Акация Добавено Ноември 27, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2014 (edited) Здравейте Това е първата ми тема в Портала, ще се опитам оптимално да спазя правилата и етиката на форума Всяко същество се стреми да стигне до определено място като изразходва най-малкото количество енергия, всяка частица, всяка мулекула, всеки атом. Аналогично е и в космически мащаб. За това е необходима свобода. За по-голяма свобода трябва да има по-малко връзки и ограничения, който ни държат обвързани. От друга страна се стремим към обединяване в цяло,да привличаме към себе си или да бъдем привличани.За да се създаде цяло трябва да се преодолеят различията, които имат сила обратна по посока обединяването.Тук се намесва компромиса - да се постигне обединяване, чрез условия компенсиращи стойността на различията.С появата на компромис се появяват и напрежения, който биха били причина за разединяване след определено време, обстоятелство или въздействие. Ако вървим "свободни", но със обща цел, това били променило нещата?Как? Разсъжденията ми са малко парадоксални, но се надявам да ми помогнете да си отговоря на някой въпроси, на който ми е трудно да намирам отговори в себе си. Защо сме заградили с граници различията на народите? Защо са толкова много, различните народи? Какво ни отчуждава? Какво би ни сближава? Какво е за вас свободата? Редактирано Ноември 27, 2014 от Акация Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 27, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2014 Харесва ми името на темата .Свободата винаги е нещо конкретно и то зависи от цялото .Нагледен пример е човекът , като интегрирана цялост на множество други .Тук е ясно че свободата на всички клетки и органи е в работата за общото .Напълно ясно е, че ,,непослушните" зъби ще им сложат шини .Рахитичните крайници ще ги укрепят с протези ,,свободомислещите" клетки и области ще ги изрежат със скалпел и положат извън тялото . Това е валидно и в цялостта наречена държава .Независимо от какви по важни или не , части е образувана .Образовани , необразовани ,народности ,малцинства .Това на всички им е ясно .Но в практическия живот , на улицата , се вижда нещо друго .Цялата бъркотия в съвременното общество е следствие на неразбирането на понятието ,,Свобода" . Както се вижда тази дума има точно определено място в изречението .Свободни сме да я сложим където пожелаем , дори да я напишем наопаки .Но ще се получи нещо друго .Значи свободата не значи , непременно --хубаво .Свободата е обвързана от условията . Преди малко , пуснах детето , до съседите , през няколко етажа .То в асансьора е забранено за под 10 год , но знае ли човек .Секунди по късно чувам неистова тропане по асансьорната врата и високи викове .О ужас , телепортирам се на площадката през 3 етажа с желанието да защитавам от заседналия асансьор .И ....детето няма нищо общо . Само една съседка използва правото си за мнение по въпроса за бързината на асансьорите .Само че адреналина в главата ми , крещеше да я образовам малко с ръце ... Така че свободата е израз на определени условия .Като първо , според мен , изпъква отговорността .Това го казват и мъдреците ,обяснявайки ни закона на кармата .Част от личната съдба е следствие на свободните ни действия .Имайки това в предвид можем да си представим ,колко още не ни е ясна , свободата . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акация Добавено Ноември 28, 2014 Автор Доклад Share Добавено Ноември 28, 2014 (edited) Хубаво си хванал мисълта ми Чудя се проблемите дали се дължът на неправилното разбиране и използване на свободата, която имамеме или на това, че няма какво да ни обединява Ето един пример от Физиката - раздел оптика Когато видимата час на светлината,от червен до виолетов цвят, минава през кохерентна среда се получава Бяла светлина, при условие че лъчите в средата са в една и съща посока(кохерентна среда за пример е оптичния кабел). От червен до виолетов дължината и честотата на вълните е различна, червения е с най-голяма дължина, но с най-малка честота.Виолетовия е с най-малка дължина, но с най-голяма честота. Цветовете на лъчите са също различни както хората,едните са по-бързи и по малки,други са по-големи и по бавни, но когато вървят в една и съща посока тогава се наслагват до бяло http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Редактирано Ноември 28, 2014 от Акация Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 29, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2014 Вече сме научили че заедно можем повече .Така че мисля е първото . Липсват ни много неща ,може би общо казано сила .За да се доверим .Или сме свръх ангажирани и няма как да поставим призма на края на оптичния кабел .За да видим как ще е . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Април 4, 2015 Доклад Share Добавено Април 4, 2015 Някаква манджа с грозде си сътворила. Първопричината е стимулът/мотивацията за това движение, енергийната ефективност е нещо второстепенно и не чак задължително (пример - руската техника ). Природата е естествено по-енергийно ефективно изградена, но конфликтът там е дори още по-ясно изразен. Малко ли са случаите да изригне вулкан примерно и затрие всичко живо в няколко километра радиус, или направо потопи остров? Всяко нещо си има собствена мотивация да съществува. Представи си че си един стрък трева на тоя остров който скоро ще бъде потопен. Как ти звучат въпросите които задаваш ? Или ти е невъзможно, защото си се представяш като нещо много повече от него? Ако не намираш верият отговор в себе си, още по-трудно ще намериш друг да те убеди в него... Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 5, 2015 Доклад Share Добавено Април 5, 2015 (edited) Според мен тук тема няма, няма постановка, няма въпрос, не виждам смисъл и от отговор. ако въпросът е просто да се пускат теми, ок, някакъв пълен хаос от мисли, които нямат общ корен и не биха могли да се подчинят на "тема". Ако темата е свободата, която като дума се съдържа в заглавието, то следващите постове просто не са подчинени на нея. Намесена е и физиката и какво ли още не, пълен хаос, но не и творчески за жалост. А камо ли да се търси философски ракурс на написаното... Редактирано Април 5, 2015 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 7, 2015 Доклад Share Добавено Април 7, 2015 Здравейте Това е първата ми тема в Портала, ще се опитам оптимално да спазя правилата и етиката на форума Всяко същество се стреми да стигне до определено място като изразходва най-малкото количество енергия, всяка частица, всяка мулекула, всеки атом. Аналогично е и в космически мащаб. За това е необходима свобода. За по-голяма свобода трябва да има по-малко връзки и ограничения, който ни държат обвързани. От друга страна се стремим към обединяване в цяло,да привличаме към себе си или да бъдем привличани.За да се създаде цяло трябва да се преодолеят различията, които имат сила обратна по посока обединяването.Тук се намесва компромиса - да се постигне обединяване, чрез условия компенсиращи стойността на различията.С появата на компромис се появяват и напрежения, който биха били причина за разединяване след определено време, обстоятелство или въздействие. Ако вървим "свободни", но със обща цел, това били променило нещата?Как? Разсъжденията ми са малко парадоксални, но се надявам да ми помогнете да си отговоря на някой въпроси, на който ми е трудно да намирам отговори в себе си. Защо сме заградили с граници различията на народите? Защо са толкова много, различните народи? Какво ни отчуждава? Какво би ни сближава? Какво е за вас свободата? Свободата се определя от законите на цялото . За да се разбере свободата , може да се разгледа едно твърдение от Дънов : ,, силата на човека е в изпълнението на Волята Божия " ... Ще рече , че най голяма свобода имаме в тази посока , в изпълнението на Волята Божия ( бялата светлина). Можем да вървим и на обратно , Но там възможностите са малки и ограничени . Какво ни пречи ? Срахът ...С развитието на ума и достигането на днешното му ниво ,сме придобили способността на себе осъзнаване , Човека е станал отделна личност . Появило се е разбирането за Аз . Друг момент е развитието на личността в конкретния живот . С раждането си започваме да трупаме впечатления и развиваме ума си .С негова помощ , в течение на годините , постепенно изграждаме своята представа за света . В този свят , по голямото и по силното налагат своите правила , а детето е малко и слабо .В зависимост от родителите , малкия човек получава и страха , като защитен механизъм ....Друг момент от живота е , вече израсналия човек .Най често , той ангажиран в битието , няма свободни сили и време да се замисли за смисъла . По му е удобно да я кара по навик . И така поддържаме страхът , в нас . На всякъде , в беседите на Дънов се говори за любовта . Подтиква ни да я изучаваме , да бъде наш постоянен стремеж . Липсата на любов е страх .Ако любовта е плюса , минуса е страха . Той казва ---любовта ще ни доведе до истината , а тя ще ни направи свободни . Това е кратък почти анекдотичен вариант , удобен за форум . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 8, 2020 Доклад Share Добавено Септември 8, 2020 Цитат Д-р Тимев акцентира след видеото:"Когато Знанията общуват в субекта (човека) - те се изкривяват; Когато Знанията общуват в обективното съзнание на Интернет - те остават правилни, недеформирани. Вродената Изкривеност на субекта придава своята изкривеност и на Знанията. Вродената неутралност на обекта не афектира наредбата на Знанията. Но откъде идва Задължитената Изкривеност на Субективността ? - Отговор: Ако Знанието не се изкривява то не може да стане Субективност. Ако Знанието не се изкривява то не може да стане Познание . За да стане Знанието Познание - а което ще рече : За да се роди Познанието като такова, ( и незнаещото животно да стане Познаващо животно - то е нужно, абсолютно необходимо, вътре в Правилния обект да се роди Погрешния Субект. Тоест, Субективността като такава се ражда едва от Грешката, Погрешността, Грехът.Способността за Познание идва от Греха. Но защо Грехът познава, а Безгрешността е неспособна да познава? Обектът е правилен защото е Автоматичен, детерминистичен. Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността, а Случайността е Непредвидимата Невероятност на Неповторимата Запръвпътност на Уникалното, което дефинира неразложимата по-нататък Индивидуалност, която е Фактум за Субекта.Автоматите са винаги правилни, защото са невинни. Свободните същества, Субектите са по природа неправилни, защото са виновни. Те са виновни, защото са погрешни, а са погрешни защото са свободни.Грехът е Свободата, но само Свободата познава, и затова само Грехът познава. Определението "Грях" е определение на Свободата в човека (субекта), както определението "Безгрешност" е определение на Автоматизма в животното и обекта.Грехът, Греховността идва от Свободата, Свободата идва от Надареността да разполагаш с Отрицанието, а тази опасна надареност да разполагаш с Отрицанието идва от Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността, a тази Несамотъждественост ( Non-self-identity ) е Трансцендентална Тайна, която е Тайната на Творчеството, един от неразбираемите таланти на Бога да притежава Отрицанието и да бъде господар на Страданието." Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 9, 2020 Доклад Share Добавено Септември 9, 2020 (edited) В 7.04.2015 г. at 22:31, АлександърТ.А. каза: С развитието на ума и достигането на днешното му ниво ,сме придобили способността на себе осъзнаване , Човека е станал отделна личност . Появило се е разбирането за Аз . Човекът е станал отделна личност в момента, в който е заживял в общество(група, род, народ, цивилизация)! Аз-ът така като си го описал е Егото! В 7.04.2015 г. at 22:31, АлександърТ.А. каза: В зависимост от родителите , малкия човек получава и страха , като защитен механизъм . Не е в зависимост от родителите, а се наричат вродени рефлекси! Каква форма ще придобият като част от Егото е въпрос на индивидуално развитие в социалната среда или липсата на такава. В 7.04.2015 г. at 22:31, АлександърТ.А. каза: Липсата на любов е страх .Ако любовта е плюса , минуса е страха . но може и непроявяването на любов води до страх. Без да се "използва" думата "липса".... Редактирано Септември 9, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 9, 2020 Доклад Share Добавено Септември 9, 2020 (edited) преди 13 часа, АлександърТ.А. каза: Когато Знанията общуват в обективното съзнание на Интернет - те остават правилни, недеформирани. Интересна "отнесеност" на д-р Тимев!?! Само остава да обясни как си взаимодействат("общуват") тези "Знания"!!! Пък и какво има предвид под "Интернет",, те тва е проблемът на парадигмата, която споделя!!! Хубаво е човек да интерпретира Теорията за информационното поле, ама защо през призмата на "Материализма", в частност Бихейвиоризма. Това, че прави грешка, влизайки в еднопосочното, неговата "заразителна" греховност ли е? Убеждението, че хората(Субектът) сме продукт на грешка е проявление на "стремежът към смъртта", Деструдото, на самия Субект!!! Ама кой ли се замисля за това?!? Странно си "съвпадат" оценките на бихейвиористите Иван Павлов и Скинър, с тези на д-ра, че ние сме нищо повече от "еволюирали животни", па и "грешка" в природата, случайност, че съзнанието ни е епифеномен(страничен продукт, следствие) на физиологичните процеси, хихиххи. преди 13 часа, АлександърТ.А. каза: и незнаещото животно да стане Познаващо животно Функционализмът е интересна наука, ама не и функционалистите! Редактирано Септември 9, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 9, 2020 Доклад Share Добавено Септември 9, 2020 Току-що, kipenzov каза: Убеждението, че хората(Субектът) сме продукт на грешка е проявление на "стремежът към смъртта", Деструдото, на самия Субект!!! Ама кой ли се замисля за това?!? Това е твоят прочит на цитираното. Но дали това е имал предвид авторът? За мен най-общо казано "грешката" е личността, низшия аз. Там е възможността да се греши. Висшият аз не греши, а единствено трупа опитност. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 9, 2020 Доклад Share Добавено Септември 9, 2020 (edited) Да, Станимире, това е личният ми прочит на "Субектът" д-р Тимев! , който ме "изгуби" още с "незнаещото и познаващото животно"! Ала ние всички съзнателни Субекти, имаме индивидуалност, която за теб дори и осъзнато да е "слоеста", но все пак част от Субекта, то за автора самият "Субект" е продукт на "грешка", тъй като има свобода. "Способността да допускаш грешки" пък вече "зарежда" с религиознен фундаментализъм чрез необоснованата връзка Грешка-Грях-Греховност. Тънката линия на "привнасяне" на религиозна риторика във форум "Философия" не знам дали е полезна?!?! Ама давай да караме - как ще интерпретираш това: преди 15 часа, АлександърТ.А. каза: Грехът е Свободата, но само Свободата познава, и затова само Грехът познава. Определението "Грях" е определение на Свободата в човека (субекта), както определението "Безгрешност" е определение на Автоматизма в животното и обекта.Грехът, Греховността идва от Свободата, Свободата идва от Надареността да разполагаш с Отрицанието, а тази опасна надареност да разполагаш с Отрицанието идва от Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността, a тази Несамотъждественост ( Non-self-identity ) е Трансцендентална Тайна, която е Тайната на Творчеството, един от неразбираемите таланти на Бога да притежава Отрицанието и да бъде господар на Страданието." Редактирано Септември 9, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 10, 2020 Доклад Share Добавено Септември 10, 2020 преди 15 часа, kipenzov каза: Да, Станимире, това е личният ми прочит на "Субектът" д-р Тимев! , който ме "изгуби" още с "незнаещото и познаващото животно"! Ала ние всички съзнателни Субекти, имаме индивидуалност, която за теб дори и осъзнато да е "слоеста", но все пак част от Субекта, то за автора самият "Субект" е продукт на "грешка", тъй като има свобода. "Способността да допускаш грешки" пък вече "зарежда" с религиознен фундаментализъм чрез необоснованата връзка Грешка-Грях-Греховност. Тънката линия на "привнасяне" на религиозна риторика във форум "Философия" не знам дали е полезна?!?! Въпреки спорните моменти и използваните изрази, в текста поне аз открих нещо много ценно. Не съм сигурен дали авторът му изобщо е имал предвид точно това значение, което аз откривам в него. Но какво значение има всъщност? Да, в основата на текста (и част от видеото, която засега съм изгледал) стоят някои религиозни сюжети, като първородният грях и опитването на дървото на познанието, т.е. самоосъзнаването, което ти дава възможност да погледнеш на себе си отстрани, да се оцениш и съответно да се развиваш съзнателно. Но има и философия: идеите, архетипните форми включващи в себе си всички възможни конкретни форми, които могат да се проявят. Последните дори и да не е съвсем удачно да се наричат "грешки" са сянка на първите. По същия начин и нисшия аз е сянка на висшия - негово ограничено конкретно проявление. По същия начин и егоистичната любов (похотта) е сянка на безличностната любов. ... Пишеш, че авторът те е изгубил, но за мен е важно какво може да взема като идея от текста и изобщо ми е все едно, дали ще използва най-точните думи. Идеята за "грешка" вероятно идва от използваната в Библията дума "грях". В определен смисъл по отношение на абсолюта, всичко е несъвършено, променящо се, непълно, илюзорно и може да се нарече "грешка" - не толкова то самото, а приемането му за нещо реално. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 10, 2020 Доклад Share Добавено Септември 10, 2020 (edited) Цитат Въпреки спорните моменти и използваните изрази, в текста поне аз открих нещо много ценно. Не съм сигурен дали авторът му изобщо е имал предвид точно това значение, което аз откривам в него. Но какво значение има в същност? Разбира се . Трябва , да не е достатъчно да се вижда себе потвърждение . Цитат Автоматите са винаги правилни, защото са невинни. Свободните същества, Субектите са по природа неправилни, защото са виновни. Те са виновни, защото са погрешни, а са погрешни защото са свободни. Тази идея съм я срещал отдавна . Но тук ми стана интересен начина на говорене : "Когато Знанията общуват в субекта (човека) - те се изкривяват; " .....,, Обектът е правилен защото е Автоматичен, детерминистичен. Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността, а Случайността е Непредвидимата Невероятност на Неповторимата Запръвпътност на Уникалното, което дефинира неразложимата по-нататък Индивидуалност, която е Фактум за Субекта. " . и т.н. Когато се чете , много лесно оставаш сам с мислите . А когато е на живо , до колко е на живо това съвременно общуване , много по различно е .-----------Това , като част/отговор на въпроса ------,, Защо са толкова много, различните народи? " ......Проявата на Единственото е в безкрайното разнообразие . Както и , събиране на многообразието е пътя към Единственото . Редактирано Септември 10, 2020 от АлександърТ.А. Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 10, 2020 Доклад Share Добавено Септември 10, 2020 (edited) Станимире, поправи ме ако греша, но това е форум "Философия", а не "Разговорки"! Дори ми е чудно защо няма тема "Лексикон", ама то почти всяка тема "избива" често на "лексикончета"! Но, поне тук, в този форум се надявам да се обсъждат концепции, а не всеки да си споделя в какво вярва и как се чувства! В случая помолих за интерпретация на цитиран текст, а не какво е "правилно" да ми е отношението към текста!!! Не е нужно, според мен, да си "разводняваш" изложението. Еле па с автора, който вече ме изгуби като "слушател" с еднопосочниге му интерпретации на теорията на информационното поле, базирани на бихейвиористичната парадигма...ако си обърнал внимание на написаното от мен... Това, че ти се абстрахираш от повествованието, не дава отговор по цитата, за който питах! Всъщност ти дори и не отговаряш конкретно по него!!! Да не говорим, че неотговаряйки на конкретната ми молба е леко неуважително! Питам конкретно - В 9.09.2020 г. at 18:27, kipenzov каза: Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността Виждаш ли пълната глупост в това?!? Или пак ще използваш религиозно заредени комбинации от думи като "егоистична любов(похот)" за манипулативно отклоняване на вниманието от липсата ти на конкретен отговор!!! Редактирано Септември 10, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 10, 2020 Доклад Share Добавено Септември 10, 2020 преди 5 часа, АлександърТ.А. каза: Тази идея съм я срещал отдавна С тази "идея" си закърмен и се нарича доктрина на християнската църква(която и да е)! Явно "отдавна" требе да е бая отдавна... преди 5 часа, АлександърТ.А. каза: Когато се чете , много лесно оставаш сам с мислите . А когато е на живо , до колко е на живо това съвременно общуване , много по различно е Но това му казват личен магнетизъм на предаващия. Въпрос на центриране на ума е да останеш по-съзнателен докато те облъчват... И е въпрос на ориентиране за местоположение, когато във форум "Философия" се споделят аргументирани концепции, а не пожелания... Явно "словоблудственото" комбиниране на доста, сложнопроизносими думи те е облъчило достатъчно, за да ти мине през вниманието: преди 5 часа, АлександърТ.А. каза: Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността Което отнема "правото" на БОГ да решава(омнипотенцията) и пренася това "право" на Случайността! Питай Донка, тя умее "да надушва Сяра"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Мдаа, благодаря за комплимента развесели ме . Към последното изречение имам въпрос - а Случайността извън Бог ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Не е приятно да сме в различни настроения, щото аз все още чакам Станимир да упражни ума си, извън религиозната му реторика. А пък, след като и ти, Донка, ми задаваш въпрос, както направи и Станимир, а сега "мълчи", и на теб ще отговоря. Аз поне така съм възпитаван. преди 37 минути, Донка каза: а Случайността извън Бог ли е? А има ли Случайност? Или това е просто дума в човешкия ни речник?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Именно, точно същото имах предвид и аз, когато зададох въпроса си. Според моите лични скромни представи, Случайността е една от проекциите на закономерността. Това е проекцията, в която ние не сме наясно за закономерностите, свързани с определено явление, и затова случващото се ни изглежда случайност. Извинете за тавтологията - беше преднамерена. Та по темата, имам си моя лична скромна представа за свободата в рамките на цялото (тя няма как да бъде извън тези рамки). Аз съм водач на МПС и съм свободна да отида където си искам с моето МПС, а ако искам, да си го държа в гаража, а мога и да го дам за скрап или да го зарежа някъде да ръждясва. Мога да го подаря или да го продам и т.н. Но да вземем случая, че го използвам по предназначение и пътувам с него. Свободна съм да си поема по всеки един път от републиканската пътна мрежа. Е, ако поема за Бургас, после не би следвало да се чудя къде, за бога, се дяна Видин???!!! Може да поема по магистрала, мога и по планински път за АТВ. А, забравих да кажа, зависима съм от вида на моето лично МПС. Всеки път за всяко МПС не става. Отделен въпрос са морските и въздушните пътища и МПСта.... О, забравих да отчета и моето местоположение. В зависимост от него, навигацията ще ми определи колко разстояние и евентуално време имам до целта си. На един ще каже, че до морето има само 10 км, а на друг - 400 км. (Каква несправедливост, а?) Опс, трябва да сложим и горивото... сигурно няма нужда да уточнявам по какъв начин съм зависима от него.... А, иначе съм един съвсем свободен в рамките на цялото водач на лично МПС! Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 В 10.09.2020 г. at 19:30, АлександърТ.А. каза: Тази идея съм я срещал отдавна . Но тук ми стана интересен начина на говорене : "Когато Знанията общуват в субекта (човека) - те се изкривяват; " .....,, Обектът е правилен защото е Автоматичен, детерминистичен. Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността, а Случайността е Непредвидимата Невероятност на Неповторимата Запръвпътност на Уникалното, което дефинира неразложимата по-нататък Индивидуалност, която е Фактум за Субекта. " . и т.н. Точно идеята имах предвид. Разбира се, не съм съгласен с всичко. Откъде идва неопределността при действията е много сложен въпрос. Може би от несъвършенството и незнанието. Няма как да се действа правилно, след като не се знае кое е правилно (а дори и да се знае, не е сигурно, че са налице волята и умението да се реализира съответното действие). Това не бих нарекъл случайност, а по-скоро необходимост. Спорно е и определянето на нещо автоматично като "правилно" или "неправилно". Случващото се автоматично винаги е "в реда на нещата" - няма как да не е. Но понятията "правилно" и "неправилно" са свързани с избора и с резултата. И доколкото изборът винаги е несъвършен, от гледна точка на съвършенството той е грешка. От гледна точка обаче на това, че изборът е неизбежен (не може да бъде отказан, защото отказът от избор също е избор) той е в реда на нещата. Съзнанието и интелектът водят неизбежно до възможността за избор. Парадоксът е налице - и двата полюса съществуват едновременно - съвършенството и несъвършенството. А и нямаше как да се говори за съвършенство, ако отрицателният му полюс не бе в състояние да се прояви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Цитат Грехът, Греховността идва от Свободата, Свободата идва от Надареността да разполагаш с Отрицанието, а тази опасна надареност да разполагаш с Отрицанието идва от Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността, a тази Несамотъждественост ( Non-self-identity ) е Трансцендентална Тайна, която е Тайната на Творчеството, един от неразбираемите таланти на Бога да притежава Отрицанието и да бъде господар на Страданието." В 11.09.2020 г. at 2:23, kipenzov каза: Виждаш ли пълната глупост в това?!? Не съм сигурен какво точно е имал предвид авторът. Не мога да го обява за глупост, без да съм наясно какво иска да каже. Факт е, че нямаме представа за това какви сме ние реално. Отъждествяваме се с определени наши желания, зависимости, навици, мисли, спомени и др., които не са истинското ни аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Извинявам се, но ще карам по ред! Донче, заразителен е трепетът, вълната, на която се носиш, твоят вариант на "карта" с обозначени "Бургас" и "Видин", но... преди 15 минути, Донка каза: Аз съм водач на МПС и съм свободна да отида където си искам с моето МПС, "Водачите" на МПС познават всеки детайл на машината, иначе са просто "Шофьори"! Дори и "Водачите" не могат да отидат на "място", което "го няма" на "картата им"! А в общосподелената представа за света ни("Картата"), в обществото ни "се продават" доста "варианти" на "Картата". Има на български, на английски, на индийски, на суахили, на иврит и т.н. Обаче всички "варианти на картата", независимо на къв език са написани, описват маршрути и местоположения върху "Земното кълбо"!!! Вече сме "дискутирали" за "локалността", ама май сме на различни мнения. Парадигмата, в която, "Случайността" е основата за възникването на Субекта и е определяща за неговата "способност за допускане на грешки", дължаща се на "изначална Неправилност"(отделяне от автомата, който пък е "съвършен") е проекция на вътрешната его-непълноценност. Тя възниква, когато малкото его се съпоставя с Безкрая. Всеки е свободен да се чувства както поиска! Ама е отговорен пред другите какво им "плямпоти", защото това е, с което допринася към Цялото! В моя Свят, в собствената ми Вселена, аз се сблъсквам с цитат на автор, споделил собственоприетата си парадигма! Реагирам, както според мен е правилно - критикувам това, което ограничава познанието! В случая перспективата, че си "грешен" щото си уникален, и на всичкото отгоре, това е обвързано и със случайността на собственото ти съществуване, което би следвало, ако сме безкритични, задължително да се "превърне" във "Фактум за Индивидуалността" е неосъзнато проектиране на собствените предразсъдъци на автора. При такава парадигма, според мен, за да има и контрапункт(баланс), е добре да се изтъкне със същата патетика, че и тази "Невероятна Неповторимост на Уникалното" е начина Цялото да се "ВИДИ" през очите на "Едното". "Безкрайното" да се прояви в "Крайното". Да се подчертае, че съвършеното на несъвършеното е в собствената му несъвършеност. Така принципно се пресича постоянното сравняване, което индуцира непълноценността, от която се раждат парадигмите за "греховността" и "животът в друг свят", но не и настоящия. П.п има едно много готино стихотворение: Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Току-що, Станимир каза: Не съм сигурен какво точно е имал предвид авторът В случая ще използвам думите ти "има ли значение какво е имал предвид автора"? При положение, че формата, под която го е предал съдържа противоречие! Субективността, като понятие се дължи именно на притежаването на Себе!!! А какво твърди автора?!?! "Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността" Е, сори, ама за един човек, незапознат с "по-отнесените" концепции, това дали е удачно!!! Ако "позадълбаем" ще стигнем и до субстанционалността на Аза( концепта за Атман), еветуално "висшата индивидуалност". И това ще бъде единия "ръкав" на доста абстрактния мисловен анализ( водещ до съответното чувство). Но автора го избива на липсата на субстанционалност на Аза, неговата илюзорност, Анатмана, и в хептен "дълбокото/отнесеното" - Пустотата, Шунятата. При положение, че не се застъпва в тезиса и контрапункта, като балансираща позиция, то повествованието си придобива характер на често Внушение за неподготвени по темата!!! Това е в противоречие с моите ценности, особено информирания избор! И не мога да го подмина безкритично! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Цитат Извинявам се, но ще карам по ред! Донче, заразителен е трепетът, вълната, на която се носиш, твоят вариант на "карта" с обозначени "Бургас" и "Видин", но... преди 6 часа, Донка каза: Аз съм водач на МПС и съм свободна да отида където си искам с моето МПС, "Водачите" на МПС познават всеки детайл на машината, иначе са просто "Шофьори"! Дори и "Водачите" не могат да отидат на "място", което "го няма" на "картата им"! А в общосподелената представа за света ни("Картата"), в обществото ни "се продават" доста "варианти" на "Картата". Има на български, на английски, на индийски, на суахили, на иврит и т.н. Обаче всички "варианти на картата", независимо на къв език са написани, описват маршрути и местоположения върху "Земното кълбо"!!! Вече сме "дискутирали" за "локалността", ама май сме на различни мнения. Точно. На една вълна сме, макар и да мислим с различни понятия и да се изразяваме с различни думи и стил. Парадоксално, но факт - няма как да сме в Цялото, без да сме в Локалността. Само Бог е навсякъде, защото се съдържа във всяко свое локално проявление. А ние сме локални проявления и като такива сме свободни в рамките на своята локалност ( във всеки смисъл). Но не сме освободени от поемането на последствията на своята свобода.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 (edited) преди 6 часа, Станимир каза: Точно идеята имах предвид. Разбира се, не съм съгласен с всичко. Откъде идва неопределността при действията е много сложен въпрос. Може би от несъвършенството и незнанието. Няма как да се действа правилно, след като не се знае кое е правилно (а дори и да се знае, не е сигурно, че са налице волята и умението да се реализира съответното действие). Това не бих нарекъл случайност, а по-скоро необходимост. Спорно е и определянето на нещо автоматично като "правилно" или "неправилно". Случващото се автоматично винаги е "в реда на нещата" - няма как да не е. Но понятията "правилно" и "неправилно" са свързани с избора и с резултата. И доколкото изборът винаги е несъвършен, от гледна точка на съвършенството той е грешка. От гледна точка обаче на това, че изборът е неизбежен (не може да бъде отказан, защото отказът от избор също е избор) той е в реда на нещата. Съзнанието и интелектът водят неизбежно до възможността за избор. Парадоксът е налице - и двата полюса съществуват едновременно - съвършенството и несъвършенството. А и нямаше как да се говори за съвършенство, ако отрицателният му полюс не бе в състояние да се прояви. Както казваш , правино и неправилно са наши термини с които се опитваме да обясняваме . Те както всички термини са неточни за много неща . И винаги има възможност да се питаме ---точно това ли е искал да каже някои си . Тука правилното поведение на машината , автомата , е заложен при създаването му . За създателя е правилно .Той може да сбърка само ако се развали или нещо подобно но временно , като спиране на захранването ( ако то е от друг създател). Но може да се каже и както ти си го казал . Цитат Грехът, Греховността идва от Свободата, Свободата идва от Надареността да разполагаш с Отрицанието, а тази опасна надареност да разполагаш с Отрицанието идва от Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността, a тази Несамотъждественост ( Non-self-identity ) е Трансцендентална Тайна, която е Тайната на Творчеството, един от неразбираемите таланти на Бога да притежава Отрицанието и да бъде господар на Страданието." Тука развива основен мотив от християнството , за греха . Но не както се тиражира в масовото религиозно разбиране . А греха като възможност за израстване . Погледнеш се , не се харесаш и вече не правиш така . Свободата да правиш грешни избори .Свободата която имаме от изгонването ни , от рая . И която ще имаме докато не раберем Творението Редактирано Септември 13, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.