Букет от проблеми :( Търся специалист - психотерапевт.

[Shy]

Здравейте ! Престраших се да се регистрирам , за да пиша и аз с молба за помощ .

 

Надявам се не съм сбъркала като пускам отделна тема  , а е имало такава с проблем подобен на моя.

 

Поста ще е дълъг и най вероятно объркан , но имам нужда да напиша всичко което ме измъчва. Благодаря предварително на този който си направи труда да го прочете .

 

Мисля , че най важното е първо да кажа , че съм на 28 години и съм бременна в 7 месец. Бебенцето е планирано и желано и е най голямото чудо което ми се случва !!!

 

Проблемите ми сякаш започнаха малко след като се преместих да живея от голям в малък град. Срещнах любовта - последвах я ! Нещата обаче в последствие не изглеждат такива каквито си си ги представял... Може би грешката ми бе в това , че имах големи очаквания , че ще водя същия социален живот както преди , а то не се случи . Приятелят ми нямаше много познати тука  / и той е прелетял от друг град / , от сутрин до вечер е на работа и много много не му пукаше за социалния живот.
Да , но аз бях свикнала на съвсем друг живот - а той се промени ...

Времето си минаваше , всеки си ходи на работа и рутината ни завладяваше с всеки изминал ден. 

Това мене ме подтискаше , но си го таях в себе си в повечето случаи и то се трупа трупа , докато не изби в депресия. Ходих при тукашен психиатър , който след описаните от мен симптоми на апатия , често без настроение и гледане в една точка , определи , че страдам от лека до умерена депресия.Изписа ми деанксит и аз щастлива , че съм взела великото хапче продължавам напред . Пих го известно време , сякаш имаше ефект , докато не реших да седна и да прочета листовката . Леелее като прочетох всички странични ефекти на това лекарство веднага си ги преписах , че ги имам. То не бяха мисли за самоубийство и какво ли не. До преди да прочета листовката аз не бях си помисляла за такива лоши неща ! И се почна омагьосания кръг , мислите в главата ми идват , аз се плаша от тях и се чудя как да се избавя . Но кой да знае , че една мисъл колкото повече я избягваш тя се връща отново и отново с по страшна сила. Тръгнах пак при същия психиатър да ми изписва по силни лекарства защото 'видиш ли На' положението става по лошо ... изписа ми "Есцитазан" , почнах да го пия като няма да  описвам колко зле се чувствах първите 20 дни . Този път наистина преминах през всичките му странични ефекти... Преминавайки през този период съм си мислила какви ли не неща , че ще се побъркам трайно и няма да съм като всички останали хора  , страхувах се да не нараня себе или някой мой близък. Като чуех някой лоша новина по телевизията изпадах в паника и го мислех с дни. Особено се страхувах като чуя нещо свързано със психично болен човек , че е направил нещо лошо . Мислех си ...  " Ами дали няма и аз да стана такава ? "   Почнах да избягвам да слушам новини само заради това да не чуя нещо лошо . Разни филми в които има и най малкото насилие или убийство , също спрях да гледам.

 

По това време брат ми беше в чужбина и един ден се обади с новината , че се прибира ,защото е болен от туберколоза . Тогава каква паника ме тресе , мисълта не ми излизаше от главата за секунди дори . Бях като попарена . За щастие се оказа , че болестта е преодолима и се живвее с нея , но от тогава всеки път когато брат ми ми пише съобщение или ми се обажда сърцето ми почва да тупти и се страхувам дали няма да ми съобщи нещо лошо.

Четейки форуми и статии допълнително подхранвах страховете си и положението се влошаваше. Хапчетата ми помагаха малко , но не беше резултата който аз искам . Никаква емоция не усещах - сякаш бях един робот - гъба , която попива само негативното около себе си .

Няколко пъти се опитах да споделя всичките си тези мисли с човека до мен , така си останаха нещата - само с "опитване". Как да споделя такива неща , толкова е трудно ? Той знаеше , че имам лека депресия и ме успокояваше , че ще ми мине и да не го мисля толкова , да го карам по лежерно.

Реших да опитам да споделя с колежката ми от работа с която съм доста близка . Голяма грешка май допуснах ! Тя в опита си да ме успокои тръгна да ми разказва как някаква нейна позната имала подобни проблеми , ама се оправила . И ми разказва всичко подробно как тази нейна позната си мислила , че я следят и куп други симптоми на психични р-ва,  които аз естествено веднага си приписах и постоянно ми се появяваха като мисъл в главата.

 

 

Всичко това става в рамките на 2 години. Повтарящи се Натрапливи мисли за самоубийства , убийства и психично болни хора.Страх за щяло и нещяло   .

 

За щастие се случваха и хубави неща около мене , напук на всичко останало. Май месец тази година разбрах , че съм бременна , много се зарадвах , но в същото време се уплаших дали няма да навредя на бебенцето в мене с моите проблеми. Веднага спрях антидепресанта който пиех . Мога да кажа , че първите 5 месеца се чувствах много добре , най вероятно заради бебенцето което нося в себе си и радостта която изпитвах успявах дори понякога да забравя за натрапливости и всякакви лоши мисли . Сега обаче от месец - два насам нещата почват да се влошават ... натрапливостите ми се връщат , апатията ме наляга и страхът от взевъзможни неща . Спомням си един ден си мислех " ами ако нараня без да искам детето си" ? Що за мисъл е това ? Та аз обичам това човеченце още преди да е изкочило на бял свят . Що за мозък е този през който могат да минат подобни страшни мисли ? Какво е това тревожно разстройство ? Депресия и ОКР ?

Искам да ходя на терапия , искам да се спрявя с проблема , за да се чувствам пълноценна , за да отгледам адекватно детенцето си. Не искам моите мисли и настроения по някакъв начин да му повлияят в развитието . Искам да се насладя на майчинството си.

Моля насочете ме към терапевт с който мога да работя. Аз съм от Козлодуй , мога да пътувам до Плевен .

Д-р Първанов знам , че е от Плевен , дали би ме приел?

 

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Това което описвате са симптоми на натраплива невроза.В случая лекарствата не могат трайно да доведат до преодоляването на натрапливостите.

От доста време не приемам нови пациенти.Но вие сте бременна и не мога да не ви помогна.

Имейла ми го има в профила ми.Пишете ми на него.

[Shy]

Това което описвате са симптоми на натраплива невроза.В случая лекарствата не могат трайно да доведат до преодоляването на натрапливостите.

От доста време не приемам нови пациенти.Но вие сте бременна и не мога да не ви помогна.

Имейла ми го има в профила ми.Пишете ми на него.

 

Безкрайни благодарности за отоговора и за желанието да ми помогнете , ще ви пиша днес .