Моят проблем - пътят към развитието е пълен с дупки

[rainder]

Хора, въобще не знам дали тук е мястото на темата ми и ще помоля ако някой знае по-правилно място, където да е - да се отзове и да я премести. Благодаря предварително.

Та, имам проблем и ми трябва съвет. Момче съм на 17 години. Пред две години бях лудо влюбен и главно с това се свързваше живота ми, глупости и т.н. Миналата година мога да я определя като абсолютно тинейджърска - първата ми любов, първата целувка, записах се в няколко клуба за най-различни неща (впоследствие се отказах от всеки), доста често се карах с приятелите си, в един момент бях адски егоцентричен и лош. По едно време обмислях идеята да пробвам наркотици, защото ми беше чудно какво е чувството (за щастие просто оставих искането да изчезне). Освен това имах много проблеми в семейството, в училището, също и не бях луднал да ставам актьор (а въобще не ме бива). И бях доста объркан честно казано. Така че бих определил това като една напълно тинейджърска година. През тази година (говоря за учебни години, тъй като на такива разделям живота си в момента) се чувствам някак си помъдрял. Зарязах всичко минало и реших да си дам време. Почнах да обръщам повече време на семейството си и приятелите си. Опитвах се да бъда много добър и всичко да е наред. Стана ми адски интересно в училище. Ноооо, разбира се, че има но! Философията взе да ми става адски интересна и да осмислям много нови неща. В дадени ситуации престанах да реагирам спонтанно и започнах да се замислям - Ами каква е гледната точка на другия? Да разбирам хората, да се поставям на тяхно място и т.н. Да се замислям какво е свят, какви са човешките взаимоотношения. И от началото всичко беше много добре. Дори търсех начин да водя перфектни отношения с приятелите си или поне колкото се може по-добре, подтискайки онази зла част от мен, която понякога се промъква. Но проблемът е там, че това започна да ми създава проблеми. По принцип много обичам да говоря. И сега доста често обсъждам тези неща с приятелите ми и те не са на същото мнение, тоест те са съвсем на други вълни и един вид това малко или много ги нерви, а аз обичам да говоря с тях за това, което ме вълнува (все пак винаги им слушам техните истории проблеми). И почнах прекалено много да се замисля. Иска ми се да изградя хубав характер, добър, стабилен, но ми е някак си трудно. Искам да придобия някои качества, които ми харесват, но вместо да се старая си продължавам по стария начин. И явно има нещо, което не е наред. Тези дни се чувствам някак си отпаднал, леко депресиран, а мислейки си, не осъзнавам къде точно се крие проблемът. За това и реших да поискам съвет, с надеждата, че някой ще ми го даде. Благодаря предварително. Склонен съм да отговарям на въпроси.

[Станимир]

И сега доста често обсъждам тези неща с приятелите ми и те не са на същото мнение, тоест те са съвсем на други вълни и един вид това малко или много ги нерви, а аз обичам да говоря с тях за това, което ме вълнува (все пак винаги им слушам техните истории проблеми).

 

Няма смисъл да обсъждаш нещо с някого, който не се интересува от обсъждания въпрос. Обсъждай с приятелите си това, което е интересно за всички, а за това, което не можеш да споделиш с тях, може би в бъдеще ще намериш друг подходящ човек или повече хора с които да го споделяш. Най-малкото интернет в момента дава възможности да намериш хора с които да обсъждаш абсолютно всеки въпрос. И аз с приятелите си изобщо не засягам темите по които иначе пиша доста тук във форума. Тези неща просто не ги интересуват.

Редактирано Ноември 19, 2014 от Станимир

[никол]

Здравей!Нормално е в живота на човек да се случват нови неща!Някога на твоите години получих почти същите интереси спрямо философията !И познай никой не му се говореше за това -всички мислеха за момчета купони излизания!Единственото място където можех да обсъждам беше часа по философия-интересувах се живо!В очите на съучениците ми бях натегачка но не ми пукаше!Макар и за 45 минути си набавях и питах за всичко!Но не оставих останалите теми продължих да говоря с приятелки за гаджета купони и т.н.Тогава нямахме интернет и нямахме много информация!Сега има достатъчно интересни сайтове където може да намериш хора които мислят като теб и се вълнуват от различни за тяхната възраст неща!Съвета ми е да намериш сподвижници но и да не пренебрегваш приятелите си и излизанията и гаджетата!Надявам се да съм ти била полезна!Дерзай!

[Донка]

Добре дошъл rainder и благодаря за споделеното! Чувала съм десетки млади хора на твоята възраст, които споделят същите колебания и търсят близки по душа хора сред връстниците си. Напълно те разбирам и също така уверено ти отговарям, че такива има много - просто не си ги намерил все още. А защо да не разговаряш и с нас макар и да сме доста над твоята възраст, ние ще се радваме да разговаряме с теб като с равен и ти ще установиш, че идва момент, когато възрастта е без значение. 

 

Преди години ние създадохме подфорума за тийнейджъри ( в който е преместена твоята тема) именно с такава цел - да дадем възможност на млади хора с твоите интереси да се срещат и споделят. Ще се радваме да отвориш нови теми в този форум, теми, които вълнуват младите хора и са част от вашия свят. За нас ще е полезно да го опознаем отблизо, а за вас - да откриете, че не сте безнадеждно сами. 

 

Очакваме твоите теми!