kipenzov Добавено Септември 14, 2020 Доклад Share Добавено Септември 14, 2020 преди 22 часа, Донка каза: А ние сме локални проявления и като такива сме свободни в рамките на своята локалност ( във всеки смисъл) Така и не ме разбрахте, че "локалността" е функция на преживяването в тяло. Те баш в тази ни "локалност" не сме свободни, а имаме свободен избор измежду вече налично!!! Същинската свобода е във Въображението ни! "Там" се проявяват всички "образи","концепции","парадигми". "От там" слизат и "картите", ама когато се предоверим на други хора и спрем да мислим самостоятелно, живеем в техния свят, дори и "водачи" караме МПСто си по "техните карти". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 14, 2020 Доклад Share Добавено Септември 14, 2020 преди 22 часа, АлександърТ.А. каза: Тука развива основен мотив от християнството , за греха . Но не както се тиражира в масовото религиозно разбиране . А греха като възможност за израстване . ..... Все още като цъкна на форума пише - "философия", а не "теология"!!! Ама явно за някой може да има изключения! преди 22 часа, АлександърТ.А. каза: Трансцендентална Тайна, която е Тайната на Творчеството, един от неразбираемите таланти на Бога да притежава Отрицанието и да бъде господар на Страданието. БОГ не притежава, Той е! Това, че несъобразително си цитирал този автор, поднасяйки го безкритично, не означава, че и ти като него не антропоморфизираш инфантилно БОГ! Айде вземи най-накрая да "боравиш" и със собственото си "Отрицание"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 15, 2020 Доклад Share Добавено Септември 15, 2020 В 13.09.2020 г. at 23:54, АлександърТ.А. каза: Тука развива основен мотив от християнството , за греха . Но не както се тиражира в масовото религиозно разбиране . А греха като възможност за израстване Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син). В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите. АлександърТ.А. и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 15, 2020 Доклад Share Добавено Септември 15, 2020 В 13.09.2020 г. at 17:32, kipenzov каза: "Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността" Тук пишещите (предполагам всички) се отъждествяваме с едно свое отражение. Освен ако някой не се е осъзнал като своята същност в причинния свят. В 13.09.2020 г. at 17:32, kipenzov каза: Ако "позадълбаем" ще стигнем и до субстанционалността на Аза( концепта за Атман), еветуално "висшата индивидуалност". И това ще бъде единия "ръкав" на доста абстрактния мисловен анализ( водещ до съответното чувство). Но автора го избива на липсата на субстанционалност на Аза, неговата илюзорност, Анатмана, и в хептен "дълбокото/отнесеното" - Пустотата, Шунятата. Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно. Според мен в случая авторът не се задълбава чак товкова много. По-скоро се има предвид Висшия Аз (атма, будхи и манас в съвременната езотерика). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 15, 2020 Доклад Share Добавено Септември 15, 2020 Току-що, Станимир каза: Тук пишещите (предполагам всички) се отъждествяваме с едно свое отражение. Освен ако някой не се е осъзнал като своята същност в причинния свят. Всички сме "отражения"( някакъв Simulacrum), ама осъзнаването, че живеем в Simulacra and Simulation , в която "тъждествеността" е вече доста "отдалечена" от "оригинала" е вече трудно лично постижение по Пътя! А пък и здравословното "връщане", "приземяване" в обикновеното ежедневие... Дори често се прокрадва и илюзионната убеденост, че такава "връзка" няма, щото "се губи от погледа самата връзка", а това "придава" същинска субстанционалност на Симулацията... и се "губим" ...И аз не знам дали има такива хора в тук пишещите... Току-що, Станимир каза: Според мен в случая авторът не се задълбава чак товкова много. По-скоро се има предвид Висшия Аз (атма, будхи и манас в съвременната езотерика). Точно "незадълбаването" и съответното небалансирано, "еднопосочно" както го нарекох, поднасяне на собствената концепция на автора, бе причина да си изкажа мнението, че Функционализмът е интересна наука, но не и функционалистите. Защото "основата" им е, че ние сме "Дарвиново", "еволюирало животно", или както се самоопределя автора - "мислещо животно", а това за мен е "еднопосочно", небалансирано, неизказващо и контратезата си, и в тази му същност - Чисто Внушение, а не послание към друг Разумен Човек. ... и като самостоятелно такова във форум "Философия", не би следвало да остане без да "му лепна моята критика", според моите критерии за правилност. .. А дали авторът е направил опит, чрез внушения, метафори, да предаде метафизичната концепция за Атмана или Анатмана, вече е въпрос на дискусия, щото за пореден път коментираме автор, който не може да изкаже нещо насочващо за собствените му убеждения, освен това, което вече е споменал, но не е конкретизирал каква му е по-дълбоката концепция с използване на познати термини като "Атман" или "Анатман". На мен, лично, повече ми клони към "Анатмана" с тази му "изначална несамотъждественост", която е характерна за Будизма, "илюзорността на Аза", "взаимовъзникването изпод взаимната обусловеност на съществуването" и съответната липса на реална субстанционалност, "собствена природа", защото няма такава в "непостижимостта" на Пустотата, Шунятата . Да ма намесва и концепта "Бог"!!!! И става "манджа с грозде"!!!! "Пълна каша в главата", което е видно и от прическата му. Обърквацията става тотална, защото "есенцията" на Будисткото схващане за Пустотата, е че "няма Буда природа", извън човешките ни възприятия, както и няма човешки възприятия извън "Природата на Буда", щото всичко взаимовъзниква и е въпрос на "движение по градиента Вътре-Вън" да открием "Същинския Буда". А пък авторът "намесва" християнския концепт(част от доктрината) за "Обективния Бог", който е "безпогрешен автомат", извън нашия илюзорен "фактум на индивидуалността". А така въвежда и представата, че ние, като "Субекти", поради това, че сме "Греховни" сме отроче, на "Нещо", което едва ли не не е и в нас, "отрицание" на Съвършеното. ( "съвършеното", което пък е автоматизирано, на всичкото отгоре, без да се съзнава, че "автоматът" е полярния образ на "чувствения", Танатос и полярния му Ерос, и за това написах за незъзнаваното Деструдо на самия субект-автора. Защото това, че те изгаря вътрешното чувство за несъвършеност, дължащо се на "различността" и сблъсъка със собствените си ниски страсти, когато си ги открил, не означава, че си длъжен да се отречеш от тях, изфабрикувайки си собствена концепция, базирана на малоценността- "греховността". Рационализация на Ума. Просто се изживяваш като Его сравняващо се "болезнено" с Безкрая, с Всичко което Е). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 15, 2020 Доклад Share Добавено Септември 15, 2020 (edited) преди 1 час, Станимир каза: Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно. Реално се различава, и то доста! Защото при Атмана, независимо кое разклонение на Индуизма е, все пак е Индуизъм! А при Индуизма имаш Атман, чиято "висша, назначена цел" е да "се слее" с Брахман! Т.е. Субстанционалността е само проекция на "по-висшата Реалност". Субективната реалност и Абсолютната Реалност( атмана и Брахман), "разделени" от "булото на Мая", с "цел да го скрие". Ама тия дето "отварят книгата, прочитат, и затварят, скриват, да не видят и други, КОИ СА по вашата скала на оценяване, ?! В същността си Индуизмът, както и повечето ортодоксални(масови, колективни) религии налагат съществуването на външен, "съвършен свят", към които да се стремят правоверните. Т.е. залага се Обективността, "Външното Съвършено" в опозиция на "Вътрешната несъвършеност", и то като обществено зададена цел за "висше движение" на индивидите в обществото изповядващо Индуската религия (или последващите й "отрочета" - Християнство и Ислям, а "отрочета" защото формата им е също Монотеистична, а не Политеистична или пък изобщо Атеистична). И всъщност се задава ракурс за "движение" на хората като общество, като единен, комплексен Идеал за следване и налагане на морални норми на поведението на всеки индивид. Така, че Атмана, като проекция на доктрината на "обществено(колективно)" изповядваните религии, носи един "заряд"! А Анатмана като проекция на "индивидуалните" религии, носи съвсем друг "заряд"! Вероятно има нужда от малко конкретика какво имам предвид под "обществени" и "индивидуални" религии, а за това малко по-подробно съм писал в темата за "Измеренията" тук При Анатмана, в самия Будизъм(протоформата му отпреди над 2000 г., това което във времето не се е загубило или е тенденциозно променяно с интерпретации), вече има индивидуализиран път към Божественото(достигане до Същинския Буда, в Седмте му "тела", "възприятия"), което е самата природа на Всичко, което може да преживее човек, дори и като "Атман". НЕ-природата често се преживява и като нихилизъм, но това е продукт на неразбиране, според мен... Макар и да "звучи" идентично" с "отричането", "преходността" на Субекта, както е в Индуизма(Християнството, Исляма), при Анатмана, НЕ-душата, е заложено "индивидуално движение" отвъд колективно споделената представа за Брахман(Бог). Т.е. налице е и Свободата да бъдеш Индивидуалност, частица от Бог, отвъд колективното(общественото). Като "есенция" това "освобождаване" от "привнесеното отвън" в този "илюзорен свят", съществуващ единствено като взаимовъзникващото Желание и проявление в материалната реалност. А самото "идентично звучене" между атмана и анатмана се дължи на "привнесените" в първичния Будизъм "допълнения", които са го оформили като Религия. 4-те Благородни истини, дали не е от значение как ще ги интерпретираш, ако живееш в общество и ако си в аскеза?! Дали от Благородния Осмичен Път ще ти се налага да прилагаш "3.Правилно говорене" като част от Нравствеността, ако не си сред хора?! И за какво, при положение че Буда е постигнал "Нирвана", се е върнал да "говори"?!? За да се "отричаме" от някаква част от нас, което служи за социализирането чрез потискане на индивидуализма, което пък е основата на Будисткия път?! За да не създавам излишни потенциали за емоционални реакции, просто ще обобщя що-годе безпристрастно! преди 1 час, Станимир каза: Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно. Концепциите за Атман и Анатман се различават щото са проекции на различни "пътища". Първото е на "Социалния път" към Божественото, а второто на "Индивидуалния път". А тази есенциална разлика между социалното и индивидуалното, доста често се опитвам да подчертавам, ма май не ми се получава да ме разбират. В крайна сметка са просто различни пътища, по които човек може да "върви по Пътя си", и отразяват различни възможности за реализиране на двупластовата ни същност, погледната през призмата на индивида - социалната и индивидуалната природа на Човек . В това отношение ще си позволя да цитирам Айнщайн от статията му от 1949г. "Защо социализъм": "Човекът е едновременно самостоятелно същество и социално същество. Като самостоятелно същество той се опитва да защитава своето съществуване и това на своите най-близки хора, да задоволи своите лични желания и да развие своите вродени способности. Като социално същество той се стреми да получи признанието и привързаността на околните, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в тъгата им и да подобри условията на техния живот. Единствено съществуването на тези променливи и често конфликтуващи черти на характера на човека и техните специфични комбинации определя степента до която един индивид може да постигне вътрешно равновесие и да допринесе за благосъстоянието на обществото. " Редактирано Септември 15, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Октомври 8, 2020 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2020 В 15.09.2020 г. at 15:03, kipenzov каза: Концепциите за Атман и Анатман се различават щото са проекции на различни "пътища". Първото е на "Социалния път" към Божественото, а второто на "Индивидуалния път". А "пътища много" и всеки си е специфичен, но пък винаги в Ума ни "вървят по два"! Стига да се "бръкне по-дълбоко", няма как да не се установи! ...Да се използва и "собственото отрицание"... Самите концепции за "пътя на Атмана към Брахман" и "пътя към Анатмана(Не-атмана) към Пустотата(Шунятата)" също са "двойка" полярни пътища. Много интересно мнение по въпроса е това - "Atman in Sunyata and the Sunyata of Atman" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.