goshkoto Добавено Октомври 26, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2014 Здравейте, не съм наркоман, но съм пробвал трева 3-4 пъти и размишлявайки върху ефекта и взех да умувам и за хероин защо взимат хората итн. и след това почнах да си обяснявам, че аз никога няма да пробвам това нещо и ето как ми се включиха натрапчиви мисли постоянно да си обяснявам защо няма да пробвам и колко лоши е това. Проблема ми е, защо си мисля ами ако взема да пробвам ей така ако нещо ми стане. И така за известно време ми минава и после като ми е нещо хубаво си казва а ама аз имам проблем мислех си защо е лошо и не мога добре да си обясня. Макар че всъщност доста добре разбирам защо е лошо. Как да махна тези мисли и постаянни обяснения от главата си. Много голям противник съм на тези неща на 36 години съм и съм пушил 3 пъти трева, но обяснявайки си колко е лошо си казах ами представяш ли си някой път ей така да пробваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 26, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2014 Всъщност не става дума за реален стремеж към дрога и вие знаете това. Става дума за страх от загуба на контрола и провал. който поражда обсесивно, уж защитно мислене. Когато спрете да бягате от страха си от слабост и провал, тогава автоматичната компенсация в натрапливо мислене изчезва! Тоест, иска се известно смирение при собственото прегръщане и приемане на страха ви, на собствената ви сянка. Това се прави в психотерапията с хипнотерапия/ нлп визуализации, психотеатър и т.н. Деяна, Галя К и ChangeYourLife 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Октомври 27, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 27, 2014 Здравейте, Благодаря за отговора, доста пъти съм имал някакви натрапчиви мисли и съм се научил, че не трябва да им обръщаш внимание и те заминават и че проблема е именно защото им обръщаме прекалено внимание, докато другите хира не го правят. И въпреки, че и този път разпознах това състояние като натрапчивост, аз не постъпих така, а започнах да си обяснявам, преставям и убеждавам... Тоест сашият съвет ако правилно разбирам е просто като се сетя за тях да им се усмихвам като нещо нормално. Благодаря предварително Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Октомври 27, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 27, 2014 Да и да допълня, че както всичко ми е наред и ми се случва нещо приятно и хоп се сещам и си казвам: Чакай малко ти имаш проблем и почвам пак да си обяснявам колко е лошо и да се убедя, че няма да посегна към глупости Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 27, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2014 Да, точно така! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Октомври 28, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2014 Дайте, съвет с тази гузност, че нещо ми има как да се справя. Сещам се, че имам някакъв проблем, дори не се мисля за проблема или нямам някакви мисли просто, че имам проблем и в момента го заобикалям с немисленето и необръщане на внимание на проблема, но чувствам дизкомфорт все едно ми има нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 12, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Можете ли да ме насочите към когнитивно поведенчески терапевт в София? Четяйки из форума, мисля, че това е подходящия метод, тъй като тея натрапчиви мисли ги имам доста отдана и всеки път са от различно естество, "самолекувам се" с изключване на мисленето за проблема, но понякога се заинатявам и почвам да мисля и обяснявам и падам в капана. Благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 (edited) Заключенията ти не са на твърде верен път. Не "шапката" на терапията, а терапевтът е важен. не познавам успешен терапевт, който ползва методите само на една терапевтична модалност. Методи много, включително и когнитивно поведенческите, но важното е да преминават през опита и личностния интегритет на терапевта... Тоест, търси не вид терапия, а терапевт, който добре работи с твоите състояния! Редактирано Ноември 12, 2014 от Орлин Баев Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 15, 2014 В интерес на истината, осъзнавам, че нямам реално желание да пробвам херон, а по скоро страх от мисълта и не мислейки за това всичко ми е ОК, но ме е яд че все едно не мога да осъзная колко е лошо това и това мое осъзнаване да ме накра да спра да се притеснявам и както всичко ми е наред си казвам я си обясни колко лошо е това и все се изпитвам дали осъзнавам колко е лошо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 15, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2014 Именно, не става дума за никакъв хероин, а за недоверие в себе си и горделив свръхконтрол... Както умът ти се е хванал за хероина, може да се прикрепи за каквото и да е - страх от болести, страхувано поведение и т.н. Но не в това е ключът към решението, а в допускането срива на его-контрола и "прегръщане" на страха! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 16, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2014 Вероятно заради този его контрол постоянно се опитвам да си обясня, наплаша че е толкова лошо нещо хероина. Странното е че вече тъй като го правя вече автоматично обяснявайки си колко е страшно не изпитвам никаква емоция, все едно не разбирам че е лошо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2014 Тоест, като няма страх, започва да те е страх, че няма страх и започваш да искаш да те е страх, защото си мислиш, че така контролирано страхувайки се, ще бъдеш защитен... Една част от теб си иска страха. Ако обаче истински желаеш да промениш нещата, ще ти се наложи да се осмелиш д ане знаеш, да не контролираш в момента, когато неутрално ти мине мисълта. просто да я приветстваш. Нито да се хващаш за нея, нито да я гониш, а да се отнесеш към нея, като към всяка друга мисъл. Но, за целта се иска умът смирено да притихне и да се довериш на ...Живота си! Деяна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 17, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 17, 2014 Здравейте, благодаря за отговора, наистина сте невероятен човек. Това че вече не мога да се самоуплаша като си обяснявам колко е лошо хероина и не изпитвам почти никаква емоция си го обяснявам, че едно нещо като го повтаряш 100 пъти и то губи смисъл в главата ти, прав ли съм? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 17, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2014 Когато отношението ти към тези мисли, от страх се превърне в спокойно приемане, дотам че да ги приемаш като всички други мисли, просто мисли, да! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 18, 2014 Целият проблем е, че явно съм голям инат или идиот и искам да си докажа, че мога и да си мисля и представям това за да си докажа, че аз съм по силен и мислейки си за това няма да изпадам в това състояние но мозъкът ми си прави големи шегички с мен. Тоест тая моя гордост и инат или дребнавост ми погажда шегички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 24, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 24, 2014 Да докладавм за състоянието ми: 1. Мислите за това почти изчезнаха. 2. Не ме натоварват когато се появават. 3. От време на време, когато се чувсвам много добре и весел или ми е хубаво нещо, сам си казвам СТОП имаш проблем и започвам сам да си вкарвам мислите за да си докажа на себе си че няма да пробвам никога. Някакви насоки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 25, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2014 Позволи си и когато си весел и спокоен, да се довериш на състоянието на сърдечност, в което си тогава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 25, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 25, 2014 Тоест не трябва постаянно да се самоубеждавам и обяснявам поради каква причина няма да посегна към това. Вече толкова пъти съм си обяснявал, че не изпитвам никаква емоция имам чувството, че не влагам смисъл в думите които казвам като си обяснявам, че е лошо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 25, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2014 Вече си си обяснявал милиони пъти - виждаш, че не това е начинът да се убедиш. Макар и на рационално ниво да знаеш, че това са само мисли, в които живее желание да живееш добре, самото съзнателно самоубеждаване се явява битка против подсъзнателния ти страх. Знаейки на рационално ниво, че това са само мисли, при това с едно добро намерение в тях, сега целта е да им позволиш да идват колкото си искат, като ги наблюдаваш абсолютно спокойно. При това без рационално самонавиване - тогава развиваш истинска самоувереност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 26, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 26, 2014 Благодаря г-н Баев, за страхотните отговори и помощ, малко се подхлъзнах в обясненията си и за да се самоубедя че няма нужда да си обяснявам зпочнах да умувам: "Все едно да се убеждавам защо живея ......, какъв е смисълът, за какво ..." и хоп нова натраплива мисъл. Сега ще се постарая да не им обръщам внимание и да не се самоубеждавам за какво трябва да живея итн. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 27, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2014 Моля Ви кажете, моето състояние ОКР ли е, тъй като сам съм се диагностицирал? Имам ли нужда от терапия или да пробвам с четене и намаляне на стреса? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 27, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2014 От това което пишеш може да се съди, че наистина е ОКР. Трябва да се обърнеш към специалист. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 27, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2014 От трън та на глог, овладявайки тези мисли за хероина проблема ми беше, че постоянно сам се връщах да си обясня че няма как да го направя и да се дойбедя че няма как да го направя почнах Все едно да се убеждавам че няма да посегна на живота си, няма да го направя защото имам деца... И хоп нова натрапчива мисъл, кнтересното при мен е че не идват сами а аз от някаква гордост или идиотщина сам си ги викам- чакай сега да си обясня че няма как да стане и да си докажа... Тоест срам ме е или яд или незнам какво и искам да си докажа че и да си мисля могга да се оборя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
goshkoto Добавено Ноември 28, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 28, 2014 Зреавейте, Четох, че окр е биохимичен дисбаланс на мозъка това което ми е интересно е дали има разлика в ОКР когато човек има импулси да проверява по 100 пъти вратата или да се мие и друг човек който натрапчивите му мисли са примерно ако взема да направя нещо на майка си, брат си, тоест мисли без ритуали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 29, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2014 Няма разлика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.