Донка Добавено Декември 27, 2014 Доклад Share Добавено Декември 27, 2014 Да... и отново се доказа... За да дойде прозрението "много съм добре" - истинското прозрение, не мантрата, е нужен задължително моментът на страданието, разочарованието, усещането за несправедливост и предателство дори... Ако човек е на повърхността и гордо е скъсал пъпната си връв с Вселената, той потъва в чернилката на собствената си оценка и очаквания. НО ако остави по същата тази пъпна нишка да се влее в него живителна струя Божествена любов, любов не заради, не защото, не в името на, а просто любов (както беше написал един приятел - любов въпреки...) Може би някъде там минава границата между розовата самозаблуда и истинската безусловна любов ... Парадокс, но чистотата винаги е свързана с чистене, а то не става без замърсяване... поне не тук на тази планета... Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 28, 2014 Доклад Share Добавено Декември 28, 2014 и пак стигаме до въпроса какво всъщност е любовта. То верно, че има много страни на въпроса, но най-смешно изглежда, когато човек се пъне, бие в гърдите и крещи, че обича. Да кажа, че Учителя споменава "който обича, взема..." Хм, личи си, че съм станал от следобеден сън, а това е вредно за мен, но пак е израз на любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 2, 2015 Доклад Share Добавено Януари 2, 2015 (edited) Когато човек обича птичките и тревичките истински той не се бие в гърдите за това, просто защото тази обич е толкова естествена за него и му доставя такава радост, така че той не я осъзнава и не я възприема като някакво свое постижение, с което специално да се хвали и да се бие в гърдите. Редактирано Януари 2, 2015 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 2, 2015 Доклад Share Добавено Януари 2, 2015 Незнам дали успях да го обясня добре и доколко ще бъда разбрана, но си е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 30, 2015 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2015 Когато човек обича птичките и тревичките истински той не се бие в гърдите за това, просто защото тази обич е толкова естествена за него и му доставя такава радост, така че той не я осъзнава и не я възприема като някакво свое постижение, с което специално да се хвали и да се бие в гърдите. Не е достатъчно да обичаш птичките и тревичките, а да обичаш себе си в ландшафта на птичките и тревичките. Конюнктурата на битието определя парадигмите на реалността, където място за митомания, няма. И, когато казваш - аз съм добре, ти го знаеш, не е пренос, нито компенсация, нито очакваш някой "умник" да прави анализи на твоето "добре". Ти просто си добре, защото знаеш какво искаш, знаеш кой си и можеш. Осъзнаването на реалността е най-прекият път към това да си добре. Особено в свят на митомани. Йордан Анов и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 3, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2015 Значи ли че е просто оценка ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2015 Четейки предните коментари, се абстрахирам от тях. Човек е добре както е сам, това съм го научила от родителите си - да бъдеш сам със себе си, значи да си някой. Пък и да не си, е все тая, ако пак си сам Няма да забравя Ловци на бисери, каква болка издълба у мене, когато рабрах, че онова невинно щастие може да бъде отнето и че после отново да се види - Ловци на бисери, да се усети и драмата на операта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2015 (edited) Най-добре ще се чувствам на остров Капри. В уханията на пролетни цветя, на гледка с яхти и безкраен залив, ето терапия за нормални жени. И после шопинг между Прада и Армани, може и Долче и Габана. Редактирано Март 22, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 22, 2015 Доклад Share Добавено Март 22, 2015 Днес се чувствах върховно - въпреки утринния хлад и заледените пръсти на ръцете и краката, но заради невероятния изгрев! - въпреки влагата и калта на полянката - но заради неописуемите песни на славеите, които огласяват гората на Кенана и прелитаха и пяха заедно с нас 2 часа! Беседата - сякаш отговаряше на въпросите, на вълненията ни в този момент... Но най-велико от всичко беше усещането за хармония и светлина между нас - свирещите, пеещите и танцуващите! Първата Паневритмия тази година! Ангелите ни танцуваха и пяха с нас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sirma Добавено Март 23, 2015 Доклад Share Добавено Март 23, 2015 Била съм и по добре . Ей , това небе не се наваля ! Такъв мрачен ден отдавна не е било при нас ,слънцето не се показа и за минутка . И в комбинацията със сатурновата дупка в , която съм е просто прелест . Искам си слънцето и овнешката енергия и позитивизъм ...само още някой ден да издържа и да видя моята пролет . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sirma Добавено Март 23, 2015 Доклад Share Добавено Март 23, 2015 не искам да редактирам и за това ще допълня . Всъщност това е несериозно... най-голямото богатство е здравето - и любовта на любимите ти хора . Да виждам тръпчинките, и дългите мигли, и тези красива уста разтворени в усмивка до ушите . Ще си шибна един шамар да се опомня ... виновен е дъжда и всички планети , които са на главата ми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 23, 2015 Най-голямото богатство са две неща: достойнството и образованието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.