Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не ходи на училище


Eliada

Recommended Posts

Здравейте, спешно се нуждая от помощ и съвет какво да предприема за сина. На 16 години тинейджър. Звучи банално, но за мен от един месец живота се срина. Сина ми от две седмици не е ходил на училище. Причина няма. Не намирал смисъл. Говорим и аз и баща му, сравнително млади родители сме, така че не ми е чуждо това което преживява. За съжаление резултат няма. Изведнъж съучениците му станаха тъпи, преподавателите също. Твърди, че ние не го разбираме, въпреки че си говорим по темите които го интересуват. Училището му е добро и престижно...но върви към изключване. Отидоха си мечтите ми.Срина ми целият свят. Изведнъж се почувствах супер неспособна да направя каквото и да е за детето ми.А не искам да губя надежда. Намерил си е едно "приятелче" в квартала, което му дава тези идеи. Ходих запознах се с майката. Добри родители, но детето е изпуснато според мен.... а може би и моя син. Близки ми казват, че съм много тревожна, а каква да съм? Не съм добре вече със здравето...изгубих баланса и не мога да намеря пътя от нататък. Моля за помощ, как да постъпя?

Линк към коментар
Share on other sites

Кое в случая е тревожното ?Че сте си загубили илюзиите ? Успокойте се и се радвайте че можете да разговаряте с него ...Ние възрастните живеем по навик , за разлика от децата , които влагат цялото си внимание да ни разберат .И виждат , наистина глупостите  , които вършим и говорим .Ние ги принуждаваме да приемат нашето лицемерие и неискреност , за нормално . Най общо , проблемът на децата е , в противоречията , в които живеем .

Но всяка конкретна ситуация е различна .За това е добре да се вслушате в съветите на психо терапевт .

И не забравяйте че рано или късно , те се отделят ,стават самостоятелни . Дали са готови ,го решават те , самите .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

За да намерите решение на проблема е необходимо вие и съпругът ви да преразгледате екипността във вашия родителски колектив. Явно нещо там се е пропукало. При този тип проблеми има конкретни действия, които се започват, но е важно родителите да са сериозни в намеренията си.

В тази възраст се поставят определени ограничения и когато става въпрос за нещо важно като училището компромисите се заместват с адекватни "Железни огради". Авторитетността ви пред сина, явно е изгубила сила и ако не бъде възстановена, да промените поведение ще бъде много трудно.

Линк към коментар
Share on other sites

Много благодаря и за двата компетентни отговора. Ще направя разбор в собственото си поведение и разбира се в екипното ни със съпруга ми спрямо него. А относно " железните врати" , моля  ви да ми дадете насоки. 

Благодаря ви.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също съм ученик и миналата година имах подобен момент. Трая близо 2 месеца. Ходех къде ли не, само на училище не ми се ходеше. Стана ми тъпо, безинтересно, скарах се със всички там. Въобще не ми се ходеше и си измислях оправдания да отсъствам, но родителите ми го приеха много зле, баща ми ме заплаши, че след като не искам училище ще почвам работа, поскараха ми се и нямах друг избор. Дочаках края на учебната година и бях адски щастлив. Почивах си цяло лято, а пък тази година си ходя с голямо желание. Чак сега осъзнавам колко прави са били родителите ми и колко много бих пропуснал, ако не бяха те. Благодарен съм им.

Мисля, че на неговата възраст това е нормално. И аз бях на толкова, когато ми се случи същото. Просто трябва да го ограничавате и дори да го посплашите малко, няма как иначе. В противен случай ще се запусне и въобще няма да му дойде желанието. Две момчета от класа ми точно по този начин ги изключиха. Дръжте го по-изкъсо, сигурен съм, че ще вие благодарен след някой и друг месец. Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

мдааа....подобен проблем с моя син, когато беше 9 клас...на около 15 години

е, не чак 2 седмици последователно, но пропускаше учебни дни регулярно, та чак докторката отказваше да ни дава болнични

също не намираше смисъл, също в елитно даскало и също съучениците му бях тъпи..и все още са

как се оправихме ли? поне засега.........незнам,,,,,,,,,но много разговарях с него, страшно много

разглеждахме нещата от най-различни аспекти.....около година не го оставих на мира, докато не влезе в релси

 

ме заплаши, че след като не искам училище ще почвам работа, поскараха ми се

 

и това пробвах......въобще всичко, което ми дойде на ума

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте :) Както потвърдиха и писалите преди мен, тази криза е по-скоро норма, отколкото изключение. 

Какво се случва на 16 години, каква граница пресичат младите хора, та в живота им стават подобни сътресения?

 

Променя се авторитетът им. През първите 8 години това са възрастните - родители, учители; през вторите 8 - връстниците - малкото обшество на децата; след това започва изграждането на самостоятелната личност - човекът вече се чувства голям и иска да поема отговорност, да решава сам, да покаже, че не е зависим от никого, че е свободен. Пресичането на невидимите граници на тези периоди е трудно заради универсалния принцип, съпътстващ генералните промени  - вече не може по стария начин, но още не може по новия. 

Ако и когато родителите променят отношенията си според особеностите на тези периоди, преминаването през границите им става по-малко болезнено.

Така че съветът ми на педагог е да промените отношенията си - момчето се превръща в мъж, очаква уважение и прави всичко възможно да го получи, но не знае как. Засега може само с предизивкателства и бунт срещу статуквото. Прав е за себе си - сега му е нужно да намери нови цели в живота, нови перспективи и нови интереси. Нови хора с които да ги споделя - това, което търси rainder... Добра идея е вместо да му се налива ум в главата, да го опознаете по-добре - особено неговите ценности и мечти, представите му за света, хората и неговото собствено бъдеще. Предполагам това е направила mvm и както споделя, е имало добър ефект. 

Линк към коментар
Share on other sites

Много мислех преди да пиша в темата, защото моите мисли няма да съвпаднат с родителските по-горе, аз деца нямам, но и моите родители са били различни, затова леко ще стъпвам по лайсната на приемането, но каквото стане :) Но и да имам деца, знаейки каква съм била аз и моите родители, едва ли ще стискам всичко в ненужен контрол ...

 

Разговорите няма да помогнат, защото да не ходиш на училище, не е антисоциум поведение, то е  здравословна реакция на отхвърляне и никак не е нужно зад това да стои конкретен проблем. Не. Това е етап от изграждане на самостоятелна личност.

 

Аз лично, цял един месец на първи срок в първи клас не ходех на училище, защото не исках, а скитах по улиците с едно момче - Николай се казваше. Беше ми скучно. След това, всичко се разбра, но какво от това. Училището беше на един хвърлей и никой не ме е съпровождал, нито контролирал какво правя и къде ходя.

 

След това същото се случваше периодично, имах своя предел от учители, от съученици, изпитвах досада и ненужност да ходя на училище. Стигнах и до етап на изключване, но не ме изключиха, защото имах висок успех, а и това исках да им докажа - не е нужно да присъстваш, че да си успешен. Отличниците са коменсаторни личности, които наизустяват азбучни истини, те не разбират живота, който реално, сам трябва да изживееш. И после не са успешни и при всяка трудност клякат.

 

След време, разбрбах, че и моя баща е пропускал доста срокове в училище и е бил изключван. Което не му пречи да е успешен мъж сега и тогава, така че това не е критерий за нищо.

 

За мен е по-страшно, когато си част от стадото.

И тогава, след поредния директор с еди какво си мислене, се появи един учител, който ми каза - Няма значение кой какво ти говори, бъди себе си, защото само това е достойно.

 

Е, не правете изводи от това, не е нужно. Ако в едно семейство има силен мъж за баща и силна жена за майка, всичко е ок.

И, разбира се, много четене.

Това са бели кахъри, за мен по-притеснителното е, ако не бягат учениците от училище.

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за споделеното и съветите. Взех му телефона. От два дена е без комуникация.Знам, че това е крайна мярка, но  като че ли се успокои малко. Бунтува се, но мисля че ще има положителен ефект.......какво още мога  да направя незнам. Имам моменти в които си говорим като приятели и други в които, като че ли не го познавам и не е моето дете. Аз също имах бурен пубертет, но не съм губела съзнание за отговорност към училището. Знаех, че това е много важно за бъдещето ми. Сина ми обаче, не  е на същото мнение. Борбата ми е да го върна отново към общия социален живот на училището, сред съучениците му, учителите ( които въобще не са тъпи). В момента живее в някакъв си негов паралелен измислен свят. Не ми е чуждо,  но моите съвети му звучат далечни и най-вече съвети от мама, а не от приятелите

Линк към коментар
Share on other sites

Имам моменти в които си говорим като приятели и други в които, като че ли не го познавам и не е моето дете

 

да, това е така,

не се отказвай да общуваш с него, не само дали ще ходи или не на училище,

а въобще да общуваш, да го изслушваш, да питаш как му е минал деня, какво е правил, от какво се интересува......

ако иска нещо да сподели, не го отрязвай, че нямаш време да слушаш, или че не ти е интересно.......изслушвай го...

аз поне така смятам, че е правилно да говорим с децата за всичко, за което ТЕ искат да разговарят с нас

а не само да им казваме какво да правят и какво не, и да ги питаме имат ли джобни

Линк към коментар
Share on other sites

Пробвайте да запишете детето на някакъв спорт, на бойно изкуство, на шахмат, може - и на уроци по някакъв музикален инструмент - китара, например... Може пък това ново начало да му даде нужното самочувствие. Пробвайте!

 

Той на тази възраст трябва да контактува с повече хора, които му влияят положително.

 

Колкото до училището - попитайте го защо му е омръзнало. Двойки ли е натрупал или бяга, само за да не го изпитат и да не му напишат двойка?

 

Може да има някакъв проблем със съученик, съученичка или с учител. Всичко е възможно. 

 

Обяснете му, че бягствата от училище не решават никой проблем.

 

Ако трябва, срещнете се и с училищния психолог (педагогическия съветник) и/или с учителя по психология.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

 В момента живее в някакъв си негов паралелен измислен свят. Не ми е чуждо,  но моите съвети му звучат далечни и най-вече съвети от мама, а не от приятелите

 

 

1. За да разберете какво се случва с детето, ще се наложи  ВИЕ  да влезете и да станете част от този паралелен свят, а не да очаквате от него да направи това. 

2. Съветите на възрастните - едва ли има нещо по-досадно за тийнейджър! Забравете за съветването - дошъл е реда на искреното споделяне на своите преживявания - но не своите успехи, а по-скоро проблемите, с които сте се сблъскали в неговата възраст, вашия труден опит и грешките, от които сте се научили на важни неща... Много родители се опасяват да загубят авторитет, ако споделят нещо такова, а то е обратно - младият човек започва да ги приема като приятели, от каквито има нужда. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...