Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разлика в ОКР мисли - ОКР ритуали


Recommended Posts

Здравейте, не съм наркоман, но съм пробвал трева 3-4 пъти и размишлявайки върху ефекта и взех да умувам и за хероин защо взимат хората итн. и след това почнах да си обяснявам, че аз никога няма да пробвам това нещо и ето как ми се включиха натрапчиви мисли постоянно да си обяснявам защо няма да пробвам и колко лоши е това. Проблема ми е, защо си мисля ами ако взема да пробвам ей така ако нещо ми стане. И така за известно време ми минава и после като ми е нещо хубаво си казва а ама аз имам проблем мислех си защо е лошо и не мога добре да си обясня. Макар че всъщност доста добре разбирам защо е лошо. Как да махна тези мисли и постаянни обяснения от главата си. Много голям противник съм на тези неща на 36 години съм и съм пушил 3 пъти трева, но обяснявайки си колко е лошо си казах ами представяш ли си някой път ей така да пробваш.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 45
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Всъщност не става дума за реален стремеж към дрога и вие знаете това. Става дума за страх от загуба на контрола и провал. който поражда обсесивно, уж защитно мислене. Когато спрете да бягате от страха си от слабост и провал, тогава автоматичната компенсация в натрапливо мислене изчезва! Тоест, иска се известно смирение при собственото прегръщане и приемане на страха ви, на собствената ви сянка. Това се прави в психотерапията с хипнотерапия/ нлп визуализации, психотеатър и т.н. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Благодаря за отговора, доста пъти съм имал някакви натрапчиви мисли и съм се научил, че не трябва да им обръщаш внимание и те заминават и че проблема е именно защото им обръщаме прекалено внимание, докато другите хира не го правят. И въпреки, че и този път разпознах това състояние като натрапчивост, аз не постъпих така, а започнах да си обяснявам, преставям и убеждавам...

Тоест сашият съвет ако правилно разбирам е просто като се сетя за тях да им се усмихвам като нещо нормално.

Благодаря предварително

Линк към коментар
Share on other sites

Да и да допълня, че както всичко ми е наред и ми се случва нещо приятно и хоп се сещам и си казвам:

Чакай малко ти имаш проблем и почвам пак да си обяснявам колко е лошо и да се убедя, че няма да посегна към глупости

Линк към коментар
Share on other sites

Да, точно така!

Линк към коментар
Share on other sites

Дайте, съвет с тази гузност, че нещо ми има как да се справя. Сещам се, че имам някакъв проблем, дори не се мисля за проблема или нямам някакви мисли просто, че имам проблем и в момента го заобикалям с немисленето и необръщане на внимание на проблема, но чувствам дизкомфорт все едно ми има нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Можете ли да ме насочите към когнитивно поведенчески терапевт в София?

Четяйки из форума, мисля, че това е подходящия метод, тъй като тея натрапчиви мисли ги имам доста отдана и всеки път са от различно естество, "самолекувам се" с изключване на мисленето за проблема, но понякога се заинатявам и почвам да мисля и обяснявам и падам в капана.

Благодаря предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

Заключенията ти не са на твърде верен път. Не "шапката" на терапията, а терапевтът е важен. не познавам успешен терапевт, който ползва методите само на една терапевтична модалност. Методи много, включително и когнитивно поведенческите, но важното е да преминават през опита и личностния интегритет на терапевта... Тоест, търси не вид терапия, а терапевт, който добре работи с твоите състояния!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

В интерес на истината, осъзнавам, че нямам реално желание да пробвам херон, а по скоро страх от мисълта и не мислейки за това всичко ми е ОК, но ме е яд че все едно не мога да осъзная колко е лошо това и това мое осъзнаване да ме накра да спра да се притеснявам и както всичко ми е наред си казвам я си обясни колко лошо е това и все се изпитвам дали осъзнавам колко е лошо.

Линк към коментар
Share on other sites

Именно, не става дума за никакъв хероин, а за недоверие в себе си и горделив свръхконтрол... Както умът ти се е хванал за хероина, може да се прикрепи за каквото и да е - страх от болести, страхувано поведение и т.н. Но не в това е ключът към решението, а в допускането срива на его-контрола и "прегръщане" на страха!

Линк към коментар
Share on other sites

Вероятно заради този его контрол постоянно се опитвам да си обясня, наплаша че е толкова лошо нещо хероина. Странното е че вече тъй като го правя вече автоматично обяснявайки си колко е страшно не изпитвам никаква емоция, все едно не разбирам че е лошо.

Линк към коментар
Share on other sites

Тоест, като няма страх, започва да те е страх, че няма страх и започваш да искаш да те е страх, защото си мислиш, че така контролирано страхувайки се, ще бъдеш защитен... Една част от теб си иска страха. Ако обаче истински желаеш да промениш нещата, ще ти се наложи да се осмелиш д ане знаеш, да не контролираш в момента, когато неутрално ти мине мисълта. просто да я приветстваш. Нито да се хващаш за нея, нито да я гониш, а да се отнесеш към нея, като към всяка друга мисъл. Но, за целта се иска умът смирено да притихне и да се довериш на ...Живота си!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, благодаря за отговора, наистина сте невероятен човек. Това че вече не мога да се самоуплаша като си обяснявам колко е лошо хероина и не изпитвам почти никаква емоция си го обяснявам, че едно нещо като го повтаряш 100 пъти и то губи смисъл в главата ти, прав ли съм?

Линк към коментар
Share on other sites

Когато отношението ти към тези мисли, от страх се превърне в спокойно приемане, дотам че да ги приемаш като всички други мисли, просто мисли, да!

Линк към коментар
Share on other sites

Целият проблем е, че явно съм голям инат или идиот и искам да си докажа, че мога и да си мисля и представям това за да си докажа, че аз съм по силен и мислейки си за това няма да изпадам в това състояние :) но мозъкът ми си прави големи шегички с мен. Тоест тая моя гордост и инат или дребнавост ми погажда шегички

Линк към коментар
Share on other sites

Да докладавм за състоянието ми:

1. Мислите за това почти изчезнаха.

2. Не ме натоварват когато се появават.

3. От време на време, когато се чувсвам много добре и весел или ми е хубаво нещо, сам си казвам СТОП имаш проблем и започвам сам да си вкарвам мислите за да си докажа на себе си че няма да пробвам никога.

Някакви насоки?

Линк към коментар
Share on other sites

Позволи си и когато си весел и спокоен, да се довериш на състоянието на сърдечност, в което си тогава!

Линк към коментар
Share on other sites

Тоест не трябва постаянно да се самоубеждавам и обяснявам поради каква причина няма да посегна към това.

Вече толкова пъти съм си обяснявал, че не изпитвам никаква емоция имам чувството, че не влагам смисъл в думите които казвам като си обяснявам, че е лошо.

Линк към коментар
Share on other sites

Вече си си обяснявал милиони пъти - виждаш, че не това е начинът да се убедиш. Макар и на рационално ниво да знаеш, че това са само мисли, в които живее желание да живееш добре, самото съзнателно самоубеждаване се явява битка против подсъзнателния ти страх. Знаейки на рационално ниво, че това са само мисли, при това с едно добро намерение в тях, сега целта е да им позволиш да идват колкото си искат, като ги наблюдаваш абсолютно спокойно. При това без рационално самонавиване - тогава развиваш истинска самоувереност! 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря г-н Баев,

за страхотните отговори и помощ, малко се подхлъзнах в обясненията си  и за да се самоубедя че няма нужда да си обяснявам зпочнах да умувам:

"Все едно да се убеждавам защо живея ......, какъв  е смисълът, за какво ..." и хоп нова натраплива мисъл.

Сега ще се постарая да не им обръщам внимание и да не се самоубеждавам за какво трябва да живея итн.

Линк към коментар
Share on other sites

Моля Ви кажете, моето състояние ОКР ли е, тъй като сам съм се диагностицирал? Имам ли нужда от терапия или да пробвам с четене и намаляне на стреса?

Линк към коментар
Share on other sites

От трън та на глог, овладявайки тези мисли за хероина проблема ми беше, че постоянно сам се връщах да си обясня че няма как да го направя и да се дойбедя че няма как да го направя почнах

Все едно да се убеждавам че няма да посегна на живота си, няма да го направя защото имам деца... И хоп нова натрапчива мисъл, кнтересното при мен е че не идват сами а аз от някаква гордост или идиотщина сам си ги викам- чакай сега да си обясня че няма как да стане и да си докажа...

Тоест срам ме е или яд или незнам какво и искам да си докажа че и да си мисля могга да се оборя.

Линк към коментар
Share on other sites

Зреавейте,

Четох, че окр е биохимичен дисбаланс на мозъка това което ми е интересно е дали има разлика в ОКР когато човек има импулси да проверява по 100 пъти вратата или да се мие и друг човек който натрапчивите му мисли са примерно ако взема да направя нещо на майка си, брат си, тоест мисли без ритуали.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...