евтин брътвеж… Мъдрост? С това лицемерие? Стига ни! Първата стъпка е: искрен невеж. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 да си признаем нещо по-фундаментално - например невежеството относно най-важните въпроси... признавам си или не признавам + то си се познава, че най големия невежа туй съм аз дааа, искрен + невеж обаче да е леко + будно + бодро + благо сещам се, че тщеславието е родило лицемерието...а Искреността/Честността към себе си ражда осъзнаването + стремежа към промяна Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 Да,бе да , Благост била невежа !С това хич не мога да се съглася ,Благост ! И май всички ще отхвърлят опитите ти да се самокритикуваш . Пепеляшка май си е загубила пантофката и незнае , че всъщност е принцеса ! поздрави :Ина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 невежа съм си относно най - важните въпроси откъде идвам + защо съм тук + накъде отивам но ми е леко + будно + бодро + благо, защото усещам, че един е Пътят, други няма, единственият Път към Вечността... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 Добре , Благост ! ОК . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 невежа съм си относно най - важните въпроси откъде идвам + защо съм тук + накъде отивам но ми е леко + будно + бодро + благо, защото усещам, че един е Пътят, други няма, единственият Път към Вечността... Любов + Светлина + Мир + Радост Дядо по майчина линия, Бог да го прости, често казваше с характерния му мек тон:" Никой не знае от къде е дошъл и накъде отива." Прав е бил... Понякога си мисля, че в напъните си да разберем от къде сме дошли и накъде вървим, забравяме защо сме тук. Лека и спокойна нощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 18, 2006 Доклад Share Добавено Декември 18, 2006 лека + спокойна ще ни е нощта...ангели ще ни люлеят в светлина как така мога да забравя нещо което все още не знам Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 Понякога си мисля, че в напъните си да разберем от къде сме дошли и накъде вървим, забравяме защо сме тук. А тук сме (според моето лично разбиране), за да пропуснем през себе си Любовта и да я материализираме в мислите си, в емоциите си, в отношението си, в постъпките си, в думите си, в ежедневието си.... в Себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 А тук сме (според моето лично разбиране), за да пропуснем през себе си Любовта и да я материализираме в мислите си, в емоциите си, в отношението си, в постъпките си, в думите си, в ежедневието си.... в Себе си. Да За да се научим да правим всичко това и за да разберем смисъла му - също така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 Съгласна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 (edited) И аз съм съгласна .Нали знаете , че обичам да се съгласявам ,но не поради стадно мислене /Слава Богу! Не страдам от тази болест на душата /, а по -скоро заради колективното съзнание ,колективната душа , която е наистина цел на Човечеството от бъдещето . Редактирано Декември 19, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 А ти си едно от децата на бъдещето, това е сигурно. И с поне четирима от вас съм на едно мнение също, радвам се, че така го разбирате. А и дядо Васил се радва също от горе. Това ни казваше той всъщност - да не търсим от къде и на къде, а да проумеем защо тук сме. По - точно от Донка не бих могла да го кажа. А малко по - кратко: да пропуснем светлината да проникне в тъмнината. И честният поглед в светъл да се превърне и да осветява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 (edited) Редактирано Декември 19, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 Напълно кукнах Написах си пост и си го изтрих. Мислех си за материализирането на любовта. Не ви ли се е случвало да срещате хора, които ви напомнят ваши близки, приятели, любими хора? И са добре настроени към вас... И ви изпълва хармония... Днес имам голям прилив на енергия. Изпращам ви от любовта си, приятели и от щастието, което изпитвам..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 19, 2006 Доклад Share Добавено Декември 19, 2006 (edited) Внимавай, Хана, да не изхвърчиш нанякъде да не се наложи да сменим правилния въпрос на: "Къде е Хана?" - и всеки който отговори правилно, да те достигне в райските селения върху розов балон, изпълнен с възторгород и хилий Ама ще отговори ли правилно... я дай по-добре да не рискуваме, ами си остани засега на Земята! Редактирано Декември 19, 2006 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 20, 2006 Доклад Share Добавено Декември 20, 2006 Мислех си за материализирането на любовта. Не ви ли се е случвало да срещате хора, които ви напомнят ваши близки, приятели, любими хора? И са добре настроени към вас... И ви изпълва хармония... Днес имам голям прилив на енергия. Изпращам ви от любовта си, приятели и от щастието, което изпитвам..... Благодаря ти Илиана - слънчице! Да, напоследък все по-често ми се случва да срещам такива хора! Ти си един от тях. Ние сме все повече... И не сме в райските селения - тук сме си на Земята - правим си всичко каквото и всички останали - но го правим не по задължение, а с радост и Любов. Да, летим, но със собствените си крила, не с розови балони. Обичаме и тези, които се опитват да ни спасяват и да ни "приземяват" и тези, които с ирония ни гледат отдолу, и тези, които (все още) не смеят да рискуват и да разтворят крилете си и сърцата си. Но не ги каним при нас - нека те сами съберат кураж и решат кога да ги разтворят за Любовта. Можем да им помогнем само с нашето спокойно щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.